Решение по дело №2596/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на15.10.2021 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2596  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

         Ищецът Фонд з.г.н.в.в б. БУЛСТАТ ******твърди, че на 20.06.2014 г. „К.т.б.“ АД (КТБ АД) била поставена под специален надзор с Решение № 73/20.06.2014 г. на БНБ, изм. и доп. с Решение № 74/22.06.2014 г. на БНБ, като спрямо КТБ били наложени мерки по чл.116, ал.2, т.2 и т.3 от ЗКИ. Сочи, че с Решение № 114/16.09.2014 г. специалният надзор бил удължен до 20.11.2014 г., като допустимите за извършване операции по време на специалния надзор били конкретно изброени в Решение № 104/15.08.2014 г. на БНБ.

         Твърди, че на 06.11.2014 г. с Решение № 138 на БНБ бил отнет лиценза на КТБ АД.

         Сочи, че на основание чл. 23, ал.3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ) (1998т, отм.), във връзка с чл.4 и чл.7 от Наредба 23/1999 г. на БНБ  Фондът получавал информация относно вложителите, притежаваните от тях влогове и размера на гарантираните суми, подлежащи на изплащане на всеки вложител. Сочи, че на основание чл. 4, ал. 5 от Наредба 23/1999 г. квесторите, синдиците, ликвидаторите установяват и информацията по чл. 5 от ЗГВБ (изключенията от изплащането на гарантираните размери на влоговете). Твърди, че информацията, предоставена от квесторите се изпращала до Фонда по електронен път чрез портала FINNET на БНБ като електронни файлове D1-D6, като файл D1 съдържал информация за индивидуализация на вложителя, D2 — за притежаваните от него влогове, D6 - за подлежащата на изплащане гарантирана сума. Сочи, че информацията се съдържала в Автоматизираната система за изплащане на гарантираните влогове (АСИ), достъп и работа с която имали само експерти от ФГВБ, определени със заповед на председателя на УС на ФГВБ. Твърди, че на 06.11.2014 г. Фондът получил от квесторите информация, че ответникът „РТ И— Н“ АД, ЕИК *******(клиент № 264832) е вложител, притежаващ в банката разплащателна сметка IBAN ***тва от 562,51 лв. и депозитна сметка IBAN ***тва от 193 372,59 лв., или общо 193 935,10 лв., и гарантиран размер на влоговете, подлежащ на изплащане от 193 935,10 лв.

         Твърди, че на 04.12.2014 г. започнало изплащането на гарантираните суми на вложителите на КТБ АД, като средствата били предоставени на разположение на вложителите в търговски банки, определени с решение на УС на ФГВБ. Сочи, че информацията за изплатените от търговските банки суми на всеки от вложителите се изпращала от съответната търговска банката на ФГВБ по електронен път чрез портала FINNET на БНБ като електронен файл D7 и също постъпвала в АСИ.

         Поддържа, че на 04.12.2014 г. вложителят „РТ И— Н“ АД получил от ищеца сумата от 193 935,10 лв. чрез Първа инвестиционна банка АД. Сочи, че на 22.04.2015 г. със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, било открито производството по несъстоятелност на банката.

         Поддържа, че на 02.03.2017 г. в ТР била обявена първа частична сметка за разпределение (ЧСР) по чл. 95 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), като ищецът бил включен в реда за удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т.4 от ЗБН (който съгласно § 1 от ДР на ЗГВБ се прилага към заварените случаи, какъвто е несъстоятелността на КТБ АД, н) със сумите на изплатените гаранции на вложителите, в чиито права се е суброгирал на основание чл. 24 от ЗГВБ (отм.). Твърди, че фондът и другите вложители, които се удовлетворяват в производството по несъстоятелност за вземанията си към КТБ АД (н), които не са гарантирани, получили 11,304 на сто от сумите по първата ЧСР.

