№ 24
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно административно
наказателно дело № 20221100605226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от Наказателния процесуален кодекс.
С Решение от 01.07.2022г., постановено по НАХД № 6686/2022г., на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 108 състав, обвиняемият К. С.
Ф. e признат за ВИНОВЕН, в това, че на 14.03.2022г. около 9:30ч. в гр. София, на ул.
„Майор Векилски“ пред № 2 е извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – употребил
нецензурни изрази „****, как си взела книжка“, хванал с ръка за гушата В.К.М. и й
нанесъл удар в областта на лявата част на брадичката, като деянието е извършено при
управление на МПС - престъпление по чл. 325 ал.3 вр. ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 378, ал. 4 т. 1 НПК вр. чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв.
(хиляда и петстотин) лева и на основание чл. 78а, ал. 4 от НК му налага и
административно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
Срещу Решението, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила жалба от
обвиняемия Ф., с която се иска отмяна на първоинстанционното решение, в частта
относно наложеното административно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ като неправилно, незаконно и необосновано. След запознаване с мотивите към
решението е постъпило допълнение на жалба с подробно изложени съображения в
подкрепа на искането, направено в жалбата. Твърди се, че фактическата обстановка
1
свързана със събитията на е изяснена в цялост и че приетите от първата инстанция
фактически изводи са направени въз основа на неправилен анализ на събраните по
делото доказателства. Навежда се оплакване и за явна несправедливост на наложеното
на обвиняемия наказание, тъй като същото не е съобразно с обществената опасност на
деянието и данните за обвиняемото лице. Обвиняемият счита, че деянието е с ниска
степен на обществена опасност и тъй като професията му – таксиметров шофьор, е
единственият му източник на доходи, съда трябва да отмени първоинстанционната
присъда в частта си за лишаване на поради което обвиняемия следва да бъда оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително заседание от 19.12.2022г., по реда
на чл. 327 и сл. от НПК, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото..
В хода на делото по същество защитата на обвиняемият Ф. поддържа жалбата и
съображенията, изложени в допълнението за отмяна на решението, в частта му за
лишаване от право.
Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и съответно за
правилно и законосъобразно решението на СРС, поради което пледира за неговото
потвърждаване.
Обвиняемият Ф., взема участие в съдебното заседание пред въззивната
инстанция, поддържа изложеното от защитника си , иска съдат да отмени наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“, тъй като не може да упражнява професията
си.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите, изложени в протеста, както
и тези, изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с
разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
първоинстанционно Решение, намира, че не са налице основания за неговата отмяна
или изменение, поради следните съображения:
При преценката на събраните по делото доказателства, настоящият състав не
намери основания за промяна на основните фактите относими към предмета на
доказване по делото, възприети от първата инстанция, които са следните:
Обвиняемият К. С. Ф. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, разведен, с висше образование, пенсионер, неосъждан, адрес - гр. София,
ж.к.“****, ЕГН – ****.
Към 14.03.2022 г. около 9:30 обвиняемият Ф. управлявал лек таксиметров
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с рег. № СВ **** ВА движейки се по улица
„Майор Векилски“.
По същото време свидетелката В.М. управлявала лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Ибиза“ с рег. № ****. къде
2
Пред № 2 на посочената улица между двамата водачи възникнал конфликт,
защото обвиняемият изпреварил пострадалата, доближавайки се близо да автомобила
на св. М. и по този начин я принудил да спре. Обвиняемият Ф. слязъл от автомобила си
и отишъл до този на св. М., като отправил към пострадалата думите „****, как си взела
книжка?“, хванал я за гушата и й нанесъл удар с юмрук в лявата част на брадичката. От
удара очилата на свидетелката, които били поставени на главата й паднали и се
счупили. В.Т. и Б.П. били случайно свидетели на действията на Ф. и са били възмутени
от поведението на обвиняемия. На мястото пристигнали служители на 02 РУП-СДВР –
свидетелите Е.Ф., Д.Й. и Н. Д..
Така изложените факти въззивният съд приема за безспорно установени въз
основа на приобщените по реда на чл.378,ал.2 от НПК доказателствата от досъдебното
производство на основание чл.378, ал.2 вр. чл.283 от НПК, както следва: показанията
на свидетелите В.М., Б.П., В.Т., Е.Ф., Д.Й., Н. О., заповед за задържане №226зз-753,
съдебномедицинска експертиза и тези събрани в хода на проведеното съдебно
следствие: съдебномедицинско удостоверение № 179/2022г. на обвиняемия справка за
съдимост на Ф. и обясненията на обвиняемото лице.
Първата инстанция е изградил фактическите си констатации, след прецизен
анализ на събрания доказателствен материал, който въззивният съдебен състав напълно
споделя. Изводите на районния съдия са правилни, като при изследването на
доказателствата не са допуснати логически грешки. Съдът е обсъдил аналитично и в
съответствие със изискванията на процесуалния закон доказателствените материали. В
тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата.
В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на
защитата, че от събарните по делото доказателстав не се установява възприетите от
първата инстанция фактически изводи. Районният съд е обосновал извода си за
достоверността на показанията на св. Т., М. и П.. Въззивната инстанция приема, че
посочените свидетелите са били преки очевидци на действията на обвиняемия, които
са инкриминирани в обвинението, като са възприели случилото се непосредствено.
Коментираните свидетелски показанията са логични, последователни и
непротиворечиви помежду си, като в тях не се констатира изразяване на лично
отношение към поведението на обвиняемото лице. Безспорно установено е, че
свидетелите Т. и П. са случайно преминаващи лица покрай местопроизшествието,
които нямат лично отношение към участниците в конфликта. Имайки предвид липсата
на установена заинтересованост на посочените лица и съответствието на дадените от
тях показания с тези на пострадалата М., съдът намира, че са налице основание за
поставянето на същите в основата на фактическите изводи.
Обясненията на обвиняемия Ф., правилно са преценен от първия съд като
реализиране на правото му на защитата, съобразявайки същността им на
доказателствено средство и на средство за защитата, предвид ясно установеното
противоречие между тях и останалата доказателствена съвкупност.
Изброените от първата инстанция несъответствия в показанията на обвиняемия и
свидетелите, са коректно констатирани и са безспорно основанието, което не позволява
същите да бъдат възприети като достоверни.
3
По отношение на твърдението на обвиняемия, че пострадалата го е наръгала в
ръката с остър предмет, което е предизвикало и неговата реакция да я удари, правилно
първоинстанционният съд е отбелязал, че липсват данни за такова поведение, видно от
свидетелските показания, които са кредитирани, поради изложените по-горе
съображения. Данните по делото са, че едва след като М. е била ударена в областта на
брадичката е започнала да размахва ръце с цел да се предпази, което според въззивния
съд е причинило одраскване, тъй като видно от представеното от него СМУ №
179/2022г. установената рана е с размери около 1,5 на 0,2-0,3 см и с дълбочина 1-2 мм.,
което в никакъв случай не може да се приеме за наръгване , провокирало обвиняемият
да удари пострадалата.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка по делото,
настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни правните изводи на
първата инстанция, че обвиняемият К. С. Ф. е осъществил състав престъплението по
чл. 325, ал.3 вр. ал. 1 от НК.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че на 14.03.2022г около
09.30ч обвиняемият Ф. е отправил към св. М. думите „****, как си взела книжка“,
хванал я е за гушата и е нанесъл удар с юмрук в областта на лявата част на брадичката
на пострадалата М., с което е осъществил признаците от обективна страна на
престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.
Действията са извършени на обществено място, през деня, по време на
управление на МПС. Извършеното от обвиняемият е в несъответствие с установените
обществени норми на поведение и ред, като в случая чрез тях деецът е проявил освен
незачитане на личността на лицето, към което са били отправени обидите, но и грубо
е нарушил обществения ред и е изразил неуважение към обществото. Това е така, тъй
като крещейки обидни думи и удряйки пострадалата се смущава общественото
спокойствие. Умишлено е осъществено деянието от обвиняемия, тъй като същият е
съзнавал, че нанасянето на удар в лицето на човек и използването на инкриминираните
изрази, които по същество са обидни, са действия, които са насочени към засягане на
установените правила в обществото и ги засягат, като последиците от това
обвиняемият е искал да настъпят. Дори да бъде прието, че обвиняемият е бил
провокиран от пострадалата, която е създала конфликтна ситуация по време на
движението й по пътя с моторно превозно средство, то за същия е съществувала
възможност да се обърне за съдействие към органите на реда. Вместо това обаче Ф. е
предприел действия, които далеч надхвърлят приемливите такива в подобен случай.
Същият е ударил човек и е отправил обидни думи. Тези действия наред с мястото и
времето очертават механизма на деянието и квалифицират същото именно като
престъпление по чл.325,ал.3 вр. ал. 1 от НК.
При така направените правни изводи, въззивната инстанция намира съответно и
за правилно освобождаването на обвиняемия Ф. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, съгласно чл.78а от НК. Видно от приложената справка
за съдимост на лицето, същото не е освобождавано по реда на чл.78а от НК, не е
осъждано. За престъплението по чл.325,ал.3 вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание
4
“лишаване от свобода” до три години, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК. От престъплението не са настъпили имуществени вреди. Така изложеното е
основанието, поради което обвиняемият Ф. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание “глоба”, съгласно чл.78а от НК.
При определяне на размера на “глобата” съдът е съобразил смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно липсата на данни за предходни негови
противоправни прояви и изразеното съжаление.
Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв, въззивната
инстанция счита за справедливо и съответно в пълна степен на целите на наказанието,
определени в чл. 36 от НК, а именно – спрямо обвиняемия да бъде постигнато
необходимото възпиращо и превъзпитателно въздействие, насочено към спазване на
установения в страната правов ред.
Наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за 4 месеца,
въззивният съд също счита за справедливо и съответстващо с целите на наказанието.
Същото не следва да бъде отменено, тъй като Ф. по занятие упражнява професията
„таксиметров шофьор“ и се очаква поради прекарването на многобройни часове на
пътя, при упражняването на професията си, като водач на моторно превозно средство,
а както и е отбелязал първоинстанционния съд и възрастта му 65г., следва да е
натрупал достатъчно житейски и професионален опит в подобни ситуации предвид
професията му и да реагира по въздържано и уравновесено в подобни случаи като
процесния.
Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание
чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 01.07.2022г., постановено по НАХД №
6686/2022г. на СРС, Наказателно отделение, 108 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6