Решение по дело №112/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 13 май 2021 г.)
Съдия: Константин Калчев Калчев
Дело: 20217060700112
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

123

 

град Велико Търново, 28.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев

 

при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 112/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

 

Образувано е след като с Решение № 2810/02.03.2021 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 12068/2020 г. е отменено Решение № 206/11.08.2020 г. на Административен съд – В. Търново по адм. дело № 393/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Жалбоподателят Община Лясковец обжалва Решение № 07-0800/2486 от 15.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" в частта му, с която е определена финансова корекция в размер от 5% от разходите, които са поискани за възстановяване по договор за възлагане на обществена поръчка на стойност от 93 761,76 лв. без ДДС. Жалбоподателят поддържа, че в оспорената си част решението е издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречи на закона и не съответства на целта му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на изводите на ответника досежно констатирани от него нарушения на ЗОП, които са квалифицирани като нередности и въз основа на които е определена финансовата корекция. Жалбоподателят твърди липса на нарушаване на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и оттам на липса на нередност по т. 11, буква „а“ на Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. В представената по делото писмена защита допълва позицията си, като сочи, че незаконосъобразността на акта произтича от съществени нарушения на административно-производствени правила, довели и до неправилно приложен материален закон. Позовавайки се на чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ жалбоподателят сочи, че корекция се налага върху допустими разходи, докато в решението се сочи, че става въпрос за поискани разходи. Недопустимо са смесени понятия допустими и заявени за възстановяване разходи. В този контекст според жалбоподателя не е налице верификационна процедура по чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, за да се стигне до констатация за допустимост на разходите, които след това могат да се коригират чрез финансова корекция. Изложени са и допълнителни аргументи досежно неправилно определен процентен показател за корекцията, както и за липсата на установени потенциални и реални вреди от претендираното от ответника нарушение на националното право, което е обосновало извод за нередност и прочие. Подробно в писмената защита е аргументирана и липса на нередност поради липса на нарушаване на изискването на чл.2, ал.2 от националния ЗОП. Чрез процесуалния си представител *** К. моли да му се присъдят направените разноски.

Ответникът по жалбата, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез процесуалния си представител *** П., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

            Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 

На 16.05.2019 година между Община Лясковец и Държавен фонд „Земеделие" е сключен административен договор BG06RDNP001-7.007- 0071-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Договорът е сключен по процедура по подбор на проектни предложения по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“. Според предмета на този договор фондът предоставя на общината като бенефициер безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка от ПРСР 2014 -2020 за изпълнение на проект BG06RDNP001-7.007-0071 Реконструкция на открита спортна площадка в град Лясковец“. По този договор одобрената стойност на допустимите за финансиране разходи за изпълнение на проекта е 97 790 лв. съобразно отделните позиции по приложение 2.

С писмо № РР-2715 от 04.06.2019 година, адресирано до ответника, кметът на община Лясковец го е уведомил, че във връзка с изискване на фонда за предварителна проверка и последващ контрол върху процедури за обществени поръчки за одобрени инвестиционни разходи, финансирани изцяло или частично със средства от ЕСИФ и във връзка с изпълнението на ДБФП е предоставена информация за реализирането на този договор. Всъщност посочено е, че общината - като бенефициер - планира провеждането на три обществени поръчки, като една от тях е и „Осъществяване на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на открита спортна площадка в гр.Лясковец“. Приложени са описателни документи.

Съответно, чрез уведомително писмо № 02-0800/1865 от 18.06.2019 г. ответникът е уведомил бенефициера, че може да проведе планираните обществени поръчки като се придържа стриктно към одобрените от фонда критерии за подбор на кандидати и показатели за оценка на офертите и се съобрази с определени забележки. Четири от тях касаят процесната поръчка. Препоръчано е да се мотивира неразделянето на обществената поръчка, да се посочи в обявлението и документацията ясно и недвусмислено как ще се декларира липсата на основания за отстраняване и съответствие с критериите за подбор, да се конкретизират поставените изисквания за технически и професионален капацитет на участниците, и бенефициерът да се придържа към представените на електронната страница на фонда указания за предварителни проверки и последващ контрол във връзка с провеждането на обществени поръчки по проекти, които се финансират от фонда.

С решение за публикуване № 1451 от 17.07.2019 г. кметът на общината, като възложител по смисъла на националния ЗОП е открил процедура за възлагане на обществена поръчка, вид „публично състезание" на основание чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП с предмет /наименование/ „Осъществяване на строително монтажни работи на обект „Реконструкция на открита спортна площадка в гр. Лясковец“. Тази поръчка не е разделена на обособени позиции, прогнозната ѝ стойност е 94 947,07 лв. без ДДС. С решението е одобрена и документацията по обществената поръчка, както и обявлението за оповестяване откриването на процедурата. Съдържанието на това решение за публикуване възпроизвежда накратко заповед № 1451/17.07.2019 г. на кмета на Община Лясковец за откриването на процедурата „публично състезание“ по ЗОП. Към заповедта са приложени техническа спецификация, изисквания и указания за подготовка на офертата, реда и условията за провеждане на процедурата, проекта за договора за обществена поръчка. Съгласно представеното обявление за обществената поръчка, критерият за възлагане е цена - тежест, като са поставени определени изисквания към икономическото и финансовото състояние на кандидатите, към техническите и професионалните им възможности, поставени са условия за изпълнението на поръчката и др. Обявена е и допълнителната информация, включваща основания за отстраняване и начина на предоставянето на гаранцията за изпълнение.

За процесната обществена поръчка е била подадена само една оферта от „Интер Строй Груп" ЕООД със седалище в гр. Мездра. Вследствие на проведената процедура между Община Лясковец /възложител/ и „Интер Строй Груп" ЕООД, ЕИК ********* /изпълнител/ е сключен договор за обществена поръчка № ОП-2019-015/001 от 26.09.2019 г. на стойност 93 761,76 лв. без ДДС, с предмет на договора „Осъществяване на строително-монтажни работи на обект: Реконструкция на открита спортна площадка в гр. Лясковец“.

С уведомително писмо 01-0800/601 от 12.03.2020 г. ответникът, на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, е уведомил общината, че открива производство по налагане на финансова корекция. Посочено е, че във връзка с осъществяван последващ контрол върху обществените поръчки за разходи, финансирани от ЕЗФРСР и изпратените документи за обществената поръчка, са констатирани данни за нарушения. Самите данни касаят раздел III. 1.3 от Обявлението за поръчката, което касае Техническите и професионални възможности на участниците. Посочено е, че изискването, поставено към лицето, изпълняващо длъжността „Отговорник по контрола на качеството“ да притежава професионална квалификация, която да отговаря на изискванията на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ, нарушавало чл. 2, ал.2 от ЗОП. С оглед утвърдената Процедура за осъществяване на предварителна проверка и последващ контрол върху обществени поръчки за разходи, финансирани изцяло или отчасти със средства от ЕСИФ и на основание чл.50, ал.7 и 11 от Наредба №12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаб инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селските райони“ от ПРСР 2014-2020, е изискана обяснителна записка от кмета на общината и/или допълнителни документи за констатираните обстоятелства. Посочено е, че естеството на нарушението на ЗОП не позволява да се установи точния размер на финансовата корекция и диференцираният метод е неприложим. Посочено е, че в случай, че нарушението се потвърди, финансовата корекция ще се определи по пропорционалния метод, като нарушението може да се отнесе към нередността по т.11, буква „а“ на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата за лаконичност/. Бенефициерът е уведомен, че в 14-дневен срок от датата на получаването на уведомлението, може да представи своите писмени възражения по основателността и размера на предвижданата финансова корекция. Писмото е получено от общината-бенефициер на 17.03.2020 г.

На 30.03.2020 г. Община Лясковец, чрез кмета на общината е депозирала възражение срещу посоченото уведомително писмо. Бенефициерът се е позовал на принципа на оправданите правни очаквания с оглед съобразяването му с указанията, дадени му от ответника чрез писмо № 02-0800/1865 от 18.06.2019 г. Извън това е аргументирано и законосъобразността на поставеното от общината изискване към професионалния капацитет на участниците в обществената поръчка.

При тази фактическа обстановка е издадено процесното Решение № 07-0800/2486 от 15.05.2020 г. за частично съгласуване на проведена обществена поръчка и налагане на финансова корекция, с което е определена и процесната финансова корекция. Със същото изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е съгласувал частично проведената процедура на основание чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП с избран изпълнител „Интер строй груп“ ЕООД с ЕИК *********; на основание чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /редакция от 23.08.2019 г./ за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП и на основание т. 11, б. „а“ на  Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата в посочената редакция, е определил финансова корекция в размер на 5 % от разходите, които са поискани от бенефициента за възстановяване по договора за възлагане на обществената поръчка със стойност на договора за възлагане на обществената поръчка в размер на 93 761,76 лв. без ДДС. Самото решение е обосновано с разпоредбите на чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 73, ал. 1, и чл. 70, ал. 1, т.9 от ЗУСЕСИФ, чл. 50, ал. 8 и ал. 9 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаб инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат внесени във финансирани от Съюза разходи в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, одобрени с решение С/2013/ 9527 от 19 декември 2013 година на Европейската комисия, и утвърдена от ИД на ДФ „Земеделие" Процедура за осъществяване на предварителна проверка и последващ контрол върху обществените поръчки за одобрени разходи, финансирани изцяло или частично със средства от ЕЗФРСР. Видно от мотивите на решението, касаещи процесната му част, ответникът е приел, че е налице нарушаване на чл. 2, ал. 2 от ЗОП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП чрез поставеното в раздел III. 1.3 от публикуваното обявление за обществената поръчка изискване към кандидатите лицето, изпълняващо длъжността „отговорник по контрола на качеството" да притежава професионална квалификация, която да отговаря на изискванията на чл.163а, ал.2 от ЗУТ. Решението е връчено на жалбоподателя на 18.05.2020г., а жалбата срещу частта от него, в която е наложена финансова корекция в размер на 5%, е подадена на 27.05.2020 г.

Между страните не се спори, че след издаването на процесното решение бенефициерът е депозирал заявка за авансово плащане, плащането по която било одобрено на 15.07.2020 г. за сума от 44 612,75 лв. /виж становището на ответника от 20.07.2020 г. – л. 83 от адм. дело № 393/2020 г./

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата на Община Лясковец е подадена срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК акт, пред компетентния да я разгледа съд, от лице с правен интерес от оспорването на акта. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, при което същата се явява допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

При извършената на основание чл. 168 от АПК проверка съдът установи, че обжалваното решение е валиден акт, издаден от компетентен орган в съответната форма, в което са изложени фактическите и правни основания за постановения от административния орган резултат. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението обаче е постановено при неправилно приложение на материалния закон:

На първо място следва да се посочи, че съдът намира за правилни изводите на управляващия орган за допуснато нарушение на разпоредбите на ЗОП.

Констатираното нарушение от ответника, което се обжалва, се изразява в това, че при провеждането на обществената поръчка е допуснато нарушение на ЗОП, квалифицирано по чл. 2, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. По делото не се спори, че в т.ІІІ.1.3. „Технически и професионални възможности“ от обявлението възложителят е поставил следните изисквания по отношение на лицето, изпълняващо длъжността „Отговорник по контрола на качеството“: да притежава професионална квалификация, която да отговаря на изискванията на чл. 163а, ал. 2 от Закона за устройство на територията или еквивалентна.

