РЕШЕНИЕ
№ 11679
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110114982 по описа за 2023 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. Е. Д
против „Софийска вода“ АД. Предявен е иск за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 4918,24 лева, представляваща
стойността на ВиК услуги за периода от 29.05.2012 г. до 24.02.2023 г., начислени по
партида с клиентски № **********.
Ищцата твърди, че процесната сума е начислена от ответника като стойност на
потребени ВиК услуги в имот, находящ се в: гр. София, бул. Счита, че не дължи
заплащането й поради липса на облигационно отношение с ответника. Алтернативно,
счита, че процесната сума е погасена поради изтекъл тригодишен давностен срок.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът сочи, че ищцата е титуляр на открита
партида за процесния имот. Сочи, че по процесния клиентски номер действително е
налице задължения в посочения в исковата молба размер. Изрично заявява, че не
оспорва, че задълженията за периода от 29.05.2012 г. до 28.04.2020 г. са погасени
поради изтекъл давностен срок. Сочи, че в тази част признава предявения иск, като
моли разноските да бъдат възложени на ищцата, тъй като ответникът не е дал повод за
завеждане на иска в тази му част. По отношение на процесния период от 28.04.2020 г.
до 24.02.2023 г. оспорва предявения иск. Сочи, че ищцата е потребител на ВиК за
процесния имот, като същата не е погасила задълженията за този период. Моли искът
да бъде отхвърлен в оспорената му част. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е., че през процесния период, включен в оспорените фактури,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищцата е да докаже, че е погасила
задължението.
Приета по делото е покана за доброволно изпълнение на изискуемо задължение от
23.12.2022 г., адресирана от ответното дружество до ищцата, с което се претендира
като дължима сумата от 4833,13 лева. Към поканата е приложена фактура №
**********/23.12.2022 г. за сумата от общо 4859,54 лева, формирана от сума по
фактура в размер на 26,41 лева и старо салдо в размер на 4833,13 лева.
От прието по делото и писмо с изх. номер на ответното дружество от 24.02.2023
г., адресирано до ищцата, към което е приложена подробна справка за формирани
задължения към „Софийска вода“ АД в процесния период 29.05.2012 г. до 24.02.2023
г., като видно от същата претендираната сума възлиза на 4918,24 лева.
Прието по делото е и писмо, съставено от началник отдел на ОП-Средец към
Столична община на 22.05.2023 г., в което е посочено, че с декларация по чл. 14 ЗМДТ
от 27.09.2005 г. по открита данъчна партида 7224Н70264 на името на ищцата М. Е.
Димитрова - Саламе е декларирана собственост върху 1/1 ид. ч. от недвижим имот,
представляващ: жилище с РЗП 82,74 кв. м., избено помещение 6,14 кв. м. и таван 5,30
кв. м., находящи се в гр. София, бул. Христо Ботев № 26, ет. 5, ап. 14. Към писмото не
е приложен препис от данъчната декларация, нито акт за собственост върху имота. С
приетото по делото писмо не може да бъде проведено пълно доказване на факта на
собственост, който се установява със съответния нотариален или друг акт,
обективиращ придобитото право, какъвто не е представен от ответника.
В производството по делото не са ангажирани други доказателства.
Ищцата изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като в тежест на ответното дружество е да докаже този факт. По
делото обаче не са представени доказателства, че В и К услуги в претендираното
количество действително са били доставени и потребени от ищцата по силата на
възникнало между страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
2
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват доказателства, че М. Е. Димитрова - Саламе, на чието име е открита
партида за доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания
недвижим имот, е собственик на жилището, респ. че в нейна полза е било учредено
вещно право на ползване. Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е
ангажирал доказателства, от които да се установява този факт /напр. акт за собственост,
изискан от съответната Служба по вписвания и т.н./.
Същевременно, ответникът, чиято е тежестта на доказване, не е ангажирал и
каквито и да било доказателства в производството за установяване на оспореното
количество на потребени ВиК услуги.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ищцата има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно не се
установява между нея и ответното дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги. Не се установява и реално потребление на
фактурираните ВиК услуги.
С оглед на изложеното, ищцата не се явява задължено лице за претендираната на
договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният от нея установителен иск за недължимост следва да се
уважи. Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните, както
и липсата на доказан факт извършена ли е доставка на услуги в имота и на каква
стойност, то обсъждането на въпроса погасено ли е вземането по давност, се явява
безпредметно.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 196,73 лева за заплатена
държавна такса. С оглед направеното от ответника възражение относно
претендираното от ищцата възнаграждение, от една страна, и като съобрази ниската
фактическа и правна сложност на спора, съдът намира, че в полза на ищцата следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно
предвидения минимален такъв по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, издадена от Висшия
адвокатски съвет, а именно сумата от 791,83 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че М. Е. Д, ЕГН:
********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 4918,24 лева,
представляваща стойност на ВиК услуги за периода от 29.05.2012 г. до 24.02.2023 г.,
начислени по партида с клиентски № ********** и адрес на потребление: гр. София,
бул.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********
да заплати на М. Е. Д, ЕГН: ********** сумата от 988,56 лева разноски в
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4