РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. В., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
В. Р. Г.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело №
20231300500286 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона
за закрила на детето.
Делото е образувано по въззивна жалба от Н. Д. П. ЕГН: **********,
против Решение № 572 от 21.07.2023 г. по гр.д № 1015/2023 г по описа на РС-
В.
По делото са постъпили две жалби в рамките на 5 дни. В тях
жалбоподателката изразява несъгласието си с постановеното решение.
Твърди, че е изписана здрава от ДПБ-Карлуково и иска да бъде прекратено
настаняването на детето в кризисния център, детето да и бъде върнато и сама
да полага грижи за неговото отглеждане. Втората депозирана жалба, допълва
първата и отстранява допуснатите в нея нередовности, като жалбоподателката
твърди, че има възможност да се грижи за детето си, заедно с нейния съпруг
П. П., като не са посочени данни за неговата индивидуализация, освен че
работи в РПУ-В. Посочва, че не е могла да вземе активно участие в
първоинстанционното производство, поради лечението й в ДПБ-К. Моли
1
съдът да и назначи служебен адвокат, поради липса на финансови средства,
като при възможност това да бъде адвокат С. Л. от АК-В. Иска от съда да
бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване – Д. Н.. По
делото е назначена адвокат Л., която с изрична молба моли да бъде заменена с
друг адвокат, поради различия с ответницата по защитата.
Въззивната жалбоподателка е освободена от държавна такса, като за
неин защитник бе назначена адвокат Т. К.. В съдебно заседание адвокат К.
поддържат подадените въззивни жалби, като прави анализ на доказателствата
по делото. Подробно и аргументирано излага становище за дадените
показания на свидетеля д-р Н., за социалния доклад, за състоянието на детето
и неговите показания за връзката му с майка си.
По делото са постъпили писмен отговор от ответната страна Агенция
социално подпомагане-гр.В., в който се иска потвърждение на
първоинстанционното решение. Прави се анализ на доказателствата в
производството пред РС-В. Твърди се, че малолетното дете е „дете в риск“ и с
оглед разпоредбите на закона и интересите на детето, същото следва да бъде
настанено в КЦ към КСУДС – гр. В. за предоставянето му на резидентна
грижа като социална услуга. В съдебно заседание се поддържа подадения
отговор и се иска потвърждаване на съдебното решение. Представят се
доказателства за новонастъпили обстоятелства – Заповед № ЗД/Д-ВН-
127/20.09.2023 г. – с която е прекратено временното настаняване на детето Й.
Н. Д. в социална услуга за резидентна грижа Кризисен център към Комплекс
за социални услуги и семейства – гр. В. депозирана жалба от настоящата
въззивна жалбоподателка срещу изброената заповед, както и решение на
административен орган, с което се потвърждава Заповедта. След проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въпреки неучастието на жалбоподателката в производството пред
първата инстанция, поради принудителното и лечение в ДПБ К., Окръжен съд
– В. счита, че правото й на защита е ефективно упражнено пред настоящата
инстанция, като е упражнила правото си на жалба срещу решението на ВРС,
била е редовно призована и е явила се е в откритото съдебно заседание,
назначен й е адвокат, изложила е своето искане пред съда.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено от фактическа страна следното:
Поради настаняване на Н. П. в ДПБ – Карлуково, нейният син Й. Н. Д. е
бил спешно настанен по реда на чл. 33 от ППЗЗД , като е издадена Заповед №
ЗД/Д-ВН-046/04.05.2023 г. Районен съд – В. е бил сезиран с искова молба от
Агенция за социално подпомагане, с искане за постановяване на Решение, с
което да се настани при условията на спешност малолетния Й. Д. в социална
услуга за резидентна грижа „Кризисен център към Комплекс за социални
услуги за деца и семейства – гр. В.. Искането на Агенцията е било изпълнено
и детето е настанено в Кризисен център. С жалба пред настоящата инстанция
г-жа П. оспорва първоинстанционното решение. В хода на процеса са
представени доказателства, от които е видно, че е прекратено временното
настаняване на детето Й. Н. Д. в социална услуга за резидентна грижа
Кризисен център към Комплекс за социални услуги и семейства – гр. В.
В случая, преценявайки описаната фактическа обстановка, настоящата
инстанция намира, че депозираната жалба се явява неоснователна.
Предвид новонастъпилите факти пред Окръжен съд – В. съществува
единствена възможност да потвърди решението на районния съд. Причината
за това е разликата във времевия период на настаняването и прекратяване на
настаняването в на детето в кризисния център и действащия съдебен процес.
Окръжен съд – В., се чувства длъжен да подчертае на г-жа П., че
предметът на настоящия процес е само Заповед № ЗД/Д-ВН-046/04.05.2023 г.
и последващото (настоящо обжалваемо) решение на Районен съд – В., с което
„на практика“ се потвърждава заповедта. Същата в последствие е отменена
със Заповед № ЗД/Д-ВН-127/20.09.2023 г. – с която е прекратено временното
настаняване на детето Й. Н. Д. в социална услуга за резидентна грижа
Кризисен център към Комплекс за социални услуги и семейства – гр. В..
Окръжен съд – В. следва да укаже на г-жа П., че същият не разполага с
информация ( и по закон няма как да знае в настоящия процес) за
последващото настаняване на малолетния й син в някоя от институциите към
Агенцията. От представените доказателства, актуални за производството пред
съда е видно, че Агенция за социално подпомагане ще потърси по-трайна
мярка за настаняване на сина й, като за тази мярка г-жа П. ще получи нови
изрични документи, които ще са обект на друг процес, различен от
3
настоящия.
Предвид съвпадение на крайните изводи на двете инстанции и
единствената съществуваща възможност пред Окръжен съд - Видин,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за
закрила на детето, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 572 от 21.07.2023 г. по гр.д № 1015/2023
г по описа на РС- В., с което е настанен Й. Н. Д. с ЕГН: ********** в
социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс
социални услуги за деца и семейства - гр. В. за срок от 6 месеца, считано от
настаняването му със Заповед № ЗД/Д-ВН-046/04.05.2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4