С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Тази разпоредба е гаранция за спазването на принципите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП за равнопоставеност и недопускане на дискриминация и свободна конкуренция. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.

Законът дава възможност на възложителя сам да определи онези критерии за подбор, които счита, че най-пълно биха гарантирали качественото изпълнение на предмета на поръчката. Но това негово право не е неограничено. Така, границите на оперативната му самостоятелност, при определяне на критериите за подбор, са ограничени от сферата на дейност /чл. 59, ал. 1 от ЗОП/, с която се свързва поръчката, и като съдържание за установяване на възможностите за изпълнение – при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност /чл. 59, ал. 2 от ЗОП/, доразвити в чл. 63, ал. 1, б. „а“ от ЗОП.

В случая правилно е прието, че поставеното изискване е ограничително. Разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 ЗУТ определя като технически правоспособни да извършват техническо ръководство на строежите лицата, които са получили диплома от висше училище с квалификация „строителен инженер“, „инженер“ или „архитект“, както и тези със средно образование с четиригодишен курс на обучение и придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“ и „Техника“. Единственото изискване, което чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за камарата на строителите /ЗКС/ поставя към строителя, за да бъде регистриран в Централния професионален регистър на строителя, е да има лице на трудов договор за контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените изисквания за безопасност.

Безспорно е, че няма нормативно регламентирано изискване досежно образованието на лицето, на което строителят може да възложи изпълнението на функциите на „контрол на качеството“. Единственото нормативно изискване във връзка с образованието към лице, което заема длъжността „контрол на качеството“ е регламентирано в Националната класификация на професиите и длъжностите, приета със Заповед № РД-01-931 от 27.12.2011 г. на министъра на труда и социалната политика на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 66, ал. 4 от Кодекса на труда, и то е за втора степен на професионална квалификация и/или завършен Х клас, по смисъла на класификацията, съответно за длъжността „контрольор, качество“ – за трета степен на професионална квалификация и/или завършено средно образование или придобито право за явяване на държавни зрелостни изпити за завършено средно образование, като това е минимума, за заемане на длъжността „контрольор, качество на продукти“. Следва да се посочи, че това изискване е дадено общо за всички възможни сфери на дейност, в които работници окачествяват и изпробват продукти /без храни и напитки/ или извършват контрол на качество – код 7543.

С оглед на това въпрос на преценка на всеки строител е лице с какво точно образователно и квалификационно ниво по смисъла на Националната квалификация на професиите и длъжностите, съответно каква точно образователно-квалификационна степен, професионално направление и специалност по смисъла на Закона за висшето образование или от каква област на образованието и каква професия и специалност според Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), съставен на основание на Класификацията на областите на образование и обучение, ще избере с оглед на предмета на своята дейност, за да му възложи дейността по контрол на качеството. Следователно, сочените от жалбоподателя образователна степен и професионална квалификация не са нормативно установено изискване за заемане на длъжността контрол върху качеството на изпълнение на строителството. За тези експерти няма изискване за конкретна образователна или професионална квалификация за изпълнение на съответната длъжност. Лицата, визирани в нормата на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ, са тези по ал. 1 – извършващите техническо ръководство на строежа. Техническото ръководство на строежа е дейност, различна от контрола върху качеството по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗКС. Разпоредбата на чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ не включва лицата по чл. 15, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗКС, респ. изпълняващите функции на длъжността „специалист за контрол по качеството". С оглед на това така въведеното от възложителя изискване е ограничително и има разубеждаващ ефект за потенциалните кандидати, като това ограничение не е обосновано от предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Процесната поръчка  няма някаква специфика, която да налага само и единствено лица по чл. 163а, ал. 2 от ЗУТ да отговарят за контрола по качеството. Това води до намаляване на конкуренцията и представлява потенциална пречка за избор на икономически най-изгодна оферта /така напр. по аналогични казуси Решение № 9674 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 474/2018 г., Решение № 9593 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10306/2018 г., Решение № 7494 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7972/2018 г., Решение № 364 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13576/2018 г., Решение № 2052 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2019 г., Решение № 10045 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14897/2018 г., Решение № 8375 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14560/2019 г. и др./.

