Р Е Ш Е Н И Е
Номер -138 26.04.2021 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На тридесет и първи март, две хиляди двадесет и
първа година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: ______________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело № 231 по описа
за 2016 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по искове с правно основание чл.240 от ТЗ ,
чл.141 и Чл.147 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Делото е образувано по повод исковата
молба на „Корпоративна търговска банка“АД / В несъстоятелност/, ЕИК ********* – гр.София против „Арвен“АД, ЕИК ********* – гр.Бургас ,
„Елит Петрол“АД , ЕИК ********* – гр.Ловеч и „Нафтекс Петрол“ЕООД , ЕИК
********* - - гр.Ловеч за заплащане солидарно на сумите –
50 632 175.23 щатски долара , дължима по договор за банков кредит от
12.02.2013 г. , сключен между ищеца и първия ответник , обявен за предсрочно
изискуем , както и на основание сключен договор за поръчителство от 12.02.2013
г. , сключен между ищеца и втория ответник и договор за поръчителство от
12.02.2013 г. между ищеца и третия ответник ведно със законна лихва върху главницата , считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане; 2 330 215.93 щ.долара – лихви , дължими
по договор за банков кредит от 12.02.2013 г. , сключен между ищеца и първия
ответник от 12.02.2013 г., кредитът по който е обявен за предсрочно изискуем ,
както и на основание сключени договор за поръчителство от 12.02.2013 г. ,
сключен между ищеца и втория ответник и договор за поръчителство от 12.02.2013
г. между ищеца и третия ответник ведно със законна лихва върху главницата , считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата; , 36 640.63 щ.д. – неустойка върху
просрочените лихви, дължима съгласно договор за банков кредит от 12.02.2013 г.
, сключен между ищеца и първия ответник, кредитът по който е обявен за предсрочно изискуем , както и на
основание сключени договор за поръчителство от 12.02.2013 г. , сключен между
ищеца и втория ответник и договор за поръчителство от 12.02.2013 г. между ищеца
и третия ответник ведно със законна лихва върху
главницата , считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се разноски, прилагат се писмени доказателства.
Ответникът
„Арвен“АД – гр.Бургас в отговора си на
исковата молба оспорва
исковата молба като такава с неуточнени искове по отношение начина на формиране
на сумите, основанието по договора и сроковете , на претенциите за лихви и
неустойки. Намира за недоказано реалното предоставяне на сумата по договора на
него.Оспорено като незаконосъобразно и непораждащи действие е изявлението с изх.№931/17.02.2015 г. , с
което ищецът обявява кредита за
предсрочно изискуем. Намира , че определения десетдневен срок от банката е
недостатъчен за изпълнение на задълженията , предвид размера на посочения дълг
и като обективно невъзможен , не го обвързва. Сочи , че текста на изявлението от 17.02.2015 г.
не съдържа точната сума , която следва да
бъде заплатена от ответника и това прави неясна волята на ищеца по отношение размера на дълга , с настъпила предсрочна
изискуемост , а това изявление води до едностранно изменение на договора и
следва да бъде ясно и недвусмислено , по отношение на размера и основанието.
Направен е извод , че предсрочната изискуемост на дълга не е настъпила , което
прави предявените искове неоснователни. Оспорен като нищожен е чл.13 от
процесния договор , което прави претенцията , предявена на основание чл.13 от
кредитния договор - неоснователна според
ответника. Той изразява становището си , че
е недопустимо кумулиране на лихва , лихва за забава или възнаградителна
лихва и неустойка , което е регламентирано с чл.13 от договора. Сочи , че
съгласно текста на чл.13 начислените и
неизплатени в срок лихви се отнасят в отделна сметка и кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 10 пункта годишно върху начислената , но неплатена лихва
до окончателното й издължаване. Тъй като
и наказателната лихва и неустойката служат за обезщетение , при
неизпълнение на едно и също задължение – главницата , намира за недопустимо за
едно и също неизпълнение да се претендира двойно обезщетение. Исковете са
оспорени и по размер. Приложено е уведомление за цесия , извършено от
„Черноморие 2011“ ООД като цедент и изявление за прихващане , направено от
ответника до ищеца , с което се погасяват определени задължения на „Арвен“АД.
Приложени са и са ангажирани
доказателства.
Вторият ответник – „Елит Петрол“АД – гр.Ловеч в отговора си на исковата молба по чл.367 от ГПК оспорва исковете като
недопустими , защото в хода на това производство ищецът е депозирал заявление по реда на чл.417 от ГПК. Въз основа на него и
документ по чл.417 от ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банката , съставено въз основа на сключен договор
за кредит от 12.02.2013 г. по частно гр.д.№6752/15 г. на БРС е издадена заповед
№3800/15 г. за изпълнение на парично
задължение за солидарно заплащане от ответниците в процеса на сумите : 50 632 165.23
щ.д. – изискуема просрочена главница, 1 302 101.48 щ.д. – лихви за
просрочие върху редовна главница за периода 25.11.2014 – 25.03.2015 г.;
383 554.21 щ.д. – лихви за просрочие върху главницата за периода от 09.03.2015 – до 25.03.2015 г.;
545 560.24 щ.д. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от
25.03.2015 г. – до 22.04.2015 г.; 36 640.63 щ.д. – неустойка върху
просрочена лихва за периода от 25.11.2014 г. до 22.04.2015 г. ведно със
законната лихва върху просрочената лихва и неустойката , считано от подаване
на заявлението – 19.10.2015 г. до
окончателното изплащане. Поради подадените
възражения от „Елит Петрол“АД и „Нафтекс Петрол“ЕООД ищецът е предявил
иск за установяване на вземанията си
срещу тях и е било образувано т.д.№245/16 по описа на ОС – Бургас. Ответникът намира ,
че поради предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК ищецът няма правен
интерес от предявения осъдителен иск за същите суми по настоящото производство.
