№ 2970
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20222120104295 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Д. В. П., иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 442,17 лева, представляваща главница,
включваща заплатено от застрахователя застрахователя по щета № ********
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи, на трето лице, за причинените на
собствения му лек автомобил от застрахования при ищеца по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, материализиран в застрахователна полица № BG/22/*******
ответник, имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, калник преден
ляв, подкалник преден ляв ПВЦ, джанта предна лява, греда над радиатори, фар ляв,
причинени вследствие на реализирано на 10.10.2017 г. застрахователно събитие – в гр.
Бургас, на кръстовището на ул. „*****, около 14,15 часа, по вина на ответника, който е
управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № ***** и е причинил ПТП,
след което е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, посещаването на които е било
задължително по закон, ведно със законната лихва върху регресната главница , считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.03.2022 г., до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
Твърди се, че застрахованата в периода на процесното застрахователно събитие
ответница на 10.10.2017 г. в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „*****, около 14,15 часа, по
нейна вина, докато е управлявала лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. №
***** и е причинила ПТП, вследствие което е причинила имуществени вреди върху лекия
автомобил марка „Форд“ модел „Фиеста“ рег. № *** на трето за делото лице, след което е
напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, посещаването на които е било
задължително по закон. Поддържа се, че в полза на третото лице е определено и изплатено
1
застрахователно обезщетение в размер от 342,17 лева, което обуславя правен интерес за
застрахователя да предяви регресен иск за платеното им срещу застрахования при него
ответник.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в които е застъпено становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че посещението на
контролните органи е било задължително по закон, като се твърди, че случаите на
задължителни посещения са уредени в чл. 125 от ЗДвП и настоящият случай не е сред тях.
В съдебното заседание, дружеството ищец не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът подържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7102/2021 г. на РС – Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 2759/11.10.2021 г.,
която е връчена по реда на чл.47 ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен
срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
По делото не се спори, а и от представената по делото застрахователна полица №
BG/22/*******/12.06.2017 г. се установява, че ответникът е имал при ищеца действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ по повод лек автомобил „Опел“ модел „Мерива“ с
рег. № ***** със срок на застрахователно покритие от 12.06.2017 г. до 12.06.2018 г.
По делото не е спорно, а и от представения протокол за ПТП № 1635416/17.10.2017
г., съставен и подписан от полицейски орган, както и от ответника, се установява, че на
10.10.2017 г. в в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „*****, около 14,15 часа, по вина на
ответника, който е управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № *****
и е причинил ПТП, след което е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
посещаването на които е било задължително по закон.
Не е спорно, че вследствие от осъщественото на 10.10.2017 г. ПТП върху автомобила
на блъснатото от ответника трето лице са причинени увреждания на предна броня, калник
преден ляв, подкалник преден ляв ПВЦ, джанта предна лява, греда над радиатори, фар ляв.
На 30.01.2018 г. във връзка с процесното ПТП, в полза на третото лице, собственик
на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 332,17 лева
от ищеца, видно от представеното по делото платежно нареждане (л. 17).
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
Предявените искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
2
Според чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно,
че е страна по валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника към момента на процесното застрахователно събитие, настъпване
в срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск – твърдяното ПТП, вследствие което са причинени твърдените
имуществени вреди; напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
посещаването на които е било задължително по закон, изплащане от ищеца на
застрахователно обезщетение за причинените вреди в сочените в исковата молба размери,
размера на регресната си претенция. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото се установи, че при реализиране на процесното ПТП от 10.10.2017 г.
между страните е имало валидно застрахователно правоотношение по сключен между тях
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, материализиран в застрахователна
полица № BG/22/******* по повод лек автомобил „Опел“ модел „Мерива“ с рег. № *****
със срок на застрахователно покритие от 12.06.2017 г. до 12.06.2018 г.
Установи се, че в срока на застрахователното покритие на процесната застраховка е
настъпило застрахователно събитие - 10.10.2017 г., представляващо покрит застрахователен
риск, а именно рискът от увеличаване на пасива от имуществото на ответника, в резултат от
ангажиране на неговата „Гражданската отговорност“, поради причинените вреди на лека
автомобил, собственост на трето лице, вследствие на осъществено ПТП от 10.10.2017 г.
Ответникът не е оспорил участието си и твърдените от ищеца механизъм и вреди при
осъществяването на ПТП, а и тези обстоятелства се установяват от приложения по делото
протокол за ПТП, подписан от ответника.
От представения, неоспорен и подписан от ответника протокол за ПТП се установи,
че на 10.10.2017 г. в в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „*****, около 14,15 часа, по вина
на ответника, който е управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег. №
***** и е причинил ПТП, след което е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, посещаването на които е било задължително по закон.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответницата, че в конкретния случай
посещението на органите за контрол не е било задължително по закон. Съгласно чл. 125 т. 7
от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Предвид това, че
ответницата не е била на мястото на инцидента, съдът приема, че това е равнозначно на
липса на съгласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с инцидента, както
и относно размера на вредите. Следователно ответникът, е бил длъжен да сигнализира на
съответните служби за контрол на МВР, чието посещение на мястото на ПТП е било
задължително по силата на чл. 125 т. 7 от ЗДвП. Поради това, че делинквентът не е
изпълнил вмененото от закона задължение за уведомяване на органите за контрол на МВР за
настъпилото ПТП и е напуснал мястото на произшествието, без да изчака появата на
компетентните органи, въпреки че явяването им е било задължително, то съдът намира, че е
налице хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
По делото се установи, че ищецът е изплатил в полза на третото лице, чиито
автомобил е увреден вследствие на процесното ПТП, застрахователно обезщетение в размер
3
от 332,17 лева.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният иск по чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен в
претендирания размер от 332,17 лева. Претендират се към главницата, за която е издадена
заповед за изпълнение и ликвидационни разноски, които определени в обичайния размер от
10 лева също следва да бъдат присъдени.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 75лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в исковото производство
разноски в размер от 425 за заплатена държавна такса в размер от 25 лева, депозит за особен
представител в размер от 300 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер
от 100 лева. по чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Д. В.
П., ЕГН ********** с адрес гр. Б. дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. С. сумата от 442,17 лева /четиристотин четиридесет и два лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща главница, включваща заплатено от застрахователя
застрахователя по щета № ******** застрахователно обезщетение и ликвидационни
разходи, на трето лице, за причинените на собствения му лек автомобил от застрахования
при ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, материализиран в
застрахователна полица № BG/22/******* ответник, имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна броня, калник преден ляв, подкалник преден ляв ПВЦ, джанта предна
лява, греда над радиатори, фар ляв, причинени вследствие на реализирано на 10.10.2017 г.
застрахователно събитие – в гр. Бургас, на кръстовището на ул. „*****, около 14,15 часа, по
вина на ответника, който е управлявал лек автомобил марка „Опел“ модел „Мерива“ с рег.
№ ***** и е причинил ПТП, след което е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, посещаването на които е било задължително по закон, ведно със законната
лихва върху регресната главница , считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 23.03.2022 г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415
ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН ********** с адрес гр. Б. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., сумата от 425 лева /четиристотин
двадесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство съдебно – деловодни
разноски, както и сумата от 75 лева, представляваща направени в заповедното
производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4