№ 1466
гр. Плевен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105977 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.П***, представлявано от *** против АД. В. П. с ЕГН ********** от
гр.П*** ап.4 . Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по
чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди, че срещу заповедта било подадено възражение, поради което в
законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът
твърди, че като собственик (ползвател) на топлоснабден имот, находящ се в
гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на
топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно
чл.150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР към МС. Съгласно чл.150 ал.е ЗЕ, същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ без да е необходимо писменото им
приемане от клиентите. В заключение моли съда да признае за установено по
1
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество 1184,27 лева
главница за периода 01.11.2019г. – 31.01.2021г. и лихва за забава в размер на
по 66,33 лева за периода 03.01.2020г. – 05.03.2021г.
В едномесечния срок ответникът, редовно уведомен за предявения иск
не представя писмен отговор и не изразява становище по исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител, който подържа исковата молба и представя
списък с разноски.
Ответникът нe се явява и не изразява становище по молбата.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 1753/2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 20.08.2021г. и в
едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1753/2021г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.П*** ап.4. Тези твърдения не са оспорени и
по делото не са представени доказателства в тази насока. С оглед неоспорени
от ответника писмени доказателства, съдът приема, че ответникът като
собственик, има качеството на потребител на топлинна енергия и е страна по
Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.
Представени са Договор с етажната собственост от 19.07.2001г. и
Споразумителен протокол от същата дата, с които Етажната собственост в
качеството на възложител е възложила на топлинния счетоводител да
извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията
на топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.П*** ап.4 за периода
01.11.2019г. – 31.12.2020г. са в размер на 1184,27 лева. По делото е изготвено
2
заключение, което съдът приема за компетентно и безпристрастно. От
заключението се установява, че в имота няма наличен водомер, но има два
уреда за ИРУ. Обемът на имота по проект е 107,47 куб.м. и с оглед този обем
е изчислена и стойността на отдадената топлоенергия за сградна инсталация.
В имота налична и щранг лира в банята, за която също е начислена отдадена
топлоенергия. Видно от заключението, стойността на отдадената
топлоенергия с ИРУ е в размер на 823,91 лева, стойността на топлоенергията
отдадена от щранг лира в банята е 159,85 лева, стойността на топлоенергията
отдадена за сградна инсталация е 178,49 лева, а сумите, дължими за дялово
разпределение са 22,02 лева. Общо дължимата сума за главница за процесния
период е 1184,27 лева. Установява се от заключението, че сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани от „*** по изготвяни отчети от
фирмата, осъществяваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база нейни отчети. По делото са приложени фактури за
задълженията на ответника за процесния период, за който се претендира
заплащане и които фактури не са оспорени по делото.
Вещото лице е установило в заключението, че лихвата за забава върху
главницата за периода 03.01.2019г. – 05.03.2021г. е в размер на 66,31 лева.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен
номер 1003575, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.Плевен,
ул.Главинкова №2 ап.4. За периода 01.11.2019г. – 31.01.2021г. ответникът е
ползвал топлоенергия в имота и не е представил доказателства за извършено
плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване, нито
е посочил правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.
Установи се, че сградата е отопляема и в имота се ползва топлоенергия за
отопление на жилището.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.11.2019г. до 31.01.2021г. ищцовото дружество е продало на ответника
топлоенергия на стойност 1184,27 лева. Тази сума не е заплатена на ищцовото
дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е
доказан по основание
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 66,33 лева лихва за забава върху
главницата от 1184,27 лева за периода 03.01.2020г. до 05.03.2021г. е
3
основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180 лева за вещо
лице за икономическа експертиза, 5 лева за издадено удостоверение и 25 лева
за държавна такса. С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 310 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 25,02 лева за държавна
такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника АД. В. П.
с ЕГН ********** от гр.П*** ап.4, че дължи на кредитора „*** със седалище
и адрес на управление гр.П***, представлявано от *** сумата 1184,27 лева –
главница, за периода 01.11.2019г. – 31.01.2021г; сумата от 66,33 лева – лихва
за забава, за периода 03.01.2020г. – 05.03.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
15.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1073/16.03.2021г.
по ч.гр.дело № 1753/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА АД. В. П. с ЕГН ********** от гр.П*** ап.4 да заплати на
„*** със седалище и адрес на управление гр. П***, представлявано от ***
сумата 310 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА АД. В. П. с ЕГН ********** от гр.П*** ап.4, да заплати на
„*** със седалище и адрес на управление гр. П***, представлявано от ***
сумата 75,02 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело
№ 1753/2021г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4