РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе,  29.06.2020 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на дванадесети юни  през две хиляди и  двадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД №  610 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

      Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от Н.К.Т. ***, против Наказателно постановление № 38- 0000262 от 25.02.2020 г. на Директор РД „АА”Русе, с което за административно нарушение по чл.18 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, на основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение.

      Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

      Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

      От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

      На 04.02.2020 г., около 11.50 часа,  св.В.Д.- главен инспектор в ОО „АА” Русе, при рутинна служебна проверка в гр.Русе, ж.к.”Дружба”, ул.”Даме Груев”, бл.6, установил, че жалбоподателят Т. управлява таксиметров автомобил „Шкода Фабия” с рег. № Р 9833 РК.Към момента на инспектирането, превозното средство било оборудвано с електронен таксиметров апарат с фискална памет, като за датата вече били извършени три броя платени таксиметрови услуги, което се установило от електронна контролна лента.Лицето не представило удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил”, тъй като не притежавало такова.Прието било, че е осъществено нарушение по чл.18 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, за което бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 274272/04.02.2020 г.АУАН е предявен лично и подписан без възражения.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложеното административно наказание.В производството пред въззивната инстанция жалбоподателят твърди, че не е извършвал таксиметров превоз и не е таксиметров водач.Същият сочи, че като пенсионер и инвалид ползвал автомобила за лични нужди.

       Изложените фактически обстоятелства съдът намира за установени от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 274272/04.02.2020 г., копия от фискални бонове, справка за нарушител на името на Н.Т., показанията на св.Д..Съдът кредитира изцяло гласните доказателства, доколкото св.В.Д. е очевидец, извършил лично проверката и възприел непосредствено фактите, при които е съставил впоследствие акта за нарушение.Заявените от това лице факти се доказват и от другите писмени доказателства, приложени по делото- копия от фискални бонове, справка за нарушител.

       Правни изводи:

       Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.

        В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават съставения акт и издаденото постановление.

         По същество извършването на  нарушението е правилно установено и доказано.

         Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници въвежда изисквания, на които трябва да отговарят водачите при осъществяване на дейността.Сред тези изисквания е и притежаването на удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил” /чл.18 т.5 от Наредбата/.Видно от доказателствата по делото, жалб.Т. не е притежавал такова удостоверение към момента на проверката, а същевременно се установило, че извършвал такава дейност и преди това вече били извършени три превоза за датата, на която лицето и автомобила са инспектирани.Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че не се касае до реално извършвана таксиметрова дейност, доколкото самият проверяващ твърди, че преди да бъде спрян за проверка, автомобилът се е движел с оборудвани отличителни знаци, включително табела, а при спирането му, се установило, че таксиметровия апарат е включен.Нещо повече- представят се доказателства за маркирани таксиметрови превози.Въз основа на тези факти съдът приема, че обстоятелствата са обективно установени и правилно квалифицирани по съответния текст на подзаконовия нормативен акт, а нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна.От субективна страна жалб.Т. е действал умишлено.Същият е знаел, че за да извършва законно дейност по таксиметров превоз, следва да притежава и съответни документи, в частност- удостоверение за водач на такъв автомобил.Т. е бил наясно, че няма такова удостоверение и въпреки това, мотивиран от лични съображения, работел като таксиметров шофьор и реализирал превози, които удостоверявал с таксиметровия апарат.

          Наложеното административно наказание- глоба в размер на 2000 лв., е индивидуализирано в хипотезата на чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр.Наредба № 34/1999 г. е акт по приложение на закона.Цитираният текст предвижда, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лв.при първо нарушение.

          Наказващият орган е съобразил, че не са налице основания за преквалифициране на случая като маловажен, тъй като има данни и за други административни нарушения.Конкретно определената санкция не подлежи на изменение в размера си, доколкото ЗАвПр не предвижда такава правна възможност.

           При така изложеното съдът намира обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН       

                                                            РЕШИ:                

 

        ПОТВЪРЖДАВА НП № 38- 0000262 от 25.02.2020 г. на Началник ОО „АА” Русе , с което на Н.К.Т. с ЕГН **********,***, за административно нарушение по чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ,  на основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

                                                 Районен съдия: