№ 48
гр. В., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110105097 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба на Р. К. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. В., кв.“В.“, с.о. „К.“
**** за постановяване на мерки за защита срещу И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ж.к.“Вл.В.“ ****, когото е била във фактическо съпружеско съжителство.
Твърди се в молбата, че преди около четири години с ответника са се преместили и
заживели в общо домакинство в гр. В., ж.к.“Вл.В.“ ****. От няколко дни обаче молителката
и ответника били във фактическа раздяла, като тя се изнесла от семейното жилище.Твърди
се, че многократно ответникът и друг път е упражнявал домашно насилие спрямо нея.
Конкретните актове, в срока по чл. 10 от ЗЗДН, които молителката сочи да са извършени, са
както следва: На 15.04.2022г. между 12:00-13:00часа на паркинга на магазин „Юск“ и
„Макси Пет“ ответникът й нанесъл побой: удари с юмруци в областта на главата, блъскане
на главата й в таблото на колата, както й разкъсал блузата и сутиена й вследствие на
дърпане; казал й “циркове тук няма да правиш мършо“.
В о.с.з. молбата се поддържа.
Ответникът в о.с.з. чрез процесуален представител оспорва молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е приложена декларация по смисъла на чл.9 ЗЗДН, в която молителката
декларира актовете на извършеното спрямо нея домашно насилие с идентични твърдения на
изложените в молбата й.
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2
ЗЗДН, доколкото безспорно е между страните, че ответникът е лице, което се е намирало във
фактическо съжителство с молителката.
Сезиращата съда молба, се основава на твърдения за осъществени актове на домашно
насилие на 15.04.2022г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
1
Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, се
определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани
като актове на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване,
оборващо изложеното от молителката.
Като доказателство е приета декларация по чл. 9 ЗЗДН. По изричната разпоредба на
чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, декларацията по
чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3
ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.
В подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН са декларирани извършени от ответника
действия, подробно описани и по естеството си съставляващи осъществено физическо,
емоционално и психическо насилие по смисъла на закона. Липсва легална дефиниция на
понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно
лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги
изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на
присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице
емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните
следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на
целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на
пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.
Разпитани са като свидетели лицата К. Ц. /баща на молителката и воден от нея/ и Д.
Ц. /брат на молителката, воден от ответника/.
Св. К. Ц. разказва, че познава ответника от около осем години, тъй като
първоначално е бил негово курсист в автошколата му. Твърди, че дъщеря му и ответникът
са живеели на семейни начала около четири години. Заявява, че на процената дата, сочена от
него като 14-15.04.2022г., страните заедно посетили работното му място – неговия офис и
тогава видял, че дъщеря му била охлузена, след нанесен побой от ответника. Последният
бил дрогиран. Св. лично видял следи от насилие по ръцете, шията и лицето й. Молителката
треперила, а ответникът бил дрогиран. Твърди, че молителката му е разказала какво се е
случило, а именно, че е била бита пред някакъв магазин. Знае и за друг случай на побой – в
местността Ментишето. Сочи, като вероятна причина за побоя прекъсването на връзката
между тях. Впоследствие бил викан от ответника по повод и на други скандали между тях,
но не отишъл. Стоял на страни. Сочи, че веднъж е водил разговор с ответника в 00:40часа,
като последният бил заплашил, че ако го изгонят от Полицията щял да намери молителката
и да я убие.
Св. Д. Ц. разказва, че на 15.04. е бил в офиса на автошколата на ул.“В.“№7, когато
дошли молителката и ответникът. Баща му искал да й вземе колата, заради неплатени глоби.
2
Тогава молителката се разсърдила, че ответникът не я защитава, излязла от офиса и отишла
на до Клиниката в непосредствена близост до офиса, защото получила сърцебиене. Седнала
на едно кафене и започнала да крещи и да го обижда, че е мишок. Твърди, че когато са
дошли в офиса, на молителката и нямало абсолютно нищо. Сочи, че помни добре датата, тъй
като на същия ден молителката пуснала жалба и срещу него за нанесен побой. По - късно
през деня сестра му се обадила и поискала от него да й даде друга кола, започнала да го
обижда и да му крещи при което се скарали. Тогава той се обадил на ответника и
последният го извикал в тях. Когато отишъл в дома му, там били и майката и бащата на
ответника, а Р. се появила по – късно. При идването си същата се афектирала от
присъствието на брат си и започнала да го обижда, че е „боклук“ и заплашва “че ще му
запали колата“. Сочи, че сестра му често изпада в подобни състояния, но въпреки това
нямали проблеми по между си. Не знае какво се е случило с жалбата срещу него, но често
бил викан в Полицията да дава обяснения. За процесната дата разказва още, че после Р.
извикала линейка и Полиция, защото твърдяла, че той я е бил. Извадила си и медицинско.
Не знае Р. да е била някога жертва на домашно насилие и не е виждал по нея белези от
такова. Твърди, че страните са се обичали и били в нормални отношения.
По делото е приобщено МУ №330/21.04.2022г., издадено след преглед на
молителката Р. Ц. от съдебен медик. Видно от него и по предварителните данни на
15.04.2022г. към 12.30ч. на паркинг пред магазин „Максипет“, приятелят й я изкрал от
колата и блъскал главата й в таблото. Съгласно заключението касае се за травматичен оток и
кръвнонасядане по главата, шията, ожулване по гръдния кош и кръвонасядания по десните
крайници. Описаните травматични увреждания са резултат на удари и тангенциално
действие с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните
време и начин. В своята съвкупност травматичните увреждания са обусловили чувство на
болка и страдание.
Представен е и болничен лист за преглед на пациент Р. Ц. от 15.04.2022г., ведно със
снимков материал от скенер.
Анализът на ангажираните доказателства, налагат извод, че ответникът не е
ангажирал годни доказателства, опровергаващи изложеното в декларацията, поради което
съдът приема за достоверни изложените в нея обстоятелства. Последното се потвърждава и
от събраните по делото писмени доказателства – мед.удостоверение и болничен лист, както
и гласни доказателства и в частност показанията на св. К. Ц., пряк свидетел на физическото
и емоционалното състояние на молителката, непосредствено след извършения акт на
домашно насилие спрямо нея. Показанията на Д. Ц. не следва да се кредитират досежно
твърденията му за неосъществен акт на насилие, доколкото видно и от представеното МУ и
по данни на молителката, тя е съобщила за извършен акт на насилие и от него в същия ден.
На практика показанията на този свидетел се явяват до голяма степен заинтересовани, а и от
друга страна са диаметрално противоположни и в разрез с обективните находки от
извършеното освидетелстване на пострадалата и констатираните травматичен оток и
кръвнонасядане по главата, шията, ожулване по гръдния кош и кръвонасядания по десните
крайници. За тези увреждания свидетелства и бащата на молителката, който лично и
непосредствено е възприел травмите й след инцидента и в този смисъл не биха могли да
бъдат опровергани твърденията на молителката. Затова и доколкото не са налице
доказателства обосноваващи извод за обратното, съдът приема, че ответникът е извършил
твърдяните актове на физическо, психическо и емоционално насилие. Ирелевантно е какъв е
бил формалният повод за това поведение на ответника, доколкото той не би могъл да бъде
извинителен и оправдаващ за него. Тези обстоятелства биха имали значение единствено за
определяне вида и срока на необходимата мярка за защита, с оглед отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства. Съдът преценява подобно поведение като морално
укоримо, представляващо неоправадано посегателство върху физическия интегритет на
индивида, което бива санкционирано от закона. Затова и молба е основателна.
3
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, предвид формирания от съд извод, че такова е било извършено.
Доколкото се установи по делото, физическо, психическо и емоционално насилие спрямо
молителката, съдът определя като адекватни и необходими, налагането на такива мерки,
които в действителност биха накарали ответника да преосмисли отношението си спрямо
молителката. В този смисъл съдът намира, че на ответника следва да бъде забранено да
доближава молителката на разстояние по- малко от 50м и жилището, в което живее на адрес
в гр. В., кв.“Възражадене“, с.о. „К.“ бл.465, ет.2, ап.5, както и местоработата й – автошкола
“Цанев 001“, с адрес гр. В., ул.“В.“№7 за срок от дванадесет месеца. Този срок е около
средния предвиден в закона и същевременно преценен от съда като подходящ с оглед
постигане на възпитателния ефект на мярката.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да
се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в
размер от 500лв. При определяне размера на глобата около средния размер предвиден от
закона, съдът съобрази, че се касае за физическо посегателство, както и интензитета на акта
на домашно насилие и факта, че това е първо провинение на ответника по този закон.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Основателността на молбата, налага понасяне на направените от молителката
разноски за ДТ за СУ – 10лева и възнаграждение на един адвокат от ответника. Представен е
списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, съобразно който
платеното адв.възнаграждение е в размер на 1000лева. Тези разноски в общ размер от
1010лева следва да се понесат от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к.“Вл.В.“ **** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. К. Ц., ЕГН ********** с адрес гр.
В., кв.“В.“, с.о. „К.“ ****, на основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к.“Вл.В.“ **** да
приближава на по- малко от 50метра Р. К. Ц., ЕГН **********, както и обитаваното от нея
жилище, находящо се на адрес гр. В., кв.“В.“, с.о. „К.“ **** и местоработата й - Автошкола
“Цанев 001“, с адрес гр. В., ул.“В.“№7 за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл.5,
ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к.“Вл.В.“ **** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд глоба в размер на
4
500лева, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к.“Вл.В.“ **** да заплати по
сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25лева, на осн. чл.11, ал.2
ЗЗДН.
ОСЪЖДА И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к.“Вл.В.“ **** да заплати на
Р. К. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. В., кв.“В.“, с.о. „К.“ **** сумата в размер на 1010лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Р. К. Ц., ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на Трето РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Ц. И. с ЕГН **********, че на основание чл.21 ал.3 ЗЗДН
при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5