Р Е Ш Е Н И Е
№... 05.07.2018г. Гр. Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 13.06.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №216 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
изпратено за разглеждане на основание чл.23, ал.3 ГПК.
Предявен е пряк застрахователен иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ
/отменен, но действал към момента на настъпване на застрахователното събитие и
момента на предявяване на иска/ във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на И.С.С. ***.
Ищецът твърди, че е собственик на мотоциклет „Кавазаки ВН 1700, Класик Турер АБС", с peг. № ****. Твърди че на 11.06.2015г. по главен път І-5, на км 239+500, А.М.И., при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № ****, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП и причинил имуществени вреди върху мотоциклета и неимуществени вреди на ищеца. За ПТП било образувано наказателно производство срещу А.М.И., което е приключило с влязла в сила Присъда №189 от 27.10.2016г. по НОХД № 2750/2016г. на Старозагорския районен съд. При ПТП били причинени имуществени вреди на обща стойност 16694,28лв., изразяващи се в унищожаване или повреждане на части от мотоциклета, подробно описани в исковата молба по вид и стойност. Ищецът твърди, че при ПТП претърпял травматични увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващи се в контузия на поясната област с охлузвания в областта на дясната хълбочна кост и световъртеж. Падането от мотора предизвикало още хипертоничен шок, множество отоци и синини по тялото и имало съмнение за увреждане на прешлени на гръбначния стълб, поради което била правена рентгенография. След ПТП-то и до настоящия момент ищецът получавал периодично схващания, които водят до временна загуба на работоспособност и необходимост от посещение на физиотерапевти. Освен физическите увреждания, ищецът И.С.С. е претърпял и други неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, свързани с продължителен стрес, тревожност и напрегнатост. Описаната по-горе съвкупност от неимуществени вреди са се отразили както на неговата работа, така и на цялостния му живот. Счита, че справедливото обезщетение за всички неимуществени вреди е в размер на 5000лв.
Ищецът твърди, че за лекия автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № ****, с който А.М.И. е предизвикал описаното ПТП, е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, гр.София, за което била издадена полица №02115000277383, валидна за периода 12.01.2015г. – 12.01.2016г. Във връзка със сключената застраховка ищецът подал уведомление до застрахователя, а по-късно, след влизане в сила на присъдата по НОХД № 2750/2016г. на Старозагорския районен съд, изпратил и копие от нея. От страна на застрахователя била образувана щета №15964848000160/12.06.2015г. На 15.02.2017г. ответникът му изплатил сума в размер на 13720,51лв., за имуществените вреди.
Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати още 2973,77лв., представляваща разлика между установените имуществени вреди в размер на 16 694,28лв. по НОХД № 2750/2016г. на Старозагорския районен съд и частично заплатената на 15.02.2017г. сума от застрахователя в размер на 13720,51лв., ведно със законната лихва върху сумата 2973,77лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; 2862,20лв., представляваща законна лихва върху общата стойност на имуществените вреди – 16694,28лв. за периода от датата на ПТП – 11.06.2015г. до датата на частичното плащане – 15.02.2017г., както и сумата 5000лв. за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 11.06.2015г. до окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер, като счита, че той е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди от ищеца. Твърди, че не е налице деликт – виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което е настъпила вредата. Оспорва твърдението, че ПТП се дължи на виновно противоправно деяние на водача на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг.№ **** - А.М.И.. Оспорва твърдението, че има причинно-следствена връзка между ПТП и телесните травми на ищеца. Твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който бил управлявал мотоциклета в противоречие с правилата, установени в ЗДвП, като се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и се е поставил в риск, превишаващ нормалния, и е допринесъл за настъпилата вреда. Счита, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самия пострадал поне в степен 90%. Твърди, че на 15.02.2017г. бил изплатил на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 13720,51лв.
Ответникът предявява обратен иск срещу третото лице-помагач А.М.И.. Твърди, че на 11.06.2015г. при управление на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг.№ ****, А.М.И. реализирал ПТП с движещия се по пътя мотоциклет марка „Кавазаки ВН 1700 Класик Турер АБС", ДК№ ****. За настъпилото ПТП били уведомени компетентните органи, които посетили мястото на ПТП, установили двамата водачи, механизма на настъпване на ПТП и съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1228р-5984/12.06.2015г. Вследствие на ПТП на мотоциклет марка „Кавазаки ВН 1700 Класик Турер АБС", ДК№ **** са причинени имуществени вреди. Според представения констативен протокол за ПТП причините за произшествието се дължат на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил А.М.И., който е бил неправоспособен. Счита, че има правата по чл.227, ал. 1 във връзка с чл.226, ал.3 КЗ (отм.) срещу застрахования, който отговаря за всичко платено на увредения. Моли, ако съдът уважи предявения срещу него иск за присъждане на обезщетение за вреди, да осъди А.М.И. да му заплати изцяло сумата – 2973,77лв. за причинени имуществени вреди, ведно с законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2017г.; 2862,20лв. – законната лихва върху сумата 16694,28лв. от датата на настъпване на увреждането – 11.06.2015г. до датата на частичното плащане – 15.02.2017г.; сумата 5000лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на увреждането – 11.06.2015г.
Ответникът по обратния иск не изпраща отговор в срока по чл.131, ал. ГПК. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище по предявените искове и по представените доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира следното:
От приетото като писмено доказателство по делото копие на Свидетелство за регистрация част I №********* издадено от МВР-Стара Загора, ищецът е собственик на мотоциклет марка „Кавазаки ВН 1700 Класик Турер АБС", ДК№ ****. От приетите като писмени доказателства копия на Присъда №189/27.10.2016г. и мотиви по НОХД №2750/2016г. по описа на РС-Стара Загора, както и от приложеното към настоящото производство НОХД №2750/2016г. по описа на РС-Стара Загора се установява, че на 11.06.2015г. по главен път І-5, на км 239+500, А.М.И., при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП и причинил значителни имуществени вреди върху мотоциклет марка „Кавазаки ВН 1700 Класик Турер АБС", ДК№ ****, собственост на ищеца в общ размер 16694,28лв. С Присъда №189/27.10.2016г. по НОХД №2750/2016г. по описа на РС-Стара Загора ответникът по обратния иск - А.М.И. е признат за виновен в това, че на 11.06.2015г. по главен път І-5, на км 239+500, при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП: чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“; чл.37, ал.3 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като паркинг и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“, в резултат на което предизвикал пътнотранспортно произшествие и причинил значителни имуществени вреди върху мотоциклет марка „Кавазаки ВН 1700 Класик Турер АБС", ДК№ ****, собственост на И.С.С., както следва: унищожени части - преден калник на стойност 1571,00лв., амортисьор – телескопичен, десен на стойност 1793,00лв., мигач – преден, десен на стойност 125,00лв., фар на стойност 330,00лв., гривна фар, на стойност 157,00лв., обтекател въздушна струя – преден, десен на стойност 1723,00лв., ролбар – преден, десен хром, със стъпенка на стойност 251,00лв., казанче за спирачна помпа долна, казанче за течност и спирачна помпа, на стойност 546,00лв., основа за стъпенка, дясна, долна част на стойност 263,00лв., дясна ръчна спирачка на стойност 158,00лв., ролбар – заден, десен пред куфар хром на стойност 278,00лв., капак под седалка, десен, PVC на стойност 338,00лв., куфар десен капак PVC на стойност 1470,00лв., огледало – ляво на стойност 92,00лв., лайсна на ляв куфар от никел на стойност 340,00лв., изпускателна тръба преден цилиндър на стойност 1135,00лв., рама – долна част на стойност 858,00лв., спирачна помпа, предна спирачка на стойност 647,00лв., предпазител на ауспух, комплект на стойност 1340,00лв., 2 броя предпазители на предни телескопи на стойност 484,00лв., основа въздушен обтекател /слюда/, комплект, на стойност 424,00лв., основа мигачи, предни на стойност 254,00лв., капак фар с планка, на стойност 560,00лв., капак спирачна, задна помпа на стойност 89,00лв., лайсна хром куфар ляв на стойност 320,00лв., капачка дясно огледало на стойност 25,00лв., на обща стойност 15571,00лв.; повредени части - десен куфар PVC, ролбар преден ляв, хром и ляв куфар долна част, 43,4 нормочаса на стойност 833,28лв., боя и материали за боядисване на стойност 290,00лв., всичко значителни неимуществени вреди на обща стойност 16694,28лв. Ответникът по обратния иск А.М.И. е бил осъден по горепосочената присъда за престъпление по чл.343, ал.1, буква „а“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата, а именно – фактът на причиненото ПТП от страна на ответника по обратния иск, с което на мотоциклета на ищеца са причинени значителни имуществени вреди на обща стойност 16694,28лв., които са съставомерни, както и виновността на ответника по обратния иск А.М.И., за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че ответникът по обратния иск не оспорва горните обстоятелства.
Оспорванията на ответника – че не е налице деликт, че не е причинен от А.М.И., както и че е налице съпричиняване от страна на ищеца, не се доказаха от страна на ответника.
Относно основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", съдът намира, че в случая са налице предпоставките на закона за предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ. Посочената разпоредба признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. От приетите като писмени доказателства копия на Застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ №02115000277383/12.01.2015г., Уведомление за необходими документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ Щета №15964848000160/12.06.2015г. от 14.11.2016г., извлечение от банкова сметка *** И.С.С. за периода от 01.02.2017г. – 28.02.2017г. се установява, че ответникът по обратния иск е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, ищецът е представил необходимите документи за причинените имуществени вреди по мотоциклета и ответникът е изплатил сумата от 13720,51лв. на 15.02.2017г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните. Ето защо, предявеният главен иск по чл.226, ал.1 КЗ е доказан в своето основание.
По отношение размера обезщетението за имуществени вреди, съдът намира следното: Ответникът, нито по застрахователната преписка, нито по настоящото производство, е изложил аргументи за частичното уважаване на претенцията за имуществени вреди на ищеца. Доколкото имуществените вреди представляват съставомерен елемент от обективна страна на извършеното от А.М.И. престъпление и предвид влязлата в сила присъда по НОХД №2750/2016г. по описа на РС-Стара Загора, съдът намира, че със сила на присъдено нещо е установено, че са причинени вреди в размер на 16694,28лв. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането и подлежат на възстановяване по силата на чл.51, ал.1 ЗЗД. С оглед на обстоятелството, че на ищеца са възстановени имуществени вреди в размер на 13720,51лв., разликата до пълния размер на причинените вреди – 2973,77лв. подлежи на възстановяване. Поради тази причина предявеният против застрахователя иск за обезщетяване на имуществени вреди, настъпили в резултат на увреждането е основателен и доказан в размер на 2973,77лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2017г. до окончателното й изплащане.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволеното увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговоря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84, ал.3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислено именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение /решение № 126 от 2.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 290/2009 г., II т. о., ТК/. Ищецът претендира лихва за забава върху цялото дължимо обезщетение за имуществени вреди в размер на 16694,28лв. за периода от датата на увреждането – 11.06.2015г. до датата на частичното плащане от страна на ответника на обезщетението за имуществени вреди – 15.02.2017г. Съдът служебно изчисли размера на лихвата за забава, която възлиза на 2862,20лв. Поради тази причина искът за присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди се явява основателен и доказан в претендирания размер.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди:
От приетите като писмени доказателства копия на Лист за преглед на пациент в спешно отделение №472/11.06.2015г., допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в спешно отделение №472, Съдебно медицинска експертиза по писмени данни №273/2015г. на д-р Тодор Тодоров се установява, че след инцидента ищецът е бил прегледан в Спешно отделение. При освидетелстването му на 16.07.2015г. е било установено, че при претърпянато от ищеца ПТП на 11.06.2015г. същият е получил контузия на поясната област с охлузвания в областта на дясната хълбочна кост.