Счита , че заповедта за изпълнение
представлява вече съществуващо
изпълнително основание и е безпредметно снабдяването на ищеца с второ такова основание - въз основа на влязло в сила решение по този
осъдителен иск. Счита , че липсата на интерес е налице в случая и при отмяна на
допуснато първоначално предварително изпълнение и при обезсилване на изпълнителния лист , тъй като
заповедта ще послужи за издаване на изп. лист при евентуалното уважаване
на предявения установителен иск , още повече , че не е налице
обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Вторият ответник оспорва като недопустими
предявените искове и срещу останалите двама ответници: по отношение на „Нафтекс
Петрол“ЕООД по гореизложените съображения , а по отношение на „Арвен“АД –
защото това дружество не е подало
възражения по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение и вземането срещу
него е установено. В тази връзка е направено и
искане за прекратяване на производството по делото. Исковата молба е
оспорена като нередовна и поради
невнасяне на държавната такса по предявените искове , тъй като към 14.05.2015 г. не е била в сила разпоредбата на чл.57 ал.6 от ЗБН. Вторият
ответник оспорва исковете и като неоснователни като се оспорва съществуването
на твърдените факти и на претендираните права. На първо място – договорът за
кредит е оспорен като нищожен поради липса на съгласие – неподписан от
органните представители на ищеца и на кредитополучателя – не е подписан от
лицата , представляващи дружествата – чл.26 ал.2 предл. 2 от ЗЗД. Договорът за
кредит е оспорен като подписан в нарушение на чл.44 ал.4 от ЗКИ , действал към
12.02.2013 г. и актовете на БНБ по приложението на ЗКИ и на
действалите към тази дата актове на ЕС. Счита се за нарушено изискването
на закона, тъй като експозицията на КТБ АД към „Арвен“АД е надвишила 15% от
собствения капитал на банката и липсва единодушно решение на Управителния съвет
на банката за формирането й , както и изобщо на решение на УС за това. В тази
връзка сочи , че към декември 2012 г. собствения капитал на ищеца е бил
449 225 000 лв. по публикувани данни на БНБ. Отпуснатия кредит на
„Арвен“АД в размер на 90 237 900 левова равностойност по курса на
долара към 12.02.2013 г. надвишава 15% от собствения капитал на ищеца / 15% са
67 383 750 лв./ , с което е нарушена императивна разпоредба на
закона и това обуславя неговата нищожност съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД според
ответника. Направено е и възражение ,
че договорът заобикаля закона , защото действителният
получател на сумата по него е Нафтекс
Петрол ЕООД. , въпреки , че е договорено предоставянето на сумата за оборотни
средства на кредитополучателя „Арвен“АД. Счита , че това твърдение е доказано с
учредените от Нафтекс Петрол ЕООД в полза на банката обезпечения по кредита
докато от друга страна „Арвен“АД е
учредило като обезпечение особен залог на вземания , които има от Нафтекс
Петрол ЕООД по договор за заем. „Нафтекс Петрол“ЕООД е поело задължение с
договора за поръчителство да отговаря пред банката за дълга по кредита с цялото
свое имущество. В подкрепа на това е посочен текста на чл.22 „п“ и сл. от
кредитния договор , с който страните по него са вменили на „Нафтекс Петрол“ЕООД
и „Елит Петрол“АД задължения на кредитополучател , въпреки , че тези страни не
са страни по договора. Твърди още , че
„Арвен“АД е послужило като пощенска кутия за предаването на парични средства от
банката на Нафтекс петрол ЕООД като това
е станало със заем от същата дата – 12.02.2013 г. , даден от „Арвен“АД и като
резултат на това е заобиколен законът. Счита , че договорът за кредит е сключен с „Арвен“АД ,
защото това дружество формално не е икономически обвързано с „Нафтекс Петрол“
ЕООД по смисъла на §1 ал.1 т.5 от ДР на ЗКИ , а
към момента на сключване на
договора експозицията на банката“Нафтекс Петрол“ЕООД и икономически
свързаните с него лица е надвишавала
праговете по чл.44 ал.5 от ЗКИ / в редакцията на бр.94 от 30.11.2010 на Д.в./
Това надвишаване е изчислено на многократно над 25% от стойността на
експозицията към група „Петрол“ АД и за да бъде заобиколено законовото
изискване, договорът за кредит е сключен с „Арвен“АД , което го прави нищожен
на основание чл.26 ал.1 предл.1 и предл. 2 от ЗЗД.Като нищожен е оспорен и
договора за поръчителство поради липсата на съгласие – чл.26 ал.2 от ЗЗД – тъй
като положените подписи не са на
законните представители на банката и на ответника – „Елит Петрол“АД. Поради
това , че ответникът прави извод , че
поради липса на валидно сключен
договор за поръчителство , не са налице твърдените вземания на ищеца към „Елит
петрол“АД. Договора за поръчителство е оспорен като нищожен и на основание
чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД като сключен с „Елит петрол“АД по повод и във връзка
с поемане на отговорност по нищожен
договор. Ответникът счита , че тъй като поръчителство може да бъде дадено само
по действителни задължения , съгласно
чл.138 ал.2 изр.1 от ЗЗД липсва основание за възникването и съществуването на правата на ищеца като
кредитор по договор за поръчителство на
„Елит Петрол“АД. При условията на евентуалност ответникът твърди , че по
договора за кредит не са предоставени никакви суми на „Арвен“АД и отново при
евентуалност твърди, че към настоящия
момент задължението по договора за кредит е
погасено. Следващите възражения на „Елит петрол“АД е , че по отношение
на него не е настъпила предсрочна
изискуемост , тъй като не е получавал уведомление за нея и ищецът не твърди , че му е изпращал такова
уведомление , което да е получено от
него като поръчител. Намира , че изпращането и получаването на уведомление за
предсрочна изискуемост от поръчителя , както и от главния длъжник е необходимо съгласно разпоредбата на
чл.139 от ЗЗД , тъй като поръчителят не може да се задължи да отговаря при по – тежки условия от тези , при които се е задължил да отговаря главния
длъжник. Ответникът прави възражение и по чл.147 ал.1 от ЗЗД като
твърди , че отговорността му на
поръчител е погасена , защото кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 13.11.2014 г. като
ищецът твърди , че кредитополучателят
„Арвен“АД е получил изявлението за
предсрочна изискуемост на 26.02.2015 г. Като нищожно на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД ответникът оспорва уговореното в чл.4 ал.2 от договора за поръчителство ,
че поръчителят остава задължен и след изтичане на срока на основния договор ,
дори и да не е предявен иск срещу
главния длъжник в шестмесечен срок. Изразява становището си ,че тази уговорка
противоречи на императивната правна норма на чл.147 ал.1 от ЗЗД и защото
хипотезата на чл.147 ал.2 от ЗЗД не може да се тълкува като допускаща
възможността за предварително съгласие , дерогиращо правилото на ал.1 от чл.147 от ЗЗД поради недопустимост на
предварителен отказ от права. Приложени са и
са ангажирани доказателства и искания по доказателствата.
Третият
ответник – „Нафтекс Петрол“ЕООД оспорва исковете като недопустими и
неоснователни с аргументите , изложени от ответника „Елит Петрол“АД. Допълнителни
основания за нищожност на договора за поръчителство със страна „Нафтекс
Петрол“ЕООД е , че той не е подписан от неговите законни представители и от
тези на банката , поради което няма валидно сключен договор , а предварителния
такъв е нищожен поради липса на съгласие. Като самостоятелни основания за
нищожност на договора за поръчителство третият ответник сочи нарушение на особените правила на ЗППЦК , защото към
датата на сключване на този договор
„Нафтекс Петрол“ЕООД е било дъщерно дружество на публичното дружество
„Петрол“АД , което налага приложението на особените правила на ЗППЦК за
определени категории сделки , които
сключва : - твърди се , че липсва
предварително решение – одобрение по реда на чл.114 ал.3 т.1“а“ от ЗППЦК , на
управителния орган на публичното дружество „Петрол“АД за сключване на договора.
В случая то е било необходимо , защото ответното дружество е предоставило като
обезпечение цялото си имущество – всичките си дълготрайни активи , с което е
надхвърлен прага по чл.114 ал.3 т.1 от ЗППЦК. В подкрепа на направеното
оспорване ответникът изброява: липса на уведомление по чл.114а ал.3 изр. първо
от ЗППЦК , с приложено към него искане от „Нафтекс Петрол ЕООД , до УС на
„Петрол“АД , съдържащо информация относно целесъобразността и съществените условия на сделка по чл.114 ал.3 от ЗППЦК.
Поради това УС не е разполагал с информация и да извърши преценка за спазването
на ограниченията по чл.114 ал.3 от ЗППЦК
според ответника; Липсва уведомление до КФН от публичното дружество по чл.114а
ал.3 изр. последно за отправено искане с приложени документи и информация.
Ответникът сочи , че заседанието на УС
на „Петрол“АД се е провело в дена на подписването на договорите за учредяване на особен залог ,
поръчителството и договора за заем , но
не и преди подписването им , а КФН не е
уведомена предварително за сделката съгласно изискванията на чл.114а ал.3 от
ЗППЦК – липсва уведомление до КФН за сделката и след сключването й – в
нарушение на чл.114 ал.7 от ЗППЦК. Счита , че така е нарушен ограничителния
режим на ЗППЦК за извършване на сделки с активи над определена стойност като
регулаторът КФН е поставен в невъзможност да упражни правомощията си в защита
на миноритарните акционери. Ответникът
сочи още , че е било наложително да се спазят процедурите по чл.114 от ЗППЦК ,
защото в периода от 2011 до 2013 г. „Нафтекс Петрол“ЕООД е дало обезпечения на
ищеца , с които се е достигнало до
преминаване на прага по чл.114 ал.5 във вр. с ал.3 от ЗППЦК. Направен е
извод , че не е спазен законовия разрешителен режим за сключването на договора за поръчителство и това е довело до
опорочаване на цялата процедура по ЗППЦК и до нищожност на обезпечителната
сделка , обоснована от нарушението на особените правила на ЗППЦК. Затова ищецът
не е носител на вземане срещу „Нафтекс Петрол“ЕООД според последното.
Ответникът „Нафтекс Петрол“ЕООД възразява още , че по отношение на него не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията на ищеца , защото
не е получавал уведомление за това , което е необходимо предвид разпоредбата на
чл.139 от ЗЗД. Намира , че поръчителят задължително следва да бъде уведомен за
предсрочната изискуемост , защото той не може да бъде поставен при по-тежки
условия от тези на главния длъжник. При условията на евентуалност е направено
възражението , че отговорността на ответника като поръчител е погасена с
изтичането на срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД , защото при обявена предсрочна
изискуемост на 13.11.2014 г. на
19.10.2015 г. е подадено заявление до БРС – след изтичане на 6 – месечния срок.
Оспорена като нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД като противоречаща на
чл.147 ал.1 от ЗЗД е уговорката в договора за поръчителство – чл.4 ал.2
съгласно която поръчителят остава задължен и след изтичане на срока на основния
договор дори и да не е предявен иск срещу главния длъжник в шестмесечен
срок. При условията на евентуалност е
направено възражение че към настоящия момент задължението на ответника ако е
съществувало е погасено. Направени са доказателствени искания.
С депозираните допълнителни
искови молби ищецът
„КТБ“АД / н./ изразява
становището си за неоснователност на
искането на ответниците за прекратяване на производството поради наличие на паралелно
производство по чл.422 от ГПК защото исковата молба по настоящото производство
е депозирана пред съда / СГС/ на
14.05.2015 г. и съществуващата
идентичност на предмета на осъдителните искове, сумите , за които е издаден изп. лист по реда на чл.417
от ГПК не прави осъдителните искове недопустими. Съображенията в подкрепа на
това твърдение са : - видът на исковете
е различен; настоящото производство е образувано по-рано от тези по чл.417 от ГПК и чл.422 от ГПК; при приложението на чл.126 ал.1 от ГПК на служебно
прекратяване подлежи по-късно заведения иск , предметът на осъдителния иск
поглъща този на установителния като иска
по настоящото производство е предявен в срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД. По възражението за нередовност на исковата
молба поради невнасяне на държавна такса ищецът сочи , че в процесния случай е
налице приложимост на разпоредбата на чл.649 ал.6 от ТЗ. Оспорва възражението
за нередовност на исковата молба , направено от първия ответник „Арвен“АД поради
неяснота на формулираните претенции за лихви и неустойки като сочи
представена справка по чл.366 от ГПК с
подробни изчисления , за определяне на размера на всеки от исковете. Относно
възражението за недължимост на претендираните суми изразява становище , че с
исковата молба са представени и ангажирани достатъчно доказателства в подкрепа
на исковете. По възражението за недължимост на сумите в претендирания размер
поради погасяване чрез прихващане с цедирана от „Черно море 2001“ООД сума ,
ищецът сочи , че тази сума е отразено в
счетоводството му и с извършеното прихващане е намалено задължението на „Арвен“АД
по процесния договор за кредит. По възраженията за недължимост на претендираните суми поради неподписване
на процесните договори от законните
представители на ищеца и ответниците , ищецът сочи , че представените документи
носят подписите на легитимираните лица , които са действали в рамките на правомощията
си , но дори да се установи , че в
отделни случаи е липсвала представителна власт е приложим чл.301 от ТЗ.
