№ 407
гр. Плевен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500381 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 265 от 25.02.2022година., постановено по гр.д. №
7480/2021г. Плевенски районен съд е прекратил производството по гр. дело
№ 7480/ 2021 год. по описа на Плевенския районен съд, в частта досежно
предявения от *** гр. Плевен против Т. Б. Д. от гр. Плевен отрицателен
установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде признато
за установено, че ответникът не е собственик на следните недвижими имоти:
1/ поземлен имот с площ от 0. 949 дка., трета категория, с начин на трайно
ползване: стопански двор, находящ се в село ***, община Плевен, област
Плевен в местността „Над село“, съставляващ имот № *** по КВС на село
***, при посочени съседи, представляващ поземлен имот с идентификатор №
***, с адрес на поземления имот: село ***, община Плевен, област Плевен,
местност „ Над село“, площ: 948.00 кв. м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор,
категория на земята: трета, при посочени съседи и 2/ поземлен имот с площ
от 3. 681 дка., трета категория, с начин на трайно ползване: стопански двор,
находящ се в село ***, община Плевен, област Плевен, в местността „Над
1
село“, съставляващ имот № *** по КВС на село ***, при посочени съседи,
представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на поземления
имот: село ***, община Плевен, област Плевен, местност „Над село“, площ: 3
681.00 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за стопански двор, категория на земята: трета, при посочени
съседи. Отхвърлен е обективно съединения с установителения,
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, с който се иска да бъде осъден същия
ответник да предаде владението върху описаните по-горе недвижими имоти.
Отхвърлен е като неоснователен и обективно съединения с горните два иска
иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № *** год. на нотариус К.М. с район на действие
Плевенския районен съд. С решението, съобразно изхода от спора е осъден
ищеца да заплати разноски на ответника в размер на 2 500 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба, в
една своя част имаща характер на частна такава, от ищеца *** представлявана
от В.Р.М., чрез проц.представител адв.Д. Д. от АК-Плевен. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Съображенията за това са изложени
подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението
на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да
уважи предявените от него искове и да му се присъдят направените
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата Т. Б. Д. от гр.Плевен, чрез пълномощника
си адв. Л. Т., е взел становище, че жалбата е неоснователна, а решението на
Плевенски районен съд – правилно и законосъобразно, по съображенията
изложени подробно в писмения отговор и писмената защита на
пълномощника.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанции доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК в частта срещу
решението по същество и в срока по чл.275, ал.1 ГПК – в частта срещу
прекратяването на производството по установителния иск, и е процесуално
2
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от *** гр.Плевен, с
която оспорвайки правото на собственост на ответника Т. Г. Д. върху
описаните по-горе два поземлени имота, намиращи се в с.***, Плевенска
област, заявява, че претендира правото на собственост за себе си и предявява
три комулативно обективно съединени иска : установителен - за
установяване, че ответника не е собственик на имотите,
осъдителен/ревандикационен по чл.108 ЗС / - за осъждане на същия да
предаде владението им на техния собственик-ищеца, съпроводен с искане по
чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, който легитимира ответника
като собственик.В исковата молба ищеца твърди, че е придобил
собствеността върху имотите на публична продан, организирана от ЧСИ Т.К.
по изп.дело № *** по неин опис, бил е обявен за купувач с протокол от
14.10.2020год. Ответникът е противопоставил възражението, че същите
имоти са били продадени на публична продан и от друг ЧСИ, в която продан
праводателите му са били обявени за купувачи и вписали придобиването
преди ищеца по делото, поради което те са негова собственост.
От събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът е
правоприемник на ***, който е участвал в публичната продан организирана
от ЧСИ Т.К. на 07.01.2020 год. по изп.дело № *** по неин опис и с протокол
от 14.10.2020 год. е бил обявен за купувач на описаните в исковата молба
недвижими имоти.Постановленията, с които те са му били възложени са
влезли в сила на 14.12.2020г., а са вписани в СВ на 05.02.2021г. Безспорно по
делото е, че с постановления за възлагане на недвижим имот по изп. дело №
*** по описа на частен съдебен изпълнител П.Д. с район на действие
Плевенския окръжен съд съдебният изпълнител е възложил на В. Г.а Д.а от
гр. Плевен същите два поземлени имота, като постановленията са влезли в
сила на 23.12.2020 год. и са вписани на същия ден - 23.12.2020 год. Безспорно
по делото е, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***.
на нотариус К.М. с район на действие Плевенския районен съд В. Г.а Д.а и Б.
Г. Д. са продали на ответника Т. Б. Д. процесните поземлени имоти.
При тези безспорни факти, за да отхвърли иска за собственост,
първоинстанцинният съд е изложил в мотивите си, че е налице конкуренция
на две деривативни правни основания за придобиване правото на собственост
3
- постановления за възлагане на недвижими имоти за едни и същи имоти,
издадени по две изпълнителни дела, като е решил спора в полза на по-рано
вписалия влезлите в сила постановления на ЧСИ. По отношение на
съдържащите се в исковата молба твърдения за множество допуснати
процесуални нарушения и от двамата съдебни изпълнители, съдът е прие, че
не е компетентен да извършва инцидентен контрол за законосъобразност на
влезли в сила актове, постановени в хода на принудителното изпълнение.
Счел е за ирелевантно за спора и обстоятелството кога са влезли в сила
постановленията за възлагане на имотите по двете изпълнителни дела. Приел
е, че подобно и на другите деривативни правни основания и в тази хипотеза
законодателят отдава значение единствено на момента, в който е извършено
вписването на акта, служещ като основание на правото на собственост.
Позовал се е на съдебна практика : решение № 124 от 05. 04. 2012 год. по гр.
дело № 905/ 2011 год., I г. о., като е приел, че с вписването на актовете по чл.
112 о т ЗС се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за
извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за
собствеността. Само когато е предвидено изрично в закона, вписването има и
защитно действие. Това защитно действие влиза в сила при конкуренция на
приобретатели, които черпят права от един праводател за същия недвижим
имот, а член 113 от ЗС разрешава тази конкуренция в полза на лицето, което
първо е вписало акта си.
Тези изводи на съда за законосъобразни, обосновани и правилни,
поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция, при
условията на чл.272 ГПК. В случая възбранени имоти са продадени от двама
съдебни изпълнители по две различни изпълнителни дела, на двама различни
купувачи, който случай е специфичен с това, че не може да се приложи
защитата по чл.496, ал.2 вр. чл.453, ал.1 ГПК. Когато е налице конкуренция
на права, от посоченото естество, спора следва да се реши с оглед
разрешението на чл.113 ЗС в полза на лицето, което черпи права от първия
вписан акт, в сл. – правото на собственост върху процесните недвижими
имоти в с. *** е било придобито по надлежния ред от купувача по публична
продан по изп. дело № *** по описа на частен съдебен изпълнител П.Д. В. Г.а
Д.а, а след извършената от нея разпоредителна сделка - от ответника Т. Б.
Д..Правилно, РС е приел, че не са налице условията за ревандикация на
процесните имоти и предявеният осъдителен иск по чл. 108 от ЗС следва да се
4
отхвърли като неоснователен.Възбраната, наложена на основание чл.449, ал.2
ГПК в изпълнителното производство, по което са издадени постановления в
полза на правоприемника на ищеца, не може да ползва купувача от
публичната продан, тъй като тя има за предназначение да ограничи
разпореждания на длъжника с имота, а не властнически акт на друг съдебен
изпълнител каквото представлява възлагането при публична продан.
Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл. 496, ал.2 ГПК
която предвижда, че от деня на влизане на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат
противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят
на взискателите. В случая, съдът приема, че правата които В. Г.а Д.а е
придобила върху спорните имоти могат да се противопоставят, както на
длъжника, така и на взискателя по делото на ЧСИ Т.К., тъй като те са
придобити не от сделка, сключена в нарушение на наложената по делото
възбрана, а по силата на влязъл в сила друг властнически акт-постановление
за възлагане. Същевременно акта, с който ищеца се легитимира, до
вписването му, съгласно чл. 113 ЗС не може да се противопостави на трети
лица/В. Д.а, респ. ответника/, които по-рано са придобили от същия
собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Поради това иска
за собственост се явява неоснователен, а заедно с него и иска за отмяна на
нотариалния акт, легитимиращ ответника като собственик.
Въззивният съд приема за неоснователна и частната жалба против
решението, в частта му с която е прекратено производството по делото по
отношение на предявения отрицателен установителен иск, поради
недопустимост. Действително следва да се отрече правен интерес у ищеца да
установява, че ответника не е собственик на процесните имоти, при
положение, че е предприел по-силната и по-ефикасна защита като не само
отрича право на собственост у ответника, а претендира това право за себе си,
което изключва правото на ответника върху същите обекти – предмет на
ревандикационния иск. Ето защо законосъобразен и правилен е извода на РС,
че при извършеното съединяване на установителния иск с ревандикационен
иск, който осигурява значително по-интензивна защита на правната сфера на
ищеца, доколкото цели не само да разреши със сила на присъдено нещо спора
5
относно собствеността, но и да доведе до възстановяване на владението върху
неправомерно завзет имот в патримониума на ищеца, то последния няма
правен интерес от воденето на установителния иск едновременн с иска по чл.
108 от ЗС.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло. При този изход на делото следва да бъде осъден
въззивника да заплати на въззиваемата страна направените пред въззивния
съд разноски в размер на 1200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решение № 265
на Плевенски районен съд, постановено на 25.02.2022г. по гр.д. № 7480/2021г.
по описа на съда.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
***, представляван от В.Р.М., да заплати на Т. Б. Д. от гр. Плевен, ЕГН
**********, направените деловодни разноски в размер на 1200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6