№ 33777
гр. София, 13.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110134942 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
208947/13.06.2025 г., с която от името на И. Д. К. - Г. против „*******“ АД е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от
Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5118,00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора
„*******“ ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от
12.05.2023 г., сключен между И. Д. К. - Г. и „*******“ ЕООД, поради изпадане
на туроператора в неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската
отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска /13.06.2025 г./ до окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба.
Съдът намира, че исковата молба е нередовна поради противоречие в
обстоятелствената част, тъй като първоначално ищецът твърди, че е заплатил
на туроператора процесната сума, но последният е изпаднал в
неплатежоспособност и несъстоятелност и не е изпълнил уговорената
екскурзия, поради което следвало да възстанови получената цена, което
задължение било обезпечено от ответника, в качеството му на застраховател
по застраховка „Отговорност на туроператора“ – твърдения, които определят
иска като такъв с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за
туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Впоследствие,
ищцовата страна поддържа, че заплатената сума в размер на 5118,00 лева,
представлява претърпени имуществени вреди, вследствие виновно
неизпълнение на договорно задължение на туроператора, за което последният
отговаря – твърдения, които определят иска като такъв с правно основание чл.
103, ал. 5, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. С оглед изложеното, на ищеца следва да се дадат указания да
посочи на какво основание твърди туроператорът да му дължи процесната
сума – като заплатена на неосъществено или отпаднало основание, поради
изпадането му в неплатежоспособност и несъстоятелност и последвала
невъзможност да изпълни екскурзията, или като претърпяна от ищеца
имуществена вреда, вследствие виновно неизпълнение на договорно
задължение на туроператора, за което последният отговаря.
Независимо от изложеното, за процесуална икономия, делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
1
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. №208947/13.06.2025
г.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с писмена молба с препис за ответника, да посочи на какво
основание твърди туроператорът да му дължи процесната сума – като
заплатена на неосъществено или отпаднало основание, поради изпадането му
в неплатежоспособност и несъстоятелност и последвала невъзможност да
изпълни екскурзията, или като претърпяна от ищеца имуществена вреда,
вследствие виновно неизпълнение на договорно задължение на туроператора,
за което последният отговаря.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в
цялост и в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.09.2025 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните.
ІIІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2023 г. ищцата И. Д. К. - Г. с
ЕГН **********, в качеството на възложител, е сключила с „*******" ЕООД с
ЕИК *******, в качеството на туроператор, Договор за туристически пакет
съгласно разпоредбите на Закона за туризма. Съгласно сключения договор
туроператорът бил приел да организира и проведе за 2 броя туристи, посочени
в същия, туристически пакет по програма, подробно описана в него, с дата на
отпътуване 01.10.2023 г. и крайна дата 08.10.2023 г.
Видно от т. 8 от договора била уговорена обща цена за описаните
туристически услуги в размер на 3 326,00 лева, платима по следния начин:
авансово плащане в размер на 1 663,00 лева и остатък в размер на 1 663,00
лева, платим до 22.08.2023 г. Предвидено било стойността на допълнителните
екскурзии, които в настоящия случай били в размер на 1 320,00 лева, съгласно
т. 7.6 от договора, да бъдат заплатени най-късно до 29.06.2023 г. В тази връзка,
ищцата била заплатила в брой следните суми: на 12.05.2023 г. - авансово
плащане в размер на 1 663,00 лева, видно от приложена квитанция, издадена
от „*******“ ЕООД, на 28.06.2023 г. - остатъка от уговорената обща цена в
размер на 1 663,00 лева и цената за заявените допълнителни екскурзии в
размер на 1320,00 лева, видно от приложени Фискален бон №
000706/28.06.2023 г. и Фискален бон № 000707/28.06.2023 г., издадени от
„*******“ ЕООД.
Поради анулиране на датата на отпътуване, на 02.10.2023 г. между
страните било сключено Споразумение, с което действието на Договора за
туристически пакет от дата 12.05.2023 г. било прекратено по взаимно съгласие.
Туроператорът се задължил да възстанови на ищцата заплатените суми в общ
размер на 4 646,00 лева в срок от 14 работни дни, считано от подписването на
споразумението.
След проведена многобройна кореспонденция, на 03.01.2024 г. ищцата
се съгласила да сключи нов Договор за туристически пакет със същата
дестинация и програма с начална дата на отпътуване 22.09.2024 г. и крайна
2
дата 29.09.2024 г., при който договор да бъдат използвани заплатените по
договора от 12.05.2023 г. суми в размер на 4 646,00 лева, вместо същите да й
бъдат възстановявани. Поради оскъпяване на туристическите услуги,
предвидени в сключения договор, общата цена съгласно т. 8 от договора
възлизала на сума в размер на 5 118,00 лева, включваща 1120,00 лева за
допълнителни екскурзии. Ищцата се съгласила да бъде използвана
заплатената сума по договора от 12.05.2023 г. в размер на 4 646,00 лева,
съгласно отбелязването в т. 9 от сключения договор, както и да доплати сума в
размер на 472,00 лева, което на 03.01.2024 г. сторила.
Поради повторна анулация на датата на отпътуване, на 17.09.2024 г.
отново било сключено споразумение, с което било прекратено действието на
договора от 03.01.2024 г. Съгласно същото туроператорът се задължил да
възстанови в срок до 14 работни дни, считано от датата на подписването му,
сумата в размер на 5 118,00 лева. Срокът за възстановяването й изтекъл на
07.10.2024 г., като и към настоящия момент не е постъпило плащане от страна
на „*******" ЕООД.
Поради многобройните неспазени устни и писмени ангажименти както
за провеждане на предвидената екскурзия, така и за възстановяване на
заплатената сума, ищцата изпратила две покани за доброволно плащане, като
опитите за доброволно уреждане на отношенията помежду им, без намесата
на трети лица или институции, останали без резултат.
В тази връзка, ищцата решила да се обърне към застрахователя по
сключената от туроператора задължителна застраховка по чл. 97 от Закона за
туризма „Отговорност на туроператора“. Съгласно публично достъпната
информация в Регистъра на регистрираните туроператори и туристически
агенти, поддържан от Министерство на туризма, „*******“ ЕООД има
сключена на 13.11.2024 г. застраховка с номер на полица BG******* със
застраховател „*******“ ЕАД и срок на валидност от 14.11.2024 г. до
13.11.2025 г.
На 07.01.2025 г. ищцата изпратила до „*******“ ЕАД искане за
изплащане на обезщетение по описаната по-горе застраховка, към което били
приложени всички относими документи, доказващи възникването на
вземането й от туроператора.
С отговор с изх. № 187 от 13.01.2025 г., застрахователят уведомил
ищцата, че към датата на сключване на договора за туристически пакет, а
именно 12.05.2023 г., туроператорът „*******“ ЕООД не е имал валиден
застрахователен договор по застраховка „Професионална отговорност на
туроператора“ със „*******“ АД, поради което е взел решение, че не може да
се ангажира с изплащане на обезщетение по отправената претенция.
Допълнително била изискана информация за наличието на сключена
застрахователна полица, в отговор на което е получено писмо с изх. №
432/22.01.2025 г., съгласно което застрахователят е уведомил ищцата, че няма
сключена застрахователна полица с „*******“ ЕООД. Посочено било също
така, че след извършена проверка от „*******“ АД за издаване на
застрахователна полица, е установено, че „*******“ ЕООД е некоректен към
свои клиенти, тъй като отменя платени пътувания, поради което е отказано
издаването в оригинал на застрахователна полица по застраховка
„Професионална отговорност на туроператора". Освен това е отбелязано, че
не е заплащана застрахователна премия за сключен застрахователен договор,
тъй като „*******“ АД са отказали да носят риска, предвид неправомерно
декларирани данни от „*******“ ЕООД при предварително изисканата
информация за липса на насрещни претенции.
След получения отговор от „*******“ АД, на 17.01.2025 г., ищцата
изпратила до ответното дружество искане за изплащане на обезщетение по
застрахователна полица № ******* от 23.02.2023 г., представляваща
застраховка „Отговорност на туроператора", сключена с „*******" ЕООД,
3
което съгласно приложената обратна разписка било получено от
застрахователя на 20.01.2025 г. С отговор с изх. № 169/2/07.02.2025 г.,
ответното дружество уведомило ищцата, че намира претенцията й за
недоказана, което налагало да се произнесат с отказ да уважат искането й за
изплащане на претендираното обезщетение. Като мотиви за отказа
застрахователят посочил, че договорът за застраховка „Отговорност на
туроператора" предоставя обезпечение за възстановяване на всички плащания
по договор за туристически пакет, направени от пътуващите или от тяхно име,
в случаите, когато съответните услуги не са били изпълнени напълно или
частично в резултат на неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност
или несъстоятелност на туроператора, за което към настоящия момент нямало
данни.
Предвид изложеното, се моли, да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 5118,00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили вследствие от виновно неизпълнение от страна на туроператора
„*******“ ЕООД на задължение по договор за туристически пакет от
12.05.2023 г., сключен между И. Д. К. - Г. и „*******“ ЕООД, поради изпадане
на туроператора в неплатежоспособност и/или несъстоятелност, гражданската
отговорност на което дружество към датата на договора е била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване
на иска /13.06.2025 г./ до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Ответникът признава факта на сключване на застраховка
„Отговорност на туроператора“, обективирана в застрахователна полица №
******* от 17.02.2023 г. В тази връзка се сочи, че в полицата е посочено, че
застрахователният период, който съвпада със срока на застрахователния
договор, е с продължителност от 23.02.2023 г. до 22.02.2024 г. Във връзка с
горното твърди, че действието на полицата е било изчерпано преди
настъпване на твърдяното застрахователно събитие - 07.10.2024 г. Към тази
дата не е бил налице действащ застрахователен договор, сключен с ответното
дружество, тъй като горепосоченият вече е бил прекратен поради изтичане на
предвидения в него срок.
Поддържа, че ищецът извежда основанието на исковата си претенция
от договорните отношения между него и туроператора (споразумение от
17.09.2024 г.), които датират след края на покритието по застрахователна
полица № *******. От друга страна, моментът на неизпълнението се явявал
денят, в който е изтекъл срокът от 14 работни дни, считано от подписване на
споразумението - 07.10.2024 г. Следователно, изложената фактическа
обстановка, която предшества този момент и която включва сключването на
два договора за туристически услуги (от 12.05.2023 г. и 03.01.2024 г.) и
споразумение от 02.10.2023 г., е ирелевантна по отношение на основанието, от
което ищецът черпи правата си, предмет на настоящата искова претенция.
На следващо място се оспорва твърдението, че невръщането на сумата,
в размер на 5 118.00 лв., представлява покрит риск по полицата, който следва
да ангажира отговорността на застрахователя по полицата. Застраховката по
чл. 97, ал. 1 вр. с чл. 103, ал. 1, които са поместени в Глава 7, Раздел III от
Закона за туризма (ЗТ), озаглавен „Отговорност на туроператорите и
търговците, които улесняват предоставянето на свързани туристически услуги
при неплатежоспособност и несъстоятелност“, предоставя обезпечение за
възстановяване на всички плащания по договор за туристически пакет,
направени от пътуващите или от тяхно име, в случаите когато съответните
услуги не са били изпълнени напълно или частично в резултат на
неразплащане с контрагенти, неплатежоспособност или несъстоятелност на
туроператора. Поддържа, че неплатежоспособността и несъстоятелността се
4
обявяват със съдебно решение - чл. 630, ал. 1, т. 2 и чл. 710 от Търговския
закон (ТЗ), като по делото не са ангажирани доказателства за постановяване
на подобни съдебни решения, а и от общо достъпната информация в
Търговския регистър за актуалното състояние на туроператора не се
установява настъпването на такива обстоятелства. В тази връзка поддържа, че
ищецът не представя доказателства относно неразплащане с контрагенти,
неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора. Няма данни
относно причината за процесното неизпълнение, поради което същото
представлява неизпълнение на облигационно задължение, което следва да се
претендира от туроператора. Не случайно законодателят е предвидил
специфични условия за наличие на покрит риск, като не всяко неизпълнение
на задължение за плащане на суми по туристически договор представлява
покрит риск. В допълнение, от представените от ищеца, който съгласно
Кодекса за застраховането (КЗ) е длъжен да докаже основателността на
претенцията си, писмени доказателства, се установява, че сключените
договори за туристически пакети от 12.05.2023 г. и 03.01.2024 г. са били
прекратени по взаимно съгласие поради анулиране на датата на отпътуване. В
тази връзка не става ясно по никакъв начин и дали процесната отмяна попада
сред хипотезите на застраховката по Закона за туризма и съответно за
ответника като застраховател е възникнало задължение за заплащане на
обезщетение.
Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97,
ал. 1 от Закона за туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между И. Д. К. - Г. и „*******“ ЕООД са бил сключени
договори за туристически услуги от 12.05.2023 г. и 03.01.2024 г., както и
сключените споразумения към тях.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 103, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 от Закона за
туризма, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането в тежест на ищеца е да
установи следните факти: 1/ наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Отговорност на туроператора“ между ответника - застраховател
и туроператора „*******“ ЕООД, обезпечаваща всички плащания по
сключените между страните договори за туристически услуги и споразумения
към тях; 2/ направено от ищцата плащане в полза на туроператора в размер на
5118,00 лв.; 3/ неизпълнение на съответните уговорени туристически услуги,
поради неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператора, обявени
по надлежния ред, което събитие да представлява покрит риск по
застрахователния договор.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
5
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
ІV. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и с отговора на исковата молба, документи.
V. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията
е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Н., Мария
Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Република България, като същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в
случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
6
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7