Р Е Ш Е Н И Е
№ / .06.2020г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ВТОРИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание,
проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ –мл.с.
при
участието на секретаря Галина СЛАВОВА
като
разгледа докладваното от съдия Н.НЕДЕЛЧЕВА
в.гр.д.№866
по описа на ВОС за 2020г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, гр.София, представлявана от директора главен комисар Н.
Н., срещу решение №123/09.01.2020г. по гр. дело №11197/2019г. по описа на ВРС,
с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ж.М.Ж., ЕГН **********, сумата от
884,52лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 121 часа за периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2019
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 17.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал.1, т. 3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР. Жалбоподателят счита
решението за необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено,
като на негово място бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени изцяло. Излага, че решението е постановено при неправилно тълкуване
и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения
са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е допуснал субсидиарното прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4
на МС от 17.01.2007 г. Не споделя извода на съда, че при липса на норма, която
да съответства на чл.31, ал.2 от отменена Наредба 8121з-407, за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 е налице празнота в
нормативната уредба поради което е приложима Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Счита, че е налице специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което
не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ (общото гражданско
законодателство). Твърди, че извънреден труд би бил налице само ако работниците
и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е
установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд. В този смисъл изводът на първоинстанционният съд е необоснован
и неправилен. На следващо място излага, че не са изследвани действащите правни
норми. Твърди, че чл.187 от ЗМВР допуска 8 часовият работен ден и за нощен труд
на държавните служители в МВР, като запазва основното и общото с работниците и
служителите в областта на работното време - 5 дневна работна седмица и нейната
обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл.179 ЗМВР. В този смисъл, счита,
че претенцията е следвало да бъде напълно отхвърлена. На следващо място се
твърди, че първ. съд не е обсъдил по никакъв начин спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които са предвидени редица
компенсаторни механизми. От друга страна счита, че положеният нощен труд не следва
да се преобразува в извънреден такъв по смисъла на КТ и НСОРЗ, поради липсата
на кумулативно предвидените предпоставки на КТ за увеличението на положеният
труд с посоченият от ищеца коефициент по реда на чл.9 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. По изложените съображения
моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
като му бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски. В случай, че
съдът не отхвърли иска изцяло, то моли при постановяване на решението да бъде
взето предвид, че през периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. трудът на работещите
по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на
нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл. 9г през този период
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Въззивникът прави
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна, в
случай, че те надвишават минималния размер.
Въззиваемият
Ж. М. Ж. не е депозирал писмен отговор, но преди о.с.з. представя писмено
становище, в което изразява съображения за
неоснователност на жалбата, като моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Твърди, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдяните от въззивника пороци. Счита, че първоинстанционният съд, след
като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен
извод за основателност на предявените от ищеца искове. Моли се жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното
решение –потвърдено в обжалваните части.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове, предявени от Ж.М.Ж. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” - МВР, за
заплащане на суми, претендирани за извънреден и труд, положен по време на
официални празници, ведно с дължимо обезщетение за забава, след допуснато изменение
както следва: сумата от 884,52лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 121 часа за периода от 01.12.2017г. до
31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 17.07.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Ищецът
излага, че по силата на служебно правоотношение, в периода 01.12.2017г. – 31.03.2019г. е заемал
длъжността „водач на специален автомобил“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението/РСПБЗН/-Варна. Твърди, че в
този период е работил на 24-часови смени, при сумирано изчисляване на работното
време. Излага, че от 14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното
време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период.
Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, като часовете подлежат на
преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение като
за своеобразен извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е имало изрична
разпоредба за преобразуването му, но след тази дата и въвеждането на изцяло
нова нормативна уредба, този въпрос е останал неуреден, поради което и
приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство. Позовава се на чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ, според която при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за
подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Съгласно чл. 140 КТ нормалната
продължителност на нощния труд при 5-дневна работна седмица е до 7часа и
заплащането му като такъв и заплащането след преобразуването му касае две
отделни възнаграждения дължими кумулативно. Твърди, че реално полаганият труд
през нощта е 8часа и разликата между номиналния брой часове нощен труд за
тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен
извънреден труд, за който следва да се приложи съответната часова ставка. Разликата
между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1.143, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с 50%
съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР формира сумата по предявения иск. Твърди, че в
периода 01.12.2017г. - 31.03.2019г. е положил общо 832 часа нощен труд, който,
преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 950,98 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от 118,98 часа, който ищецът
счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на
сумата от 823,68 лв. С оглед изложеното моли ответникът да бъде осъден да му
заплати претендираната сума за нощен труд, вено със законната лихва от подаване
на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът, чрез депозирания в срока
по чл.131 от ГПК писмен отговор не оспорва, че ищецът е държавен служител по
служебно правоотношение в МВР, но оспорва така предявените искове по основание
и размер. Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в
дневен, чрез приложение на разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ,
ЗДСл/. Твърди, че правоотношението с ищеца е служебно, уредено в ЗМВР, който
изключва правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което
важи само за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 ЗМВР е
разписано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8часа.
Ответникът счита, че по отношение на възникналото с ищеца служебно
правоотношение се прилагат единствено разпоредбите на ЗМВР относно дължимите допълнителни възнаграждения на
служителите. В тази връзка посочва, че в чл. 179 ЗМВР са изрично регламентирани
дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на
МС. Твърди, че за процесния период са били действащи Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн.
ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР
/ обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете
наредби е регламентирано, че е възможно служителите в МВР да полагат труд през
нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно
8часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР,
където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл
твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в
съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните
работи. В т.1 от която заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или
част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на
0.25 лв.. Оспорва приложението на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като посочва, че тази
разпоредба регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага
положен труд извън установеното работно време. По изложените съображения моли
така предявените искове да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира следното за установено от
фактическа и правна страна:
Не
е спорно, а и се установява от представените по делото доказателства, че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.12.2017г.-
31.03.2019г., по което ищецът Ж. е заемал длъжност „водач на специален
автомобил“ при РД „ПБЗН“ Варна към ГД „ПБЗН” в МВР; 2./ че в периода 01.12.2017г.-
31.03.2019г, ищецът е работил на 24-часови смени.
От
заключението на ССчЕ, изслушано и прието
в о.с.з, проведено на 16.12.2019г., неоспорено от страните и ценено от съда
като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.12.2017
г. до 31.03.2019 г.
ищецът е положил общо 842 ч. нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1.143
за превръщането им в дневен труд, възлизат общо на 962 ч. Установява се, че
ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са
заплатени 121ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните
вещото лице определя общо в размер на 884,52 лв.
От
ангажираните по делото доказателства се установява, че в процесния период
ищецът е получавал възнаграждение за положен извънреден труд без
възнаграждението за същия да е било преизчислено с коефициент 1.143, което е
довело до начисляване и изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд
за по-малко часове от положения труд, респективно в по-малък размер от
претендирания от ищеца.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 179, ал. 1, предл. второ ЗМВР.
Ищецът
е държавен служител в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" и териториалните й служби, поради което са приложими
разпоредбите на Закона за
Министерството на вътрешните работи,
доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е
специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните
служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР – арг.
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано – за тримесечен период.
За целия процесния период – 01.12.2017г. до
31.03.2019 г., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез
преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, са приложими
разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от ДВ, бр. 14/2015
год. Ал. 3 на чл. 187 ЗМВР предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден;
2. възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В
периода от 01.04.2017г. до 31.03.2019 г. са действали последователно Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. (в сила от 02.08.2016 г.), издадени от министъра на вътрешните работи, като всяка
от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете
наредби са идентични, като според тях при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., но работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ,
бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. от своя страна е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г.,
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи,
обн. В ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила
от 1.04.2015 г. Единствено в тази Наредба изрично е било предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между часовете 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от
„0, 143“ – чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. (Методиката и подходът са
идентични с тези по чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ, при която, в хипотезите на сумирано
изчисляване на работното време, нощният труд се преобразува в дневен в
съотношение 8 часа дневен към 7 часа нощен труд, от получените часове се
изваждат часовете нощен труд и така получените часове труд се прибавят към
общия брой часове за съответния отчетен период за да се прецени налице ли е
надвишаване на часовете положен труд за отчетния период).
В
приетите след това Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн. ДВ бр. 40 от
02.06.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ бр. 60 от
02.08.2016 г., липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0, 143.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен е отчитането и заплащането му като извънреден (такава забрана би била
и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата (обн.
ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.). Допълнителен аргумент за прилагането на цитираната
наредба по отношение на държавните служители в системата на МВР е и нормата на
чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители на МВР, които
полагат труд за времето между 22,00ч. и 6,00ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда.
В
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Съдът
не споделя възражението на ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение
(0, 25 лева на час, съгл. т. 1 от цитираната заповед) поради което и не следва
превръщането на нощните часове в дневни да се отразява на отчитането на
извънреден труд по следните съображения: посочената в чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата методология
е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1, 143" и за
същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд. Поради това и не може да се приеме, че с предвиждането на допълнително
възнаграждение за нощен труд със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (т. 1 от
цитираната заповед) работодателят е запълнил празнотата в специалните норми. На
общо основание приложение имат нормите на чл. 9 и следващите от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със
съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява
сумирано за определен период, какъвто е и настоящият случай.
По
изложените съображения предявеният иск по чл. 179, ал. 1, предл. второ от ЗМВР,
за заплащане на сумата от 884.52 лева, представляващи неизплатено допълнително
възнаграждение за нощен труд, положен в периода 01.12.2017г. до 31.03.2019 г.,
е основателен, като по отношение на размера- съдът съобрази заключението на
вещото лице, обсъдено по – горе.
Предвид
съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено
Съдът
не присъжда разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като предвид изхода от спора
във въззивно производство, такива се дължат на въззиваемата страна, която
не е отправила подобно искане, нито е
представила доказателства за направени такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №123/09.01.2020г.,
постановено по гр. дело №11197/19г. по описа на ВРС 51-ви състав.
Не
присъжда разноски.
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: