РЕШЕНИЕ
№ 22000
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110159335 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. П. Х. с ЕГН **********, с адрес:
г************** чрез адв. В. Ф. С. срещу „ТС” ЕАД, ЕИК ***********. с адрес на
управление: **************** с която се моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че ищеца не дължи сума в общ размер на 464.97 лева-
представляваща ½ от общо претеднирана сума в размер на 929.93 лева по фактури,
издадени от м.01.2013 г. до м.07.2014 г. за доставена, измерена и потребена и услуга по
партида с абонатен № *********** на името на наследодателя на ищцата- БТХ за недвижим
имот, находящ се на адрес: *************
Ищецът твърди, че ответникът не е доставял стоки или услуги на процесната стойност,
както и не е доставял топлоенергия на адрес: ************* отговарящ на българския
държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период.
Оспорва се дължимостта на така посочените суми по основание и размер.
Оспорва се, че през процесния период, на процесния адрес е ползван от ищеца, каквато
и да е доставена от дружеството топлинна енергия, както и че той е бил потребител на
ответника при условията на § 1. т. 41 б от ДР на Закона за енергетиката. Сочи се,че ищецът
не е собственик, нито пък ползвател на имота, за който се претендират въпросните суми от
„ТС” ЕАД.
Твърди се, че процесните суми са погасени по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.
Твърди се, че А. П. Х. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е
потребител на топлинна енергия/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190. от ДР на Закона
за енергетиката. Сочи се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
1
Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо са влезли в сила Общите условия, одобрени с решение
№ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 г.,
валидни за процесния период.
Излагат се съображения, че съобразно Общите условия за продажба на топлинна
енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от
13.02.2008г. и съгласно чл. 33 от същите, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, след което същите изпадат в забава. Тези общи условия обхващат част от исковия
период, като с изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази
сума - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Не се оспорва, че към датата на исковата молба вземането е погасено по давност.
Твърдение в обратния смисъл, дружеството не е правило и не е претендирало принудително
заплащане на тези суми. Сочи се, че възражението за изтекла погасителна давност влече
след себе си като правна последица единствено невъзможността на кредитора за
удовлетворение на претенцията по принудителен ред, като материалното право не престава
да съществува. Твърди се, че ищецът не е отправял искане до „ТС” ЕАД за погасяване по
давност на сумите, предмет на настоящото производство, с което дружеството да не се е
съобразило.
Твърди се, че дружеството не е предприело действие за принудително събиране на
вземането и не е дало повод за завеждане на делото. Иска се да бъде приложено правилото
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В
тежест на ответника е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, породено от договор за продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки/топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувача да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена; продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
2
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по
чл. 55г от ЗПИНМ от 14.07.1973 г. се установява, че З Х. Х. и ТДХ са придобили
собствеността върху апартамент **************
От приложените удостоверения за наследници се установява, че ТДХ е починал на
20.07.1983 г. като е наследен от З Х. Х.- съпруга и БТХ-син. З Х. Х. е починала на 07.03.1998
г. като е наследена от БТХ-син. БТХ е починал на 02.04.2012 г. и е оставил за наследници А.
П. Х.-съпруга и ББХсин.
От така представените доказателства се установява, че ищцата е била съсобственик на
имота към процесния период при квота в съсобствеността 1/2.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение
№ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
От страна на ищцата е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
3
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2008 г.. купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а за изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване на
съобщението за дължимата сума.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Към момента на депозиране на исковата молба/08.10.2024 г./ е изтекла погасителната
давност за вземанията, станали изискуеми преди 08.10.2021 г. Съобразно посочените в ОУ
правила най-късно изискуемото вземане за процесния период е дата 31.08.2014 г., поради
което възражението за изтекла погасителната давност е основателно.
С оглед основателността на исковата претенция ищцата на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК има право на разноски за заплатена държавна такса. Тъй като адвокатската помощ е
оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в
полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 480 лева, определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата. Съдът намира, че такова
възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК доколкото с отговора на исковата
молба не е направено признание на иска и е налице общо оспорване на исковата молба.
Отделно от това видно от представеното по делото извлечение, направено макар и по искане
на ищцата ответното дружество претендира и извънсъдебно погасените по давност вземания
като отправя покана за плащане в 7-дневен срок. Съдът третира това като даване на повод за
съдебния спор.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ТС” ЕАД, ЕИК:***********, със седалище и
адрес на управление: ***********, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че ищцата А. П. Х. с ЕГН **********, с адрес: ***************, не дължи сума в
общ размер на 464.97 лева- представляваща ½ от общо претеднирана сума в размер на
929.93 лева по фактури, издадени от м.01.2013 г. до м.07.2014 г. за доставена, измерена и
потребена и услуга/ цена на топлинна енергия/ по партида с абонатен № *********** на
името на наследодателя на ищца- БТХ за недвижим имот, находящ се на адрес:
*************
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
*********** да заплати на ищцата А. П. Х. с ЕГН ********** съдебно-деловодни
разноски в размер на 50 лева- държавна такса.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК:***********, представлявано от АСА - Изпълнителен
директор, със седалище и адрес на управление: *********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да
заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5