Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
гр. В., 21.12.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети
ноември през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7556 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 49,
ал. 3, вр. ал. 1 СК.
Излага
се от ищцата К.С.Ж. в исковата молба, че с ответника С.Ж.Ж. са сключили
граждански брак на 31.05.2008 год., от който имат две
родени и ненавършили към настоящия момент пълнолетие деца - С.С. Ж., роден на ***
год. и К.С. Ж., роден на *** год. Излага,
че първите години от сключването на брака, съжителството им преминавало в
нормална, търпима обстановка. Твърди се, че с годините
ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, да проява неуважение към
съпругата си и децата, да предизвиква скандали, да не се грижи за дома и
семейството си. Това му поведение станало почти
ежедневие през последните две години, което било съпроводено и от чести
отсъствия от дома, прибиране
в ранни часове на денонощието, неадекватно поведение през останалата част от
деня. Твърди се, че посещенията по нощни заведения,
съпроводени с харченето на много средства и употреба на големи количества
алкохол, станали причина за почти ежедневните скандали между съпрузите, на
които свидетели били децата. С оглед последното ищцата
се принудила в края на м. януари 2015 год. да
напусне семейното жилище, заедно с децата. Въпреки
недостатъчните средства с които разполага, ищцата твърди да е наела жилище под
наем, за да отглежда децата на спокойствие и без скандали. От момента на фактическата им раздяла и паностоящем се твърди
ищцата да полага преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието
на децата, като ответникът не е заплащал никакви суми за тяхната издръжка.
С оглед изложеното счита, че бракът между страните е изчерпан
от своето съдържание, станал е формален, не е в интерес на страните, поради
което отправя до съда искане за прекратяването му поради дълбокото му и
непоправимо разстройство по вина на ответника.
Наред
с горните брачни искове, предявява и небрачни такива за предоставяне
родителските права по отношение на децата С.С. Ж.,
роден на *** год. и К.С. Ж., роден на *** год. на майката, определяне режим на лични отношения на бащата с
децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от
10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя, както и един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, за осъждане на
ответника да заплаща на децата, чрез тяхната майка ежемесечна издръжка в размер
на 500 лева за детето С. и 400 лева за детето К., с падеж до 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, считано от 01.02.2015 год., за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., ул. „Иларион Макриополоски”, № 9, ет.
3/4, ап. 3 на съпругата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.Ж.Ж., депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за основателност на иска
за прекратяване на брака. Не оспорва, че отношенията
между съпрузите не са добри повече от една година. Оспорва
наведените фактически твърдения на ищцата вината за дълбокото е непоправимо разстройство
на брака да се дължи на поведението на ответника. Твърди
се, че от раждането на децата и понастоящем именно ответникът полага грижи за
децата. Твърди, че съпругата му се държала неразумно и безотговорно,
като постоянно демонстрирала пренебрежение към децата и Ж..
