Р Е Ш Е Н И Е № 118
град Самоков 19.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковски районен съд ІІІ-ти състав в
публично заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Симеон Стойчев
при участие на секретаря Екатерина Банрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 700 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по исковата
молба на М.П.Ш. с ЕГН ********** срещу П.Н.К. с ЕГН **********. С исковата
молба се твърди, че страните сключили на 15.12.2014 г. договор по силата на
който ищецът му предал за ползване 150 /сто и петдесет/ броя кофражни платна- метални,
поставени на метална винкелова рамка, с размери 50 см х 100 см., кабел за
трифазен ток за удължител- 50 метра, ремарке -колесар с peг. № С 9651 ЕН за
срок от три месеца при наемна цена от 1000 лева на месец, като последният се
задължил в този срок да изгради масивна ограда в имота на ищеца, при
изпълнението на което отпадало задължението му да плаща уговорения наем общо в
размер на 3000 лв. за трите месеца. Твърди, че ответникът не изпълнил нито едно
от поетите задължения, договорът за наем на вещите е изтекъл и е продължен по
съгласие на страните, през месец август 2016 г. ищецът уведомил ответника, че
прекратява договорните си отношения с него, а последният не върнал вещите.
Претендира се неплатена наемна цена по сключен с ответника договор за наем на
движими вещи – за срока на действие на договора и след мълчаливото му
подновяване по чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, както и за обезщетение по чл. 236, ал. 2
от ЗЗД до 15.08.2016 г. в размер на наемната цена – в общ размер 20 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и искане с
правно основание чл. 233 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение
в размер на паричната равностойност на вещите, които са унищожени. Оценката на
последния предявен иск въз основа на съдебно оценителната експертиза е 4875 лв.
От особения представител на ответника е постъпил отговор с който предявените
искове се оспорват, оспорва се сключването на договор, оспорва се съдържанието
на уговорките по представения по делото договор, заявено е оспорване по чл. 193
от ГПК на представения по делото договор.
В проведеното съдебно заседание ищецът чрез
адв. Стоев поддържа исковата си молба.
Ответникът в проведеното съдебно
заседание чрез особения си представител адв. Ю. излага съображения за недоказаност
на исковите претенции.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното.
Установи се от представените по делото
писмени доказателства че на 15.12.2014 г. М.П.Ш. с ЕГН ********** и П.Н.К. с
ЕГН ********** сключили договор, по силата на който ищецът предоставил под наем
за ползване 150 /сто и петдесет/ броя кофражни платна- метални, поставени на
метална винкелова рамка, с размери 50 см х 100 см., кабел за трифазен ток за
удължител- 50 метра, ремарке -колесар с peг. № С 9651 ЕН за срок от три месеца,
като поел насрещно задължение да изгради монолитна ограда 6 м. дълга, 1,80 м.
висока или да заплати наемна цена от 1000 лева. Договора съдържа удостоверяване
с характеристиката на разписка, че ответникът е получил вещите. Приемането на
вещите, предмет на договора се установи и от показанията на свид Духалов, който
е възприел натоварването на вещите.
От приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза се установи, че подписът, положен в долната дясна част на оспорения
договор е положен от П.Н.К., с оглед на което заявеното оспорване на
автентичността на подписа на договора не бе проведено успешно, доказа се
автентичността на документа и същият се цени като писмено доказателство по
делото.
От приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза се установи, че пазарната цена на 150 /сто и петдесет/ броя кофражни
платна- метални, поставени на метална винкелова рамка, с размери 50 см х 100
см., кабел за трифазен ток за удължител- 50 метра, ремарке -колесар с peг. № С
9651 ЕН възлиза на 4875 лева.
Не се доказа по делото вещите, предмет
на договора за наем да са върнати от ответника в уговорения срок, нито по късно
– до момента на приключване на съдебното дирене.
Не се установи с предвидените
доказателствени средства кога ищецът е заявил противопоставянето си срещу
продължаващото ползване на вещите, нито кога е отправил предизвестие до него за
прекратяване на договора.
Не се доказа ответникът да е върнал
вещите, не се доказа да е заплатил наемната цена или да е изпълнил
алтернативното задължение – да построи монолитна отграда 6 м. дълга, 1,80 м.
висока.
От представената по делото прокурорска
преписка № 1947/2015 г. се установи, че ищецът на 06,10,2015 г. е подал жалба с
оплакване, че ответникът не е върнал на ищеца процесните вещи. От предзставените по делото фактури и
регистрационен талон се установи, че ищецът е собственик на вещите.
При така установеното от фактическа страна
съдът достига до следните правни изводи:
Доказа се че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за наем на вещи. В изпълнение на
договора се доказа, че ищецът е предал на ответника на 15.12.2014 г. посочените вещи. Доказа се, че ответникът
не е изпълнил насрещното си задължение – в нито една от алтернативните му
форми. Ето защо съдът намира, че по облигационното отношение между страните
ищецът е изправна страна по договора, по който ответникът е в неизпълнение. При
тълкуване на съдържанието на договора между страните съдът достига до извод, че
действителната воля, както е обективирана в писмения текст на договора съдържа
уговорка за насрещно задължение на ответника да изгради монолитна ограда 6 м.
дълга, 1,80 м. висока или в случай, че не изпълни това - да заплати наемна цена
от 1000 лева. Не се доказа построяването на оградата, поради което задължението
се е трансформирало в парично – за заплащане на наемна цена от 1000 лв. Така,
както е изписан текстът на договора разкрива волята на страните за наемна цена
от 1000 лв. за уговорения срок от три месеца, а не както ищецът твърди – че
цената от 1000 лв. е месечна. Ето защо съдът намира, че вземането на ищеца за
наем за първите три месеца след сключване на договора е доказано до размер 1000
лева.
Доказа се хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, като се доказа, че ответникът е ползвал вещите без противопоставяне на ищеца
до 06,10,2015 г., когато ищецът е подал жалба с оплакване, че ответникът не е
върнал на ищеца процесните вещи. Тази дата съдът възприема като момента на
противопоставянето на наемодателя срещу продължаващото ползване на наетите вещи.
За времето от 15,03,2015 г. до 06,10,2015 г. ответникът е ползвал вещите без
противопоставяне на ищеца, за което ответникът е дължал на ищеца наемна цена от
по 1000 лв. за тримесечие или общо 2222,22 лв. за целия посочен период.
От 06,10,2015 г. до 15,08,2016 г. ответникът
дължи за ползването на вещите цена за ползването, която с оглед разпоредбата на
чл. 236,ал. 2 ЗЗД е в размер на договорения наем – или в общ размер на 3888,88
лв.
Доказа се фактическия състав на предявеното
вземане за заплащане обезщетение в
размер на паричната равностойност на вещите. В действителност не се доказа
унищожаването на вещите, но е несъмнено по делото, че от датата на изтичане на
наемния срок и след подаването на жалба, по която е образувана прокурорска
преписка № 1947/2015 г. вещите не са върнати и е неизвестно тяхното
местонахождение. Липсата им за този дълъг период от време и невъзможността на правоимащия
собственик да се ползва от тях съдът намира за приравнено на тяхното погиване,
поради което следва да бъде присъдена тяхната равностойност от 4875 лева.
Ето защо съдът следва частично да уважи
исковете на ищеца до посочените по горе размери, да осъди ответника да заплати
равностойността на вещите от 4875 лева., като отхвърли исковете над тези
размери до предявенита с исковата молба.
При този изход на делото съдът следва да
осъди ответника да заплати на ищеца разноските по делото, пропорционално на
уважените искове – в общ размер на 1423,88 лева.
Мотивиран
от изложеното, Самоковският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.Н.К. с ЕГН **********
да заплати на М.П.Ш. с ЕГН ********** сумата от 7111,10 лева представляваща
вземане по договор от 15.12.2014 г. за наем на 150 броя кофражни платна-
метални, поставени на метална винкелова рамка, с размери 50 см х 100 см., кабел
за трифазен ток за удължител- 50 метра, ремарке -колесар с peг. № С 9651 ЕН и
съставляващо наемна цена от 15,12,2014 г. до 05,10,2015 и обезщетение по чл.
236, ал. 2 ЗЗД от 06,10,2015 г. до
15,08,2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до предявения
размер от 20000 лева като недоказан.
ОСЪЖДА П.Н.К. с ЕГН **********
да заплати на М.П.Ш. с ЕГН ********** сумата от 4875 лева – обезщетение по чл.
233 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Н.К. с ЕГН ********** да
заплати на М.П.Ш. с ЕГН ********** сумата от 1423,88 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: