М О Т И В И
по присъда №7/15.07.2020г.
по н.о.х.дело №45/2020 г. по описа на Районен съд – Тервел.
Срещу
подсъдимия М.Ю.Р. ***, е повдигнато обвинение по чл.343б
ал.І от НК.
По искане на подсъдимия и неговият
защитник, производството по делото бе трансформирано и разгледано по реда на
глава 27 от НПК.
В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на РП, който пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание в съответствие с
разпоредбите на чл.55 от НК, като съдът определи наказание от вида лишаване от свобода
в размер на пет месеца и предвид на това, че деецът не е осъждан до сега на
наказание лишаване от свобода, изпълнението на наказанието да се отложи за срок
от три години на основание чл.66 от НК. Предлага също така да не се налага и
кумулативното наказание глоба. На осн. чл.343г във вр. счл.37 ал.1 т.7 от НК предлага
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, като на
основание чл.59 да му бъде приспаднато времето, през което за същото деяние му
е било отнето СУМПС по административен ред.
Подсъдимия признава вината си по
повдигнатото му обвинение с обвинителният акт на ТРП, както всички хакти и
обстоятелства описани в него, не оспорва събраните писмени и гласни доказателства
по досъдебното производство и дава съгласие да се приобщят по делото. Същият не
желае да дава обяснения.
По същество, чрез защитникът си
пледира да му бъде наложено минималното предвидено в закона наказание лишаване
от свобода – три месеца което да бъде отложено за изпълнение на осн. чл.66 от НК за срок от три години. Не се противопоставя на предложението на прокуратура
по отношение на наказанието глоба и лишаването от правото да управлява МПС.
В последната си дума подсъдимия
изразява становище, че съжалява за извършване на вмененото му престъпление.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия М.Ю.Р. притежава свидетелство
за управление на моторно превозно средство №*********, видно от приложената по
делото справка от информационните масиви на Сектор“Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Добрич.
На
02.07.2020г. в с.Орляк, общ.Тервел св. св. А.Д.А. и К.К.М. - полицейски
служители при РУ гр.Тервел, по предварително утвърден график осъществявали
дейност по контрол относно спазване разпоредбите на Закона за движението по
пътищата на територията на Община Тервел. Около 00.04 ч., в района на ул.
„Първа“ полицейските служители предприели действия по спирането за проверка на
водача на л.а. „Фолксваген ”, модел „Голф4”, с рег.№ ТХ64-20 АН. След като
преустановил движението на автомобила, неговият водач получил разпореждане да
представи документите си за самоличност и тези на МПС за проверка. След като
самоличността на водача била установена - подс. М.Ю.Р. полицейските служители
предприели и действия по проверката му за употребата на алкохол, тъй като
поведението, което имал подсъдимият създавало съмнения за това. Свидетелят К.К.М.
извършил тестването на подсъдимият за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотесг Дрегер 7510“ с фабричен номер №ARBA 0074, чиято цифрова индикация
отчела като показател съдържание от 1,34 промила алкохол в издишания въздух.
На
подсъдимият било предложено и вземането на кръвна проба необходима за изготвяне
на химическа експертиза установяваща съдържанието на алкохол или друго упойващо
средство, което той отказал, видно от приложения по досъдебното производство талон
за изследване № 0049344 от 02.07.2020г. Въпреки, че е разполагал с възможността
да даде кръвна проба за анализ, посредством който да опровергае показанията на
техническото средство подсъдимият сам се е отказал от тази възможност.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства: самопризнанията на
подсъдимия, и приетите по досъдебно производство №77/2020 г. по описа на РУ –
Тервел - писмо за образуване на БП, писмо за определяне на наблюдаващ прокурор,
докладна записка, постановление за привличане на обвиняем, протокол от разпит на обвиняем,справки за съдимост,
характеристика, декларация за СМП, протоколи за разпит на свидетели, АУАН,
талон за изследване, документ за
проверка на техническо средство, заповед за задържане на лице, справка картон
на водач, протокол за предявяване на разследване.
При гореизложената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Употребата на алкохол е
установена по надлежен ред, посредством показанията на техническото средство,
съобразно чл.6 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
С действията си, свързани с управлението на МПС след
употреба на алкохол, със съдържание над 1,2 промила, а именно - 1,34 промила,
установено по надлежния ред, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление, визирано в нормата на чл. 3436, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
при извършване на деянието е действал при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.ІІ от НК, като е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на
законоустановения ред в Р България, в частност на правилата за движение по
пътищата, установени със ЗДвП и ППЗДвП и злоупотреба с алкохол.
Индивидуализация
на наказанието:
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му, подбудите за извършването на престъплението, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимия М.Ю.Р., ЕГН **********, роден на ***г***, обл.Добрич, български гражданин, средно образование,
неженен, неосъждан, безработен.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита, пълните самопризнания на подсъдимия на
досъдебно и в хода на съдебното производство, както и изразената в хода на
производството самокритичност по отношение на извършеното деяние и липса на предходно
осъждане и други висящи срещу него незавършени наказателни производство, добри
характеристични данни, а като отегчаващо – наличие на сравнително високата
степен на алкохолно опиване, поради което съдът приема, че деянието е извършено
от подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Тези
обстоятелства от своя страна характеризират една по лека степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Предвиденото наказание по чл.343б ал.1 от НК е
лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200 до 1000 лева. С оглед на така установения превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да се
определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, като така
определеното наказание следва да се наложи под предвидения минимум предвиден в
закона. При така установеното, съдът счита за адекватно на обществената
опасност на деянието и дееца се явява наказанието лишаване от свобода от девет
месеца.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да му се даде последен шанс за
поправяне, поради което така определеното наказание лишаване от свобода с оглед
наличието на предпоставките за прилагане на чл.66 от НК, следва да бъде
отложено за изпълнение с поставяне на изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че с оглед младата възраст и лошото материално състояние
това, че е безработен към момента, на подсъдимия, справедливо би било да не се
налага кумулативно предвиденото наказание глоба.
С оглед установената сравнително висока степен на алкохолно опиване, съдът
намира че справедливо би било да наложи наказание по чл.343г във вр. чл.37 т.7 от НК, а именно подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от девет
месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК следва да приспадне времето, през което
за същото деяние подсъдимия е бил лишен по административен ред от правото да
управлява МПС, считано от 02.07.2020 г. до влизане в сила на присъдата.
По този начин с така определените наказания на подсъдимия, съдът
намира, че биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция,
визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Водим от гореизложените фактически
констатации, правни изводи и съображения РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ постанови
настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: