Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от адвокат Димитър Кирилов Николов от гр.Хасково, пълномощник на Маргарита Пандова Христова – председател на УС на Производствена кооперация „Трасинженеринг”, гр.София срещу Решение № 333 от 20.01.2006г. по гр.дело № 214/2005г. на Районен съд – гр.Момчилград. Посочва, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С решението си първоинстанционният съд отхвърлил частично предявения от „Трасинженеринг”, гр.София иск срещу „Родопстрой – 97” ООД с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за разликата от 1 735, 43 лева до пълния предявен размер от 2 769, 12 лева, представляващо обезщетение за неизпълние на парично задължение за периода 01.05.2002г. до 24.02.2005г. като неоснователен и недоказан. Неправилно съдът приел, че изискуемостта на вземането настъпвала от момента на поканата. Съгласно чл.3 т.5 от договора привеждането на дължимата сума ставало не по – късно от 3 дни след представяне на фактура и двустранен протокол за отработените машиносмени, с оглед на което денят на плащане бил определен и длъжникът изпадал в забава след изтичането му, съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД. Моли да бъде отменено решението в тази му част и да бъде уважен изцяло предявения иск. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Въззивникът - „Родопстрой – 97” ООД, гр.Момчилград не взема становище по въззивната жалба. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от въззивника констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Пред първа инстанция са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 във вр.с чл.266 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. С решение № 333 от 20.01.2006г. по гр.дело № 214/2005г. Районен съд – гр.Момчилград е уважил изцяло иска с правно основание чл.266 ал. 1 от ЗЗД и осъдил „Родопстрой – 97” ООД, гр.Момчилград да заплати на Производствена кооперация „Трасинженеринг”, гр.София сумата в размер на 7 128, 00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извършена работа – 11 машиносмени на хидравличен чук „Круп” по договор за изработка, като иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата е уважил частично до размера на 1 735, 43 лева за периода от 16.05.2003г. до завеждане на иска. Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати законна лихва върху дължимата сума от деня на завеждане на иска до окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 1019, 40 лева. В останалата си част до пълния предявен размер от 2 769, 12 лева искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението на Районен съд – гр.Момчилград е обжалвано само в частта, в която е отхвърлен частично искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан. В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила. Първоинстанционният съд е приел, че на 14.01.2002г. в гр.Хасково е сключен договор за изработка между Производствена кооперация „Трасинженеринг”, гр.София и „Родопстрой – 97” ООД, гр.Момчилград, с който първият се е задължил да извърши очукване на строителни площадки с хидравличен чук „Круп”. Извършената работа следвало да се измерва в машиносмени, като цената на една машиносмяна била определена на 540 лева без ДДС. За месеците януари, февруари и март 2002г. били изработени общо 30 машиносмени, като 19 от тях били заплатени, а останалите 11 по фактура № 2022 от 29.03.02г. на стойност 7 128 лева с включено ДДС били още дължими. С нотариална покана № 4 от 15.04.2003г., връчена на ответника на 16.04.2003г. ищецът го е поканил да заплати сумата по гореописната фактура, в едно с лихвата за просрочие в размер на 1 070 лева. От представената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установявало, че за периода от 01.05.2002г. до 24.02.2005г. мораторната лихва върху главницата възлизала на 2 769, 12 лева. С решението си съдът е приел, че не е доказано оспорването по реда на чл. 154 от ГПК на справки за месеците януари, февруари и март 2002г. и фактура № 2022 от 29.03.02г.на стойност 7 128 лева. Така описаната от първоинстанционният съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от настоящата инстанция. Същата е изведена след правилен анализ на писмените и гласни доказателства по делото: договор за изработка от 14.01.2002г., нотариална покана № 4 от 15.04.2003г., справки за месеците януари, февруари и март 2002г., фактури № 2017 и 2018 от 06.02.2002г. и фактура № 2022 от 29.03.02г., аналитична ведомост за месец декември 2004г. на „Трасинженеринг”, гр.София, дневник на продажбите за период 01.03.02г. до 31.03.02г. на „Трасинженеринг”, гр.София, свидетелските показания на Фикрет Мюмюн Емин, Марин Атанасов Бодуров, Али Вейсал Юсеин. При правилно приетата фактическа обстановка Районен съд – гр.Момчилград е достигнал и до правилни правни изводи. Ищецът доказва по безспорен начин изпълнение на своето задължение и частично неизпълнение от страна на ответника. От представените по делото справки за месеците януари, февруари и март 2002г. и свидетелските показания на Фикрет Мюмюн Емин, Марин Атанасов Бодуров, Али Вейсал Юсеин се установява изпълнение на задължението по двустранния договор за изработка от страна на „Трасинженеринг”, гр.София. От представените фактури № 2017 и 2018 от 06.02.2002г. и фактура № 2022 от 29.03.02г., аналитична ведомост за месец декември 2004г. на „Трасинженеринг”, гр.София, дневник на продажбите за период 01.03.02г. до 31.03.02г. на „Трасинженеринг”, гр.София и нотариална покана № 4 от 15.04.2003г. се установява дължимост на част от задължението на „Родопстрой – 97” ООД, гр.Момчилград. От друга страна в производството пред двете инстанции ответникът не доказва изпълнение на задължението си по фактура № 2022 от 29.03.02г. Относно претендирания размер за лихва, настоящата инстанция намира,че същият е неоснователен. Правилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че след като по делото не е доказано връчване на документите съгласно чл.3 т.5 от договора, лихвата следва да се начислява от момента на забавата. Ищецът по делото не доказва по безспорен начин, че съгласно чл.3 т.5 от договор за изработка от 14.01.2002г. е връчил двустранен протокол за отработените машиносмени и фактура № 2022 от 20.03.2002г. на ответника „Родопстрой – 97” ООД, гр.Момчилград. С оглед на това следва да се приложи, както правилно е заключил и първоинстанционният съд, разпоредбата на чл.84 ал.2 от ЗЗД - от деня на връчване на нотариалната покана. Фактура № 2022 от 20.03.2002г. не е подписана от представител на ответника за разлика от фактури № 2017 и 2018 от 06.02.2002г. С оглед на това не може да се приеме доводът на ищеца / въззивника/, че перида на мораторната лихва следва да е от 01.05.2002г. до 24.02.2005г. В тежест на ищеца, съгласно чл.127 ал.1 от ГПК, е да докаже връчване на необходимите по договора документи, за да може да се ползва от по – благоприятния за него начален момент на обезщетението за забава. Доказателства в тази насока не са представени и пред двете инстанции. Неправилен и необоснован е и доводът на процесуалния представител на въззивника, че съдът нямал необходимите специални знания за определяне на размера на мораторната лихва. По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, която е раздробила лихвата по месеци за всяка от годините. С оглед на това не са необходими специални знания за изчисляване на мораторната лихва от приетия от съда момент на забава. Аргументиран от гореизложеното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционният съд прявилно и законосъобразно. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 333 от 20.01.2006г. по гр.дело № 214/2005г. на Районен съд – гр.Момчилград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове : 1. 2 |