         Поддържа, че след направена допълнителна проверка било установено, че по влога на ответника по сметка IBAN ***ени привилегировани лихвени условия от банката. Сочи, че срочен депозит лева по сметка IBAN ***словията на Договор за индивидуален срочен депозит № 9294 от 30.04.2009 г. с анекс към него, като на 31.07.2012 г. (на падежа на депозита) за сумата по сметката се сключил Договор №9294 за индивидуален срочен депозит от 31.07.2012 г. Твърди, че на падежа била начислявана договорената лихва, която се е капитализирала (прибавяла към вложената сума), като така увеличената с лихвата главница се е олихвявала за новия тримесечен, съответно шестмесечен период, като така ответникът получил лихва по този влог от 475 380,09 лв. Сочи, че с писмо вх. № 10813/04.11.2014 г. ответникът поискал прекратяване на депозита, а със съобщение по чл. 99, ал.3 ЗЗД вх. № 10758/04.11.2014 г. ответникът, в качеството на цедент, уведомил КТБ АД, че от вземането си по банковата сметка IBAN *** 832,37 лв. е цедирал част в размер на 1 833 000 лв. Твърди, че на 06.11.2014 г. с вальор 04.11.2014 г. било осчетоводено прехвърлянето на тази част от вземането, начислена била лихва, и остатъкът от сумата в размер от 193 372,59 лв. била подадена за изплащане към ФГВБ.

         Поддържа, че до датата на отнемане на лиценза на банката ответникът притежавал влогове в КТБ АД, внесени по 6 банкови сметки, при условията на сключени индивидуални договори, по силата на които банката предоставила на ответника лихвени проценти, които  били по-високи от стандартните лихвени проценти, уредени в Скалата на стандартните лихвени проценти, които банката прилагала към останалите вложители, т.е. на ответника били предоставени привилегировани лихвени условия. Поддържа, че освен депозита по сметка IBAN ***, по който била изплатена гаранция, ответникът притежавал в КТБ АД и други влогове,  с привилегировани лихвени условия, от които получил лихви. Сочи, че със съобщение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД вх. № 10758/04.11.2014 г. уведомил банката, че цедирал вземанията. Твърди, че другите влогове били, както следва: 1) Срочен депозит в лева със срок от 6 месеца по сметка IBAN ***, открит при условията на по Договор за индивидуален срочен депозит № 10211 от 04.05.2010 г., като на 05.11.2011 г. за наличната сума по сметката бил сключен Договор № 10211 за индивидуален срочен депозит от 05.11.2011 г.; 2) Срочен депозит в лева срок от 6 месеца по сметка IBAN ***, открит при условията на Договор за индивидуален срочен депозит № 10900 от 27.09.2010 г., като на 27.03.2014 г. за наличността по сметката бил сключен Договор № 10900 за индивидуален срочен депозит от 27.03.2014 г.; 3) Срочен депозит в лева по сметка IBAN ***, открит при условията на Договор за индивидуален срочен депозит № 12482 от 10.05.2011 г.; 4) Срочен депозит в лева със срок от 6 месеца по сметка IBAN ***, открит при условията на Договор за индивидуален срочен депозит № 13317 от 25.07.2011 г.; 5) Срочен депозит в лева със срок от 6 месеца по сметка IBAN ***, открит при условията на Договор за индивидуален срочен депозит № 17559 от 09.02.2012 г., като на 11.02.2014 г. за наличността по сметката бил сключен Договор № 17559 за индивидуален срочен депозит от 11.02.2014 г. Твърди, че били предоставени привилегировани лихвени условия и по влога по сметка IBAN ***, който квесторите подали към ищеца като гарантиран и по който била изплатена сумата от 193 372,59 лв. (остатъкът от изплатената гаранция в размер на 562,51 лв. не се претендирал).

         Твърди, че с писмо изх. № 90-0079/06.11.2019 г. ищецът поканил ответника да върне сумата от 171 513,75 лв., представляваща недължимо платената гаранция от 193 372,59 лв., намалена с получената от суброгацията сума по първата ЧСР. Поддържа, че претендираната от сума не била заплатена от ответника и към момента.

         Сочи, че тъй като договорите с ответника се подновявали автоматично за нов срок при същите условия, то и във всеки следващ момент на автоматично подновяване на договорите, от приемането на приложимата към момента на сключване на договора Скалата, до последната й редакция от 2014 г., стандартните лихвени проценти по шестмесечните депозити в BGN, които КТБ АД (н) предоставяла винаги били в размер на 4.25 на сто и не били променяни, както и че предоставения на ответника лихвен процент от 6,5 на сто превишавал стандартния лихвен процент, приет от банката. Твърди, че начисляваните лихви се капитализирали (прибавяли към вложената сума) или били прехвърлени в разплащателната сметка на ответника, т.е. същите били получени от ответника и в този смисъл той ползвал привилегировани условия спрямо останалите вложители на банката. Счита, че на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ (отм.)  влоговете на ответника не били гарантирани, тъй като му били предоставени привилегировани лихвени условия. Намира, че ответникът не е имал права на гаранция, като с оглед на обстоятелството, че ищецът се суброгирал в правата на вложителите, на които е изплатил гарантирани суми и получил плащане от първата частична сметка за разпределение, ищецът не претендира сумата до 193 372,59 лв. Намира, че ответникът получил от ищеца без основание изплатената му на 04.12.2104 г. сума от 171 521,49 лв.

Евентуално поддържа, че тъй като ищецът бил задължен да изплаща гарантирани суми на вложителите, които имат право на гаранция, то с получаването на сумата от ищеца без да има право, ответникът се е обогатил без основание за негова сметка, а с изплащането й без да има задължение за това ищецът се е обеднил.

         Моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 171 521,49 лв., представляваща недължимо получена гарантирана сума по влог по сметка IBAN ***, като получена при първоначална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й плащане. Евентуално моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 171 521,49 лв., представляваща недължимо изплатена гарантирана сума по влог по сметка IBAN ***, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й плащане. Претендира разноски по делото. 

Ответникът „РТ И— Н“ АД, ЕИК *******, е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковете. Намира ги за недопустими, евентуално за неоснователни.

Прави възражение по чл. 365, ал. 1 ГПК за разглеждане на настоящото производство по реда на глава 32 от ГПК, а не по общия исков ред.

Намира исковете за недопустими поради липса на правен интерес. Сочи, че след като ищецът се суброгирал в правата на ответника към „КТБ“ АД до пълния размер на гарантираната сума по влога, той не можел да твърди, че не съществува задължението, в което се суброгирал. Поддържа, че в случая, ищецът се суброгирал изцяло в правата на ответника към банката длъжник, а това изключвало правния му интерес да иска връщане на платеното като дадено без основание. Намира, че ако претенцията на фонда бъде уважена, то ищецът ще се обогати неоснователно, защото ще търси на две основания една и съща сума по гарантирания влог на ответника – веднъж от него като недължимо платена и втори път от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, като суброгирал се кредитор.

Намира иска за неоснователен. Твърди, че не ставало ясно защо ищецът изследва условията на договори за срочен депозит, сключени между „КТБ“ АД и ответника, подробно описани в точка 9 (стр. 4-6 от ИМ). След като на ищеца били подадени за плащане гарантирани вземания на ответника към банката в размер на 193 935,10 лв., произтичащи от Договор за индивидуален срочен депозит № 9294, то останалите договори за срочен депозит били неотносими към предмета на спора.

Оспорва твърдението, че по договор № 9294 му били предоставени привилегировани лихвени условия. Поддържа, че разпоредбата на чл. 5, ал. 3, пр. 2 от ЗГВБ (отм.) определя, че предоставянето на привилегировани лихвени условия по изключението на чл. 5, ал. 1, т. 1 се преценява към датата на сключване на договора за влог. Сочи, че според действащите към този момент лихвени условия на банката, уговорената лихва по депозита на ответника не била различна от стандартния лихвен процент, приложим към всички други вложители с този вид и размер на влога. Твърди, че договорената по процесните договори лихва в размер на 4.2 5%, която впоследствие с увеличаване на депозираната сума била увеличена на 6 % - през 2010 г., и на 6.5 % - през 2012 г., била в съответствие с обявените от банката лихвени проценти, които тя прилагала към всички свои вложители за същия вид и размер депозити към момента на сключване на договорите за влог, поради което вложителят не бил поставен в положение на привилегированост спрямо останалите вложители. Сочи, че стандартният лихвен процент за този вид влог при размер на депозираните суми над 500 000 лв. бил между 4.25 % и 6.50 %, в зависимост от размера на горницата над 500 000 лв., съгласно изключението предвидено в чл. 3 от Скалата на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечените средства от клиенти в сила от 19.01.2009 г. и 01.01.2012 г. Твърди, че в случая било налице обективно основание, а именно размерът на привлечените средства по депозитите на ответника, което оправдавало по-високия лихвен процент, като това било предвидено изрично за всички вложители на банката, т.е. това не било привилегия за ответника, а стандартен лихвен процент за този вид вложители.

