№ 916
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100502999 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2999/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „В. 2015“ ЕООД
ЕИК ******** гр.София срещу решение №II-55-36372 от 10.02.2020 г постановено по гр.д.
№43472/2018 г на СРС , 55 състав; поправено с решение №20202217 от 18.09.2020 г и
решение №II-55-20198389 от 14.10.2021 г ; в частта , с която въззивникът е осъден да
заплати на основание чл.128 т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД на ХР. Г. П. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 4635,42 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода
01.12.2017 г – 31.05.2018 г , ведно със законната лихва от 29.06.2018 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 112 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 20.01.2018 г – 28.06.2018 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Първоинстанционният съд не е изложил относими и ясни мотиви . Ответникът е представил
ведомости за изплащане на трудовото възнаграждение , които не са подписани от ищеца ,
като практиката е била да се плаща „на ръка“ . Според ССЕ счетоводството на ответника е
водено редовно и са платени данъци и осигуровки върху процесното трудово
възнаграждение . Според показанията на св.Б.К. , той и ищецът са работили във ФРГ до
средата на април 2018 г и са получавали между 200 евро и 400 евро „къси пари“
/предварително плащане/, както и авансово по 250 евро преди заминаване . Според приетата
пред СРС съдебно-фоноскопната експертиза ищецът признава , че са му плащани пари .
1
Районният съдия показва пристрастност в противоречие с чл.6 ал.1 ЕКЗПЧОС .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 21.02.2020 г и е
обжалвано в срок на 06.03.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част .Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че страните са оформили трудов
договор от 01.12.2017 г , според който заплатата на ищеца е 1000 лева . Считано от
12.06.2018 г ТПО е прекратено . Ведомостите за заплати изготвени от ответника не са
подписани от ищеца , но според ССЕ сумите за заплати са осчетоводени и са платени
данъци и осигуровки . Според ССЕ нетното трудово възнаграждение за периода 01.12.2017 г
– 31.05.2018 г е в размер на 4635,42 лева , а лихвите за забава за процесния период са 112,81
лева .
Според СРС показанията на св.Б.К. не установяват релевантни за спора факти . Също и
съдебно-фоноскопната експертиза за разговор между ищеца и И.И. не доказва релевантни
факти – разговорът е накъсан , хаотичен и без смислово съдържание .
Според СРС ищецът е положил труд , поради което работодателят дължи уговореното
възнаграждение . Доказването на плащане на възнаграждението е в доказателствена тежест
на ответника , но последният не е представил подписани от ищеца ведомости или банкови
документи /чл.270 ал.3 КТ/ .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част при следните уточнения и изрични
мотиви по доводите във въззивната жалба . Вярно е , че мотивите на първоинстанционния
съд не са достатъчно подробни , но от този факт не следва неправилност на решението в
обжалваната част . Нещо повече – водещите мотиви на СРС , макар и непълни , като
същност и последици са законосъобразни и се възприемат от настоящия съд .
Безспорно ответникът е признал изпълнение на трудовия договор от ищеца , но не е доказал
заплащане на трудовото възнаграждение за процесния период с писмени доказателства ,
съобразно изискванията на чл.270 ал.3 КТ и чл.164 ал.1 т.4 ГПК . Процесуалният
представител на ищеца в о.с.з на 30.05.2019 г се е противопоставил на разпита на свидетел
за доказване на факта на плащане на трудовото възнаграждение . Следователно
2
свидетелските показания са недопустими в тази им част и не следва да се обсъждат от СРС и
от настоящия съд . Фоноскопната експертиза е неясна и представлява възпроизвеждане на
запис на разговор между ищеца и законния представител на ответника , от който не може да
се разбере почти нищо , освен че страните спорят за плащания .
Отделно , дори са се съобразят показанията на св.Б.К. и фоноскопната експертиза , те
доказват съвсем различни уговорки между страните за размера и начина на формиране на
трудовото възнаграждение , аванси , пътни , приспадане за квартира и пр.
Защитната теза на въззивника , че са били уговорени и са плащани само 1000 лева , от които
трябва да се приспадат визирани от свидетеля и/или признати в разговор аванси и
командировъчни , е пълна с противоречия и не може да се сподели . Констатираното от ССЕ
„редовно счетоводство“ не е доказан факт , за да може да се позове ответникът да се позове
на него . Напротив , ако се вярва на свидетеля и на записания разговор между страните ,
счетоводството на ответника е водено привидно и в нарушение на Закона за счетоводството
, данъчното и осигурителното законодателство . Остава неясно за съда какви суми е
заработил ищеца , но още по-същественото е , че ответникът не е доказал , че е заплатил
трудовото възнаграждение по трудовия договор .
Като е уважил исковете в процесната част СРС е постановил законосъобразно решение ,
което трябва да бъде потвърдено .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №II-55-36372 от 10.02.2020 г постановено по гр.д.№43472/2018
г на СРС , 55 състав ; поправено с решение №20202217 от 18.09.2020 г и решение №II-55-
20198389 от 14.10.2021 г ; в частта , с която „В. 2015“ ЕООД ЕИК ******** гр.София е
осъдено да заплати на основание чл.128 т.2 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД на ХР. Г. П. ЕГН
********** от гр.София сумата от 4635,42 лева неизплатено нетно трудово възнаграждение
за периода 01.12.2017 г – 31.05.2018 г , ведно със законната лихва от 29.06.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 112 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 20.01.2018 г – 28.06.2018 г ; както и в частта за разноските .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3