РЕШЕНИЕ
Номер 86228.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20205300501848 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. Е. М. ,чрез особения представител
адв.В.Ж. от АК-Пловдив срещу решение № 2283/07.07.2020 г., постановено
по гр.д. № 6273 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, с което е
признато за установено, че жалбоподателят дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* присъдените по ч.гр.д.№
424/2019 г. със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
суми за начислена топлинна енергия, както следва: сумата от 398,83 лв.
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект
на потребление в *** за периода 01.11.2015 г.- 30.04.2018 г., както и сумата от
70, 75 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 05.01.2016 г.-
09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.01.2019 г. до пълното й изплащане.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното решение. Конкретно жалбоподателят поддържа, че по делото
не е доказана изправността на уредите за измерване на ТЕ в имота , респ.не е
доказано количеството доставена такава. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил и отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна. В него е мотивирано становище за
правилност и законосъборазност на решението. Иска се то да бъде
потвърдено от въззивния съд.
1
Пловдивският окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен акт
и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо
с право на обжалване , поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* срещу Н. Е. М. от гр.Пловдив иск по
реда на чл.422 ГПК да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищовото дружество сума в размер на 398,83 лв., представляваща стойността
на топлинна енергия за периода 01.11.2015 до 30.04.2018 г. за обект на
потребление, находящ се в ***, както и сумата в размер н 70,75 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
05.01.2016 до 09.01.2019 г. , както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 10.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ЧГД № 424/2019 г. на ПРС.
Ищецът обосновава иска си с твърденията, че ответникът, като
собственик топлоснабден имот, находящ се горепосочения административен
адрес, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от
ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена ТЕ в 30-
дневен срок сред изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че в
изпълнение на задълженията си ищецът е доставил до сградата, а търговецът,
извършващ дялово разпределение- „Техем Сървисис“ ЕООД, е разпределил за
имота на ответника ТЕ на обща стойност 469,58 лв., включваща главница от
398,83 лв.- стойност на ТЕ за отопление и сградна инсталация за периода
01.11.2015 г.- 30.04.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 70,75
лв. за преиода 05.01.2016 г.- 09.01.2019 г., които задължения не са изпълнени
от ответника.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез особения му
представител адв.Ж., е оспорил исковете.
След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е
приел за установено, че ответникът е собственик на имота, за който е
доставяна топлинна енергия и следователно същият се явява потребител
съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ. След анализ на приложимата
нормативна уредба е приел, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, за което не се изисква сключване на писмен
договор. Приел е за доказано по делото доставяне на ТЕ в имота за процесния
период, както и нейната стойност, за което е възприел изцяло изслушаните
заключения на СТЕ и ССЕ и е уважил претенциите изцяло.
При дължимата служебна преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК,
2
въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съдържанието на
жалбата и отговора на въззиваемия налагат да се прецени правилността на
изводите на първоинстанционния съд относно обема на отговорността на
ответника.
Не се оспорват пред настоящата инстанция фактическите и правни
изводи на районния съд, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение във връзка с доставка на топлинна енергия в процесния
обект на потребление, че ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.
По очертания с въззивната жалба предмет на въззивна проверка съдът
намира следното:
Възражение за техническа неизправност на монтираните в имота ИРУ
не е било формулирано от ответника в отговора на исковата молба, поради
което на основание чл. 133 от ГПК същият е загубил възможността да го
повдигне на по-късен етап в процеса. Преклудирането на възражението
съответства на въведения с новия ГПК принцип на концентрационното
начало, който задължава страните още в началото на процеса да посочат
своите искания и възражения, за да се очертае предметът на доказване. Ако
ответникът беше повдигнал своевременно подобно възражение ,
топлофикационното дружество би могло да докаже например, че средствата
за измерване на ТЕ са преминали първоначален и периодичен контрол за
техническа изравност. След като дружеството пред втората инстанция вече
няма процесуална възможност да отговори на подобно възражение и да
представи нужните доказателства поради забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК,
то ответникът също няма право да го повдигне. Следователно наведеното във
въззивната жалба оплакване за недоказаност на техническата изправност на
измервателните уреди е неоснователно.
На следващо място приетата по делото СТЕ , неоспорена от страните и
в частност от ответника, е установила количеството потребена ТЕ, която е
остойностена от изготвената ССЕ. Неоснователно е възражението в жалбата,
че заключението на СТЕ е необсновано. Вещото лице е мотивирало подробно
своите изводи и е посочило източниците на данните, върху които е работило,
следователно няма основание да не се възприеме експертното менние. Освен
3
това, ако ответникът е имал възражения срещу експертизата, е следвало да ги
изложи при изслушването на вещото лице съгласно чл.200 ГПК и евентуално
да поиска допълнителна или повторна експертиза, което не е сторено.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна
и решението като правилно и законосъобразно, ще се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия се следват разноски за
настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв.
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.26 от НЗПП.
На особения представител на жалбоподателя- адв.В.Ж. от АК Пловдив
следва да се определи възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция съобразно обжалвания интерес,
възлизащо на 300 лв. на осн.чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Така определеното възнаграждение
подлежи на заплащане винаги от ищеца – съгласно изричния текст на чл. 47,
ал. 6 от ГПК, а и предвид трайната съдебна практика – напр. Определение №
882 от 13.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2011 г., I т. о., ТК, Определение
№ 783 от 19.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1975/2017 г., II т. о.,
ТК, Определение № 594 от 16.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3070/2015 г., I т.
о., ТК и др. С оглед изхода на спора тези разноски ще се възстановят на
въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2283/07.07.2020 г., постановено по гр.д.
№ 6273 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* да
заплати на особения представител адвокат В.Ж. от АК-Пловдив сумата от 300
лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ответника пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. Е. М. с ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 400 лева разноски пред
въззивната инстанция.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5