Що се отнася до възможността това нарушение да има въздействие върху бюджета на Съюза, то обективно не може да се изключи възможността потенциални участници да са били възпрепятствани да участват поради липсата именно на такъв специалист, което безспорно би повлияло на бюджета на Съюза. Поради изложеното изводът на административния орган за осъществена нередност е правилен.

Наличието на допуснато нарушение на ЗОП обаче не е достатъчно да обуслови извод за законосъобразност на наложената финансова корекция. Установеното нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП в случая е квалифицирано от административния орган като нередност по т. 11, б. а” от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, като е приложена редакцията на наредбата, която е изм. и доп. с ДВ бр. 67 от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г. /което е изрично посочено от органа в мотивите и диспозитива на решението/. По арг. от чл. 142, ал. 1 АПК материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на издаването му. Следователно по отношение на приложимите нормативни актове относно мерките при нарушаване на ЗОП, осъществени чрез определяне на финансова корекция за нередност, законосъобразността на същите се преценява спрямо актовете в редакцията им към датата на издаване на решението за определяне на финансова корекция с правна квалификация чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ, като в този смисъл е и константната практика на ВАС – напр. Решение № 16327/02.12.2019 г. по адм. дело № 2237/2019 г., Решение № 8854 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2020 г., Решение № 6068 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2020 г., Решение № 2750 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10949/2020 г., IV о., Решение № 4338/05.04.2021 г. по адм. дело № 12096/2020 г. и мн. др. Тъй като оспореното решение е издадено на 15.05.2020 г., приложимата редакция на Наредбата за посочване на нередности е тази след влизане в сила на изменението с ДВ, бр. 19 от 6.03.2020 г. В тази си редакция разпоредбата на т. 11, буква „а“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ предвижда, че за нарушенията по б. „а“ се налага финансова корекция в размер на 10 на сто, без възможност за нейното намаляване. Както бе казано, с процесното решение административният орган е наложил финансова корекция в размер на 5 на сто. Като е приложил норма в неактуалната ѝ редакция и е наложил финансова корекция в размер, непредвиден за това нарушение, изпълнителният директор на ДФЗ е нарушил материалния закон, което води до незаконосъобразност на решението в тази му част. За съда не е налице възможност да преквалифицира допуснатото нарушение, а се произнася по приложението на закона от административния орган. Това е достатъчно основание за отмяна на акта в тази му част.

Освен това, за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид факта, че безспорно към момента на издаване на решението не е начислен неправомерен разход в бюджета на ЕС и няма нанесена вреда върху бюджета на ЕС, извършена чрез начисляване на неправомерен разход. Видно от доказателствата по делото, на 15.07.2020 г., след издаването на акта, управляващият орган е одобрил заявката за изплащане на авансова финансова помощ по сключения административен договор. Следователно с обжалваното решение от 15.05.2020 г. е наложена финансова корекция преди да бъдат одобрени разходите по проекта, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ, изискваща следното: "Чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство." – така напр. и Решение № 15976 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2020 г., IV о., постановено между същите страни.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна, а решението е незаконосъобразно в оспорената му част, поради което следва да се отмени.

При този изход на спора за жалбоподателя се следват разноски в общ размер от 450 лв., от които 400 лв. ефективно внесен адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса.

 

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 07-0800/2486 от 15.05.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ – гр. София в обжалваната част по т. ІІ, в която е определена финансова корекция в размер на 5% от разходи за възстановяване по договор за възлагане на обществена поръчка със стойност на договора от 93 761, 76 лв. без ДДС.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие" с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 да заплати на Община Лясковец, ЕИК *********,  разноски по делото в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

                                          

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: