Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   …………/………………………  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ-ти  състав, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 770 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Е.А.Е. ЕГН ********** ***-0819-006674 от 09.01.2020год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което са му били наложени следните административни наказания: за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП; за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП – глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП и за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли съда да го отмени.

В съдебното производство процес. представител на въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна, отправя искане за определяне на такова в по-нисък размер.

ВРП, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

На 02.11.2019год. около 07:00ч. въззивникът управлявал л.а. „БМВ 320Д“ с ДК№ В7672НН по ул. „Шипка“ в гр.Варна, в посока към бул. „Мария Луиза“. Пътното платно било мокро. На кръстовището между двете улици въззивникът се пристроил за извършване на маневра ляв завой по бул. „М.Луиза“ в посока към Катедралата. След светване на зелен разрешителен сигнал въззивникът потеглил с висока скорост при което при извършване на маневрата се ударил в разделителния остров, в резултат на което автомобилът се обърнал на пътното платно по таван. В следствие на удара били повредени три броя бордюрни тела и пътен знак. Произшествието било възприето от св. Д. който се движел непосредствено след въззивника и веднага спрял за да окаже помощ. От автомобила на въззивника излезли той и още едно лице. Двамата били без наранявания. Св. Д. ги попитал как са, а те веднага напуснали местопроизшествието като се насочили към катедралата. Св. Д. веднага сигнализирал на тел. 112 и изчакал пристигането на компетентните органи. На място пристигнали свидетелите Ф. и Д., и двамата  автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР Варна. На тях св. Д. разказал какво точно се е случило. По рег. номер на МПС-то автоконтрольорите установили че собственик на същото е въззивника и се отправили към дома му. Там обаче не го установили. Направили справка и в болничните заведения, но и там не установили пострадал от ПТП.

По-късно същия ден въззивникът се свързал с полицейските служители, които вече били влезли в маршрута си и отишъл при тях. Въззивникът попълнил декларация по чл. 188 от ЗДП в която декларирал, че именно той е управлявал автомобила към момента на произшествието. Същият дал и писмени обяснения по случая.

Св.Д. съставил срещу въззивника АУАН № 132737/02.11.2019год., в който посочил че същият е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.2 от ЗДП, чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП, тъй като на 02.11.2019год. в 07:00ч. в гр.Варна, по ул. „Шипка“ посока бул. „Съборни“, управлява л.а. собственият си л.а.а „БМВ 320“ с рег.№ В7672НН и на кръстовището с бул. „М.Луиза“+ пора9ди движение с несъобразена скорост с пътните условия (мокър асфалт) се отклонява в ляво, блъска се в бордюра на разделителния остров посока центъра и се преобръща на пътното платно. Става ПТП с материални щети. След ПТП-то водачът напуска мястото без да уведоми съответната служба за контрол на МВР. Установен в последствие. Водачът не носи КТ или АУАН към СУМПС.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника който го подписал без възражения.

Съставен бил и протокол за ПТП който въззивникът също подписал.

На 09.01.2020год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 123, ал.1 ,т.3, б.“в“ от ЗДП; чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и чл. 20, ал.2 от ЗДП и му наложил съответните адм. наказания. За първото нарушение – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП; глоба в размер на 101лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр. 2 от ЗДП за второто нарушение и глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДП за третото нарушение.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали И.Д., Д.Д. и Стилян Ф..

В показанията си пред съда първият свидетел сочи, че лично е възприел възникването на произшествието – движел се непосредствено след въззивника и възпроизвежда с нужната конкретика всички обстоятелства които е възприел, както и предприетите действия от въззивника след това.

Свидетелите Д. и Ф. (актосъставител и свидетел по акта) сочат, че не са възприели лично ПТП-то, че когато са отишли там въззивникът го е нямало, но имало друг свидетел очевидец. От рег. № на МПС-то установили собственика на същото – въззивника, на който в последствие бил съставен АУАН.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи; декларация по чл. 188 от ЗДТП изходяща от Е.А.Е.; Обяснения от Е.А.Е.; Обяснения от И.В.Д.; протокол за ПТП ре. № 2088/02.11.2019год. и справка за нарушител.

Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени справка от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна, ведно с приложени към нея справка АИС „КАТ“ – 2 листа и копие на договор рег.№ 7432/18.07.2018год. – 1 лист.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в тази насока.

 

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че въззивникът е извършил нарушенията за които е санкциониран по т. 1 и т.3 от НП.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал МПС-то рано сутринта при влажна пътна настилка и без да отчете наличието на този факт е предприел извършването на маневра ляв завой при която се блъснал в разделителния остров, в пътен знак и автомобилът се обърнал по таван. Очевидно скоростта на движение на въззивника не е била съобразена с пътните условия - мократа пътна настилка, защото в противен случай ПТП нямаше да има. Ако скоростта на движение на въззивника е била съобразена с горните обстоятелства въззивникът щеше да извърши безопасно маневрата и да продължи движението си в посока Катедралата. В тази връзка нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП е налице. Съгласно § 6, т.30 от ДР на ЗДП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, поради което и АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 179, ал.2 от ЗДП – „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В случая наложената санкция е във фиксирания в закона действащ към датата на нарушението (02.11.2019год.) размер – 200лв..

Събраните по делото доказателства сочат и на осъществено от страна на въззивника и нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба водачите на ППС, които са участници в ПТП при което са причинени само имуществени щети, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

На свой ред нормата на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДСП предвижда санкция за водач на ППС, които наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

Съгласно §6, т.27 от ДР на ЗДП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

В случая по делото няма спор, а и по категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че въззивникът е бил участник в ПТП, което сам е предизвикал – ударил се е в разделителния остров в резултата на което автомобилът му се преобърнал по таван при което са настъпили щети както по автомобила му така и по бордюра на разделителния остров, повреден е и ПЗ.

От друга страна доколкото няма спор, че в резултата на ПТП са причинени щети на ПЗ и бордюр на разделителния остров, който представлява конструктивен елемент от пътното платно и собствениците на тези вещи (Община Варна), съответно лицата претърпели вреди от ПТП-то (пострадалите лица), не са присъствали на място, въззивникът изобщо не е следвало да напуска произшествието, а е следвало да остане на място и да уведоми контролните органи. Последното той не е сторил, поради което и поведението му изцяло попада в хипотезата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП и подлежи на санкция съобразно нормата на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП.

АНО е дал правилна квалификация и на това нарушение и е наложил на въззивника следващите му се за него адм. наказания, които определил в максималния предвиден в закона размер. Според настоящия съд така наложените в максимален размер наказания са определени при спазване нормата на чл. 27 от ЗАНН, доколкото в случая са налице само отегчаващи отговорността обстоятелства. Видно от приложената справка за нарушител преди нарушенията предмет на настоящото наказателно производство въззивникът е бил многократно наказван за нарушения по ЗДП като са му били налагани и значителни по размер санкции, които очевидно не са постигнали целения поправителен и предупредителен ефект. В контекста на горното налагане на санкции в по-ниски размери би било самоцелно и не би постигнало нито генералната нито специалната превенция.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.1 и т.3 е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и  като такова следва да бъде потвърдено.

По т.2 от НП.

С тази част на НП е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

Съгласно цитираната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

В случая на въззивникът е подигнато обвинение за това, че не носил КТ към СУМПС или АУАН.

Безспорни и категорични доказателства обаче които да установят, че към момента на управление на автомобила, съответно към момента на настъпване на ПТП-то въззивникът не е носил посочените документи по делото няма. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от показанията на свидетелите Д. и Ф. те са видели въззивникът значително по-късно когато му бил съставен АУАН и протокол за ПТП като видно от последния той е бил съставен в 15:30ч. на 02.11.2019год., което повече от осем часа след управлението на автомобила. Дали и към момента на управление на автомобила въззивникът не е носил у себе си КТ може само да се гадае или предполага. Никой акт с наказателен характер обаче не може да почива на предположения. С други думи в частта на т.2 НП се явява недоказано и като такова следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова следва да да бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (400лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско в размер на 78.05лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Е.А.Е. ***.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-006674/09.01.2020год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна в частта, с която на Е.А.Е. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0819-006674/09.01.2020год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна в частта, с която на Е.А.Е. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДП.

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0819-006674/09.01.2020год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна в частта, с която на Е.А.Е. ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 10лв. за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.

 

ОСЪЖДА Е.А.Е. ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на ОД на МВР Варна сума в размер на 78.05лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: