№ 190
гр. Бургас, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120200256 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на К. Д. К., ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № 1075-F717708/12.10.2023 г., на Заместник-директор
на ТД на НАП- гр. Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр.
чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.2, б.“А“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като твърди, че
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Постъпило е писмено становище от адв. * от АК-Бургас, който поддържа и доразвива
доводите в жалбата.
За Административнонаказващият орган се явява юрисконсулт Карабелева, която моли
постановлението да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 09.01.2024г., а жалбата е
депозирана на 11.01.2024г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 27.07.2023г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение № F717708 от страна на И. Й.- инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, за
това, че като „задължено лице“ е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4 от КСО, като не е
1
подал в срок до 02.05.2023 г. данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за 2022 г.
за сумите за дължими осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване и ДЗПО.
Декларацията е била подадена на 25.05.2023 г. и е била приета с вх.№
02000233252909.
До лицето е била изпратена покана за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. В указания срок лицето се явило и
актът е бил съставен на 27.07.2023 г.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.2, б. „а“
от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на
жалбоподателя глоба размер на 50 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото документи, както и от
показанията на свидетеля, като доказателствената съвкупност е еднопосочна и
безпротиворечива.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на
АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно посочените
разпоредби в наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при
които е извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде
очертано от фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат
именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и
по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под
съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна
страна. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице
да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки, че
отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва
правната оценка на приетото за установено от фактическа страна. Задължителността на този
реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се
изисква да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране
на административнонакзателна отговорност ( в този смисъл е и Решение №1533 от
30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на Административен съд- Бургас).
Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на
контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени
дали е извършено нарушение, или не.
Нарушени са разпоредбите на 42, ал.1, т.4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
доколкото в АУАН и НП не е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение.
Същото следва да бъде описано с всички обективни и субективни признаци. В конкретния
случай съдът намира, че не е описано в какво качество жалбоподателят е извършил
нарушението. Както в АУАН, така и в НП, е употребен изразът „задължено лице“, като
такова понятие не присъства в цитираните като нарушени разпоредби от Наредбата. В чл. 2,
2
ал. 2 от същата се използват понятията работодатели, осигурители, предприятия по чл. 1, т. 6
и техните клонове и поделения, осигурителни каси, самоосигуряващи се лица и лица по чл.
4, ал. 9 от КСО. В зависимост от това кое от тези качества притежава съответното лице,
наредбата вменява определени задължения- подаване на декларация за определени
обстоятелства в определен срок. Следователно, за да се прецени дали едно лице не е
изпълнило задължението си, следва да се прецени първо дали за това лице е съществувало
съответното задължение. Тази преценка се прави на база на посоченото в АУАН и НП
описание на нарушението, и в частност- на качеството на съответното лице. Записването на
понятието „задължено лице“ води до неяснота на вмененото обвинение, като не стават ясни
всички елементи от състава на твърдяното нарушение. Тази неяснота засяга както правото
на защита на жалбоподателя, така и възможността на съда да определи предмета на
доказване.
Следва да се отбележи, че обстоятелствата около извършване на твърдяното
нарушение не следва да се извличат по тълкувателен път нито от наказаното лице, нито от
съда, а следва да са ясно посочени. Иначе казано, следва да има пълно припокриване между
сочените за нарушени разпоредби и фактическото описание на нарушението, като във
фактическото описание следва да намерят място твърдения за всикчи признаци, визирани в
съответните законови разпоредби.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 34), в който е отразено, че е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото не е направено
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, поради което претендираното възнаграждение следва да се присъди изцяло.
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Национална агенция по приходите да
заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията,
изложени по-горе.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1075-F717708/12.10.2023 г., на Заместник-
директор на ТД на НАП- гр. Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на К. Д. К.,
ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.5,
ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.2, б.“А“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
3
се лица.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на К. Д. К., ЕГН: **********,
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4