Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 1410 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 80038 от 01.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 10254/2017 г. на СРС, I ГО, 43 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу Ч.З.К. и Р.З.К., правоприемници на починалата в хода на процеса ответница
Ц.Г.К., конституирани по реда на чл.227 ГПК, искове за признаване на
установено, че дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 806, 08 лв. главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м.03.2011 г. –
м.04.2012 г. за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр. София,
ж.к. „*********, ведно със законната лихва от 05.06.2013 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 496, 42 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.05.2011 г. – 17.05.2013 г. Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
С определение № 136680 от 10.06.2019
г., постановено по гр.д. № 10254/2017 г. на СРС, I ГО, 43 състав, е оставена без уважение молба на
ответниците от 16.04.2019 г. за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Излага
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че първоначалният
ответник Ц.Г.К. няма качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди.
В подкрепа на горното твърди, че същата си е запазила вещно право на ползване
на процесния имот, поради което предявените искове се явяват основателни. Моли
съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да
уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран отговор на въззивната жалба от ответниците Ч.З.К. и Р.З.К., с който
същата се оспорва. Поддържа се, че наследодателят им Ц.Г.К. не е имала
качеството потребител на топлинна енергия, тъй като не е подавала заявление за
откриване на партида за имота на нейно име; че единият от наследниците Р.З.К. е
придобила собствеността на процесния имот, като партидата за имота е била на
нейно име от 1992 г. и самоволно е била променена на името на Ц.Г.К., без да е
било подавано заявление за промяна на нейния титуляр. Излагат съображения, че Ц.Г.К.
си е запазила вещно право на ползване на една стая от процесния имот, като
фактически не е ползвала и нея. Оспорват претенцията за мораторна лихва. Молят
съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Третото лице-помагач – „Т.С.“ ЕООД
не е взело становище по жалбата.
Срещу определение №136680 от
10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 10254/2017 г. на СРС, I ГО, 43 състав, е депозирана частна жалба от
ответниците Ч.З.К. и Р.З.К.. В същата са изложени подробни съображения за
неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че на ответниците
следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение,
доказателства за чието заплащане са били представени пред СРС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е
депозиран отговор на частната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление от 05.06.2013 г. „Т.С.“ ЕАД е поискала издаването на
заповед за изпълнение срещу длъжника Ц.Г.К. за сумата от 3 806, 08 лв.
главница и сумата от 496, 42 лв. мораторна лихва за периода 01.05.2011 г. –
17.05.2013 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че вземането е за доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2011 г. – м.04.2012 г.
С разпореждане от 06.06.2013 г. по ч. гр. д. № 9281/2013 г. по описа на
СРС, 91 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, с която
разпорежда длъжникът Ц.Г.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3 806, 08
лв. за доставена топлинна енергия в периода м.03.2011 г. – м.04.2012 г., заедно
със законната лихва от 05.06.2013 г. до изплащане на вземането, и лихва в
размер на 496, 42 лв. за периода 01.05.2011 г. – 17.05.2013 г., като е присъдил
на заявителя и разноски в заповедното производство в размер на 355, 13 лв.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което
оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
С исковата молба ищецът твърди, че ответницата
Ц.Г.К. е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент
№ 79, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, като му дължи сумата от 3 806,
08 лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода м.03.2011 г. – м.04.2012 г., ведно със законната лихва от 05.06.2013 г.
до изплащане на вземането, и сумата от 496, 42 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.05.2011 г. – 17.05.2013 г.
С решение № I-043-210
от 10.12.2015 г., постановено по гр.д. № 34403/2013 г. на СРС, I ГО, 43 състав, са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу Ц.Г.К. искове.
С решение № 393 от 19.01.2017 г., постановено по в.гр.д. № 5651/2016 г.
на СРС, ГО, IV-А
въззивен състав, решението е обезсилено, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС с оглед констатацията на въззивния съд, че
ответницата е починала на 24.12.2013 г. /след завеждане на иска и преди да й
бъде назначен особен представител в производството пред първата инстанция/,
като е оставила наследници по закон Ч.З.К. - син и Р.З.К. – дъщеря,
видно от удостоверение за наследници, представено по делото.
При новото разглеждане на делото от
СРС е депозиран отговор на исковата молба от Ч.З.К. и Р.З.К., в качеството им
на правоприемници на починалата ответница, с който предявените искове се
оспорват по основание и размер, за което се развиват подробни съображения, в
т.ч. - че наследодателят им не е имал
качеството клиент на топлинна енергия.
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 190, том LXXXXII от
03.12.1992 г. Ц.Г.К. дарява на дъщеря си Р.З.К. следния свой собствен недвижим
имот, а именно: апартамент № 79, на ет. 11 в гр. София, ул. „*********в
сградата на етажна собственост „Родна Витоша“, състоящ се от: две стаи, дневна,
трапезария, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура 112, 75 кв.м.,
като дарителката си е запазила правото на ползване на западната стая с размери
3,70 м на 3,50 м до края на живота й.
По делото са представени съобщения
към фактури, попадащи в исковия период, съставени на името на собственика Р.З.К..
Представена е покана за доброволно
изпълнение до Р.З. К. на задължения за периода м.03.2011 г. – м.12.2012 г., част
от който попада в исковия.
На 01.07.2002 г. е сключен договор № 2452 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „********, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация
от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Х.Б.по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че за
сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за абонатната станция.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Т.С.“ ЕООД.
Констатира се, че за отчетния период м.05.2010 г. – м.04.2011 г., два месеца от
който попадат в исковия период, и за отчетния период м.05.2011 г. – м.04.2012
г., попадащ изцяло в исковия, е бил осигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. В имота е имало 5 бр. отоплителни тела с
монтирани разпредели на топлинна енергия, по които са направени отчети. В
банята е имало щранг лира. Не е начислявана топлинна енергия за отопление имот
от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен
разход на топлинна енергия за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 286 м3. Начислена е топлинна енергия за БГВ на база
отчет на 2 бр. водомери. Дяловото разпределение е извършвано при спазване на
действащата нормативна уредба. Според заключението на СТЕ, за исковия период
м.03.2011 г. – м.04.2012 г. стойността на реално потребената топлинна енергия
за периода възлиза на сумата от 3 579, 63 лв., формирана като разлика
между фактурираната по прогнозни стойности сума в размер на 3 606, 39 лв.
и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 26, 41 лв.
От заключението на ССЕ, изготвена от
вещото лице Р.С., се установява, че за исковия период са извършено частично
плащане на главница в размер на 138, 49 лв. по фактура за м.03.2011 г. на обща
стойност 138, 49 лв., като 3 806,
08 лв. главница, от която: сумата от 3 606, 39 лв. – фактурирана стойност
на топлинна енергия; сумата от 193, 62 лв. – за доплащане от изравнителни
сметки за периода и сумата от 61, 20 лв. – цена на услугата дялово
разпределение. Общият размер на законната лихва според заключението на ССЕ възлиза
на сумата от 521, 35 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до
17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите му е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 190, том LXXXXII от 03.12.1992 г. се установява, че Ц.Г.К. е дарила
процесния имот на дъщеря си Р.З.К., като си е запазила право на ползване на
западната стая с размери 3,70 м на 3,50 м до края на живота й. По този начин правото на собственост на Р.З.К. е
ограничено от вещното право на ползване на Ц.Г.К. по отношение на западната
стая, за която собственикът притежават т.нар. „гола собственост“ и докато
съществува правото на ползване за вещния ползвател, той не би могъл да
упражнява правомощието да я ползва. Вещното право на ползване на Ц.Г.К. се е
погасило със смъртта й, настъпила на 24.12.2013 г., на основание чл.59, ал.1
ЗС.
От изложеното следва, че за исковия период м.03.2011 г. – м.04.2012 г. Ц.Г.К. е имала качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди с оглед притежаваното от нея качество на вещен
ползвател, но не за целия топлоснабден имот, а само за западната стая с размери
3,70 м на 3,50 м. За възникване на последното е без правно значение дали
вещният ползвател е поискал откриване на партида за имота на негово име.
Обстоятелството, че за исковия
период са издавани фактури на името на собственика на имота Р.З.К. и че от страна на ищеца й е изпращана
покана за доброволно изпълнение, не изключва качеството на Ц.Г.К. на потребител
на топлинна енергия съобразно притежаваното от нея вещно право на ползване. За
исковия период собственикът на имота на самостоятелно основание е задължен за
разноските за ползването на имота, в това число и за консумираната топлинна
енергия, в обема на притежаваните от него права. По изложените съображения не
може да приеме, че между Р.З.К. и топлопреносното предприятие е възникнало
облигационно правоотношение, изключващо качеството на Ц.Г.К. на потребител на топлинна енергия в обема на
запазеното вещно право на ползване за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.
01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г.,
приложими към исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. (отм., ДВ бр. 25 от
20.03.2020 г.), приложима по отношение на исковия период.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД. Третото лице – помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно потребената топлинна енергия през процесния период, в съответствие
с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
От заключението на СТЕ се установява, че стойността на реално потребената
топлинна енергия за имота през исковия период възлиза на сумата от 3 579,
63 лв., формирана
като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума в размер на
3 606, 39 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер
на 26, 41 лв.
Посочената сума следва да бъде намалена с извършеното частично плащане на
главница за исковия период, констатирано от заключението на ССЕ, в размер на
138, 49 лв., поради което дължимият остатък възлиза на сумата от 3 441, 14
лв.
Съдът намира, че с оглед притежаваното от Ц.Г.К. вещно право на ползване,
размерът на задължението на последната за стойността на потребената топлинна
енергия възлиза на сумата от 390 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
За така посоченото задължение ответниците в качеството им на наследници
на Ц.Г.К. следва да отговарят при равни квоти, както следва: Ч.З.К. – 195 лв. и
Р.З.К. – 195 лв.
Задължението е парично и за периода на забава се дължи обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33, ал.1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на
потребители за битови нужди в гр.София от 2008 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Вземането на ищеца за мораторна лихва
възлиза на сумата от 50, 86 лв.,
определена по реда на чл.162 ГПК.
За така посоченото задължение ответниците в качеството има на наследници
на Ц.Г.К. следва да отговарят при равни квоти, както следва: Ч.З.К. – 25, 43
лв. и Р.З.К. – 25, 43 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението
следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу Ч.З.К.
и Р.З.К. искове до размер на сумата от 390 лв., представляваща стойността на потребената
топлинна енергия за периода м.03.2011 г.
– м.04.2012 г., и до размер на сумата от 50, 86 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.05.2011 г. – 17.05.2013 г.
По разноските:
Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 355, 13
лв., от която сума: 86, 05 лв. държавна такса и 269, 08 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
При първото разглеждане на делото на първа инстанция в производството по
гр.д. № 34403/2013 г. на СРС разноските на ищеца са в размер на 1 347, 37
лв., включващ: 116, 19 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещи лица, 531,
18 лв. депозит за особен представител и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При първото разглеждане на делото на въззивна инстанция по в.гр.д.5651/2016
г. на СГС, IV А
въззивен състав не се установява ищецът да е сторил разноски.
В това производство ответниците са направили разноски в размер на 532 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
При новото разглеждане на делото пред първа инстанция ищецът е направил
разноски за депозити в размер на 100 лв. за вещите лица, като е поискал и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи на
сумата от 100 лв. Общо разноските възлизат на сумата от 200 лв.
Ответниците не ангажират доказателства за сторени разноски в това
производство.
В настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 101, 12
лв. държавна такса и е заявил претенция за юрисконсултско възнаграждение, което
следва да се определи на 100 лв. Общият размер на разноските възлиза на сумата
от 201, 12 лв.
Въззиваемите претендират адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. по
договор за правна защита от 14.09.2020 г., сключен с адв. Радостина Иванова, като
съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед правната и
фактическа сложност на делото, обстоятелството, че отговорът на въззивната
жалба е подаден чрез друг адвокат и обема на осъществената правна защита,
изразяваща се в процесуално представителство в проведеното на 16.09.2020 г.
открито съдебно заседание пред СГС. По изложените съображения дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 532 лв., определен по реда на Наредба №
1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, общият размер на разноските на ищеца възлиза на
сумата от 2 103, 62 лв., от които последният има право на сумата от 215,
55 лв. съобразно уважената част от исковете. Общият размер на разноските на
ответниците възлиза на сумата от 1 064 лв., от която последните имат право на
сумата от 954, 98 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Като краен резултат, на ответниците следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 739, 43 лв. разноски по делото, по компенсация с
дължимите от тях разноски на ищеца.
По частната
жалба на ответниците:
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирани страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съдът намира, че искането за присъждане на разноски на ответниците при
първото разглеждане на делото пред въззивна инстанция в производството по
в.гр.д. № 5651/2016 г. на СГС, IV А въззивен състав в размер на сумата от 532 лв. по договор за правна
защита от 06.06.2016 г. е било своевременно заявено, за извършването им
своевременно са били ангажирани доказателства и е бил представен списък на разноски.
Същите не подлежат на присъждане в горепосоченото производство, приключило с
обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от СРС, а следва да се присъдят при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения частната жалба се явява основателна. Тези разноски са
взети предвид от настоящата инстанция при разпределението на разноските с оглед
изхода на спора.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 80038 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 10254/2017 г. на СРС, I ГО, 43
състав, в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Ч.З.К., ЕГН **********
и Р.З.К., ЕГН **********, правоприемници на починалата в хода на процеса Ц.Г.К.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – до размера на сумата от 390 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода м.03.2011 г. – м.04.2012 г. за топлоснабден имот – апартамент № 79,
находящ се в гр. София, ж.к. „*********, ведно със законната лихва от
05.06.2013 г. до изплащане на вземането, и иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – до размера на сумата от 50, 86 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.05.2011 г. – 17.05.2013 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Ч.З.К., ЕГН ********** и Р.З.К.,
ЕГН **********, правоприемници на починалата в хода на процеса Ц.Г.К., ЕГН **********,
искове, че Ч.З.К., ЕГН ********** и Р.З.К., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ГПК, по 1/2 от сумата 390 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода м.03.2011 г. – м.04.2012 г. за
топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к. „*********,
ведно със законната лихва от 05.06.2013 г. до изплащане на вземането, и на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – по 1/2
от сумата 50, 86 лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.05.2011 г. – 17.05.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 9281/2013 г. на СРС, III ГО, 91 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80038 от 01.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 10254/2017 г. на СРС, I ГО, 43 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на
Ч.З.К.,
ЕГН ********** и Р.З.К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 739, 43 лв. разноски по делото – по компенсация.
ОТМЕНЯ по частна жалба на Ч.З.К. и Р.З.К. определение №
136680 от 10.06.2019 г., постановено по гр.д. № 10254/2017 г. на СРС, I ГО, 43 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 80038 от 01.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 10254/2017 г. на СРС, I ГО, 43 състав, на основание чл.248, ал.1 ГПК, в частта за разноските,
както следва:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на Ч.З.К.,
ЕГН ********** и Р.З.К., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 532 лв.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по в.гр.д. № 5651/2016 г. на СГС, IV А въззивен състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“
ЕООД, ЕИК********, с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.