Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
Гр.София, 26.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-Д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр.дело 14236 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 30.03.2018 г. по гр. д. № 59062/2015 г. по описа на СРС, 45 състав,
съдът е признал за установено по предявения от А.В.Г.
срещу К.А.Г., действаща лично и със съгласието на майка си С.Г.Д.иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, че
А.В.Г. не дължи
на К.А.Г. сумата 1630,00 лева, представляваща главница за неизплатена издръжка
в размер на по 50,00 лева месечно за периода от 25.06.2010 г. до 25.06.2015 г.,
сумата 633,24 лева - мораторна лихва върху главницата от 1630,00 лева за същия
период, както и сумата 1751,80 лева, представляваща мораторна лихва върху
главница от 5300 лева, за периода от 12.07.2001 г. до 25.06.2010 г., като е отхвърлил иска за разликата до предявения
размер 3128,14 лева, както и иска за признаване на установено по отношение на К.А.Г.,
че А.В.Г. не й дължи сумата от 5300 лева, представляваща издръжка в размер на
50,00 лева месечно за периода от 12.07.2001 г. до 25.06.2010 г.
Недоволни от така постановеното решение
са останали и двете страни, които в
срока по чл. 259, ал.1 ГПК го обжалват с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.
Ищецът А.В.Г. обжалва решението в
частта, с която искът при квалификацията на чл.439 от ГПК е отхвърлен за сумата
от 5300 лв., представляваща издръжка за периода от 12.07.2001 г. до 25.06.2010
г., както и в частта, в която е отхвърлен искът му за недължимост на сумата
1376.34 лв., представляваща мораторна лихва върху същата главница и за същия
период, с оплаквания за неправилност, необоснованост и нарушение на материалния
закон при постановяването му. По-конкретно поддържа, че за период от
четиринадесет години ответницата не е поискала изпълнение на задължението, като
се е снабдила с изпълнителен лист едва през 2015 г., поради което вземанията,
дължими до пет години назад във времето, считано от издаването на листа, се
явяват погасени по давност. Развити са съображения, че с отделните плащания
давността не е била прекъсвана, тъй като изискуемостта за всяко отделно
периодично плащане настъпва поотделно. Искането към въззивната инстанция е да
отмени решението в обжалваните му части и уважи отрицателните установителни
искове до пълните им предявени размери.
Ответницата К.А.Г. обжалва решението в
частта, в която предявените срещу нея искове са уважени, като излага подробни
доводи в подкрепа на тезата си, че с всяко едно от извършените 62 преводни
нареждания в нейна полза давността е прекъсвана поради признание на дълга и
понеже длъжникът не е посочил кое свое задължение погасява, то изпълнението е
следвало да се отнесе към най-старото му задължение - като най-обременително.
По този начин, извършените от ищеца 101 вноски са погасили задълженията му за
периода от 2001 г. до 2010 г. и вземанията й за издръжка за периода, през който
са били извършвани плащанията от баща й А.Г., са останали дължими. Моли
въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и отхвърли исковете
изцяло.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид
събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на страните,
настоящият въззивен състав на Софийски градски съд намери от факическа и правна
страна следното:
В случая, обжалваното решение е валидно и допустимо,
постановено при правилно изяснена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. С доклада по делото, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК от съда са обявени за безспорни между страните обстоятелствата, че бракът между ищеца А.Г. и С.Д.,
от който е родена дъщеря им К.Г. - ответница по иска, е прекратен с влязло в
сила решение на 12.07.2001 г.,
постановено по бр. д. № 24/2001 г. на РС-Пазарджик, по силата на което
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете К.Г. е
предоставено на майката Д., а бащата Г. е осъден да изплаща на детето издръжка
в размер на 50.00 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение. Въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 03.06.2015
г., е образувано изпълнително дело № 109/2015 г. на ЧСИ А.Д., като към дата
на получаване на призовката за доброволно изпълнение от ищеца, задължението за
издръжка е възлизало на сумата в размер на 8350 лева за периода от 12.07.2001 г.
до 24.06.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.06.2015 г.
до настъпване на обстоятелства водещи до прекратяване изплащането й, както и мораторна
лихва в размер на 5631.39 лева. Видно от представените пред първоинстанционния
съд банкови удостоверения и приложения за извършени преводи, в периода от
25.06.2010 г. до 25.06.2015 г. ищецът е платил на ответницата издръжка в размер
на сумата от общо 1630 лв. Според заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, мораторната лихва върху главницата от 1630 лв.
за периода 25.06.2010 г. - 25.06.2015 г. е в размер на 633.24 лв., а лихвата за
забава върху главница от 5350 лв. е в размер на 3128.14 лв. От представените банкови
извлечения се установява още, че ищецът Г. е плащал суми за издържка на дъщеря
си и в периода 21.08.2008 г. - 25.06.2010 г.
При така установената
фактическа обстановка правилно СРС
е приел, че вземането на ответницата се погасява на общо основание с
пет-годишна давност. Неправилно, обаче, първоинстанционният съд е счел, че
цялото вземане в пълния му размер от 5350 лв. е възникнало още с влизане в сила
на решението, с което ищецът е осъден да дава издържка на детето си, откъдето
неправилно е извел, че плащанията на отделните издържки във времето са
прекъсвали давността за цялото вземане. Вземането за издръжка е периодично и
поради това поначало се погасява по давност с изтичане на три години от възникване
на задължението за плащане. По тези вземания давността тече поотделно за всяка
вноска от датата на падежа й, като всяка последователна вноска си има свой
давностен срок (Решение № 975 от
17.04.1973 г. по гр. д. № 691/1973 г. на ВС, II ГО). Когато задължението за плащане на
издръжка е признато с влязло в сила съдебно решение, давностният срок е
петгодишен - арг. от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, но отново тече поотделно за всяка
месечна вноска, респективно - за всяко отделно неизпълнение на съдебно признато
вземане. Противно на
изложените оплаквания в жалбата на ответницата, в случая давност е текла. Както
е приел първоинстанционният съд, а и съгласно задължителните разяснения, дадени
по реда на чл. 290 ГПК в решение
№ 401/18.12.2013 г. по гр. д. № 3552/2013 г. на ВКС, ІV ГО (които съответстват и на по-старата
съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 1041 от 23.10.1986 г. по гр.
д. № 762/1985 г. на ВС, II ГО), разпоредбата на чл. 115,
б.”а” ЗЗД в случаи
като процесният е неприложима. Правоотношението между ищеца и ответницата по
повод издръжката на последната е подчинено на общия режим на погасителната давност
и не се обхваща от хипотезата на чл. 115
б.”а” ЗЗД, защото
ищецът не упражнява равностойно родителските права върху нея, макар и да не е
лишен от тях. Упражняването на родителските права е предоставено на майката и
само в отношенията с нея намира приложение разпоредбата на чл. 115
б.”а” ЗЗД. Съгласно чл. 116 б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако вземането е
установено със съдебно решение. В този смисъл, при позоваване от страна на
длъжника на погасяване по давност на изпълнението на дълга по решението, то
съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД,
решението следва да бъде приведено в изпълнение само за времето от пет години
назад от поискването на изпълнението (Определение №
298 от 28.02.2014 г. по гр. д. № 695/2014 г. на ВКС, ІV ГО и цитираното по-горе
решение № 401/2013 г. на ВКС, ІV ГО). Плащането на отделни, възниквали
ежемесечно задължения за издръжка във времето (и по-специално - в периода от
2008 г. до 2010 г.), не съставлява признание по смисъла на чл. 116, б.
"а" от ЗЗД и това е така, защото при извършването на частично плащане липсва формирана
от длъжника воля относно останалата част на вземането на кредитора. Както това
е прието в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 100/ 20.06.2011 г. по
т. д. № 194/2010 г. ВКС, II т.о., решение № 98 от 26.07.2013 г. по т. д. №
851/2012 г. на ВКС, І т.о. и др., която практика настоящият състав напълно
възприема, волеизявлението на длъжника при частичното плащане обхваща
единствено погасената част от вземането. Ето защо, в тази хипотеза липсва
манифестиране на воля на длъжника, потвърждаваща съществуването на неплатената
част от размера на дълга.
Неоснователно
е и възражението на ответната страна, аргументирано с поредността в
погасяването, предвидена в чл. 76 ал. 1 и 2 от ЗЗД. Тъй като законът предвижда плащането на издръжката да бъде извършвано
периодично, в случая - всеки месец, нормите на чл. 76 от ЗЗД не се прилагат
(както е прието и в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на
ВКС, ОСГТК, поредността, предвидена в чл. 76 ал. 2 от ЗЗД се прилага само
когато уговорка между страните или закон не предвиждат друго). С всяка
платена месечна издръжка ищецът е погасявал задължението си за съответния
месец, в който е направено плащането, тъй като към него то е било дължимо.
Поради това, ответницата като кредитор не може едностранно да отнесе плащането
към минали, забавени, неплатени изцяло или отчасти, месечни издръжки, след като
с него се изпълнява дългът за съответния месец. Както това е посочето в
цитираното тълкувателно решение, тя е могла да не приеме изпълнението, но не и
едностранно да прихване изпълнението с друг дълг на същия длъжник.
От изложените съображения се налага извода, че за
периода от пет години назад, считано от снабдяването на ответницата с
изпълнителен лист на 25.06.2015 г., т. е. от влизане в сила на решението за
издръжка на 12.07.2001 г. до 25.06.2010 г., вземанията, възниквали ежемедсечно,
се явяват погасени по давност. За останалия период, след тази дата, от
събраните доказателства се установи, че вземанията за издръжка са били погасени
чрез плащане. Следователно, предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат уважени
изцяло, независимо, че платените вече
задължения за издръжка не могат да бъдат търсени обратно от ищеца Г. по
аргумент от чл. 118 от ЗЗД.
Поради частично несъвпадане в изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение в отхвърлителната му част следва да бъде
отхвърлено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени
идцяло. В останалата му част, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пълномощника на въззивника А.Г.
- адв. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 от ЗА в размер на 663.82 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение решение от 30.03.2018 г. по гр. д. № 59062/2015 г. по описа на СРС, 45
състав, в ЧАСТТА, с
която исковете при квалификацията на чл.439 от ГПК са отхвърлени за сумата 5300 лева,
представляваща издръжка в размер на 50,00 лева месечно за периода от 12.07.2001
г. до 25.06.2010 г., както и за сумата 1376.34 лв. мораторна лихва върху
главницата за същия период, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният
от А.В.Г., ЕГН-********** ***, срещу К.А.Г., ЕГН-********** ***, иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, че А.В.Г. не дължи на К.А.Г.
сумата 5300 лева /пет хиляди и триста/ лева, представляваща главница за
неизплатена издръжка в размер на 50,00 лева месечно, за периода от 12.07.2001
г. до 25.06.2010 г., както и сумата о 1376.34 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за същия период, като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА К.А.Г., ЕГН-**********
*** да заплати на адв. К.Н. от САК на основание чл. 38 от ЗА сумата 663.82 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
тридесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.