Сочи, че банката приела изрично, че влоговете на „РТ И- Н“ АД били гарантирани и не попадали в изключението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) – чл. 11, ал. 1 и ал. 4 от Договор № 9294 от 31.07.2012 г.

Евентуално твърди, че дори да се приемело, че „РТ И- И“ АД ползвал привилегировани лихвени условия по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.), била приложима норма от правото на ЕС, която имала директен ефект и се ползвала с примат над вътрешното право, а именно правилото на чл. 7, ал. 2 от Директива 94/19/ЕО, съгласно което „Държавите-членки могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво. Тези изключения били изброени в Приложение I.“. В т. 11 от Приложение I „Списък на изключенията, посочени в чл. 7, § 2“ било предвидено изключението „Депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото й състояние“. Поддържа, че в случая държавата не транспонирала точно и правилно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, във връзка с Приложение I, т. 11 от Директива 94/19/ЕО, поради което разпоредбата на директивата, която имала директен ефект следвало да бъде приложена пряко от съда по искане на засегнатите частноправни субекти, за което развива подробни съображения в отговора. Поддържа, че нормата на чл. 7, ал. 2, във връзка с Приложение I, т. II от Директива 94/19/ЕО имала директен ефект и била пряко приложима по настоящото дело, като същата, бидейки норма на правото на ЕС, имала примат над разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.). Последната национална разпоредба неточно транспонирала директивата, поради което националната норма не следвало да се приложи.

Оспорва твърдението, че на „РТ И- Н“ АД била връчена покана за доброволно изпълнение чрез писмо с изх. № 90-0079/06.11.2019г. от ФГВБ. Твърди, че вземането на ищеца не било изискуемо.

Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане, евентуално без уважение като неоснователни. Претендира разноски по делото.

         Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                 Между страните не се спори относно фактическите обстоятелства на които се основава исковата претенция.

Не е спорно между страните, че  въз основа на получена  на 06.11.2014 г. информация от квесторите,  че ответникът „РТ И— Н“ АД, ЕИК *******(клиент № 264832) е вложител, притежаващ в банката разплащателна сметка IBAN ***тва от 562,51 лв. и депозитна сметка IBAN ***тва от 193 372,59 лв., или общо 193 935,10 лв., и гарантиран размер на влоговете, подлежащ на изплащане от 193 935,10 лв., Фондът на 04.12.2014 г. е изплатил тази сума  на ответника.

Не се спори, че Съгласно Договора за индивидуален срочен депозит в лева № 9294 /30.04.2009г депозантът депозира на съхранение, а банката приема сумата  708 000 лв. по сметка IBAN ***, за срок от 3 месеца, открит при условията на годишна лихва в размер на 4.2500 %.Съгласно чл.4 от договора след изтичане на договорения срок, ако страните нямат писмени възражения и депозантът не даде други писмени инструкции, договорът се подновява за нов срок при същите условия.

Съгласно Анекс № 1 от 01.11.2010 г към Договор за индивидуален срочен депозит в лева № 9294 от 30.04.2009 г се подновява Договор № 9294 за нов срок от 3 месеца, като размера на депозираната сума се увеличава и е е размер на 1 600 000 лв. Считано от 01.11.2010 г при лихвен процент в размер на 6,0000%

Съгласно заключението на допълнителната ССЕ,  скалата на на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД е прилагала към привлечените средства от клиенти, изменена с решете на Управителния съвет на банката с протокол от 15.01.2009 г в сила от 19.01.2009 г, лихвения процент, предвиден за всички депозити по договаряне е в размер     от      1% до 10% годшина лихва. За суми над 500 000 BGN след писмена оторизация от двама изпълнителни директори.