Съдът е допуснал гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Динко Цветков Иванов се установява, че с ищеца са близки приятели. Свидетелят е видял ищеца на следващия ден след инцидента, при което ищецът бил много уплашен, не можел да спи и ходил да си лее куршум. Ходил по лекари, защото имал проблеми с кръста. Тъй като често пътували заедно, ищецът след час – час и половина пътуване, спирал за да се раздвижи. Преди инцидента ищецът спортувал редовно, а след това вече не можел.
От показанията на свидетелката Антония Христова Енева-Спасова се установява, че е колега на ищеца от 2007г. Знаела за претърпяната катастрофа, при която нямал видими наранявания. Ищецът променил значително поведението си, като постоянно говорил за злополуката. Бил притеснен и споделял, че не може да спи. Имал проблеми с кръста и лявото рамо. Ходил на масажи и на процедури при кинезитерапевт. Не можел да тренира както преди. Свидетелката работила с ищеца в една стая и виждала как ищецът ставал и се раздвижвал периодично, защото изпитвал болки в кръста.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите отразяват техните непосредствени впечатления, не противоречат на събраните по делото писмени доказателства и не са налице данни за евентуална заинтересованост на свидетелите от изхода на делото.
Съдът е
назначил съдебно-медицинска експертиза, заключението на която не бе оспорено от
страните и бе прието от съда. Видно от заключението на вещото лице д-р М.С. при
ПТП-то ищецът е получил контузия на поясната област.
В спешното отделение е била направена рентгенография на поясния
отдел на гръбначния стълб, при което не са установени патологични фрактури.
Ищецът е бил с повишено артериално налягане, което е овладяно с медикаменти.
Извършена е била консултация с неврохирург, който установява контузионни екскориации в дясната
поясна област на ниво горна част на таза. Това е
наложило ищецът да ползва обезболяващи средства. Освен това ищецът имал болки в
дясната глезенна област и в лявото рамо, които са
отзвучали за около 15 дни. Появявали се периодично при промяна на климатичните
условия, заради което ищецът правил рехабилитационни
курсове. Вещото лице е извършило преглед на ищеца и е установило, че към
момента ищецът няма оплаквания и не се налага допълнително лечение. Болковите оплаквания са продължили около две седмици.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който
виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на
вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда,
следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно,
да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно –
следствена връзка с извършеното.
В настоящия случай съдът намира, че са налице всички
елементи на фактическия състав описан по – горе. От събраните по делото
доказателства се установи, че при процесното ПТП на 11.06.2015
г., при което третото лице - помагач и ответник по обратния иск А.М.И. е признат за виновна с влязла в сила присъда за
причиняване по непредпазливост на значителни имуществени вреди, пострадал от
същото ПТП е и ищеца, който е управлявал мотоциклет. Предвид наличието на
влязла в сила присъда, фактът на деянието, неговото авторство, противоправността му и виновността на дееца са безспорно
установени по силата на чл.300
от ГПК. От събраните по делото доказателства се
установи по категоричен начин и настъпването на вреди за ищеца, както и
причинно-следствена връзка между виновното и противоправно
деяние на третото лице – помагач А.М.И. и
увреждането на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл 223, ал.1 от КЗ /отменен,
не действал към момента на настъпване на процесното
ПТП/ с договор застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ
/отменен, но действал към момента на настъпване на процесното
ПТП/ предоставя право на увредения спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД да претендира заплащане на дължимото
обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,
ал. 1 КЗ следва да е налице валиден
застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
собственика на управлявания от делинквента автомобил
и застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на третия причинител
на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи обезщетение за вредите
дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е.
отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител.
В настоящия случай, както вече бе посочено, от
представената застрахователна полица се установява че към датата на настъпване
на процесното ПТП, управлявания от третото лице –
помагач и ответник по обратния иск А.М.И. лек
автомобил "Фолксваген Голф" с рег. №**** е имал валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество.
Предвид гореизложеното, съдът намира че отговорността на
ответното дружество като застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди
се явява доказан по своето основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото,
а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди
се включва емоционалният живот на пострадалия, физическите и моралните
страдания, предизвикани от противоправни действия на
други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата
на чл.52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на
увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да
получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
/ППВС № 4/1968 г/.
При определяне размера на претендираното
обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът взе предвид установените от събраните
по делото доказателства обстоятелства, че претърпените от ищеца травматични
увреждания имат характер на двустепенна лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на поясната област и навяхване на дясната глезенна става. Описаните увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, били са съпроводени с болки и
страдания и възстановителния период е продължил около две седмици. Следва да
бъде отчетено обстоятелството, че ищецът е продължил да работи и след
инцидента, което вероятно е забавило възстановяването му и му е причинило дискомфорт за този период. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че при промяна на климатичните условия ищецът е изпитвал
болки, които са наложили няколкократни рехабилитационни
процедури. Ищецът е променил начина си на живот, като преди инцидента е
спортувал активно, а след него – това не му е било възможно. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди обаче в най-голяма степен следва да бъде отчетена
преживяната от ищеца остра стресова реакция. Ноторно
известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор, а в конкретния случай претърпения стрес
за ищеца е бил обусловен от внезапния и ненадеен характер на процесното ПТП.
Съобразявайки тези обстоятелства, както и практиката на съдилищата и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 3000,00лв. за ищеца, които ответникът следва да бъде осъден да заплати, като в останалата част до претендирания размер от 5000,00лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения обратен иск.
Този иск е предявен в съотношение на евентуалност с
първоначалния иск, ако съдът го уважи. Поради това съдът е длъжен да се
произнесе по този иск с настоящото решение, тъй като условието, от настъпването
на което е обусловено разглеждането му, е настъпило с оглед гореизложените
съображения .
Съгласно разпоредбата на чл.227,
т.1 и т.2 КЗ (отм.), застрахователят има право на
регресен иск срещу застрахования за всичко платено на
увредения и за платените лихви за забава, за периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на уведомяването на застрахователя или до
датата на предявяване на прекия иск по чл. 226 КЗ. Поради тази причина обратният иск се явява
основателен и доказан до размера на уважаване на първоначалния иск срещу
ответника, а именно за сумата от 2973,77лв., представляваща разлика
между установените имуществени вреди в размер на 16 694,28лв. по НОХД
№2750/2016г. на Старозагорския районен съд и частично заплатената на
15.02.2017г. сума от застрахователя в размер на 13720,51лв., ведно със
законната лихва върху сумата 2973,77лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата от 2862,20лв.,
представляваща законна лихва върху общата стойност на имуществените вреди –
16694,28лв. за периода от датата на ПТП – 11.06.2015г. до датата на частичното
плащане – 15.02.2017г., както и сумата 3000,00лв. за обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в резултат на ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на ПТП – 11.06.2015г. до окончателното й
изплащане.
Отговорността на ответника по обратния иск може да бъде
реализирана само ако и доколкото ищецът по обратния иск изпълни задължението си
към ищеца по първоначалния иск. Т.е. осъждането на ответника по обратния иск в
разглеждания случай създава условно изпълнително основание – изпълнителният
лист може да се издаде срещу ответника по уважения обратен иск, само ако
ответникът по първоначалния иск изпълни задължението, за което е осъден – да
заплати на ищеца дължимото обезщетение и лихви за забава. Третото лице –
помагач, спрямо което е предявен обратен иск за регресно
притезание не може да бъде осъдено да плати директно
на ищеца по първоначалния иск, щом последния не е насочен пряко срещу него
/Определение № 497/04.06.2013 г. на ВКС-ТК-I т.о. по гр.д. № 297/2012 г/. Ето
защо в полза на ответника и ищец по обратния иск възниква правото по чл.227,
т.1 и т.2 КЗ (отм.), но само при условие, че е
удовлетворил увреденото лице за дължимото обезщетение и лихви за забава. Едва
след като факта на удовлетворяване на пострадалия бъде осъществен, вземането на
ответника и ищец по обратния иск против третото лице – помагач и ответник по
обратния иск А.М.И. ще стане изискуемо.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в размер на държавна такса в размер на 200,00лв.,
адвокатски хонорар в размер на 900,00лв. и възнаграждение за вещо лице в размер
на 337,00лв., като ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски в
общ размер на 1172,00лв. съобразно уважения размер на исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00лв., като
ищецът следва да му заплати сумата от 148,00лв.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК третото лице – помагач и ответник по
обратния иск следва да бъде осъдено да заплати на ответника и ищец по обратния
иск сумата от 318,95лв. – разноски по обратния иск за държавна такса, сумата от
652,00лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от този иск,
както и разноските по първоначалния иск, за които е осъден ответника и ищец по
обратния иск в размер на 1172,00лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса
в размер на 233,44лв. върху размера на присъденото обезщетение за имуществени
вреди и лихва за забава, тъй като от страна на ищеца е внесена държавна такса
само за претенцията за неимуществени вреди.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати на И.С.С., ЕГН **********,***, сумата в
размер на 2973,77лв. /две
хиляди деветстотин седемдесет и три лева и 77 стотинки/, представляваща разлика
между установените имуществени вреди в размер на 16694,28лв. по НОХД
№2750/2016г. на Старозагорския районен съд и частично заплатената на
15.02.2017г. сума от застрахователя в размер на 13720,51лв. за имуществени
вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.06.2015г., по главен
път І-5, на км 239+500, при което А.М.И., при управление на МПС - лек автомобил
„Фолксваген Голф" с peг. № ****, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, в резултат на което
предизвикал ПТП и причинил значителни имуществени вреди върху мотоциклет марка
„Кавазаки ВН 1700 Класик Турер
АБС", ДК№ ****, собственост на ищеца И.С.С.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.03.2017г. до окончателното й изплащане; сумата от 2862,20лв. /две хиляди осемстотин
шестдесет и два лева и 20 стотинки/, представляваща законна лихва върху общата
стойност на имуществените вреди – 16694,28лв. за периода от датата на ПТП –
11.06.2015г. до датата на частичното плащане – 15.02.2017г., както и сумата 3000,00лв. /три хиляди лева/ за
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 11.06.2015г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени
вреди над присъдения размер до претендираните
5000,00лв., както и разноски по делото в размер на общо 1172,00лв.
/хиляда сто седемдесет и два лева/, съобразно уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., сумата в размер на
148,00лв. /сто четиридесет и осем
лева/ съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., сумата в размер на 2973,77лв. /две хиляди деветстотин
седемдесет и три лева и 77 стотинки/, представляваща разлика между установените
имуществени вреди в размер на 16694,28лв. по НОХД №2750/2016г. на
Старозагорския районен съд и частично заплатената на 15.02.2017г. сума от
застрахователя в размер на 13720,51лв. за имуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 11.06.2015г., по главен път І-5, на км 239+500, при
което А.М.И., при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП и причинил значителни имуществени
вреди върху мотоциклет марка „Кавазаки ВН 1700 Класик
Турер АБС", ДК№ ****, собственост на ищеца И.С.С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.03.2017г. до окончателното й
изплащане; сумата от 2862,20лв. /две
хиляди осемстотин шестдесет и два лева и 20 стотинки/, представляваща законна
лихва върху общата стойност на имуществените вреди – 16694,28лв. за периода от
датата на ПТП – 11.06.2015г. до датата на частичното плащане – 15.02.2017г.,
както и сумата 3000,00лв. /три
хиляди лева/ за обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на
ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП –
11.06.2015г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди над присъдения размер до претендираните
5000,00лв., както и сумата 970,95лв. /деветстотин и седемдесет лева и 95 стотинки/– разноски
по обратния иск, съразмерно с уважената част от този иск, и сумата от 1172,00лв. /хиляда сто седемдесет и два
лева/ - разноски по първоначалния иск, ПРИ УСЛОВИЕ че ЗД „Бул Инс“ АД е заплатило на И.С.С. дължимите обезщетения, лихва за забава и разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
заплати по сметка на РС-Гълъбово сумата от 233,44лв./двеста тридесет и три лева и 44 стотинки/ държавна такса
съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено с участието на А.М.И., ЕГН **********,***
като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара
Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: