Решение по дело №54/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Б. О. Д. против Решение с рег.№ 953000-1782/17.02.2025г на Началник-сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС.

Сочи се, че решението е незаконосъобразно като постановено в несъответствие с материалния закон, съществено процесуално нарушение и целта на закона. Сочи се, че липсват доказателства за компетентността на органа, издал акта. Сочи се, че актът не е мотивиран, както и че не са изпълнени указанията на съда във връзка с отменен предходен отказ, а е постановен нов такъв с идентично съдържание. Сочи се, че не е ясно при коя точно хипотеза от посочените разпоредби е постановен отказът, както и че наложената санкция е изтекла, а ако органът приема, че е налице друго ограничение, то не става ясно къде, от кой орган, за какъв срок е това ограничение. Сочи се, че Д. не притежава валидна немска шофьорска книжка, поради което няма как да я върне. Сочи се и че отказът е издаден при превратно упражняване на власт.

Иска се от съда да отмени оспореното решение. Претендират се разноските за производството.

Ответникът по делото не е взел становище.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От жалбоподателя е подадено Заявление с вх.№3400/29.11.2023г. за издаване на СУМПС, като изрично е попълнено и заявление от същата дата /л.24 от делото/, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС, издадено от Германия, е изгубено. Поискал е същото да бъде подменено с българско национално свидетелство. Декларирал е обстоятелството, че е изгубил немското си свидетелство. Декларирал е и обстоятелството, че българското си свидетелство, издадено през 2015г., е предал на компетентните органи в [населено място], Германия, въз основа на което му е издадено друго /немското/, което е изгубил.

Във връзка с декларираните обстоятелства е извършена проверка в системата RESPER, като е установено, че Д. не притежава валидно немско свидетелство за правоуправление поради склонност към наркотична зависимост и се изисква възстановяване на права. Във връзка с отправено запитване от ОД на МВР –Видин до ГДНП след извършена проверка с писмо от представител на МВР във ФРГ, Дирекция Международно оперативно сътрудничество“ рег.№ DE-24-12/09.01.2024г., е уведомен ответникът, че Д. не притежава валидна немска шофьорска книжка. Посочено е, че свидетелството му за правоуправление на МПС е отнето с Решение на съда в Линц на 14.03.2023г. поради умишлено създаване на опасност за движението, като му е наложена парична санкция, отнемане и забрана за шофиране за 7 месеца, която е изтекла на 13.10.2023г. Посочено е също така, че поради склонност към пристрастяване с наркотици-употреба на твърди наркотици, същият би получил шофьорската си книжка в Германия само след като премине медицински и психологически преглед. Посочено е също така, че той е регистриран с решение на съда до 22.03.2038г., поради което ако му бъде издадена шофьорска книжка в България следва изрично неговата правоспособност да бъде призната и в Германия поради посочената регистрация с решение до 22.03.2038г. Съобразно предоставените данни от Службата за автомобилен транспорт лицето пребивава в България от 23.11.2023г. Посочено е, че е възможно лицето да се опитва да избегне медицинско-психологическото изследване в Германия за издаване на СУМПС.

Във връзка с получената информация и поради факта, че немското свидетелство на Д. фигурира в електронната система RESPER като невалидно и се изисква възстановяване на права, от ОД на МВР-Видин с Писмо рег.№ 953р-734/26.01.2024г. са изискани указания от ГД „НП“. Получен е отговор за липса на законово основание за издаване на СУМПС при това положение. Посочено е, че възстановяването на права е от компетентност на ИА“Автомобилна администрация“, към която също е отправено запитване, но тези обстоятелства в настоящето производство са правно ирелевантни, тъй като жалбоподателят е заявил подмяна на валидно, но изгубено СУМПС. Впоследствие отново са изискани същите указания и е даден идентичен отговор. С решение рег.№ 943р-4083/12.06.2024г. е постановен отказ за издавен на СУМПС на лицето, който е отменен с решение № 1491/15.11.2024г. на АдмС-Видин и преписката е върната за ново произнасяне. Прието е в решението, че органът не е изследвал всички обстоятелства, отнасящи се до обичайното пребиване на жалбоподателя, едно от основанията, послужили за отказ. Прието е и че не е установено от органа дали СУМПС, което е издадено в Германия, е върнато на лицето след изтърпяване на наказанието или ако не е било върнато къде се съхранява, като и дали невалидността на СУМПС по смисъла на германския закон е равнозначна на тази по българския. Прието е и че не е ясно дали на Д. са му отнети всички контролни точки. Указано е, че следва да се приложи разпоредбата на чл.151,ал.9 от ЗДвП в случай, че се установи, че то е било върнато, а впоследствие изгубено.

Във връзка с указанията на съда е извършена допълнителна проверка относно пребиваването на лицето в България, като са снети сведения от близки на лицето и обяснения от същия, от които се установява , че лицето е пребивавало в Германия до 29.11.2023г. Конкретни фактически установявания не са направени, но не е прието от органа, че обичайното местопребиваване на лицето е основание за отказ, поради което следва да се приеме, че органът е приел, че лицето е с обичайно местопребиваване в България, въпреки че липсват категорични доказателства за това към момента на подаване на заявление: не са снети сведения от съпругата на лицето, нейното местопребиваване, евентуално на деца, не е установено притежават ли недвижими имот и къде, не е установена трудова заетост в България.

Отново е поискано да се предостави изисканата вече информация от компетентните власти с оглед указанията на съда, но друга такава не е предоставена.

От жалбоподателя пред административния орган са представени документи на немски език, непридружени с превод на български.

Изрично е указана на страните, вкл. на жалбоподателя, необходимостта от представяне на точен превод на български на документите, представени на немски език, за да могат същите да бъдат ползвани, но такъв не е представен, поради което представените документи на немски език не могат да бъдат ползвани като доказателства по делото.

При горните обстоятелства е постановено обжалваното решение, с което, като е приел, че с отнемането на немското свидетелство на Д. същият попада в условията на чл.11,§.4 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламенти на съвета от 20 декември 2006г. и чл.17,ал.15,т.2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредбата/, поради което едва след възстановяване на права в Германия може да подмени немското си свидетелство по реда на чл.168,ал.8 от ЗДвП. Позовавайки се на горните разпоредби , вкл. и чл.168,ал.10 от ЗДвП, е постановил процесния отказ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган-Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, тъй като съгласно чл.33 от ПИБЛД СУМПС се издават от звената „Пътна полиция“ при ОДМВР по постоянен адрес на заявителя. Обстоятелството, че именно посоченото лице е назначено на длъжността началник-сектор е видно от официалния сайт на МВР.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Безспорно по делото е обстоятелството, че жалбоподателят е придобил правоспособност и СУМПС в България, което през 2019г. е подменил с немско такова.

На основание чл. 162, ал. 6 от ЗДвП СУМП по чл. 161, т. 5 от закона- свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, на лице, което е установило обичайното си пребиваване в РБ, може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско СУМПС без полагане на изпит.

Условията и редът за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство са определени в Наредба № I-157/01.10.2002 година, издадена на основание чл.159 от ЗДвП /Наредбата/. Съгласно чл.17,ал.10 от Наредбата свидетелство за управление на МПС по ал. 1, т.3, което е изгубено или откраднато, се издава на база доказателства от компетентните власти на държавата, която е издала оригиналното свидетелство. Съобразно чл.17,ал.13,т.2 от Наредбата чрез отдел "Пътна полиция" при ГДНП се извършва проверка в европейската система за обмен на информация за свидетелства за управление на МПС.

В случая е извършена такава проверка, при която е установено отнемане на издаденото от Германия свидетелството за управление на МПС, което фигурира като невалидно в европейската система за обмен на данни. Съобразно чл.17,ал.14 от Наредбата чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС не се признава за валидно на територията на Република България, когато в резултат от извършената проверка по ал.13 се установи, че свидетелството за управление на МПС е ограничено, временно отнето или отнето на територията на друга държава – членка на ЕС, както и в случай, че свидетелството е анулирано в друга държава – членка на ЕС. В този смисъл е и разпоредбата на чл.11,§.4 от Директива 2006/126/ЕО: „Държава-членка отказва издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство на кандидат, на когото свидетелство за управление на моторно превозно средство е ограничено, временно отнето или отнето в друга държава-членка.“ В случая при извършения обмен на информация е установено, че СУМПС на лицето е отнето. Срокът на наложената забрана за шофиране-7 месеца, представляваща и забрана за кандидатстване за СУМПС, е изтекъл, но правото на управление на лицето не е възстановено автоматично, а е необходима процедура по възстановяване на права, вкл.MPU /медицинско психологическо изследване/ - след изтичане на срока на забраната. В този смисъл е изцяло получената информация. Не е спорно, че лицето е инициирало процедурата в Германия, но същата не е приключила. Не е установена конкретната причина за неприключване на процедурата. Съобразно практиката на Съда на ЕС-Дело С-1/07-Zerche-държавата, която е отнела правото, не губи компетентност да възстанови или откаже възстановяване, дори ако лицето се е преместило в друга държава-членка.

В случая от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за конкретните решения, които са постановени, установяващи наложените спрямо лицето забрани и мерки на ограничение. Представените от лицето документи на немски език не са представени в превод, въпреки указаната необходимост от това, в случай, че лицето иска да се ползва от същите. При извършен неформален превод от съда, без правна стойност, се установява, че се касае за отнемане на правото на управление /Entziehung/, като с изтичането на срока на лишаване /Sperrfrist/ правото на шофиране не се възстановява автоматично, а следва лицето да подаде изрично заявление за това, да кандидатства отново съобразно немския наказателен закон-§.69а Аbs.5 StGB. В този смисъл е и получената информация при международния обмен по преписката.

Предвид горното жалбата е неоснователна. При изпълнение на процедурата по чл.17, ал.13 от Наредбата ответникът е установил, че чуждестранното свидетелство на заявителя не е изгубено, каквито данни същият е подал пред органа, а е отнето с решение на компетентен орган, като след изтичане на срока на забраната за шофиране лицето не е възстановило правата си по предвидения в немското законодателство ред. Същият е заявил подмяна на валидно немско свидетелство, но не притежава такова, поради което не са били налице материално-правните предпоставки за удовлетворяване на заявлението му.

Доводите, развити в жалбата по изложените по-горе съображения, са неоснователни. Не е приложен неправилно материалният закон, изложени са съответните правни и фактически основания. Неоснователен е и доводът за допуснати съществени процесуални нарушения поради неизпълнение на указанията на съда в отменителното решение. Видно от настоящия акт административният орган във връзка с извършената съобразно указанията на съда проверка, въпреки че не е изложил изрични мотиви, не е постановил отказ на основание чл.17,ал.15,т.1 от Наредбата, а по отношение на другите обстоятелства, указани от съда, е изискал нова информация, но такава не е предоставена. При липса на нови обстоятелства е направил същите прави изводи, които следва да бъдат възприети. Безспорно се установява в насотящето поризводство, че СУМПС, което е било отнето на лицето, не му е върнато и не е изгубено, в каквато насока са дадени указания от съда за подлежащи на изясняване обстоятелства.

Административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка в информационната система за обмен на данни, в която е установил невалидно немско свидетелство за правоуправление. В тежест на жалбоподателя е да установи, че притежава валидно чуждестранно свидетелство за правоуправление, което желае да подмени. В случа такива обстоятелства не се установяват. Предвид горното не са налице основания за подмяна на притежаваното от него немско свидетелство, още по-малко на изгубено такова. Не може да бъде възприето и възражението, че директивата не може да бъде приложена, тъй като няма пряко приложение. Действително същата няма такова, но е транспонирана в националното законодателство, като административният орган изрично е посочил съответните национални разпоредби.

Предвид гореизложеното обжалваното решение е законосъобразно като липсват основания за неговата отмяна по чл.146 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. О. Д. от [населено място] против Решение с рег.№ 953000-1782/17.02.2025г на Началник-сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.