Безспорно е, че с Договор № 9294 за индивидуален срочен депозит от 31.07.2012 г, депозантът депозира на съхранение, а банката приема сумата1 787 381,36 лв. по сметка IB AN BG 97 KORP 9220 2026 4832 01, за срок от 6 месеца, открит при условията на годишна лихва в размер на 6.5000 %.Съгласно чл. 11, ал.4 от Договор № 9294 за индивидуален срочен депозит от 31.07.2012 г: „Банката заявява, че при сключването на настоящия договор не са били предоставени превилигировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. ”

Съгласно допълнителната ССЕ, за периода на действие на Договор № 9294 за индивидуален срочен депозит от 31.07.2012 г. до 06.11.2014г, прилаганият лихвен процент е, както следва:

 

Съгласно действащата към момента иа подписване на Договора, Скала на лихвените проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечените средства от клиенти приети на 31.10.2011г. и в сила от 01.01.2012г, освен стандартните лихвени проценти, Банката може да начислява по привлечени следства от клиенти лихвени проценти   до     1% - 10      %

на годшина база, за което сключва индивидуален  договор. ”

Управителите на финансовите центрове, в качеството им на търговски пълномощници, могат да договарят лихвените проценти по предходната алинея с писмено съгласуване с двама от изпълнителните директори на банката.

Съгласно експертното заключение, съобразно Скалата на стандартните лихвени проценти, конто „КТБ” АД е прилагала към привлечени средства от клиенти в сила от 19.01.2009 г. е предвидено, лихвените нива, които са  прилагани спрямо вложителите на банката, съобразно конкретните предлагани срочни депозитни продукти са за внасяне на суми до 250 000 USD, 250 000 EUR и 500 000 BGN.

В посочената Скала изрично е записано, че за суми над 256 666 USD, 250 000 EUR и 500 000 BGN са договаряни индивидуални лихвени нива, след оторизация от двама изпълнителни директори. При внасяне над посочените суми не са налице офицнално обявени стандартни лихвени условия, които да са прилагани спрямо вложителите, а е прилаган иидивидуален подход и договорка.

Към 01.11.2010 г. е действала Скалата на стандартните лихвени проценти, които „КТБ” АД е прилагала към привлечени средства от клиенти в сила от         в        сила  от         01.06.2010 г

Съобразно раздел V „Лихви срочни привлечени средства” от Скалата на стандартните лихвени проценти, които „КТБ” АД е прилагала към привлечени средства от клиенти в сила от  01.06.2010 г. е предвидено, че стандартните лихвените нива, които са прилагани спрямо вложителите на банката, съобразно конкретните предлагани срочни депозитни продукти, са за внасяне на суми до 250 000 USD, 250 000 EUR и 500 000 BGN за ЮЛ и еднолични търговци.

Стандартен срочен депозитен продукт с наименование „Преференциален депозит  издаване на депозитен сертификат” е сключван договор за 6 месеца, 1 година или 2 години с  максимална сума - в размер на 500 евро, 1000 евро или 5000 евро. При стандартен депозитен продукт с наименование „4x4” е 4 месечен, като макеималната предлагана лихва за периода е в размер на 2.95%.

В чл.3, раздел II от посочената Скала е изрично записано, че извън случаите посочени в раздел IV и V (стандартни лихвени нива прилагани спрямо вложителите на КТБ АД/н/) „ Скалата, за привлечени средства в размери над 250 000 USD, 250 000 EUR и 500 000 BGN могат да бъдат договаряни   лихвени     проценти от 1% до 10%.

Тези лихвени нива не са били достъпни/предлагани на всички вложители, като всичко е зависело от индивидуалната преценка и договорка на управителите на финансовите центрове след писмено съгласуване е двама от изпълнитебните зиректори на банката.

Индивидуални договорености е било възможно да бъдат постигани с лица (ФЛ или ЮЛ), които са желали да ползват депозитен продукт различен от стандартния обявен в раздел IV и V от Скалата.

Към тези лица е прилаган индивидуален подход, сключвани са индивидуални договори и са предоставяни лихви и други специални условия извън стандартните продукти предлагани от Банката.

Към 31.07.2012 г. е действала Скалата на стандартните лихвени проценти, които „КТБ' АД е прилагала към привлечени средства от клиенти       в сила от 01.01.2012г.

Съобразно раздел II „Лихви по „срочни привлечени средства” от Скалата на стандартнит лихвени проценти, които „КТБ” АД е прилагала към привлечени средства от клиенти в сила o 01.01.2012 г. е предвидено, че стандартните лихвените нива, които са прилагани спрямо вложителите на банката, съобразно конкретните предлагани срочни депозитни продукти, са за внасяне на суми до 250 000 USD, 250 000 EUR и 500 000 BGN за ЮЛ и еднолични търговци.

Стандартен срочен депозитен - продукт с наименование „Преференциален депозит . издаване на депозитен сертификат ” е сключван договор за 6 месеца, 1 година или 2 години  максимална сума - в размер на 500 евро, 1000 евро или 5000 евро. При стандартен срочен депозитен продукт с наименование „ 4x4 ” е 4 месечен, като макеималната предлагана лихва з периода е в размер на 2.95%.

В чл.3, ал.1, раздел III от посочената Скала е изрично записано, че извън случаит посочени в раздел I и II (стандартни лихвени нива прилагани спрямо вложителите на „КТБ” АД на Скалата, за привлечени средства в размери над 250 000 USD, 250 000 EUR и 500 000 BGN мога да бъдат договаряни лихвени проценти от 1% до 10%

Тези лихвени нива не са били достъпни/предлагани на всички вложители, като всичко зависело от инднвидуална преценка и договорка. Индивидуални договорености е бил< възможно да бъдат постигани с лица (ФЛ или ЮЛ), които са желали да ползват депозите] продукт различен от стандартния обявен в раздел I и II от Скалата.

Към тези лица е прилаган индивидуален подход, сключвани са индивидуални договори и са предоставяни лихви и други специални условия извън стандартните продукт/ предлагани от Банката.

Не се спори, че наличните парични средства по сметка IBAN *** размер на 2 026 372,59 лв, от тях 1 833 000 лв, цедирани между цедент „РТ И- Н” АД и цесионер „Е.П.” АД съгласно одобрено решение №481 на квесторите на КТБ АД и в изпълнение на заповед №3-2732 от 27.10.2014 г. и остатък в размер на 193 372,59 лв, преведени на 04.12.2014г.на „РТ И- Н” АД ЕИК *******(клиентски № 264832 при ,,КТБ”АД) по банкова сметка *** „Алианц Банк България” АД, заедно с налична сума по разплащателна сметка IBAN *** „РТ И- Н” АД в размер на 562,51 лв с основание захранване на сметка от сметка ******при „Първа инвестиционна банка” АД.

Не се спори, че  на 02.03.2017 г. в ТР била обявена първа частична сметка за разпределение (ЧСР) по чл. 95 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), като ищецът бил включен в реда за удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т.4 от ЗБН .

Не се пори, че Фондът и другите вложители, които се удовлетворяват в производството по несъстоятелност за вземанията си към КТБ АД (н), които не са гарантирани, са получили 11,304 на сто от сумите по първата ЧСР.

Съгласно вписванията в ТР, явяващи се общоизвестни факти, на 20.06.2014 г. „К.т.б.“ АД (КТБ АД) била поставена под специален надзор с Решение № 73/20.06.2014 г. на БНБ, изм. и доп. с Решение № 74/22.06.2014 г. на БНБ, като спрямо КТБ били наложени мерки по чл.116, ал.2, т.2 и т.3 от ЗКИ. С Решение № 114/16.09.2014 г. специалният надзор бил удължен до 20.11.2014 г., като допустимите за извършване операции по време на специалния надзор били конкретно изброени в Решение № 104/15.08.2014 г. на БНБ. На 06.11.2014 г. с Решение № 138 на БНБ бил отнет лиценза на КТБ АД. На 22.04.2015 г. със съдебно решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.н. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, било открито производството по несъстоятелност на банката.

         По делото са приети заключения на ССЕ – основно и две допълнителни, цитирани по горе, които съдът кредитира като обосновани.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

По главния иск.

Съгласно нормата на чл.5, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗГВБ(отм.), не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Предоставянето на привилегировани лихвени условия по ал. 1, т. 1 се преценява към датата на сключване на договора за влог.

Горното налага извода, че основателността на иска чл.55 ЗЗД  е обусловена от установяване на следните правопораждащи факти: наличие на банков влог, по който са били предоставени привилегировани лихвени условия, по смисъла на посочената правна норма, както и изплащането на средства с такъв характер от Фонда на кредитор,  

 

водещо до липсата на основание за получаване на сумите.

Спорът по делото се  концентрира относно това дали  лихвените проценти прилагани по отношение на влога на  ответника се явяват привилегировани.

За да се направи извод за наличие на тази предпоставка, следва да се сравнят лихвените условия по правоотношението възникнало между вложителя и КТБ АД и обявените от банката условия, които тя е била длъжна да прилага, към датата на договора за влог, съответно към момента на неговата промяна.

           Действалите по време на съществуване на правоотношението скали на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД е прилагала към привлечени средства от клиенти, посочени по горе, са предвиждали диференциация  за суми до и над 250 000 USD, 250 000 EUR и 500 000 BGN за ЮЛ и еднолични търговци и диапазон относно размер на лихвените проценти  - 1% -10% годишна лихва.  Очевидната икономическа логика е група депозити над 250 000 USD, 250 000 EUR и 500 000 BGN за ЮЛ и еднолични търговци да се регламентират отделно и   да са с по високи нива   на лихвата,  предвид размера на привлечените средства и срока за това. В такъв смисъл доводите на ищеца изведени от стандартните лихвени проценти, които КТБ е прилагала към привлечените средства от клиенти, както и по-високите лихвени нива, надвишаващи средните, по отпуснатите от банката заеми(т.5  от второто допълнително заключение),  са неоснователни. Те не държат сметка  за размера на вземанията и срока на депозитите, поради което и представляват сравняване на  несъпоставими величини.        

Средните за страната лихвени проценти, съответно тяхното намаляване и увеличаване, също са неотносими към случая, тъй като нормата  визира отклонение от обявените от самата банката условия.

         Единствената релевантна съпоставка, според настоящата инстанция, би била тази между условията по идентични или сходни влогове, за което липсват доказателства, като допуснатата  ССЕ не е могла да даде отговор, предвид липсата на данни за изготвянето й(т.6 от втората допълнителна експертиза).

         Тъй като по делото не се установи наличието на нормативно предвидената предпоставка по чл. чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВГ(отм.), то и е безпредметно обсъждането на  въпроса относно пълнотата на транспонирането  на разпоредбата на чл.7, §2 Приложение I, т.11 от Директива 94/19/ЕО.

         Тъй като сумата е получена на ответника на валидно правно основание, то искът за нейното връщане е неоснователен.

                  По евентуалния иск:

         Съдът не намира, че са налице предпоставките по чл.59 ЗЗД, тъй като ищецът,  заплащайки свое нормативно възникнало задължение, не се е обеднил, а ответникът,  получавайки  следващо му се плащане, т.е. не се е обогатил без основание.

         В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски, както следва: 4 200 лв. адв. възнаграждение и 1000 лв. за ССЕ.

            Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   :  

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Фонд з.г.н.в.в б. ***, чрез адв.Н.С.,***, АД „С.и с.“ срещу РТ „И– Н “АД, ЕИК:*******, гр.София, р-н.“Лозенец“, ул.“******, вх.В  иск с правно основание чл.55, пр.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 171 521,49 лв., представляваща недължимо получена гарантирана сума по влог по сметка IBAN ***, като получена при първоначална липса на основание

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Фонд з.г.н.в.в б. ***, чрез адв.Н.С.,***, АД „С.и с.“ срещу РТ „И– Н “АД, ЕИК:*******, гр.София, р-н.“Лозенец“, ул.“******, вх.В евентуален   иск с правно основание чл.59 ЗЗД,  за сумата от 171 521,49 лв., представляваща изплатена гарантирана сума по влог по сметка IBAN ***, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца.

ОСЪЖДА Фонд з.г.н.в.в б. ***, чрез адв.Н.С.,***, АД „С. и с.“  да заплати на РТ „И– Н “АД, ЕИК:*******, гр.София, р-н.“Лозенец“, ул.“******, вх.* сумата 5 200 лв. разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

        

                                                                                    СЪДИЯ: