Р Е Ш Е Н И Е
№ / .03.2019 г.гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,шести състав,в открито
съдебно заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар Катя Апостолова
като разгледа докладваното от съдията - докладчик
Ж.Шопова ВНЧХД № 112 по описа за 2019
година.
Производството е по Гл.XXI от НПК.
Постъпили са две въззивни
жалби от защитника на двамата подсъдими-Р.Н.Д. и Н.Д.П., адв.Т.Я.-ВАК, против
присъда № 247 от 26.09.2018 година по НЧХД № 903/ 2015 г. по описа на Районен
съд-Варна, 37 състав, с която:
-подсъдимият Н.П., ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на 22.05.2015
г. в с.Гроздьово,обл.Варна, в съучастие като
съизвършител с Р.Н.Д. нанесъл на В.Б.В.
лека телесна повреда, с което е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 78а ал. 1 от НК
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е административно
наказание- "Глоба" в размер на по 1000 лева. Подс.Н.П. е бил признат за невиновен в това ,че на
22.02.2015 г. в с.гроздьово,е
казал нещо унизително за честта и достойнството на В.В.,като обидата е нанесена публично,престъпление по
чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК,поради което и
на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по така възведеното му обвинение. Със
същата присъда подс. Р.Н.Д. , ЕГН:**********, е
признат за виновен в това,че на
22.02.2015 г. в с.Гроздьово,обл.Варна в съучастие
като съизвършител с Н.Д.П. е нанесъл лека телесна повреда на В.Б.В.
,престъпление по чл.130,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК,поради което и на основание
чл.378,ал.4,т.1 от НПК и чл.78а,ал.1 от НК
е бил освободен от наказателна отговорност като му е наложено
административно наказание-глоба в размер
на 1 000 лева. Със същата присъда,подс.Р.Д.
е признат за невиновен в това,че на
22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл.Варна е
казал нещо унизително за честта и
достойнството на В.В.,в негово присъствие, като
обидата е нанесена публично,престъпление по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1
от НК,поради което и на основание чл.304
от НПК е бил оправдан по така възведеното обвинение.
Подсъдимите Н.Д.П. и Р.Н.Д. са осъдени
да заплатят на гр. ищец В.Б.В. обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието
по чл.130,ал.1 от НК солидарно в размер на сумата от 3 000 лева, както и за
направените по делото разноски , а в останалата му част до размера на сумата от
12 000 лв. гражданския иск е оставен без уважение като неоснователен. За
деянието по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК
предявените граждански искове срещу подс.Н.П. за сумата от 2 000 лв. и срещу подс.Р.Д. за
сумата от 1 000 лв. са оставени без
уважение като неоснователни.
В жалбата на повереника на тъжителя и граждански
ищец В.Б.В., адв.Ю.Г., присъдата се обжалва
единствено в гражданско-осъдителната й част,като присъденото обезщетение
от пострадалия се счита за занижено,с оглед причинените му няколко
телесни увреждания,като не е отчетен и факта че побоят му е нанесен от двама мъже. Предвид горното и
повереника частния тъжител моли
гражданския иск да бъде увеличен по справедливост.
Не се сочат нови доказателства или обстоятелства,
които следва да бъдат проверени или изяснени от въззивния
съд.
Срещу присъдата са постъпили допълнения към въззивните
жалби от защитника на двамата подсъдими-адв.
Т.Я.. Оплакванията и в двете са за
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и недоказаност на
обвинението. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова
оправдателна такава спрямо двамата подсъдими и отхвърляне изцяло на гражданския
иск.В жалбата на адв.Т.Я.,
подадена от името на подс.Р.Д.,той
посочва,че изложената фактическа
обстановка от районния съд не кореспондира със събраните по делото
доказателства.Поради което и не е
налице нито едно обстоятелство,което да ангажира отговорността на Р.П. към
получените телесни увреждания на В.Б..При липсата на свидетелски
показания,които да сочат Р.Д. като лице
нанасящо удари на тъжителя изводите на съда са неправилни. Относно втората
жалба подадена от адв.Т.Я. като защитник на подс.Н.П.:
в нея основно се сочи липсата на свидетелски показания,от които да се възприеме
обвинителната теза.Като се вземе предвид
предходната влязла в сила присъда за престъпление по чл.128,ал.1 от НК за причинена средна
телесна повреда на подс.Н.П. от тъжителя,следва да се има предвид и това,че
той е живеел в постоянен страх,поради което е носил и непрекъснато нож в себе
си и е бил в състояние на неизбежна отбрана.
В съдебно
заседание същата се поддържа от защитника им-адв.Т.Я., който относно подс.Н.П. като аргументи сочи ,че не са налице никакви
доказателства и няма пряк свидетел,който
да е видял кой кого е нападнал и
точно какви наранявания са нанасяни. Поради което изводите на съда са били само
в сферата на предположенията. Освен това следва да се имат предвид насложените във времето много лоши отношения между този
подсъдим и частния тъжител и оттам са налице аргументи за приложение на чл.12
от НК. Относно подс.Р.Д.,според защитата не са налице
никакви доказателства,които да го свързват с престъплението,тъй като никой не
го е видял да нанася удари на пострадалия.
Поради което моли за отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна такава спрямо двамата му подзащитни.
След като се запозна подробно и задълбочено с
материалите по първоинстанционното НЧХД № 903/ 2015 г. по описа на Районен съд-Варна, както и с оплакванията в
жалбите, и като обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция,
след анализ на мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният
съд в настоящия си съдебен състав възприема за установена приетата от
първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка:
Производството
е образувано по тъжба от В.Б.В. срещу:
І/ Н.Д.П. за
извършено престъпление
1. по чл. 130, ал. 1, вр.
с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на
22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл. Варна в съучастие
като съизвършител с Р.Н.Д. нанесъл лека телесна повреда на В.Б.В., изразяваща
се в мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и дясната предмишница, разкъсно контузни рани по
лигавиците на двете устни, кръвонасядания по лицето,
дясната подмишница, гръдния кош, пояса, лявото бедро, ожулвания по лицето,
пояса, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
2. по чл.148, ал.1, т.1 във вр.
с чл.146, ал.1 от НК за това, че на
22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл. Варна казал нещо
унизително за честта и достойнството на В.Б.В., изразяващи се в „мърша, майка
ти да еба“ в негово присъствие, като обидата е нанесена публично.
ІІ/ Р.Н.Д.
за извършено престъпление :
1. по чл. 130, ал.1, вр.
с чл. 20 ал.2 от НК за това, че на
22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл. Варна в съучастие
като съизвършител с Н.Д.П. нанесъл лека телесна повреда на В.Б.В., изразяваща
се в мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и дясната предмишница, разкъсно контузни рани по
лигавиците на двете устни, кръвонасядания по лицето,
дясната подмишница, гръдния кош, пояса, лявото бедро, ожулвания по лицето,
пояса, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
2. по чл.148, ал.1, т.1 във вр.
с чл. 146, ал.1 от НК, за това, че на
22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл. Варна казал нещо
унизително за честта и достойнството на В.Б.В., изразяващи се в „мърша, майка
ти да еба“ в негово присъствие, като обидата е нанесена публично.
В хода на съдебното производство от частния
тъжител е предявен граждански иск срещу
подсъдимите Н.Д.П. в размер на 2 000
/две хиляди/ лева и срещу Р.Н.Д. в
размер на 1 000 /хиляда/ лева за причинените неимуществени вреди в резултат на
извършено деяние по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.
14, ал.1 от НК, и срещу двамата подсъдими солидарно за причинените
неимуществени вреди в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лева в резултат на
извършено престъпление по чл. 130, ал.1, във вр. с
чл. 20, ал.2 от НК. Като е съобразил, че гражданските искове са своевременно
предявени и допустими, съдът ги е приел за съвместно разглеждане в наказателния
процес и е конституирал частния тъжител в качеството на граждански ищец в
процеса.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Н.Д.П. и подс. Р.Н.Д. са баща и син и живеят в с.Гроздьово, обл.Варна.
Спора между подсъдимите и частния тъжител възникнал отдавна и се породил от това,че прасетата които отглежда ч.т. непрекъснато влизали в техния двор.
На
22.02.2015 г.около 14.00 ч. в с.Гроздьово, обл.Варна, ч.т. В.Б.В. се намирал на улицата, пред
дворното място, където отглеждал животни – прасета. В същото време на улицата
се появил подсъдимият Н.Д.П., който носел на рамото си вила. Между тях
възникнал словесен спор по повод отглеждането на тези животни /прасета/ от
ч.т., които подсъдимият твърдял, че постоянно влизали в неговия двор.
Подсъдимият Н.П. попитал ч.т. до кога прасетата ще влизат в двора му,при което последвало спречкване между двамата. Когато
подс.Р.Д. чул от двора им кавга,веднага запалил
колата си и отишъл на улицата,за да види
какво става. През това време подс.Н.П. приближавайки частния тъжител започнал да го удря с вилата по тялото,а ч.т.- В.Б. от страх извадил ножа
от кръста си. Подс.Р.Д. виждайки това, се насочил към
ч.т. първо за да избие от ръцете му ножа,след което започнал да нанася удари по тялото ,докато ч.тъжител се свлякъл на
земята.
Впоследствие в резултат на нанесените му от подс. Н.П. и подс.Р.Д. удари,
частният тъжител се свлякъл на колене на
земята, при което подс. Д. му нанесъл още няколко
удара с юмрук и крака. В резултат на ударите тъжителят В.В.
получил контузия по главата, травматични отоци, разкъсно-контузни
рани по лигавиците на горната и долна устни, кръвонасядания
и ожулвания по гръден кош, дясна предмишница, контузия на лявата кръстна област,
лява лопатка.
Във връзка с подадения сигнал на място пристигнали
полицейски служители при ПУ-Долни чифлик – св.Х. и св.П.. В показанията си дадени в с.з. св.Х.Х.
заявява, че на произшествието в с.Гроздьово е установил лице в безпомощно
състояние, което заявило, че баща и син му нанесли побой, …“установихме същите
и те заявиха, че са му нанесли побой, представиха нож“. В показанията си в
съдебно заседание св.П. П. сочи, че работи като полицай в ПУ Долни чифлик и се
отзовал по сигнал за побой в с.Гроздьово. На произшествието видял на поляната
лице, което лежало на земята – което
посочило лицата, които са му нанесли побоя.
По делото е прието заключението по допълнителната
съдебно-медицинска експертиза,от което е видно ,че в резултат на инцидента от
22.02.2015 год., постр.В.Б.В. е получил следните
травматични увреждания: кръвонасядания по клепачите
на двете очи, травматичен оток и кръвонасядане по лигавицата на горната устна в
централната и дясна половина, травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна,
травматичен оток в лявата лицева половина, кръвонасядане по лигавицата на
лявата буза, ожулвания в областта на дясната скула, травматичен оток и две ивечести кръвонасядания по дясната
предмишница, травматичен оток и ивичесто кръвонасядане по задна лява повърхност
на гръдния кош, травматичен оток, ожулвания и кръвонасядания
в лявата поясна област, ивичесто кръвонасядане по
лявото бедро. Травматичните увреждания в областта на лицето са резултат от не
по-малко от пет удара с или върху твърди, тъпи предмети. Тези в областта на
дясната предмишница – не по-малко от два удара. Тези в областта на лявата
гръдна половина и лявото бедро са в резултат на по един удар в тези анатомични
области. Тези в областта на пояса – не по-малко от два удара. Описаните
травматични увреждания са в резултат на множество удари с или върху твърди,
тъпи предмети. Посочено е, че травматичните увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и отзвучават без дефицит за период
от около 2-3 седмици.Същото заключение
като компетентно дадено е било прието по
делото от първоинстанционния съд,но е било оспорено от защитата, без да се
сочат никакви основания за това.Настоящата инстанция възприема изцяло
становището на вещото лице д-р Демиров,който дори е посочил,че установените
травматични увреждания,не могат да бъдат получени по начин посочен от двамата подсъдими.
Заключението по комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза за пострадалия В.Б.В. е прието от ВРС.Като защитата на
двамата подсъдими го е оспорила,но без да сочи основания за това. Като адв.Я. изрично е заявил да се приеме заключението по
СППЕ. От същото е видно,че у ч.тъжител е налице страх от инцидента на
22.02.2015 год., който води до нестабилен емоционален фон. Към момента на
инцидента той е изпитвал страх, възбуда, изразени в моторна активност за защита
и болков синдром/т.к. скоро е претърпял оперативна
интервенция/.Като и до настоящия момент, поради социалната ситуация, при ч.т.В.
се диагностицират психиатрични и психологични
проблеми, като резултат от този стрес и страх.Като вещото лице д-р Крумова е
посочило,че между двамата не може да се говори за агресия, а само като се
срещнат кой ще изпита страх повече,т.е.зависи в каква ситуация попадат и кой ще
има по-голяма агресивна готовност.Освен
това въпреки ,че и двамата се плащат
един от друг,ч.т. В. в конкретната ситуация себезащитно
е постъпил видно от заключението на вещото лице д-р Крумова.
По делото е прието
и заключението по извършената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимия Н.Д.П., от
което е видно че същият страда от посттравматично
стресово разстройство, вследствие на преживяното на 22.02.2015 год. До
настоящият момент той не е в състояние да преработи рационално психотравмата и постепенно да се освободи от въздействието й.
И до сега е налице свръхценна разработка на събитията,
продължаващи от 2000 година и събитието надстроено през 2015 год.Освен
това омаловажава и отрича собствените си
грешки,като прехвърля изцяло вината за случилото се на ч.т.В..
Горепосочената фактическа обстановка, се установява
от събраните по делото гласни доказателства –показания на свидетелите- Г.П.,
св.С.Ю., св.Р.К., св.Т.Б., св.Р.П., св.Х.Х., св.П. П.,
както и приобщените по делото писмени доказателства, а именно: медицинско удостоверение
№ 168/2015 год. на В.Б.В., материалите по пр.пр. №
3112/2015 год. по описа на ВРП, жалба, справка от Регионален център 112 към ОД
на МВР-Варна, преписка с вх.№ 446000-951/2015 год. по описа на ПУ гр.Долни
Чифлик, експертните заключения по назначените и извършени в хода на съдебното
производство съдебно-медицински експертизи, експертното заключение по
назначените и извършени съдебнопсихиатрични и психологични експертизи,
свидетелствата за съдимост на лицата.
Въз основа на установената фактическа обстановка на
база на събраните доказателства съдът е
признал от правна страна, че:
1/ с поведението си Н.Д.П. е осъществил от
обективна и субективна страна
престъпление по чл. 130, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал.2 от НК за това, че на 22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл.
Варна в съучастие като съизвършител с Р.Н.Д. нанесъл лека телесна повреда на В.Б.В.,
изразяваща се в мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош и дясната
предмишница, разкъсно контузни
рани по лигавиците на двете устни, кръвонасядания по
лицето, дясната подмишница, гръдния кош, пояса, лявото бедро, ожулвания по
лицето, пояса, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
2/ с поведението си Р.Н.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на 22.02.2015 г. в с.
Гроздьово, обл. Варна в съучастие като съизвършител с
Н.Д.П. нанесъл лека телесна повреда на В.Б.В., изразяваща се в мозъчно
сътресение, контузия на гръдния кош и дясната предмишница, разкъсно
контузни рани по лигавиците на двете устни, кръвонасядания по лицето, дясната подмишница, гръдния кош,
пояса, лявото бедро, ожулвания по лицето, пояса, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
3/ подс. Н.Д.П. е бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.1 във връзка с
чл. 146, ал.1 от НК за това, че на 22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл. Варна казал нещо унизително за честта и достойнството
на В.Б.В., изразяващи се в „мърша, майка ти да еба“ в негово присъствие, като
обидата е нанесена публично.
4/ подс.Р.Н.Д. е бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.1 във връзка с
чл.146, ал.1 от НК за това, че на 22.02.2015 г. в с. Гроздьово, обл. Варна казал нещо унизително за честта и достойнството
на В.Б.В., изразяващи се в „мърша, майка ти да еба“ в негово присъствие, като
обидата е нанесена публично.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие,
а именно нанасяне с удари с ръце, с крака,с дръжка на вила и с малка брадвичка
в областта на тялото –главата,гръдния кош,десен горен крайник,пояса и левия
долен крайник на частния тъжител, които са
предизвикали установените травматични увреждания на същия.
Настъпил е и общественоопасния
резултат, а именно лека телесна повреда за тъжителя, изразяваща се в следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение,контузия на гръдния кош, дясна
предмишница,разкъсно-контузни рани по лигавиците и на
двете устни,кръвонасядания по лицето,дясната предмишница, кръвонасядания
по лицето,дясната предмишница,гръдния кош,пояса,лявото бедро,ожулвания по
лицето,пояса. Травматичните увреждания в областта на лицето са резултат от
не по-малко от пет удара с или върху
твърди, тъпи предмети. Тези в областта на дясната предмишница – не по-малко от
два удара. Тези в областта на лявата гръдна половина и лявото бедро са в резултат
на по един удар в тези анатомични области. Тези в областта на пояса – не
по-малко от два удара. Описаните травматични увреждания са в резултат на
множество удари с или върху твърди, тъпи предмети. Посочено е, че травматичните
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
и отзвучават без дефицит за период от около 2-3 седмици. Като може да се каже
,че има увреждания,които да са получени при нанасяне от твърд,тъп предмет,притежаващ цилиндрична
конфигурация,а именно сап на вила,това са уврежданията в областта на гръдния кош, в областта на
бедрото и уврежданията в областта на дясната предмишница. Така възприетите от ВРС и от настоящата инстанция заключения и
по двете СМЕ,напълно съвпадат и със дадените показания от свид.
Г.П./съседка/:-която видяла как Н. отива
към техния двор и носил вила на рамото си ,а в този момент В. идвал от долната
страна на улицата,веднага избягала и започнала да вика. А свид.Р.К. в показанията си казва:“видях как
полицаите вземат вилата оттам,полицаите
взеха желязото“. Именно от тези
показания може да се направил извод,че подс.Н.П. е
носил вилата,била е негова и очевидно той е започнал да нанася удари с нея по
тялото на ч.т.
Съдът констатира, че деянието по чл. 130, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимите при условията на съучастие, в качеството им на съизвършители, доколкото престъпния резултат е в причинна
връзка с поведението на всеки от тях, а именно на нанесените от тях удари с
юмруци и ритници в областта на тялото и главата на частния тъжител, като лицата
са действали при наличие на общност на умисъла, което се извежда от начина и
механизма на осъществяване на деянието.
От субективна страна деянието по чл. 130, ал.1 от НК е осъществено при форма на вината –
пряк умисъл, доколкото всеки от подсъдимите е съзнавал, че нанася удари с
юмруци и ритници в областта на тялото на частния тъжител, които са от естество
да му причинят лека телесна повреда и е искал настъпването на този резултат.
За формиране на посочените фактически и правни
изводи по отношение на осъщественото престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
съдът е кредитирал показанията на св. Г.П.,
св. С.Ю., св. Р.К.. Безспорно всеки от свидетелите е възприел инцидента в
различен момент от развитието му, от различно разстояние и местоположение
спрямо мястото на инцидента.От показанията на св. С.Ю. категорично се доказва ,
че същата е видяла подсъдимият Н.П. и частният тъжител В.В.
след като са се видяли започнали да говорят на висок
тон, след което започнали да се удрят, … „аз бях на 50 метра и повече от
тях…недейте се карайте, не се бийте… те мъже, нали …почнаха да се удрят, кой ще
ме слуша мен … с юмруци се удряха двамата взаимно един друг … не съм видяла
някой да носи нещо в ръцете си …. Нямаше никакви предмети около тях … не съм
чувала да се псуват и да си казват глупости … Дойде синът на Н. откъм тях с
лека кола и тръгна надолу… аз викам той ще ги разтърве и аз се прибрах … като
излязох видях, В. беше на земята… линейката беше там … полиция имаше“. Свид. П. в показанията си
излага възприятия единствено
относно участието на подс.П. и пострадалия В. в
инцидента, като сочи: „ …видях Н. /П./ мина към двора си и се върна… тръгна
надолу по улицата .. аз не изчаках да се срещнат двамата … аз знам, че имат
стара вражда от преди години .. В. беше лежал в затвора … Н. носеше вила на
рамото си… видях, че отиват един срещу друг, .. викам не знам какво ще
стане … аз бях сигурна, че нещо ще стане
… излязох, но В. вече лежеше на земята, на тревата .. след това дойде линейка,
мисля, че и полицията дойде“.
Показанията на цитираните по –горе свидетели
установяват активно поведение от страна на двамата подсъдими насочено срещу
телесната неприкосновеност на частния тъжител, изразяващо се в нанасяне на
няколко удара в областта на главата и тялото на В.В.
и блъскане на същият, в резултат на което частния тъжител е паднал на земята,
където са му нанесени още няколко удара. Кредитираните показания ,напълно съответстват и на изготвените
по делото две съдебномедицински експертизи и разпита на вещото лице, видно от
които телесните увреждания съответстват да са получени по начина, описан в
частната тъжба, резултат са от нанасяне в областта на лицето от не
по-малко от пет удара с или върху твърди, тъпи предмети. Тези в областта
на дясната предмишница – не по-малко от два удара. Тези в областта на лявата
гръдна половина и лявото бедро са в резултат на по един удар в тези анатомични
области. Тези в областта на пояса – не по-малко от два удара. Описаните
травматични увреждания са в резултат на множество удари с или върху твърди,
тъпи предмети.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на
св. Р.П. и обясненията на подс. Н.П. и подс. Р.Д., които не
кореспондират на двете експертни заключения по приетите по делото СМЕ.
Доколкото двамата отричат те да са
нанасяли побой на частния тъжител , а това тяхно становище се обори от всички
останали доказателства събрани по
делото,могат да се приемат само като защитна теза. А относно показанията на свид.Р.П./майка на Р.
и съпруга на Н./която не излага конкретни
възприятия, за станалия инцидент и предвид нейната очевидна заинтересованост от
изхода на делото, същите не бяха кредитирани от съда,като необективни и
противоречиви на посочените от експертизите-СМЕ
обективни данни.
По възраженията на защитата на подс.Н.П.-адв.Т.Я.,
че същият е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,
ал.1 от НК, съда прие, същото за неоснователно
по следните съображения:
За да се приеме наличието на неизбежна отбрана е
необходимо да е налице едно непосредствено противоправно нападение насочено
срещу подсъдимия и той, за да се защити, е причинил наранявания на пострадалия,
които обаче следва да са в рамките на необходимите предели. От доказателствата
по делото и установената въз основа на тях- фактическа обстановка съдът счете,
че не са налице така посочените кумулативно дадени предпоставки на института на
„неизбежната отбрана”.
В конкретния случай съдът прие, че подсъдимият не е
действал в условията на неизбежна отбрана и с цел да предотврати или отблъсне
едно непосредствено, противоправно нападение. Този извод следва на първо място
от факта, че подсъдимият Н.П. изобщо отрича да е нанасял каквито и да е било
целенасочени удари на пострадалият. Сочи единствено, че синът му – подсъдимият Р.Д.
бутнал с ръце пострадалият, след което той е паднал на земята. Подсъдимият Д.
заявява, че го е бутнал, за да защити баща си. С други думи отрича нанасянето
на каквито и да е било умишлени (целенасочени) удари спрямо пострадалия. Ето
защо и на тази плоскост няма как да се разсъждава дали подсъдимите са действали
при условията на неизбежна отбрана.
На следващо място и за да приеме, че в случая
изобщо не може да се обсъжда въпроса за неизбежната отбрана, респ. за
превишаване на нейните предели, съдът прие, че по делото не се установява по
категоричен и несъмнен начин пострадалият първи да се е нахвърлил върху
подсъдимия Н.П., както твърди той самия. Съдът дори не може да възприеме как
пострадалия може да започне да се отбранява с ножа на кръста си,имайки предвид че подсъдимите са
били двама и че единия от тях е носил вила на рамото си. Ето защо и съдът прие,
че в случая не се доказва по категоричен начин да е имало нападение от страна
на пострадалият спрямо подсъдимия Н.П., както и не се доказа към момента, в
който той е започнал да му нанася удари с ръце и с вилата ,която е носил, едно
такова нападение, ако е имало в действителност такова, все още да е било
непосредствено - т.е. продължаващо, още по-малко се установи по категоричен и
несъмнен начин, дори и да е имало нападение от страна на пострадалия, то да е
било противоправно - т.е. непровокирано по никакъв начин от поведението на
подсъдимия П.. Предвид това съдът счете, че в случая изобщо не може да обсъжда
хипотезата на неизбежна отбрана от страна на подсъдимият Н.П., както и тази на
превишаване пределите на неизбежна отбрана,
да се дължи на уплаха или смущение.
Предвид гореизложените доводи първоинстанционния
съд правилно е приел че двамата подсъдими са осъществили престъпление
по чл. 130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Правните изводи на първоинстанционния съд относно
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148 ал.1, във връзка с чл. 146,
ал.1 от НК по отношение на подс. Н.П. и подс.Р.Д., настоящата инстанция счете за обосновани и
правилни,поради което и на основание чл.304 от НПК двамата подсъдими са били
признати за невиновни по така възведеното им обвинение. С частната тъжба на подсъдимите е повдигнато
обвинение за това, че са осъществили състава на престъпление по чл. 148, ал.1,
т.1, вр. чл.
146, ал.1 от НК, тъй като на 22.02.2015
година в с.Гроздьово, общ.Долни чифлик, обл.Варна казали нещо унизително за честта и достойнството
на В.Б.В., в негово присъствие, а именно
„мърша, майка ти да еба“, като обидата е нанесена публично.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида по чл.146, ал.1
от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не ограничава и не
уточнява обидното действие или бездействие. Достатъчно е чрез него да се
унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в
негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или
извършването. Обидните думи следва да са отправени в присъствието на
пострадалия, който трябва да ги е възприел.
От
обективна страна по делото безспорно е установено, че на 22.02.2015 год.,
подсъдимите не са отправили към частният тъжител думите: „мърша, майка ти да
еба“. Този свой извод съдът направи въз основа на анализ на събраните по делото
доказателства. Св.С.Ю. е категорична, че на 22.02.2015 год. е била в градината
си, когато от 50 и повече метра видяла В. и Н. да си говорят нещо на висок тон
– „… не се чуваше какво си говорят … не съм чула да се псуват и да си говорят
глупости“. Св.П. сочи, че била в градината си и сеела чесън и видяла подсъдимия
Н.П. който отивал към двора си: „ аз бях на 30-40, може и на 50 метра … нещо си приказваше, но не знам какво … сам
си говореше … видях, че отиват един към друг … бях в стрес … прибрах се в къщи
и взех да звъня по телефона на съпругата на В.“.
В
хода на производството двамата подсъдими са били оправдани по първоначалното
обвинение по чл.148,ал.1,вр.чл.146 от НК,като не е
установено да са изричани обидни думи и то публично. Според теорията и
константната съдебна практика обидата е нанесена публично, когато обидните думи
или изрази са били казани в присъствието на повече от две-три лица извън
пострадалия, без значение дали самото място е от публичен характер /в този
смисъл са Решение № 102 от 76г. на I
н.о. на ВС, Решение №270 от 75г. на II н.о. и др./ Нещо повече, не е достатъчно
за квалификацията по този текст на закона обидата да е нанесена в присъствие на
повече лица, но и тези лица е необходимо лично да са чули и възприели обидните
изрази. В конкретния случай от доказателствата по делото не се установи обидни
думи, да са изречени от подсъдимите и те да са били непосредствено възприети от
други хора, поради което съдът намира, че този квалифициращ признак не е
доказан.
По отношение на предявения граждански иск срещу подс.П. и подс. Д. за деяние по
чл.148, ал.1 във връзка с чл. 146, ал.1
от НК: Доколкото по делото не е установено настъпването на противоправен
резултат по отношение честта и достойнството на частния тъжител в причинна
връзка с реализирано от подс. П. и подс. Д. деяние и в частност с оглед липсата на адекватно
обвинение по отношение на последния за осъществено престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 във връзка с чл. 146, ал.1 от НК, ВРС е приел така предявените
граждански искове за неоснователни, поради което ги е оставил
без уважение.
По жалбите на подсъдимите Н.П. и Р.Д.,подадени и
поддържани от техния защитник-адв.Т.Я. пред въззивната инстанция:
Същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото са събрани достатъчно непротиворечиви
доказателства, а именно показанията на разпитаните по делото свидетели- С.Ю.,Г.П.
и Х.Х. и П. П., а също така и писмени такива, в това
число заключенията на назначените две
СМЕ по писмени данни, от които е изяснена по безспорен начин фактическата
обстановка по делото. В обратната посока са показанията на свидетелката- св. Р.П./съпруга
на подс.Н. и майка на подс.Р./.
С оглед оплакванията в жалбата, спорни се явяват следните въпроси: дали
подсъдимите/ и кои от тях/ са извършили визираните в тъжбата действия,
осъществяващи състава на посоченото по-горе престъпление, при каква обстановка
са извършени те, и какви са причините, поради което е започнал и се е развил
инцидента, /както и участвал ли е по някакъв начин втория подсъдим Р.Д. в
извършването на деянието/.
Подсъдимите са давали обяснения по делото,като подс.Р.Д. е твърдял ,че като е отишъл на мястото,вече е
видял как баща му държи ножа на ч.т.,той го взел и са се прибрали. В обясненията си подс.Н.П. разказва
само ,че е отишъл да изкара прасетата и ,че е
видял В. на улицата, той носил в дясната си ръка трион,а ножа му бил
отляво на кръста. Възраженията им правилно са приети от съда като недоказани
предвид заключенията на изготвените по делото СМЕ и показания на свид.С.Ю.. Обстоятелството дали причината за инцидента е
отправена забележка от страна на подс.Н.П. към тъжителя
, дори не е от значение за отговорността на двамата подсъдими, а може да има
значение само за наказателната отговорност като смекчаващо вината
обстоятелство. Но във всички случаи отправянето на една забележка не може да се
съпостави с нанасянето на един побой с юмруци и ритници. Още повече, че/макар и
да не се прави такъв довод/, подсъдимите са били в обикновено, а не на силно
раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия по този начин. И след като
по този повод е възникнал конфликт и втория подсъдим се е намесил в защита на баща
си, са последвали съставомерните действия на
подсъдимите Р.Д. и Н.П. спрямо него. Обстоятелствата какви телесни увреждания
са му били нанесени въпросния ден както и механизма на деянието са установени
безспорно от горепосочените доказателства и доводът на защитата, че не може да
се докаже по никакъв начин участието на подс.Р.Д. и
даже обвинителната теза е категорично
опровергана. Експертите са категорични, че тези травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и напълно
отговарят да са получени по начин и време, описано в тъжбата, а именно- при
нанасяне на множество удари с юмруци, твърди предмети и ритници в травмираните
области. Поради което съдът обосновано е приел, че логически нараняванията на
ч.т. биха могли да последват само посредством много на брой и точно описаните от експертите удари по тялото на В.Б.- а именно наранявания и
увреждания по главата, челото, лицевата част и тялото на пострадалия. Това, че
на тъжителя е бил нанесен побой , а впоследствие на поляната са му нанесени и
други удари, се потвърждава и от показанията на двамата свидетели-Х.Х. и П. П..
Показанията на тези свидетели не могат да се омаловажат или да се де изключат
от доказателствения материал,само заради заеманата от тях длъжност-че са били
полицаи и са били повикани веднага на мястото на инцидента. Именно пред
тях частния тъжител е посочил двете лица
нанесли му побой и същите са били установени. Така че от обективна страна деянието е
осъществено и не би могло и да има спор по този въпрос. Твърденията на
защитата,че тези показания следва да бъдат игнорирани от доказателствения
материал по делото,само заради заеманата
длъжност на двамата-полицаи,не могат да се приемат за основателни от настоящата
инстанция. Те очевидно са били повикани след станалия побой и са се отзовали
веднага,като пострадалия веднага пред тях –намерен в безпомощно състояние, е
посочил двамата подсъдими,като лицата
нанесли му побоя,след което и същите са
били установени в дома си. А това дали
подсъдимите са дали обяснения или са признали вината си по никакъв начин не
може да доведе до друг извод настоящата
инстанция по въпроса за авторството на деянието. А относно заеманата от двамата подсъдими позиция в
съдебно заседание пред ВРС то това е било тяхно право и съответно въззивната
инстанция го е възприела само като
защитна версия. Всички останали доказателства довеждат ВОС до друг
извод,различен от тезата на защитата. Поради което и жалбите им не могат да се приемат като основателни. Особено
тази поддържана за подс.Р.Д. в
смисъл на липса на каквото и да било участие на
същия в деянието,то това може да
се тълкува само като изложено в сферата
на предположенията. Настоящата инстанция счита,че са налице достатъчно доказателства събрани по
делото,които да обосноват по категоричен начин
участието на подс.Р.Д. в това деяние, а
те са именно:
-свид.показания на свид.С.Ю.,която го
видяла как отива с колата си към мястото на инцидента
-показания на свид.Х.Х. и свид.П.П.,които са установили
лицата посочени от пострадалия ,като нанесли му побоя-баща и син.
-заключения по двете СМЕ
За доказани следва да се приемат обективните
находки, възприети и от експертизата по писмени данни, които са в пълно
съответствие със събраните по делото гласни доказателства– показанията на
горепосочените свидетели/Х. и П./, които обективират
състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, за което подсъдимите са
признати за виновни. Тези свидетели не са очевидци на инцидента, но отзовавайки
се на мястото на инцидента видели лицето в безпомощно състояние-ч.т. и то им
посочило лицата които са го били и че те са били баща и син. След като
установили въпросните лица,те/двамата подсъдими/ потвърдили пред полицаите ,че
са нанесли побой на В.. Предвид горното и техните показания правилно са преценени от
съда като достоверни с оглед тяхната пълнота, последователност и конкретност,
както и с оглед пълното им съответствие с посочените по-горе заключения по
приетите две СМЕ.
Предвид което от събраните по делото доказателства
може да бъде направен безспорен и обоснован извод относно извършване на
деянието и авторството му от страна на двамата подсъдими Р.Д. и Н.П..
Предвид гореизложеното не са налице допуснати от
съда съществени нарушения на процесуалните правила поради липса на мотиви и не
е налице твърдяното в жалбата на защитника на подсъдимите отменително
основание, налагащо отмяна на присъдата. Поради което и двете въззивни жалби на подсъдимите следва да бъдат оставени
изцяло без уважение като неоснователни и недоказани.
По жалбата на поверeника
на частния тъжител и граждански ищец В.Б. - адв.Ю.Г. в гражданско-осъдителната й
част, която се поддържа пред въззивния съд:
Съдът прие, че жалбата на частния тъжител е
неоснователна в частта досежно присъденото
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Наказанието на двамата
подсъдими не е занижено и не е налице явна несправедливост на присъдата в тази
и част.
За извършеното от подсъдимите престъпление чл. 130,
ал.1 от НК законът предвижда следните алтернативни наказания: лишаване от
свобода до две години или пробация. Налице са основанията на чл. 78а от НК, при които е реализирана отговорността на подсъдимите. Разпоредбата на чл.
78а от НК в случая е правилно приложена/ тъй като по отношение и на двамата
подсъдими са налице в кумулативна връзка и обусловеност всички предпоставки на
института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание предвид чистото им съдебно минало и липсата на
приложение на този институт за извършени преди това от тях подобни деяния/,
както и с оглед вида и характера на деянието и предвидената в закона санкция за
извършването на такъв вид престъпления. А конкретната преценка за размера на
наказанието, което в случая следва да им бъде наложено, е правилна и е
извършена съобразно закона и съдебната практика за такъв вид деяния, като е
достатъчно съобразена със специалната и генералната превенция и целите на чл.
36 от НК. При определяне размера на глобата на подсъдимия Н.П. съдът обосновано е приел като
смекчаващи вината обстоятелства чистото му
съдебно минало. Като отегчаващи вината обстоятелства законосъобразно са
отчетени причиняването на повечето от едно нараняване по тялото на тъжителя,
описващи признаците на лека телесна повреда,както и съучастието с др. подсъдим
. При определяне размера на глобата на подс. Р.Д.
съдът правилно е приел като смекчаващи вината обстоятелства инцидентния характер на действията му. Основателна е преценката на съда и за това,
че и по отношение на двамата подсъдими следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, с което целите на чл. 12 от ЗАНН могат да
бъдат постигнати. Поради което справедливо им е наложил наказание глоба в
размер на по 1000/хиляда/ лева на всеки един от подсъдимите.
Относно гражданския иск:
Гражданският иск, основаващ се на института на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, в случая е предявен за сумата от 12 000
лева /претърпени болки и страдания вследствие на деянието спрямо него/
солидарно против подсъдимите. При
определяне размера на гражданския иск съдът обосновано е взел предвид:
възрастта на тъжителя, формата на вината, характера на уврежданията и техния
брой, времето за възстановяване- сравнително кратък-две три седмици, както и
липсата на съпричиняване от страна на последния, чието поведение е приел за
правомерно. Поради което е бил уважен от съда до размера на сумата от 3 000/три хиляди/ лева, а в останалата му
част- до размера на сумата от 12 000 лв.
е бил отхвърлен като недоказан.
Възражението на повереника са относно несправедливия размер на така
уважения гр.иск,като същите не могат да се приемат от настоящата инстанция за основателни:
Адв.Г. се позовава основно на причинените поне 12 телесни повреди,като ударите според
него са били много повече.Поради това и
съда не е следвало да присъжда за всяка една телесна повреда една съвсем
минимална сума,като ги е групирал накрая в едно общо страдание.Поради което и
се иска от съда този размер да се увеличи.
В тази насока изводите на съда са правилни,
законосъобразни и обосновани, и съобразени напълно със съдебната практика по
приложението на закона, тъй като отразяват в пълен обем действително
претърпените от пострадалия В. болки и страдания вследствие на умишлено
нанесената му лека телесна повреда без разстройство на здравето. Този размер е
съобразен напълно и с приетите като писмени доказателства заключения на двете СМЕ
по писмени данни, назначени по време на съдебното следствие.
Видно от заключението на вещото лице пострадалия е
получил в резултат на нанесения побой на 22.02.2015 г. от двамата подсъдими
травматични увреждания,които обикновено
отзвучават в рамките на 2-3 седмици и е възможно да са причинени с удари с
ръце,с дръжка на вила и с малка брадвичка.Като
обаче не следва от
многобройността на ударите да се присъжда размер за всеки един от тях и още
повече да се отграничават всяко от тях като 12
отделни телесни повреди. Като вещото лице е обсъдило и състоянието на пострадалия към този момент
като го е определил като непълноценно
физическо състояние,поради претърпяна предходна операция-изглеждаща елементарна
операция,заради която на ч.т. до края на
м.януари е провеждано консервативно лечение. Като единствено поради тази
оперативна интервенция,той примерно не е могъл да избяга,но несъмнено е могъл
да се отбранява.Предвид сравнително краткия период за възстановяване на ч.т.В.
и липсата на настъпили усложнения след нараняванията,настоящата инстанция,счете
така уважения размер на гр.иск за
справедлив.Т.е . удовлетворяващ предпоставките на чл.52 от ЗЗД, а именно-начин
и обстановка при осъществяване на деянието,възраст на пострадалия и характера
на вредните последици.
Поради признаването им за виновни и осъждането им
за извършеното престъпление подсъдимите Р.Д. и Н.П. основателно на основание
чл. 189 от НПК са осъдени да заплатят на тъжителя В.Б. и направените по делото
разноски за адвокат- 1 200 лв. и по
делото разноски за експертизи в размер на 583,80 лв., както и дължимата
държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 120 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 247 от 26.09.2018 година,
постановена по НЧХД № 903/ 2015 г. по описа на Районен съд-Варна, 37 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.