Не оспорва, че между страните е имало ежедневни скандали, но
твърди същите да са провокирани от съпругата, чието психическо състояние излага
да е нестабилно – поведението й било противоречиво и често ставала агресивна
без основателна причина. Твърди се, че причина за
напускане на семейното жилище е поддържаната от дълго време от съпругата
извънбрачна връзка. Твърди, че при напускане на
семейното жилище ищцата не е взела децата, а е сторила това един месец
по-късно, през който период грижите по отглеждането и възпитанието им са поети
от ответника. След като съпругата му взела децата, последните през
половината от седмицата са при Ж., което продължава и
към момента на депозиране на отговора на исковата молба. Отделно
от горното излага, че се е случвало да среща сина си С. сам на улицата, както и
че на детето са поверявани грижите за по-малкия му брат. Излага децата често да са и при родителите на ищцата. Горното поведение на съпругата счита за проява на
незаинтересованост и неангажираност към нуждите на децата, което твърди да се
дължи й на злоупотребата от страна на Ж. с успокоителни лекарства. Отделно от горното твърди, че преди да напусне семейното жилище,
съпругата редовно не се прибирала вечерно време. Докато ответникът се грижил
за децата, посрещал ги от училище и детска градина, помагал им с подготовка на
уроците, къпел ги, слагал ги да спят, ищцата излизала с нейна компания,
непозната за съпруга, като в малките часове на нощта изпращала съобщения, че
няма да се прибере. Твърди, че изнесла от дома скъпи вещи
/лаптоп, луксозен телевизор/, придобити по време на брака, продала и придобития
по време на брака лек автомобил. Горното излага да
сочи на виновно поведение от страна на ищцата, поради което и предявява
насрещен иск за прекратяване брака между страните поради дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на съпругата. Не възразява родителските права по
отношение на децата да бъдат предоставени за упражняване на майката, като
претендира разширен режим на лични отношения със синовете си, както следва:
всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя, както
и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка
Коледа на четна година от 09.00ч. на 24-ти декември до
19.00ч. на 28-ми декември, с преспиване, всяка Нова
година на нечетните години от 09.00ч. на 29-ти
декември до 19.00ч. на 1-ви януари, с преспиване,
първата половина от пролетната ученическа ваканция; на рождените дни на децата
всяка четна година от 10.30ч. до 19.30ч., а на
нечетните години – на деня следващ рождените дни от 10.30ч. до
19.30ч., както и всяка година от 10.00ч. до 19.00ч. на рождения ден на бащата – 5-ти декември. Досежно размер на претендираната от ищцата издръжка, която бащата ще дължи на децата,
счита същата за завишена по размер. Твърди да не са налице изключителни
нужди на децата, които да обусловят необходимост от заплащане на издръжка в
размер от 500 лева за детето С. и 400 лева за детето К.. Твърди към настоящия
момент да не реализира доходи от труд, поради което и изразява готовност да
заплаща издръжка в размер на 120 лева за детето С. и 100 лева за детето К.. По
отношение на семейното жилище сочи към момента същото да е напуснато от двамата
съпрузи и да се отдава под наем от неговия баща, който дарявайки му имота си е
запазил пожизнено правото на ползване. С оглед изложеното
моли семейното жилище да не бъде представяно за ползване на никой от съпрузите.
Оправя искане за постановяване на решение съпругата да носи
предбрачното си фамилно име след прекратяване на брака.
На
ответника по насрещния иск е изпратен препис от насрещната искова молба, като в
дадения едномесечен срок К.С.Ж. депозира отговор, в който оспорва наведените от С.Ж.
нейни брачни провинения, като поддържа становище дълбокото и непоправимо
разстройство на брака да се дължи на поведението на съпруга. Изразява
становище, че предложения от съпруга режим на лични отношения с децата е
неподходящ с оглед възрастта на последните, отношенията между баща и деца, а
така също и предвид характеристичните данни на Ж.. По отношение предложения от бащата размер на издръжката, счита че
същият е силно занижен и не отговаря на нуждите на децата.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” –
гр. В., изразява становище, че родителските права спрямо децата следва да се
предоставят на майката, като на бащата се определи разширен режим за контакт
със С. и К..
С определение от съдебно заседание, проведено на
24.09.2015 год., по искане на К.С.Ж. съдът е постановил привременни мерки като
е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата С. и К.
на майката, определил е режим на контакт на бащата С.Ж.Ж. с децата, като му е
предоставил възможност да взема децата при себе си всяка втора и четвърта
седмица от месеца в часовете от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя, с
преспиване, и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск. Определена е издръжка в размер на 150 лева месечно за С. и 120 лева за
детето К., считано от датата на постановяване на определението – 24.09.2015
год. до произнасяне с окончателно решение, с падеж до 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове регламентиращи процесните отношения, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Страните са встъпили в граждански брак
на 31.05.2008 год. с акт № 554 на длъжностно лице по гражданското състояние при
Община В.. Видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак
съпругата и приела да носи фамилното име на своя съпруг – Ж..
Съпрузите имат две родени две деца – С.С.
Ж., роден на *** год. и К.С. Ж., роден на *** год., които не са невършили
пълнолетие към настоящия момент.
Представено по делото е уверение,
издадено от Конна база – Кичево, видно от което, че децата С. и К. посещават
занятия по конна езда, като стойността на абонаментната карта възлиза в размер
на 150 лева за всяко дете.
Видно от представената фактура от
10.09.2015 год., че детето С. Ж. е ученик в ІV-ти клас в частно средно
общообразователно училище в к-с „Камчия”. Все от същата фактура се установява,
че платената втора вноска за обучение в горното училище възлиза в размер на
2160 лева, като задължено лице по фактурата е И.К.Е. /л. 122/.
Между страните не е спорно, че до
фактическата си раздяла, същите са живели в апартамент /мезонет/ № 3, находящ
се в гр. В., ул. „****”, № 9, ет. 3 и 4, с разгъната застроена площ от 228
кв.м., състоящ се от: долу – дневна, баня-тоалет, кухня, ниша, тераса; горе –
кабинет, две спални, две бани-тоалет, две тераси, остъклена тераса и вътрешна
вита стълба. Видно от приложения на л. 38 от делото нотариален акт № 80, том І,
дело № 56/2000 год., че собствеността върху жилището е придобито от съпруга С.Ж.
въз основа на договор за дарение от 18.02.2000 год., като дарителите Стефка
Русева Ж. и Ж.К. Ж. са си запазили правото да ползват дарения имот докато са
живи.
Представени по делото са и
доказателства, че към настоящия момент Ж.К. Ж. е отдал за временно и възмездно
ползване на трети лица горното жилище за срок от една година, считано от
07.08.2015 год. /л. 41 и л. 50-51/.
Видно от приложеното на л. 12 от делото
копие на договор за наем от 23.01.2015 год., че съпругата К.С.Ж. е наела
жилище, находящо се в гр. В., ул. „**” **, ет. *, ап. ** срещу месечна наемна
цена в размер на 550 лева.
От приложената на л. 10 от делото
служебна бележка се установява, че К.С.Ж. получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 230.56 лева.
Представена по делото е справка от ТД
на НАП – В. относно регистрирани трудови договори на С.Ж., видно от която, че
единствения такъв касае периода от 01.01.2001 год. до 01.07.2004 год., като
след тази дата няма данни Ж. да има регистрирани други трудови договори /л.
40/. Представени са и протоколи от ТД на НАП – В., от които е видно, че за
периода м.06.2014 год. до м.11.2014 год., включително, ответникът не е
реализирал доходи от търговска дейност /л. 43-48/.
От представените от ищцата нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, справка по лице от
Служба по вписванията – гр. В. и справка от търговския регистър по партида на
„Булганел” ЕООД, е видно, че С.Ж. има вземане в размер на 335 165.45 лева.
От приетия по делото социален доклад от
м. 08.2015 год., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни
за спора факти, се установява, че преките и непосредствени грижи по отглеждане
на децата са поети от майката, като С. и К. регулярно контактуват със своя баща
– два пъти седмично с по една нощувка. По време на проведеното социално
проучване не са констатирани индикации за отчужденост и негативна нагласа от
страна на децата към някой от родителите. Посочено е, че детето К. посещава ЦДГ
„Теменужка”, а С. – до завършване на ІV клас е бил ученик в ОУ „Св. Св. Кирил и
Методий”. Посочено е в доклада, че майката е споделила детето С. да е изразило
желание да учи в друго училище, поради което К.Ж., заедно със своите близки
обмисляли вариант за записването му частно училище „Юрий Гагарин” в к-с
„Камчия”. С. е споделил пред социалните работници, че таксата ще бъде заплащана
от неговите баба и дядо по майчина линия. По повод горното желание на детето се
излага в доклада бащата да е изразил несъгласието си за записването му в частно
училище с аргумент, че таксите, които следва да се заплащат са високи. В
заключение в доклада е посочено, че и двамата родители притежават добри
родителски качества и умения и биха се справили с отглеждането на децата си.
Родителите имат безрезервна морална и финансова подкрепа на своите близки. Пред
социалните работници бащата е споделил, че не би претендирал за родителските
права, осъзнавайки значимостта от прякото присъствие на майката в живота на
децата. С оглед привързаността на бащата към децата и поддържания непрекъснат
контакт е изразено становище, че в интерес на децата е на бащата да се определи
разширен режим за лични контакти със С. и К..
За доказване на въведените брачни
провинения, ангажирани от страните по делото са гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Илина Борисова Иванова водена от ищцовата страна и Пламен
Людмилов Георгиев, воден от ответника. Показанията на така разпитаните
свидетели се кредитират в частта им, в която се базират на непосредствени
впечатления и съдържат данни за релевирани от страните брачни провинения. От
показанията на разпитани свидетели се установява, че отношенията между
съпрузите са били конфликтни, съпроводени със скандали, като според
свидетелката Иванова те се дължат на обстоятелството, че „Светльо в някои
моменти повече си е пийвал”, че Катя е била изнервена, че Светльо не помага с
грижите за децата, а стои в „едно барче”. Същевременно в производството по
привременните мерки, свидетелката Иванова е посочила да знае, че ответникът
излиза два-три пъти седмично с приятели за по питие и вечеря веднъж седмично
навън. Според свидетеля Георгиев, скандалите са „породени от нищо”, примерно
сочейки ищцата да не е позволила на Светльо да отиде да си вземе питие от бара.
Все същият свидетел пресъздава случай, в който е видял ищцата в нощно заведение
с мъж, но след като К. видяла приятелите на ответника, напуснала заведението
заедно с придружителя си.
От ангажираните в хода на
производството по чл. 323 ГПК гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Илина Борисова Иванова и Станислав Киров Енев /баща на ищцата/, а така също и
от изнесеното от водения от ответника свидетел Иван Ж., се установява, че
страните не живеят съвместно от началото на 2015 год., като семейното жилище е
напуснато от съпругата К.Ж..
Горната
фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага следните
правни изводи:
Коментираните по-горе гласни доказателства са достатъчни съдът да приеме,
че е прекъсната физическата и духовна близост между съпрузите и че същите
трайно не изпълняват задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл. 14,
чл.15 и чл. 17 СК. Видно, бракът на страните е изпразнен от дължимото съдържание,
поради липсата на взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството.
Същият не изпълнява своята социална функция и запазването му би било вредно за
съпрузите, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и привързаност. Поради горното съдът приема, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен
на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно вината:
Съдът, за да се произнесе на основание чл. 49, ал. 3 СК по въпроса за
вината, съобрази, че страните от
края на м. януари 2015 не съжителстват заедно и не поддържат брачна връзка.
Настъпилата фактическа раздяла безспорно е довело до разрушаване на брачната
привързаност, взаимното доверие и разбирателство и разкъсване на брачната
връзка, но от значение, в контекста на повдигнатия спор, са причините за
разстройството на брачните отношения и дали същите са следствие от поведението
на двамата съпрузи или само на единия от тях. Изложената по-горе фактическа
установеност сочи на недоказаност на релевираните както от мъжа, така и от
жената брачни провинения. От показанията на разпитаните свидетели не може да се
извлече конкретен случай относим към наведените от всяка страна брачни
провинения и в частност, че ответникът във времето е станал неуважителен към
съпругата и децата, не полагал необходимите грижи за тях, често е отсъствал от
дома или пък системно да е злоупотребявал с алкохол. Вярно, че в показанията си
свидетелката Иванова сочи, че „Светльо в момент повече си е пийвал”, без обаче
в изнесеното от нея да се съдържат данни това да е било системно или пък това си
състояние да е предизвиквал скандали, проявявайки неуважение към своята съпруга
и деца. Не се установиха и твърденията на ответника, че съпругата му се е
държала неразумно и безотговорно, демонстрирайки пренебрежение към децата и
ответника, че е била агресивна и е поддържала извънбрачна връзка. Извод за
такава не може да бъде направен от факта, че ищцата е била видяна с мъж в нощно
заведение, при липса на несъмнени данни отношенията на Ж. с непознатия на
свидетеля мъж да надхвърлят мярката на обикновеното познанство и приятелство и
да имат интимен характер. Ето защо и съдът намира, че единствено доказани по
делото факти са конфликтните отношения между съпрузите, довели до настъпилата
между тях фактическа раздяла. Последното обаче не е основание за ангажиране на
брачната вина на който и да е от съпрузите, но това е дало отражение на
семейния им живот и на поведението на всеки един от тях. Установи се
действително, че в края на м. януари 2015 година именно жената е тази, която е
напуснал семейното жилище, но съдът намира, че това е нейна естествена реакция
на създалите се между съпрузите конфликти отношения. Последното обаче не е
основание да бъде ангажирана нейна брачна вина, доколкото горното не
освобождава и мъжа от необходимостта да полага усилия за преодоляване на
създалите се недобри отношения. В случая, разривът в брачните отношения съдът
счита, че не е последица от случайни фактори, а от поведението на двете страни,
за което съдът намира, че същите не са могли да не
съзнава, че ще предизвика разкъсване на брачната връзка, ще разруши доверието, привързаността и уважението между съпрузите. Прочее,
съдът намира, че и двете страни не са положили необходимите усилия за
възстановяване на нормален семеен живот, като по този начин се е стигнало до
съпричиняване на разстройството на брачните отношения.
Относно упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете:
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител
имат интересите на детето. Установено по делото е, че до настоящия момент
децата са живели с майка си, която с помощта на своите родители е полагала
преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха
факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага и за напред или
които да опровергават родителските и качества. Съобразявайки горното, както и
изразеното от бащата становище, съдът намира, че родителските права следва да
бъдат предоставени за упражняване на К.С.Ж..
На бащата, при гарантираната от закона възможност следва де се определи
режим на личен контакт, като съдът не е обвързан с конкретните претенции на
страните, доколкото в тази част, производството има характер на спорна съдебна
администрация. Отчитайки интересите на децата, пола и възрастта им, на бащата следва да му бъде дадена възможност да вижда и
взема при себе си децата С. и К., както следва: всяка втора и
четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до
16.00 часа в неделя, един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, на Коледа през четните години за времето от 10.00ч. на 24-ти
декември до 19.00ч. на 28-ми декември, на Нова година през нечетните години от
10.00ч. на 29-ти декември до 19.00ч. на 1-ви януари, на рождените дни на децата
през четните години от 10.30ч. до 19.30ч., а през нечетните години – на деня
следващ, рождените дни на децата от 10.30ч. до 19.30ч., всяка година на
рождения ден на бащата от 10.00ч. до 19.00ч., който режим на лични отношения съдът намира за подходящ, необходим и
възможен.
Относно издръжката:
Родителят, който не упражнява родителските права за децата, дължи издръжка
в пари. При определяне размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както от
нуждите на детето, така и от материалните възможности на двамата родители.
Нуждите на детето се предпоставят от обективните условия на живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства.
Отчитайки горните обстоятелства и залегналия в чл. 50, ал. 1 и 3 от Правилника
за прилагане Закона за закрила на детето критерий за определяне на средства за
отглеждане и възпитание на дете /държейки сметка, че същият се отнася до деца
обект на приемна грижа/ съдът намира, че необходимата месечна издръжка на
детето С. е в размер на 400 лева, а на детето К. 350 лева, която сума съдът
намира, че е достатъчна да им осигури такива условия на живот, каквито биха
имали ако родителите им живеят заедно. Вярно, че по делото се установи, че
родителите на децата поддържат висок стандарт, който е осигуряван от техните
близки, но както е разяснено в ППВС № 5/1970 год., размерът на издръжката
следва да съдейства за правилното развитие на децата, а не да ги стимулира към
обществено неполезен начин на живот и неоправдан лукс. Именно такъв съдът
намира, че е преместването на детето в частно училище при все, че реализираният
от майката доход е минимален такъв, а бащата не реализира каквито и да е било
доходи, при което и двамата родители разчитат изключително на финансовата
подкрепа на своите близки. Нещо повече това решение на майката е взето след
настъпилата между страните фактическа раздяла и без то да е съгласувано с
другия родител, поради което и неоправдано високият разход не може да се
възложи в тежест и на ответника.
Възможността на дължащия издръжка родител се определя от дохода,
квалификацията, имотното състояние, обстоятелствата дали има други деца, за
които също дължи грижа и издръжка. В настоящия случай, от коментираните по-горе
доказателства, съдът намира за установено, че ответникът към настоящия момент
не реализира доходи от труд. Независимо от последното, съгласно императивната
разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК обаче родителят дължи издръжка независимо дали
е трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Ответникът е в
трудоспособна възраст и би могъл да реализира доход поне в рамките на средния
за страната. С оглед изложеното и отчитайки, че майката ще е тази която, ще
полага непосредствените грижи за децата, съдът намира, че от общо определения
размер на издръжката бащата следва да заплаща 250 лева за детето С. и 200 лева
за детето К..
Съгласно разясненията дадени в цитираното по-горе ППВС № 5/1970 год.,
ежемесечните плащания в изпълнение на определението за привременна издръжка
погасяват задължението за издръжка за времето, за което се отнасят. Когато с
решението по брачния иск се присъди издръжка в по-голям или по-малък размер на
издръжка за бъдеще време, по-големият или по-малкият размер на окончателната
издръжка не е основание нито за доплащане, нито за прихващане. При така
даденото разрешение следва да се приеме, че горният размер на издръжката ще се
дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение, до който момент се
дължи определеният с привременните мерки размер на същата. За времето обаче от
фактическата раздяла между страните – 01.02.2015 год. до датата на исковата
молба, съответното от подаване на последната в съда до определението от
24.09.2015 год., бащата ще следва да заплати на всяко от децата определения
по-горе размер на издръжката – 250 лева за детето С. и 200 лева за детето К..
По делото останаха недоказани твърденията на ответника същият да е полагал
преките и напосредствени грижи за децата през м. 02.2015 год., което би го
освободило от заплащане на издръжка. Не се установи и за времето след м.
02.2015 год. децата да са отглеждани през половината от седмицата от Ж., като
гостуването за по два дни през седмицата не може да го освободи от задължението
да заплаща издръжка за всяко от децата.
С оглед горното исковете за издръжка следва да бъде уважени в посочените
размери и за посочените периоди, а за разликата до пълния предявен размер
претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно ползването на семейното жилище:
Не се спори по делото, че до датата на фактическата раздяла съпрузите са
живели в жилище с административен адрес гр. В., ул. „****”, № *, ет. * и *. От коментирания
по-горе нотариален акт се установи, че същото е собственост на съпруга Ж., като
дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху дарения имот.
Ищцата е предявила небрачен иск за ползването на семейното жилище, а ответникът
възразява срещу същото, твърдейки то да се ползва от притежателя на ограниченото
вещно право. Съгласно приетото в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
299/31.10.2013 год. на ВКС по гр.д. № 1349/2012 год., ІV г.о., решение №
554/15.07.2010 год. на ВКС по гр.д. № 1774/2009 год., ІV г.о., решение №
247/25.06.2010 год. на ВКС по гр.д. № 239/2009 год., ІV г.о., когато семейното
жилище е лична собственост на единия съпруг и то е обременено от вещно право на
ползване, то се счита на този, който притежава правото на ползване. Случаят е
приравнен към хипотезата, когато семейното жилище е на близки на единия от
съпрузите, поради което и ползването може да се предостави на упражняващия
родителските права съпруг само за една година – чл. 56, ал. 3 СК. С оглед така
даденото разрешение, съдът намира, че семейното жилище следва да се предостави
за ползване на ищцата, която ще упражнява родителските права по отношение на
децата, но за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.
Относно фамилното име:
Съгласно нормата на чл. 53 СК, след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. Според разясненията дадени с постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 245/17.05.2012 год. по гр.д. № 1058/2011 год., на
ВКС, ІV г.о., посочената норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът
приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилното име, той запазва брачното си
такова. В настоящия случай по безспорен начин се установи, че съпругата е тази,
която при сключване на брака е приела фамилното име на съпруга си. Ищцата обаче
не е заявила претенция по чл. 53 СК. Ирелевантно в случая е съгласието или не
на ответника съпругата му да продължи да носи неговото фамилно име, след като Ж.
не е упражнила предоставената й от закона възможност да иска възстановяване на
предбрачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК не поставя въпроса за фамилното
име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключване
на брака. Ето защо, съдът намира, че след прекратяване на брака жената следва да
продължи да носи брачното си фамилно име Ж..
С оглед изхода на спора сторените в производството разноски следва да
останат така, както са направени от страните, на основание чл. 329 ГПК.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
определят от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 50 лева, като всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати
сумата от по 25 лева. На основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на
648 лева по иска за издръжка за в бъдеще, а по този за минало време 144 лева.
Или общият размер на дължимата държавна такса по исковете за издръжка възлиза
на 792 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между С.Ж.Ж., ЕГН ********** и К.С.Ж.,
ЕГН **********, сключен на 31.05.2008 год. с акт N 554 пред длъжностно лице по гражданско
състояние при Община В., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, на основание чл. 49, ал.1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните
отношения имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата С.С. Ж., ЕГН ********** и К.С. Ж., ЕГН ********** на К.С.Ж.,
ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата С.Ж.Ж.,
ЕГН ********** с децата С.С. Ж., ЕГН ********** и К.С. Ж., ЕГН **********,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, на Коледа през четните години за времето
от 10.00ч. на 24-ти декември до 19.00ч. на 28-ми декември, на Нова година през
нечетните години от 10.00ч. на 29-ти декември до 19.00ч. на 1-ви януари, на
рождените дни на децата през четните години от 10.30ч. до 19.30ч., а през
нечетните години – на деня следващ, рождените дни на децата от 10.30ч. до
19.30ч., всяка година на рождения ден на бащата от 10.00ч. до 19.00ч.
ОСЪЖДА С.Ж.Ж., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето С.С. Ж., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител К.С.Ж., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 250.00 лева /двеста
и петдесет лева/, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до 5-то число на месеца,
за който се дължи издръжка, до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 250 лева до претендирания размер от 500.00 лева
месечно, на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА С.Ж.Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на детето С.С. Ж., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител К.С.Ж., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 250.00 лева /двеста
и петдесет лева/, за периода от 01.02.2015 год. до 23.09.2015 год.,
включително, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 250 лева до претендирания размер от 500.00 лева
месечно, на основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА С.Ж.Ж., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето К.С. Ж., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител К.С.Ж., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 200.00 лева /двеста
лева/, считано от влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжка, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 200 лева до претендирания размер от 400.00 лева месечно, на
основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА С.Ж.Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на детето К.С. Ж., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител К.С.Ж., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 200.00 лева /двеста
лева/, за периода от 01.02.2015 год. до 23.09.2015 год., включително, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 200 лева до претендирания размер от 400.00 лева месечно, на
основание чл. 149 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент /мезонет/ № 3, находящ се в
гр. В., ул. „****”, № 9, ет. 3 и 4 на К. СВЕТОСЛАВОВА Ж., ЕГН **********, за срок от една година,
считано от влизане в сила на решението.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното
си фамилно име Ж..
ОСЪЖДА К.С.Ж., ЕГН **********,***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., държавна
такса в размер на 25.00 лева /дванадесет
и пет лева/, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.Ж.Ж., ЕГН **********,***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – В., държавна
такса в размер на 25.00 лева /дванадесет
и пет лева/, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса по
иска за издръжка в размер на 792.00 лева
/седемстотин деветдесет и два лева/, на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК1 във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Разноски не се
присъждат в полза на страните.
Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Децата
С.С. Ж., ЕГН ********** и К.С. Ж., ЕГН **********
имат право на въззивна жалба срещу
решението, в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт, като техните
права могат да се реализират чрез Дирекция “Социално подпомагане” - гр. В. в двуседмичен
срок от получаване съобщението от Дирекцията.
Районен съдия: