№ 792
гр. Варна, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110201271 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Ш. С. ИСМ. против Наказателно постановление №21-0819-004882
от 22.11.21г., издадено от Началник Група към ОДМВР - Варна, сектор
„Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на Ш.И. на
осн. чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от Закона
срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е приета от
съда за разглеждане по същество.
В жалбата въззивната страна твърди, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно. Нарушението не било доказано от субективна страна, тъй
като водачът не бил уведомен за служебно прекратената регистрация. При
цифровото изписване на нарушението не била конкретизирана хипотезата на
чл. 140 от ЗДвП. За същото нещо се водило досъдебно производство, което
било прекратено и се нарушавало правилото, че никой не може да бъде съден,
след като е оправдан за същото нещо, или делото е било прекратено.
Алтернативно се иска прилагането на чл. 28 от ЗАНН и се прави искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. А., поддържа
жалбата и по съществото на делото моли НП да бъде отменено на основания,
аналогични на изложените в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмени бележки същата оспорва жалбата и иска
1
потвърждаване на НП като законосъобразно, претендира разноски.
В хода на съдебното производство съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 16.10.21г. в гр. Варна Ш.И. управлявал собственото си МПС – л.а.
с рег. № В 7906 ВК. Към този момент автомобилът бил с прекратена
регистрация считано от 27.07.21г. поради неплащане на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, но водачът И. не знаел това, тъй като
не бил изрично уведомен. Автомобилът бил с поставени табели двата
образеца на свидетелството за регистрация на МПС били у собственика.
Тъй като автомобилът бил с прекратена регистрация, била извършена
прокурорска проверка, приключила с отказ от образуване на наказателното
производство и АУАН е бил съставен въз основа на постановлението на РП –
Варна.
В хода проверката при ВРП се установило, че регистрацията била
прекратена служебно, за което собственикът на превозното средство не е бил
уведомен. Поради това и прокурорът приел, че не е налице умишлената
форма на вината, каквато се изисква за да бъде квалифицирано извършеното
като престъпление.
Видно от отговор на „Гаранционен фонд“ на собственика е било
изпратено уведомление по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ, че процесният
автомобил не е имал сключена застраховка „ГО“ .
Гореописаната фактическа обстановка се установява и от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св.Г., които са
непротиворечиви, логични и добросъвестни.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН, заповед за компетентност, писма, копие от постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство и други, вкл. приобщените в хода на
съдебното заседание копия на писмо, уведомления и др.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и НП са издадени предвидените от закона срокове и от
компетентни лица. Нарушението е описано пълно и точно от правна страна,
както е описано и от фактическа страна. Описан е диспозитива на
нарушението, както и обстоятелствата, при които то е извършено.
Диспозитивната част на наказателното постановление кореспондира с
обстоятелствената му част и въззивницата е могла да разбере в какво се
изразява нарушението и срещу какви факти се защитава.
Правилно е приложен материалният закон.
Видно от справката на ОД на МВР, собственикът не е бил уведомен за
2
дерегистрацията. Уведомяването на собственика не е част от фактическия
състав по служебното дерегистриране, поради което нарушението е
осъществено от обективна страна. Липсата на уведомяване поставя под
съмнение дали е осъществен състава на нарушението от субективна страна.
Тук съдебната практика е противоречива и съдът намира, че всеки отделен
случай следва да се разглежда поотделно, съобразно конкретните за него
доказателства. Изводите за наличие или липса на виновно поведение следва
да се извеждат от установените обстоятелства.
Съдът не споделя становището на защитата, че било нарушено
правилото „не два пъти за същото нещо“. На първо място, постановлението за
отказ от образуване не е акт, с който се решава по същество въпросът за
наказателната отговорност, поради което и същият няма сила на „пресъдено
нещо“. На следващо място, въпросите , които решава наказателното
производство са различни от тези, които решава
административнонаказателното производство, като в първия случай следва да
бъде даден отговор на въпроса дали е извършено престъпление, а във втория
– дали е извършено административно нарушение. Когато за едно и също нещо
законодателят е предвидил едновременно да се носи наказателна и
административнонаказателна отговорност, разликата между престъплението и
административното нарушение е в степента на обществената опасност на
деянието, като при по- ниска степен на обществена опасност, същото следва
да се квалифицира като административно нарушение. В конкретния случай,
когато става въпрос за управление на нерегистрирано МПС, разликата между
престъплението и административното нарушение се изразява и във формата
на вината. За да е престъпно, деянието по чл. 345 от НК се изисква да е
извършено умишлено, но не и непредпазливо. Поради това, наличието на
умисъл е в предмета на доказване на наказателното производство и поради
това, прокурорът в постановлението си за отказ от образуване се позовава
липса на умисъл у дееца. Стигайки до извода, че деянието не е умишлено,
той отказва образуването на наказателно производство и ненапразно го
изпраща на АНО за реализиране на административнонаказателна
отговорност, тъй като по правило административни нарушения са не само
умишлените, но и непредпазливо извършените.
С оглед горното, в рамките на това производство следва да установи
дали нарушението е извършено непредпазливо. Тъй като деецът не е бил
уведомен, че автомобилът е с прекратена регистрация, то не са налице
доказателства, че същият е съзнавал това обстоятелство, поради което и не са
налице доказателства за това деянието да е извършено при пряк, или
евентуален умисъл.
Налице са обаче доказателства за това, че същото е извършено при
несъзнавана непредпазливост. При съзнаваната непредпазливост, деецът е
могъл и е предвиждал правните последици, но се е надявал да ги избегне. При
несъзнаваната непредпазливост, деецът не е предвиждал последиците, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съдът намира, че нарушението е
извършено именно при тази форма на вината. Всеки водач е длъжен преди
потегляне да се увери, че превозното средство има валидна застраховка
3
гражданска отговорност. Той е длъжен да познава закона и съответно – да
знае, че при липса на застраховка, автомобилът подлежи на служебна
дерегистрация. Поради това съдът приема, че след като е бил длъжен да знае,
че превозното средство няма застраховка „Гражданска отговорност“, бил е
длъжен да познава закона и е могъл да предположи, че превозното средство е
дерегистрирано, то водачът е осъществил от субективна страна състава на
нарушението при непредпазлива форма на вината, в частност – при
несъзнавана непредпазливост, наричана още небрежност.
Ненапразно при този род нарушения практиката е противоречива, тъй
като съдът намира, че наличието на вина, било то и под формата на
небрежност, следва да се изследва във всеки конкретен случай. В някои
случаи са налице специфични обстоятелства, които ги отличават от
обикновените случаи и които поставят под съмнение извода, дали
въззивникът не е имал погрешни възприятия относно фактите, от които
зависи наличието на регистрация, съответно – на служебна дерегистрация. В
този случай обаче, въззивникът е бил собственик на автомобила и не са
налице каквито и да било специфични обстоятелства, които да оставят у него
грешни впечатления за това, че автомобилът е имал застраховка. Видно е и от
доказателствата, че не става въпрос за случай, в който водачът е пропуснал за
кратко време да плати застраховката. Срокът за плащане е бил изтекъл още
към 12.06.2021г. и управляването на МПС към дата 16.10.21 г. без валиден
договор за застраховка е типичен пример за небрежност. Водачът е бил
длъжен и е могъл да знае, че автомобилът е без застраховка, както и че в този
случай същият следва да е със служебно прекратена регистрация.
Управляването на автомобил без застраховка ГО и управляването на
нерегистрирано МПС са две отделни нарушения на ЗДвП, за което водачът
дължи да понесе поотделно административнонаказателна отговорност.
Не са налице специфични обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по- ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род, поради което същото не е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и НП следва да бъде потвърдено.
Наложеното наказание е в минимален размер, поради което е с
праведливо.
Предвид горното, искането на въззивната страна за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение. В полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80.00 лева.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №21-0819-004882 от 22.11.21г., издадено от
Началник Група към ОДМВР - Варна, сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на Ш.И. на осн. чл. 175, ал.3, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
4
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Оставя без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски в полза на ОД на МВР – Варна.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5