и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 316/19.05.2005 година, постановено по НАХД № 270/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Валентин Димитров Петков от гр. Кърджали за виновен в това, че на 02.03.2005 година в гр. Кърджали управлявал МПС- “Нисан Станца” с ДК № С 46 35 ВК, собственост на Димитър Кирилов Шишоев от гр.София, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.42 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал.1, във вр. с чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 550 лева. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК му е наложил наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца, считано от отнемането на свидетелството за управление на МПС. Въззивното производство е образувано по жалба на Валентин Димитров Петков от гр. Кърджали, който обжалва решението като неправилно относно срока на наложеното му административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 месеца, което счита за прекалено тежко. Обосновава оплакването си с обстоятелството, че работи като шофьор извън границите на област Кърджали, като понастоящем работел като такъв в курорт “Слънчев бряг”, където започнал туристическият сезон. Счита, че лишавайки го от право да управлява МПС за такъв продължителен период от време, първоинстанционният съд го бил лишил от правото да работи и да изкарва прехраната на семейството си. Твърди също, че това наказание го ограничавало и в придвижването до работното му място, което било на 300 км от гр.Кърджали. Моли съда да измени решението на първоинстанционния съд в частта му относно наложеното му наказание “лишаване от право да управлява МПС”, като бъде намалено така наложеното му наказание. В съдебно заседание жалбодателят поддържа жалбата си, както е предявена. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното решение, на основание чл.313 ал.1 и сл. от НПК и във връзка с оплакванията на жалбодателя с жалбата, констатира следното: Жалбата е неоснователна. Делото е изяснено от фактическа страна, като първоинстанционният съд е установил всички обстоятелства от значение за предмета на доказване по чл. 82 от НПК. Извършването на деянието по чл. 343б ал.1 от НК не се оспорва и от жалбодателя. Установено по безспорен начин е, че на 01.03. срещу 02.03.2005 година вечерта жалбодателят Петков имал гости от гр.София, с които в дома му консумирали алкохол. Около 04.30 часа сутринта на 02.03.2005 год. свършила газта в газовата бутилка, с която жалбодателя се отоплявал. Жалбодателят решил да зареди бутилката с газ и въпреки, че бил употребил значително количество алкохол, потеглил с лек автомобил марка “Нисан Станца” с ДК № С 46 35 ВК, собственост на Димитър Кирилов Шишоев от гр.София. Управлявайки автомобила, жалбодателят Петков отишъл до газстанция “Симекс” в гр.Кърджали, където заредил газовата бутилка. На връщане към дома си бил спрян от органите на КАТ, като бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер”, което отчело наличие на концентрация на алкохол в кръвта му в размер на 1.71 на хиляда. Бил му издаден талон за изследване на кръвта, като от извършеното химическо изследване на кръвта на жалбодателя се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта му възлиза на 1.42 на хиляда. Бил му съставен акт за установяване на административно нарушение и със заповед № 137/02.03.2005 година на началника на РПУ – Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка, е отнето временно свидетелството за правоуправление на жалбодателя, до решаване на въпроса с отговорността му. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от пълните самопризнания на подс.Петков, от показанията на разпитания по делото св. Шанев, от заключението на химическата експертиза и показанията на вещото лице Маринов; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от съда. Във връзка с възприетото от фактическа страна, безспорно е установено, че жалбодателят Петков е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е направил и първоинстанционният съд. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложеното му наказание “лишаване от правоуправление на МПС”, което счита за явно несправедливо. Производството пред районния съд се е развило по реда на чл. 414 б и сл. от НПК, въз основа на внесено от Районна прокуратура Кърджали мотивирано постановление за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за деянието по чл. 343б ал. 1от НК. Съдът във връзка с това правилно е отчел, че са налице кумулативните изисквания на закона за приложението на чл. 78а от НК по отношение на наказателната отговорност на обвиняемия: за деянието се предвижда наказание лишаване от свобода до една година; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и от деянието не са причинени имуществеÝи вреди, като е освободил жалбодателя от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 550 лева. На основание чл 343г от НК, във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 и във връзка с чл. 78а ал.4 от НК е наложил на жалбодателя Петков и административното наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и два месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление. Въззивната жалба касае именно срока на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и два месеца. В подкрепа на искането за намаляването му се сочи, че жалбодателят работел като шофьор в курорта “Слънчев бряг” и лишаването му от правоуправление на МПС го лишавала от възможността да работи и да изкарва прехраната на семейството си. Във връзка с определяне срока на това административно наказание, следва да се посочи, че съобразно общата разпоредба на чл. 49 ал.1 от НК, това по вид наказание може да се налага самостоятелно за срок до три години – на жалбодателя е наложено такова за срок от една година и два месеца, което е под средния размер на това наказание и е съобразено с практиката на съда по този вид дела. За да наложи на жалбодателя наказанието “лишаване от право да управлява МПС” в посочения размер, първоинстанционният съд е отчел високата степен на обществена опасност на деянието, проблемите, които жалбодателят е създал на органите на МВР при извършване на проверката за наличие на алкохол в кръвта му, а от друга страна – чистото съдебно минало на жалбодателя, добрите характеристични данни и пълните му самопризнания. Наред с това, соченото обстоятелство, че жалбодателят работи като шофьор и по този начин осигурява прехраната на семейството си, не следва да бъде отчетено като смекчаващо или извинително такова и не е основание за намаляване на срока на лишаването от право да управлява МПС, тъй като упражняването на дейност като професионален шофьор в още по-голяма степен задължава жалбодателят да бъде стриктен по отношение на правилата за движение и да спазва задълженията си като водач на МПС. Употребявайки алкохол над допустимото количество и управлявайки МПС след употреба на алкохол с немалка концентрация, жалбодателят сам се е поставил в невъзможност да упражнява професията си с всички неблагоприятни последици от това. С оглед на тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че наложеното на жалбодателя наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и два месеца не е явно несправедливо, тъй като същото е определено от първоинстанционния съд при спазване на принципите за индивидуализация на наказанието, като същото съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и би способствувало в най-пълна степен за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Ето, и тъй като първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателя наказание не е явно несправедливо, то следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание чл.336 във вр. с чл. 332 т.6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 316/19.05.2005 година, постановено по Н.а.х.дело № 270/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |