№ 6539
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100512106 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 вр. чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 14.11.2016 г., гр.д. 79677/15 г., СРС, 79 с-в осъжда „БДЖ
Т.п.“ ЕООД да заплати на Д. М. М. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 45
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 29.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2015
г., до окончателното изплащане, като отхвърля иска в останалата част до
пълния предявен размер от 97 000 лв., осъжда „БДЖ Т.п.“ ЕООД да заплати на
Д. М. М. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 1 134 лева - обезщетение за
имуществени вреди от същата трудова злополука, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2015 г., до
окончателното изплащане и сумата 2 105, 77 лв. - деловодни разноски, а на
СРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 1 845, 36 лв.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени
вреди за разликата над 45 000 лв. до размера от 75 000 лв. постъпва въззивна
жалба от ищеца Д. М., на чието място по реда на чл. 227 ГПК са
конституирани неговите наследници В. И. М., В. Д. М., А. Д. М. и К. Д. М..
1
Възразява се срещу размера на обезщетението. Не е отчетено, че към
настоящия момент се наблюдава значително увеличен обем на десния долен
крайник, пигментацията и втвърдяването на кожата около дясната
подбедрица, трофичната рана с необилна хронична секреция на десния глезен,
изразеният оток на дясната подбедрица, чиято обиколка с 10 см. превишава
тази на левия крак, лимпфно-венозната недостатъчност и постфлебитния
симптон, който изключва възстановяване и заздравяване на раната. Иска се
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се
уважи искът. Оспорва жалбата на ответника.
Въззиваемият и ответник по иска „БДЖ Т.п.“ ЕООД оспорва жалбата.
Намира решението за недопустимо, като постановено срещу ненадлежен
ответник. Счита, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и
фактическата обстановка, както и необсъждане на всички доказателства.
Завишен е размерът на обезщетението. Не е отчетено съпричиняването от
страна на пострадалия.
Третите лица помагачи на ответника - НК „Ж.и.“, „Д.З.“ АД и И. В. М.
не изразяват становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение
поради причинени неимуществени вреди.
При първоначалното разглеждане на делото пред въззивна инстанция, с
решение № 260210 от 12.01.2021 г., гр.д. 8316/2019 г., СГС, ІV-В с-в се
обезсилва първоинстанционното решение, като са посочени отделните му
части, отменя се първоинстанционното определение от 16.01.2017 г. по чл.
248, ал. 1 ГПК и се връща делото на Софийски районен съд за ново
разглеждане от друг състав.
С решение № 25 от 14.03.2022 г., гр.д. 1728/2021 г., ВКС, III г.о. се
2
отменя въззивното решение в обжалваната част, с която решение №
18465/14.11.16 г. по гр.д. 79677/15 г., СРС, II ГО е обезсилено в частта, с която
„БДЖ Т.п.“ ЕООД е осъдено да заплати на Д. М. М. на основание чл. 200, ал. 1
КТ 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова
злополука, настъпила на 29.09.15 г., ведно със законната лихва, считано от
29.09.15 г., до окончателното заплащане и 1 215,77 лв. – разноски, а по сметка
на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК 1 845, 36 лв., и искът е отхвърлен за
разликата до 75 000 лв., а делото е върнато на ново разглеждане от друг състав
на СРС.
Според задължителните указания на касационната инстанция,
поделението като организационно обособената структура на ответника БДЖ
„Т.п.“ ЕООД, притежава качеството работодател по смисъла на §1 т.1 ДР КТ и
разполага със специална правоспособност да участва като страна в
производство по трудови спорове. Постановеното спрямо него решение
обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура е
включено. Като надлежна страна в процеса могат да участват както
организационно обособената структура (поради призната й от КТ
правоспособност по трудови спорове), така и юридическото лице, в чиято
структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на
решението. Възприетата в ТР № 1 от 30.03.2012 г., ОСГТК на ВКС постановка
е приложима в случаите, когато на работодателя е признато качество на
юридическо лице, а трудовият договор е сключен с висшестоящ орган извън
системата му, какъвто не е конкретния казус.
Настоящият съдебен състав приема, че към момента на процесната
трудова злополука - 29.09.2015 г., първоначалният ищец Д. М. М. заема по
трудов договор и последно допълнително споразумение от 09.04.2014 г. при
Поделение за Т.п. в гр. София към ответника „БДЖ Т.п.“, длъжност
„стрелочник, маневрен, вагоноописвач“ в Гари Волуяк, Искър, Подуяне
разпределителна и Чукурово, звено „Експлоатация“ към Бизнес център София
1 при ТПТ София, с място на работа в Поделение за Т.п. София.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука, която е
причинила травми или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов
служител или работник отговаря за настъпването им. Установените в
3
цитираната разпоредба предпоставки за основателност на исковете за
ангажиране на имуществената отговорност на работодателя са: наличие на
валидно трудово правоотношение между пострадалия и ответника, по което
пострадалият да е бил работник или служител, а ответникът работодател;
пострадалият да е претърпял злополука по време на съществуването на
трудовото правоотношение; тази злополука да е била призната за трудова;
вследствие на трудовата злополука пострадалият да е понесъл травми или да е
била причинена смъртта му; пострадалия да е понесъл имуществени и/или
неимуществени вреди вследствие на травмите от трудовата злополука.
В случая, фактът за настъпилото внезапно еднократно и външно
увреждане на здравословното състояние по време на изпълнение на трудови
функции по смисъла на чл. 200, ал. 1 КТ се установява при спазена процедура
на чл. 57 – чл. 63 КСО. По реда на чл. 60, ал. 1 КСО с разпореждане №
18541/16.10.2015 г. на НОИ – СУСО се признава злополуката за трудова.
Прието е, че на 29.09.2015 г. ищецът претърпява трудова злополука,
причинена от паднала бетонова ограда върху десния му крак, докато
изпълнява задълженията си да стои на степенка от вагон към извършваща
маневра влакова композиция.
Неоснователни са възраженията на въззиваемия за съпричиняване от
пострадалия при настъпване на трудовата злополука.
Според съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д., съгласно
чл. 4, ал. 2 ЗЖТ сервитутът на железния път трябва да отстои на разстояние 6
метра от крайната релса, мерено хоризонтално и перпендикулярно спрямо
неговата ос. Стандартната височина на ограда с железобетонни блокове е 2,10
м. – 2,30 м. В случая, оградата на мястото, където настъпва трудовия инцидент
е поставена на около 1,83 м. от края на релсата. Същевременно, челната
степенка на преминаващия вагон, на която е стъпил пострадалия, отстои на
0,55 м. в страни от релсата и на 0,80 м от терена. Разстоянието между
степенката и остатъка от оградата е 1,91 м. Счита, че железопътните колове от
оградата са се пречупили в основата си и оградата е паднала, с оглед вече
нарушената бетонова и метална конструкция от механично въздействие и
атмосферни влияния, както и от вибрациите на преминаващия в близост влак.
В подкрепа са показанията на свидетеля Г.И., управлява като машинист
локомотива, докато пострадалият в съответствие със задълженията си е на
4
степенката към първия вагон от дясната страна през време на маневрата.
Свидетелят рядко прави тази маневра и не му е известно на това място да има
разрушени огради. След инцидента констатира наличието на оплетени
растения около степенката.
Свидетелят К. Д., експерт гарова и маневрена дейност при ответника,
както и пряк ръководител на ищеца също изяснява, че последният принципно
трябва да стои на степенката по време на маневрата, а при опасност от
нараняване да подаде сигнал „Стоп“ и да слезе, но в случая с нищо не
допринеся за злополуката.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице К.,
работният график за пострадалия на гара Волуяк при Бизнес център София 1
през периода 01.01.2015 г. - 01.10.2015 г. предвижда на месец по 7 дневни и 7
нощни смени от по 12 часа на всички коловози към гарата. По данни на
служители при ответника, не е възможно да се установи, маневри на кои
коловози от гарата обслужва ищеца, включително на кои дати работи на
коловоз № 13, където настъпва злополуката на 29.09.2015 г. Ответното
дружество не води подобна статистика, а за всеки ден се определя къде ще се
работи и това не се отбелязва в писмен вид.
Въззивният съд след преценка на съвпадащите и взаимно допълващи се
съдебно-счетоводната експертиза и гласни доказателства приема, че
пострадалият по време на трудовата злополука изпълнява стриктно трудовите
си задължения да стои на челната степенка към първия влаков вагон при
извършване на маневрата по коловоз № 13 на гара Волуяк, когато неочаквано
за него се заплитат растения около степенката и бива ударен от железобетонен
блок и телта на срутилата се при вибрациите на влака амортизирана ограда.
По време на преминаването, степенката е на 0,80 м от обраслия с
растителност терен и на 1,91 м. от остатъка на оградата.
Съдът намира, че оградата и околността не са поддържани от ответника.
Според чл. 115 д, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 ЗЖТ, именно управителят на
инфраструктурата и железопътните предприятия, каквото предприятие е
ответното дружество, отговарят за безопасната експлоатация на
железопътната система и контрола на рисковете, свързани с нея, съобразно
обхвата на дейностите си и поддържат функциониращи системи за управление
на безопасността, като подават ежемесечно информация до Изпълнителна
5
агенция „Железопътна администрация“ за състоянието на безопасността и
прилагането на системата за нейното управление. Неизпълнението на тези
нормативни задължения от ответника способства за злополучното събаряне на
неподдържаната и необезопасена ограда. В допълнение, същата
е поставена при допуснато от ответника нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЖТ,
вместо на 6 метра встрани от крайната релса, едва на 1,83 м. Именно с това си
недобросъвестно поведение, ответникът създава условия за настъпване на
вредоносния резултат.
Същевременно не се провежда успешно доказване на съпричиняване от
пострадалия поради груба небрежност или неспазени правила и норми за
здравословни и безопасни условия на труд по смисъла на чл. 201, ал. 2, т. 1 и т.
2 КТ, а още по-малко за проявен умисъл съгласно чл. 201, ал. 1 КТ. Не се
установява пострадалият предварително със сигурност да знае, нито да е
предупреден от ответника, за състоянието на оградата с нарушена
конструкция, но въпреки това да проявява груба небрежност при маневрата.
Както се установи от показанията на разпитания машинист И.ов, който
въпреки полагания труд на гарата, не знае за разрушена ограда, така и според
съдебно-счетоводната експертиза, ответникът необосновано не води каквато и
да било статистика или писмена документация за реално полаганите
дежурства на различните коловози и в частност на 13-ти коловоз. Затова е
невъзможна преценка доколко и от кой най-близък момент преди инцидента,
пострадалият има непосредствени впечатления от състоянието на този
железопътен участък.
Не подлежи на намаляване отговорността на работодателя по реда на чл.
201, ал. 2 КТ. Не се установява пострадалият виновно да допринася за
трудовата злополука чрез проявена вина във вид на груба небрежност -
неполагане на необходимата грижа, която и най-небрежният човек би положил
в подобна обстановка. От поведението не личи липса на елементарно старание
и внимание, нито пренебрегване на основни технологични правила и такива за
безопасност. Не се доказва и несъзнавана небрежност, която отделно е
ирелевантна за компенсацията на вини по специалния ред на чл. 201, ал. 1 КТ,
за разлика от неприложимия общ деликтен състав. Няма проведено успешно
доказване относно нарушаване на конкретни нормативни актове, включително
вътрешни правила за здравословни и безопасни условия на труд или почивка.
По никакъв начин не се доказва първоначалният ищец да способства за
6
настъпване на вредоносния резултат, като не полага елементарната дължима
грижа за безопасно поведение или за постигане на добър оздравителен
резултат, която би положил и най-небрежния човек в подобна ситуация.
Специфичният вредоносен резултат и пряката му причинна връзка с
травматичното увреждане се установява посредством съвпадащите и взаимно
допълващи се данни от представените епикризи, болнични листове, ЕР на
ТЕЛК, останалата медицинска документация и трите съдебно-медицински
експертизи, изготвени съответно от вещите лица д-р Т.Д., специалност
ортопетия и травматология, доц. д-р Р.С. и доц. д-р А.А., двамата със
специалност съдова хирургия.
Според съдебно-медицински експертизи и уточненията на вещите лица
в открити заседания, от падналата ограда върху крака при трудовата
злополука, ищецът получава тежка травма - открито счупване на двата
малеола на дясната глезенна става и разкъсно-контузна рана на същата става.
В деня на инцидента е проведено е оперативно лечение, наместване и
фиксация на менеолите с метални винтове и импланти, както и гипсова
имобилизация за 60 дни. Ставата остава трайно и силно увредена в
движението си, което е болезнено, с усещане за тежест, извършвано 50 % от
нормалния обем и с патерици, довело до значително наддаване на телесно
тегло. От продължителното залежаване се развиват се постфлебитен синдром.
Остатъчната незараснала трофична рана на глезена е с периодична тъканна
секреция. Често се появяват и други трудно зарастващи трофични рани.
Запушените малки кръвоносни съдове препятстват изпомпването на
достатъчно кръв към сърцето, поради което дясното стъпало и подбедрицата
са постоянно отекли, кожата е пигментирана в кафеникаво червено, напукана,
лъскава, с лющене, втвърдена повърхностно и в подкожието, вените са
умерено разширени. Ищецът остава неработоспособен, като ТЕЛК признава
ТНР над 50 %. Първоначално са прогнозирани и следващи операции, но
практически провежданото трудно и продължително лечение в подобни
случаи е незадоволително, с малък ефект и възстановяването е непостижимо.
Въззивният съд с оглед вида, степента и продължителността на
здравословните увреждания, свързаните с тях обичайни, предполагаеми и
неподлежащи на пряко доказване физически и психологически негативи,
7
бъдещите прогнози за остатъчни оплаквания, възрастта на пострадалия – 52
години, обществения критерий за справедливост и икономическата
конюнктура в страната към момента, когато възниква правото за обезщетение
на неимуществените вреди, при условията на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 КТ
определя неговия размер за сумата 45 000 лв.
Обезщетението не подлежи на намаляване поради изплатени
възнаграждения за временна нетрудоспособност от 8 992,78 лв. за периода
29.09.2015 г. – 01.09.2016 г., установени от ССЕ. Съгласно чл. 200, ал. 3
КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. Разпоредбата цели недопускане на неоснователно обогатяване
чрез двойно плащане от работодателя и от общественото осигуряване.
Обезщетение за временна нетрудоспособност компенсира работника за
времето, когато не е в състояние да полага труд и не получава
трудово възнаграждение. Лична пенсия за инвалидност поради трудова
злополука или професионална болест се дължи на осигуреното лице заради
загуба на работоспособността. Пропусната полза за временна или трайна
нетрудоспособност по чл. 200 от КТ се изразява в разликата между
трудовото възнаграждение, което работникът би получил, ако беше работил и
получените по реда на общественото осигуряване обезщетения за временна
нетрудоспособност или загуба на работоспособността. Такова
обезщетение/пенсия следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
имуществени вреди във вид на пропуснати ползи поради неполучаване на
трудово възнаграждение. Обезщетението за неимуществени вреди не
коменсира загуба на трудово възнаграждение, а причинените болки и
страдания чрез предоставяне на други блага, поради което няма връзка с
обезщетението/пенсията по общественото осигуряване. В този
смисъл решение № 54/23.04.2019 г., гр. д. № 3649/2018 г., ВКС, ІІІ
ГО; решение № 413/19.03.2013 г., гр. д. № 334/2012 г., ВКС, ІІІ ГО и решение
№ 741/30.12.2010 г., гр. д. № 143/2010 г., ВКС, ІІІ ГО.
Искът по чл. 200, ал. 1 КТ е основателен до размер на сумата 45 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди, а над него следва да се отхвърли до
обжалвания размер от 75 000 лв.
8
Законната лихва върху обезщетението по чл. 200, ал. 1 КТ се дължи,
считано от настъпване на увреждането, независимо от момента на
предявяване на исковата молба, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 212 КТ.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да потвърди в частта, с която е уважени искът до размер на 45 000
лв. и е отхвърлен до обжалвания размер от 75 000 лв.
Решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен
над размера от 75 000 лв. до пълния предявен размер от 97 000 лв., като
необжалвано е влязло в сила.
Решението в останалата част, с която е уважен искът за имуществени
вреди, следва да се върне за повторно произнасяне от друг състав на
Софийския районен съд, с оглед приетото с влязлата в сила част от решение №
260210 от 12.01.2021 г., гр.д. 8316/2019 г., СГС, ІV-В с-в.
При условията на чл. 81 ГПК, окончателният размер на разноските и
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА подлежат на определяне след
произнасянето по иска за имуществени вреди.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.11.2016 г., гр.д. 79677/15 г., СРС, 79 с-в
в частта, с която се осъжда „БДЖ Т.п.“ ЕООД да заплати на Д. М. М. на
основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 45 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 29.09.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от 29.09.2015 г., до окончателното изплащане,
като отхвърля иска до размер на сумата 75 000 лв.
След приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, същото да се
върне за разглеждане от нов състав на Софийския районен съд в частта за иска
относно имуществени вреди.
9
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
ответника - НК „Ж.и.“, „Д.З.“ АД и И. В. М..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10