Действието на договорите е било потвърдено поради липса на своевременно противопоставяне от
страните по тези договори. Ищецът намира
възраженията за нищожност на договора за кредит поради сключването му в
нарушение на чл.44 ал.4 от ЗКИ / в редакцията към 12.02.2013 г./ поради това ,
че експозицията на „Арвен“АД е надвишавала 15% от собствения капитал на банката
и липса на единодушно решение на УС на банката за формирането й , както и
изобщо липса на решение на УС на КТБ за
това за неоснователни като неверни. Представя
доказателства – решение на УС на КТБ от 12.02.2013 г. за сключване на
процесния договор за кредит , с което се изпълняват изискванията на чл.44 ал.4 от ЗКИ. Намира още , че дори да е
надвишен максималния размер на експозицията по чл.44 ал.5 от ЗКИ , макар че
последващото предоставяне на сумите по кредита на ответника „Нафтекс Петрол“АД не води до
възникване на фигурата „икономически
свързани лица по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗКИ , то подобно нарушение не води до нищожност , а
би представлявало , евентуално несъставомерно поведение на банката , което се
санкционира по административен ред
съгласно чл.152 от ЗКИ. Ищецът оспорва възражението за нищожност на договора за
поръчителство , сключен с „Нафтекс Петрол“АД поради липса на решение на управителния орган на „Петрол“АД – едноличен
собственик на капитала на това дружество. Същото се преценя като неоснователно
, защото сделката е сключена при надлежно формирана воля , а не при липса на съгласие. Този извод е направен съгласно
чл.147 ал.2 от ТЗ , защото едноличния собственик решава въпросите от
компетентността на ОС а изрично възложените
в изключителна компетентност на ОС права по чл.147 от ТЗ не включват
вземането на решение за ползване на банков кредит. Такова решение е в правомощията на управителя на дружеството и
евентуалното нарушаване на вътрешни правила не може да се отрази на валидността
на изразената воля от управителя за сключване на договора за банков кредит , а ще ангажира
отговорността на представляващия дружеството , а не на дружеството , защото в
случая е трето лице. Сочи се , че също така договорът е подписан от законните
представители на „Нафтекс Петрол“ЕООД , вписани по партидата му в ТР , поради
което за банката достатъчно , за да се приеме , че те именно изразяват волята
на дружеството. Оспорва се и като неотносимо възражението , свързано с разпоредбата на чл.114 ал.3
т.1“а“ от ЗППЦК по отношение на
процесния договор за поръчителство , тъй като „Нафтекс Петрол“ЕООД със
сключването на договора за поръчителство не извършва нито едно от действията с дълготрайни активи , изброени в
законовия текст: прехвърляне, предоставяне за ползване или като обезпечение под
каквато и да е форма , защото поръчителството не е включено в тази правна норма. При евентуалност намира , че отново не би довело
до твърдяната нищожност на договора ,
а би могло да доведе до възможност за
търсене на отговорност от представляващите дружеството , от самото дружество ,
защото ищецът е трето лице – без
задължения да спазва процедурите по
формиране на волята на своя контрагент. Намира още , че с оглед
разпоредбата на чл.114 ал.9 от ЗППЦК изискванията на ал.3 не са приложими към
обезпечителната сделка , защото в случая се обезпечава банков кредит , а в
сделката не се твърди участие на
заинтересовани лица. Като сочи , че
договорът за поръчителство е подписан от вписаните в ТР законни
представители на „Нафтекс Петрол“ЕООД ищецът намира , че това е достатъчно за
него и за всяко трето лице да приеме , че
те изразяват волята на представляваното дружество и последното не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение , каквото е направено с отговорите на
исковата молба. Ищецът разполага с протокол на УС на „Петрол“ АД от 12.02.2013
г. , с който е прието решение „Нафтекс Петрол“ЕООД да сключи договор за
поръчителство с ищеца по силата на който ответникът да отговаря солидарно за
всички задължения на „Арвен“ АД по договора
за кредит от 12.02.2013 г. за сумата от 62 000 000 щатски
долара за оборотни средства и
представя протокол.Представя и
протокол на СД на „Елит Петрол“АД от 12.02.2013 г. с прието решение за
сключване на договор за поръчителство с ищеца и да отговаря солидарно с
„Арвен“АД за всички негови задължения по процесния договор за кредит. По възражението за ненастъпилата предсрочна
изискуемост на кредита , ищецът намира , че е представил писмени доказателства
за направеното от него изявление за обявяване на предсрочната изискуемост и
покана за доброволно изпълнение , което прави това възражение неоснователно.
Оспорва се като неоснователно и възражението за преклудирана отговорност
на поръчителите „Елит ПетролАД и
„Нафтекс петрол“ЕООД поради изтекъл срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД. В тази
връзка ищецът сочи в процесните договори
за поръчителство – чл.4 ал.2 страните са приели , че поръчителите остават
задължени и след изтичане на срока на
основния договор , дори ако банката не е предявила иск против длъжника в
течение на шест месеца. Намира , че тази договорка е направена в рамките на разрешеното в чл.147 предл. второ от ЗЗД ,
съгласно което поръчителят може да даде своето съгласие и да се откаже от предоставената му законна защита. В резултат
на това дадено съгласие от поръчителите ищецът счита , че има възможност да предяви претенцията си към поръчителите без
времевото ограничение на чл.147 от ЗЗД и поради това не е преклудиран срока за
предявяване на претенции към „Елит
Петрол“АД и „Нафтекс Петрол“ЕООД. Последните са дали съгласие отговорността им към ищеца да не е ограничена както в
шестмесечния срок по чл.147 ал.1 от ЗЗД , така и изобщо във времето. В заключение – по това възражение
ищецът сочи , че е предявил иска в рамките на
6 – мес. Срок – на 14.05.2015 г. при обявяване на предсрочната
изискуемост на 26.02.2015 г.. – несъмнено преди изтичане на преклузивния 6 – месечен срок. Относно възражението за погасяване на вземането , ищецът сочи липсата на конкретизация на същото и предвид всички
останали възражения го намира за лишено от основание. Приложени са
доказателства. Оспорени са доказателствените
искания на ответниците.
Ответникът
„Нафтекс Петрол“ЕООД в депозирания отговор на допълнителната искова молба поддържа становището си за недопустимост и
неоснователност на иска и всички свои възражения , направени в първоначалния
отговор , вкл. и за нередовност на исковата молба поради невнасяне на
държавната такса. Прави се искане за прекратяване на производството по делото
поради липса на правен интерес и поради несъстоятелност на доводите на ищеца
по отношение на наличното производство по чл.422 от ГПК с предмет –
установяване на същите вземания. Сочи , че наличието на заповед за изпълнение съставлява процесуална
пречка за успешното провеждане на осъдителен иск. Направено е и възражение за
недоустимост на иска срещу „Нафтекс
петрол“АД поради откриване на
производство по несъстоятелност
на дружеството и непредявяване на
процесното вземане , което е възникнало до
датата на откриване на производството по несъстоятелност в сроковете по
чл.685 ал.2 и чл.688 ал.1 от ТЗ като в случая тези срокове са изтекли на
06.10.2016 г. Ответникът също така
поддържа възражението си за нищожност на
договора за кредит на основание чл.26 ал.2 предл. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие – неподписан от органните
представители на страните и счита за неоснователно
приложението на чл.301 от ТЗ в случая , защото е узнал за този договор при
предявяване на процесната искова молба и се е
противопоставил чрез подаване на възражение против заповедта за
изпълнение. На следващо място – поддържа се
становището на ответника за нищожност на договора на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД като сключен в нарушение на чл.44 от ЗКИ / в редакцията към
12.02.2013 г./ и актовете на БНБ по приложението на ЗКИ и на действалите към
тази дата актове на Европейския съюз. Намира , че тези нарушения не са с
единствена последица санкцията по чл.152
от ЗКИ защото отговорността на администраторите , предоставили кредита , в
нарушение на чл.44 от ЗКИ е по чл.46 от ЗКИ – те носят солидарна отговорност за
предоставените суми заедно с кредитополучателя което според ответника означава
, че договорът за кредит е нищожен. Поддържат се и възраженията за нищожност на договора за кредит поради
заобикаляне на закона – чл.26 ал.1 предл. 1 от ЗЗД , за нищожност на договора за поръчителство поради
липса на съгласие – чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Твърди се , че договора е сключен от управителите в нарушение на вътрешните
правила и не от законните представители на страните. При евентуалност прави
възражение за нищожност на договора за поръчителство като сключен във връзка с
поемане на отговорност но нищожен договор за кредит – чл.138 ал.2 изр.1 от ЗЗД
и като сключен без основание – чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД. По отношение на
оспорено възражение от ищцовата страна по чл.114 ал.3 от ЗППЦК ответникът сочи
, че с договора за поръчителство е
предоставил като обезпечение цялото си имущество всичките си дълготрайни
активи , с което е надхвърлен прага по чл.114 ал.3 т.1 от ЗППЦК. Счита , че
е необходимо предварително решение на УС на „Петрол“АД , за да е валидно съгласието за сключване на договорите за особен залог , каквото решение
за съгласие не е взето. Нарушена е била и процедурата по уведомяване на КФН по
чл.114а ал.3 от ЗППЦК и период от 3 календарни години – 2011 – 2013 се стигнало
до преминаване на прага по чл.114 ал.5
вр. с чл.114 ал.3 от ЗППЦК. Счита още , че във връзка посочената от ищеца приложимост на
разпоредбата на чл.114 ал.9 от ЗППЦК ограничаващо обхвата на действие на
правилото на чл.114 ал.3 от ЗППЦК следва
да се съобрази , че учредените залози
обезпечават чужд дълг и очевидно не са свързани с обичайната дейност на
ответника „Нафтекс Петрол“ЕООД. Прави се извод , че е налице специален състав
на нищожност на договора за поръчителство. Поддържа се и възражението , че
срещу „Нафтекс петрол“ЕООД не е настъпила предсрочна изискуемост защото не е
получавано уведомление – покана , а предвид разпоредбата на чл.139 от ЗЗД
поръчителят не може да се задължи при по-тежки условия от главния длъжник.
Отново се изразява становище , че отговорността
му е погасена поради изтичане на
преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД , защото иска срещу длъжника „Арвен“
АД е недопустим , не може да произведе последици на надлежно предявен иск
, а заповедното производство е с начална дата – 19.10.2015 г. – повече от шест
месеца след падежа на задължението. Оспорва се като нищожна уговорката по чл.4
ал.2 от договора за поръчителство ,
съгласно която поръчителят остава задължен и след изтичане на срока по основния
договор – на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД поради противоречие с императивната
норма на чл.147 ал.1 от ЗЗД и поради недопустимост на предварителен отказ от
права. При условията на евентуалност отново се поддържа възражението , че
паричното задължение по договора за поръчителство е погасено към настоящия
момент. Оспорени са като несъществуващи представените с допълнителната искова молба: - решение на УС
на КТБ от 12.02.2013 г., протокол от УС на „Петрол“АД от 12.02.2013 г.,
протокол на СД на „Елит Петрол“АД от 12.02.2013 г. и прави искане ищецът да бъде
задължен да представи оригиналите на изброените доказателства. При представяне
на същите оспорва тяхната автентичност и датите им, прави се искане за
назначаване на съдебна графологична
експертиза.
Ответникът
„Елит Петрол“АД с отговора на допълнителната искова молба
прави искане за спиране на производството по делото по реда на чл.637
ал.1 от ТЗ предвид откриването на
производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ЕООД. Намира
предявените искове за недопустими поради
липса на правен интерес , при наличието на заповедно производство
по реда на чл.417 от ГПК и производство
по чл.422 от ГПК с предмет – установяване на същите вземания на ищеца –
пълно съвпадение в предмета на
осъдителния и установителния иск. Поддържа се и възражението за нередовност на
исковата молба поради невнасяне на дължимата държавна такса. Исковете са
оспорени отново като неоснователни като
е оспорено съществуването на твърдените
факти и обстоятелства в исковата молба и претендираните вземания. Ответникът
намира за несъществуващо обезпеченото вземане на ищеца от длъжника по договора
за кредит – „Арвен“АД поради нищожност на този договор , поради липса на
съгласие – не е подписан от органните представители на банката и на длъжника –
чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД. Поддържа и посочените основания за сключване на този
договор в нарушение на чл.44 от ЗКИ/ в редакцията му към 12.02.2013 г./ и
актовете на БНБ по приложението на ЗКИ и действалите към същата дата актове на
Евр.съюз. Счита , че е нарушена разпоредбата на чл.44 ал.4 от ЗКИ защото
експозицията на банката към длъжника – „Арвен“АД е надвишила 15% от собствения
капитал на КТБ АД и няма единодушно решение на УС на ищеца за формирането и
няма изобщо решение на УС за това. Това води до нищожност поради противоречие
със закона и поради липса на съгласие
според ответника. Счита договора за кредит за нищожен поради противоречие и поради заобикаляне на закона – чл.26 ал.1
предл. 1 и предл.2 от ЗЗД. Поддържа възраженията си за нищожност на договора за
поръчителство поради липса на съгласие – не е подписан от законните представители на страните – чл.26
ал.2 от ЗЗД. Поддържа се и възражението
за нищожност като сключен във връзка с поемане на отговорност
по нищожен кредитен договор – като сключен без основание – чл.26 ал.2
предл.4 от ЗЗД. Поддържа се възражението , че срещу „Елит Петрол“АД не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията , защото не е връчено по надлежния
ред уведомление – покана , а това е необходимо предвид разпоредбата на чл.139
от ЗЗД. Поддържа се и възражението , че
дори и да е съществувало вземане срещу „Елит петрол“ АД то неговата отговорност
е погасена , защото не е обявена спрямо
него. Оспорено е обстоятелството , че
представената нот. покана №1028 от 17.03.2015г. му е връчена , защото е
получена от лице , което не е негов
служител към 20.03.2015 г. Оспорено е съдържанието на подписаната разписка №22
от 17.03.2015 г. Оспорено е и твърдението за връчено съобщение за предсрочна
изискуемост на вземането на „Арвен“АД и в тази връзка е счетено , че в рамките на преклузивния 6 – месечен срок няма връчени
съобщения за обявяване на предсрочна изискуемост , което прави
отговорността му като поръчител
погасена. Приложени са доказателства , направени са доказателствени искания.
Оспорени са като неавтентични представените с допълнителната искова молба: - решение
на УС на КТБ от 12.02.2013 г., протокол от УС на „Петрол“АД от 12.02.2013 г.,
протокол на СД на „Елит Петрол“АД от 12.02.2013 г. и прави искане ищецът да
бъде задължен да представи оригиналите на изброените доказателства. При
представяне на същите оспорва тяхната автентичност и датите им, прави се искане
за назначаване на съдебна графологична
експертиза.
По делото са постъпили молби от
ответника „Нафтекс – Петрол“ЕООД / В н./ с които са направени искане за
прекратяване на производството по делото както по отношение на този ответник ,
така и по отношение на останалите двама.
Искането е аргументирано с откриването на производството по несъстоятелност ,
по отношение на него с влязло в сила
решение №50 от 06.07.2016 г. по т.д.№17/2015 г. н Окръжен съд – Ловеч –
открито е производство по несъстоятелност , решението е обявено в ТР и са
изтеклви сроковете за предявяване на вземания от кредиторите на длъжника „Нафтекс Петрол“ЕООД на 16.10.2016
г. Ищецът не е предявил вземанията си в този срок , а индивидуално принудително изпълнение срещу
ответника е недопустимо и банката е лишена от правен интерес. Следващото
основание за искане на прекратяване на производството е наличието на исково производство по чл.422 от ГПК – по
т.д.№245/2016 г. на ОС – Бургас , с решението по което ще се стабилизира
оспорената заповед за изпълнение ищецът
ще разполага с изпълнително основание –
като според страната това прави
безпредметно снабдяването му с второ такова по осъдителните искове. По
отношение на другите ответници се сочат същите съображения като за „Арвен“АД
искането е мотивирано и с това, че този ответник не е подал възражение по
чл.414 от ГПК и по отношение на него са
постигнати правните последици на осъдителния иск. При евентуалност се поддържа
възражението за нередовност на исковата молба поради невнасяне на държавна такса. От страна на
„Елит Петрол“АД също се депозира молба с искане за прекратяване на
производството поради наличие на заповедно производство по чл.417 от ГПК , по
което ответникът „Арвен“АД не е подал възражение по чл.414 от ГПК. В тази
връзка намира , че ищецът няма правен интерес от предявения осъдителен иск като
конкуренцията между двете производства – установителен и осъдителен иск не
следва да се решава в полза на по-рано образуваното и първо по ред , а в полза
на установителния иск по чл.422 от ГПК.
Намира , че осъдителния иск е допустим едва след обезсилване на издадената
заповед по чл.417 от ГПК съобразно константната практика на ВКС. Приложени са
доказателства.
С определение №644 от 21.06.2017 г. по т.д.№231/2016 г.
съдът е прекратил предявения иск срещу „Нафтекс Петрол“ЕООД като недопустим.
Това определение не е обжалвано и същото е влязло в сила на 14.07.2017 г.
След преценка на доказателствата по
делото съдът приема за установено
следното:
Сключен е
бил договор за банков кредит
между ищеца – „КТБ“АД и ответника „Арвен“АД за сумата от
62 000 000 щ.д.За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва върху фактически ползваните суми в размер на 7% , която е
дължима на 25-о число на съответния месец. Лихвите се начисляват върху непогасената част от
кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е 25.12.2019 г., освен когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем. На основание чл.19.3 от Договора с
подписването му кредитополучателят е дал
съгласие при постъпване на средства по сметките му в Банката представляващи
плащания от „Нафтекс петрол“АД по договор за
паричен заем от 12.02.2013 г. служебно от страна на Банката да бъдат
използвани за погасяване на дълга му по
предоставения кредит. Съгласно договор за поръчителство от 12.02.2013 г.
подписан между „КТБ“АД и „Нафтекс
Петрол“ЕООД – поръчител и Договор за поръчителство също от 12.02.2013 г.
подписан между „КТБ“АД и „Елит Петрол“АД – поръчител, двамата поръчители се
задължават да отговарят заедно и
солидарно с длъжника пред Банката
за връщане на сумата по предоставения
кредит, дължимата договорна лихва , а също така и за бъдещи евентуални вземания
на Банката / неустойки , лихви и разноски/ възникнали във връзка с договор за
банков кредит от 12.02.2013 г. Дружеството „Нафтекс Петрол“ЕООД се е задължило
да отговаря солидарно с „Арвен“АД пред банката за връщане на сумата по
предоставения кредит, съгласно договор за поръчителство от 12.02.2013 г. като е
предоставило и следните обезпечения: -
първи по ред особен залог на 52700 тона гориво – бензин А 95 и дизелово гориво
– собственост на „Нафтекс Петрол“ЕООД на стойност 52 700 000 щ.д.,
находящо се в Петролна база Пловдив като договорът за особен залог е вписан в
ЦРОЗ на 25.02.2013 г.; - особен залог върху машини и съоръжения, собственост на
„Нафтекс Петрол“ЕООД, находящи се в имотите, представляващи Петролна база
Пловдив както и построените в тези имоти производствени помещения и съоръжения.
Договорът за особен залог е вписан в ЦРОЗ на 25.02.2013 г.; - особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на
„Нафтекс Петрол“АД от „КТБ“АД, произтичащи от сключени с банката договори за
разплащателни , депозитни, и други банкови сметки , както и особен залог на
всички бъдещи вземания , произтичащи от договори за други сметки в банката ,
открити след датата на сключване на договора , както и на всички настоящи и
бъдещи вземания на „Нафтекс Петрол“ЕООД от трети лица. Договорът за особен залог
е вписан в ЦРОЗ на 12.04.2013 г.; - договор за учредяване на ипотека от
20.02.2013 г. от „Нафтекс петрол“ЕООД в полза на „КТБ“АД върху недвижими имоти
, представляващи Петролна база – Пловдив за гарантиране дълга на „Арвен“АД по
договора за кредит от 12.02.2013 г. съгласно нот. акт за учредяване на
договорна ипотека №** том *, н.д.№** от 20** г. на нотариус Светла Йорданова. По
повод усвояването на кредита се установява и от приетото по делото експертно
заключение , че по валутната разплащателна сметка на „Арвен“АД в „КТБ“АД на
19.02.2013 г. е осчетоводена сума в размер на 61 000 000 щ.д. с
посочено основание „усвояване на кредит“/
неясно защо и поради какви причини вместо размера по договора от 62 млн. щ.д. е
преведен размер в по-малко с
1 000 000 щ.д./. На същата дата е осчетоводен издаден превод с
получател „Нафтекс Петрол“ЕООД с посочено основание „по договор“ в размер на
61 000 000 щ.д. След превода на
тази сума от „Арвен“ АД към „Нафтекс петрол“ЕООД в разплащателната
сметка на „Арвен“АД остава първоначално наличната за деня сума от 83.09 щ.д.
Още на същата дата – 19.02.2013 г. от страна на „Нафтекс Петрол“ЕООД са били
извършени парични преводи: плащания към контрагенти – „Вянд Ойл“ООД в размер на
91 000 щ.д.- лихви по договор за заем, плащания на ДОД и ДДС – превод към
ТД „Големи данъкоплатци“ в размер на 65080459.68 лв. – ДДС; към „Нафтекс трейд“
ЕООД – 1 800 000 лв. – с основание – по фактури за гориво, извършен
превод към ТД „Големи данъкоплатци“ в размер на 31217 лв. – ДОД и към „Вянд ойл“ООД в размер на
15 000 000 щ.д. с посочено
основание – погасяване на заем – или общо са били извършени преводи в размер на
60 770 112.74 щ.д. / Вж. допълнително заключение на в.л. Аарабаджиева
– л.552 – 553 от делото/.От това следва обоснован извод , че реално паричната сума е предоставена на
„Нафтекс Петрол“АД.
Видно от експертното заключение на в.л.Арабаджиева
към датата на отпускане на банковия кредит на „Арвен“АД , които средства реално
са били използвани от „Нафтекс Петрол“ЕООД кредитната експозиция на „Нафтекс
Петрол“ЕООД и икономическите свързани с него лица към Банката към 12.02.2013
г. представляващи в лева – сумата от
114 782 761 лв. – или – 21.3373%. Спрямо „Арвен“АД този показател е 16.504% / Вж. л.555 по делото/. Т.е. –
реално е предоставен кредит на „Нафтекс Петрол“ЕООД чрез „Арвен“АД заобикаляйки
забраната на чл.44 ал.5 от ЗКИ в редакцията си
към този момент - Експозицията към едно лице или икономически свързани
лица не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката или банковата
група , тъй като реално с предоставения
по този начин кредит
експозицията възлиза на над 37%.
Само на това основание сключения с „Арвен“АД договор за заем от 12.02.2013 г.
се явява нищожен на основание чл.26 ал.1 предл. второ от ЗЗД: с процесния
договор за банков кредит се заобикаля забраната на чл.44 ал.5 от ЗКИ и тъй като
„КТБ“АД не може да предостави процесния
кредит от 62 млн. щ.д. на „Нафтекс
Петрол“ЕООД след като вече има отпуснати кредити на стойност над 112 млн. лв. и
поради тази причина кредита документално е предоставен на „Арвен“АД, което
дружество видно от доказателствата веднага след превода на сумата е превело същата на „Нафтекс Петрол“ЕООД , който я е
усвоил още същия ден за свои цели. От доказателствата се установява, че целта с
която паричната сума е предоставена на „Арвен“АД е да бъде предадена
впоследствие на „Нафтекс Петрол“АД, за да бъде използвана от това търговско
дружество , защото има законова забрана /чл.44 ал.5 от ЗКИ/ да бъде предадена
направо на „Нафтекс Петрол“АД. Налице е заобикаляне на забранителна законова
разпоредба с процесния договор , което обуславя и неговата нищожност. Тази
нищожност на договора за кредит оказва
влияние и върху договорите за поръчителство от страна на „Елит Петрол“АД и
„Нафтекс Петрол“ЕООД. Поръчителство може да бъде учредено само за действителни задължения – чл.138 ал.2 изр.
първо от ЗЗД. В процесния случай такова
действително задължение по нищожния договор за кредит в тежест на „Арвен“АД
няма , поради което и поръчителството на
„Елит Петрол“АД и „Нафтекс Петрол“ЕООД не поражда действие поради тяхната
нищожност - приемайки, че задълженията, за които е поръчителствано, се
основават на недействителен договор, съдът приема също така, че договорът за
предоставяне на поръчителство не поражда задължение за заплащане на уговорените
в него суми – т.е. – задължения за поръчителите по договорите с „КТБ“ – „Елит
петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ЕООД не
съществуват. Тъй като ответник по настоящия иск
е само „Елит Петрол“АД , то
предявената от „КТБ“АД / н./ претенция с оглед на изложените съображения
следва да бъде отхвърлена. Останалите доводи на страните относно исковата
претенция на „КТБ“АД против ответниците при така направения извод съдът намира , че не
следва да бъдат обсъждани , тъй като спорът по делото е изяснен в достатъчна
степен.
Като аргумент в подкрепа на извода , че
реален получател на сумата по договора за заем е „Нафтекс Петрол“ЕООД са и
изложените от вещото лице обстоятелства в заключението – л.520 – 522 по делото: при получаване на сумата в счетоводството на
„Нафтекс“ е възникнал въпроса как да бъде осчетоводен преводът от
61 000 000 щ.д. - дали като
задължение към „КТБ“АД или като задължение
към „Арвен“АД. Съответно – на какво основание / ?!?/ - като задължение по
договор за банков кредит или като задължение по
договор с „Арвен“ съгласно банковото извлечение. Първоначално полученият превод е бил осчетоводен като задължение към „Арвен“АД като на 19.02.2013
г. остатък от получената сума е бил заведен като получен дългосрочен заем. С част от сумата е
бил погасен заем и лихви към „Арвен“АД.На 31.12.2014 г. част от осчетоводените като дългосрочни заеми във валута в размер на
10 166 400 щ.д. са прехвърлени в сметка получени краткосрочни заеми.
С извършено плащане по сметка на „Арвен“АД в размер на 8 500 000 щ.д.
на 29.01.2014 г. и посочено основание „издължаване на кредит“ е намалено
задължението прехвърлено в сметка
краткосрочни заеми във валута. На 13.03.2015г. „Нафтекс Петрол“ЕООД получава
изявление за обявяване на предсрочна
изискуемост и покана за доброволно изпълнение от „КТБ“АД , която предявява
съдебна претенция за пълния размер на вземането от „Нафтекс Петрол“ЕООД. От
своя страна „Арвен“АД предявява същото вземане в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ЕООД с
уведомително писмо с изх.№21/13.10.2014 г. и писмо с изх.№2/20.02.2015 г. С
оглед на предприетите от „КТБ“АД съдебни действия „Нафтекс Петрол“ЕООД отписва
задължението си към „Арвен“АД и го завежда като спорно задължение към други
кредитори до окончателното решение на съда по въпроса кой е кредитор на „Нафтекс Петрол“ЕООД за
процесната сума и на какво основание е
дължима същата. За времето на обслужване на кредита от страна на
„Нафтекс Петрол“ЕООД по сметка на „Арвен“АД е платена общо сумата в размер на
14 803 366.67 щ.д. , която е послужила за погасяване на задълженията
по договора за банков кредит между „КТБ“АД и „Арвен“АД. Плащанията са извършени
за периода 12.02.2013 г. – 26.08.2014 г. като след 26.08.2014 г. „Нафтекс
Петрол“ЕООД е преустановило плащанията си към „Арвен“АД и съответно – то към
Банката.
Междувременно се установява че
„КТБ“АД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание документ по чл.417 от ГПК, за
което е било образувано частно гр.д.№6752/2015 г. на РС – Бургас. Била е
издадена заповед №3800 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. Разпоредено е длъжниците „Арвен“АД , „Нафтекс
Петрол“ЕООД и „Елит петрол“АД да заплатят солидарно на „КТБ“АД суми , установени по извлечение от счетоводните
книги на банката въз основа на сключения договор за банков кредит от 12.02.2013
г.: - сумата от 50 632 175.23
щ.д. – изискуема просрочена главница по договора за банков кредит от 12.02.2013
г.; сумата от 1 302 101.48 щ.д. – просрочена лихва върху редовна главница за периода 25.11.2014
г. – 25.03.2015 г.; сумата от 382 554.21 щатски долара – просрочени лихви
върху просрочена главница за периода 09.03.2015 – 25.03.2015 г.; сумата от
645 560 щ.д. – текущи лихви върху просрочена главница за периода
25.03.2015 – 22.04.2015 г.; 36 640.63 щ.д. – неустойка върху просрочена
лихва за периода 25.11.2014 – 22.04.2015 г. ведно със законната лихва върху
просрочената главница и неустойката ,
считано от подаване на заявлението –
19.10.2015 г. до окончателното изплащане. Същите съвпадат с предявените суми по
осъдителния иск, предявен от „КТБ“ по настоящото дело с №231/2016 г. по описа
на ОС – Бургас. Правото на възражение против заповедта по чл.414 от ГПК е
упражнено само от „Нафтекс петрол“ЕООД и „Елит Петрол“АД , поради което на
основание чл.422 от ГПК от страна на
„КТБ“АД против тях е заведено исково производство по т.д.№245/2016 г. Поради наличие на висящо производство с предходен
номер за същия предмет с Определение №243 от 06.03.2017 г. по т.д.№245/2016 г.
съдът е обезсилил заповедта за незабавно изпълнение по отношение на „Елит петрол“АД и „Нафтекс
Петрол“ЕООД. Заповедта обаче е влязла в сила по отношение на „Арвен“АД ,
„КТБ“АД се е снабдил с изпълнителен лист на това основание против „Арвен“АД
и е образувано изп.д.№420/2016 г. по
описа на ЧСИ Якимов / СГС/ за събиране на присъдените суми. Следователно ищецът
„КТБ“АД в друго производство се е снабдил с титул за изпълнение – изпълнителен
лист за претендираните в настоящото производство по осъдителен иск парични суми,
макар и настоящото производство да е с предходен номер и да е по-рано
образувано. По отношение на това спор между страните по делото няма. При това положение производството по делото против „Арвен“АД е
недопустимо – не може за едно и също вземане да се постанови втори осъдителен
диспозитив и да се издаде втори изпълнителен лист в полза на един и същи
кредитор. Поради това производството по делото по отношение на ответника
„Арвен“АД следва да бъде прекратено поради недопустимост на производството поради наличие на друго
приключило производство за същото вземане
на същия кредитор.
С оглед изхода на спора по делото в полза
на ответниците следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Такива са искани само от страна
на „Елит Петрол“АД , за което е
представен списък по чл.80 от ГПК : заплатени 200 лв. за съдебно- икономическа експертиза, също 200
лв. – депозит за изготвяне на съдебно-
икономическа експертиза, заплатени 350 лв. за изготвяне на допълнително заключение
към експертизата, 100 лв. – представляващ
допълнително възнаграждение към допълнителното заключение, 5 лв. - такса за издаване на съдебно удостоверение –
общо 855 лв. съобразно приложения
списък. От страна на „Арвен“АД не е направено искане за присъждане на разноски.
Ето защо ищцовата страна следва да бъде
осъдена да заплати направените от ответника „Елит Петрол“АД разноски в размер
на 855 лв.
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на
„Арвен“АД поради недопустимост на същото с оглед наличие на издаден изпълнителен лист за същото вземане в полза на същия кредитор –
„КТБ“ АД / н./ и образувано изпълнително дело на основание този изпълнителен
лист против „Арвен“АД.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „Корпоративна търговска банка“АД / н./ - със седалище и
адрес на управление – гр.София против
поръчителя по договор за банков кредит „Елит петрол“АД / н./ със седалище и адрес на управление –
гр.Видин – за заплащане на сумите от 50 632 175.23 щ.д. – изискуема просрочена
главница по договора за банков кредит от 12.02.2013 г.; сумата от 1 302 101.48
щ.д. – просрочена лихва върху редовна
главница за периода 25.11.2014 г. – 25.03.2015 г.; сумата от 382 554.21 щатски
долара – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 09.03.2015 –
25.03.2015 г.; сумата от 645 560 щ.д. – текущи лихви върху просрочена главница
за периода 25.03.2015 – 22.04.2015 г.; 36 640.63 щ.д. – неустойка върху
просрочена лихва за периода 25.11.2014 – 22.04.2015 г. ведно със законната
лихва върху просрочената главница и
неустойката , считано от подаване на
заявлението – 19.10.2015 г. до окончателното изплащане като неоснователна
и недоказана.
ОСЪЖДА „КТБ“АД /н./ да заплати
на „Елит петрол“АД сумата от 855 /
осемстотин петдесет и пет/ лева –
направени по делото разноски съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Решението в прекратителната си част е с характер на определение и
може да се обжалва с частна жалба пред
Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от уведомяването му на страните.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: