№ 35
гр. гр.Несебър, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20232150100683 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод искова молба вх. № 6118/27.06.2023 г. на „В.и К.” ЕАД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу Д. Д. А., БУЛСТАТ *** и
П. У. А., БУЛСТАТ ***, двамата граждани на Великобритания, с регистриран общ
адрес на територията на Република България: гр. ***, с която се иска от съда да осъди
ответниците да му заплатят сумата от 208,10 лева – главница, представляваща сбор от
неизплатени главници по фактури за П.звани услуги за водоснабден обект с адрес в гр.
***, с ид. № ***, и съгласно издадени фактури за периода 25.11.2020 г. – 22.12.2022 г.,
с отчетен период по фактури 29.05.2020 г. – 13.12.2022 г., дължима от ответниците
разделно, при равни квоти или по 1/2 от главницата за всеки от тях,
представляваща сумата от по 104,05 лева; сумата от 32,66 лева, представляваща
мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от
26.12.2020 г. до 26.06.2023 г. – датата на подаване на исковата молба, дължима от
ответниците разделно, при равни квоти или по 1/2 от същата за всеки от тях,
представляваща сумата от по 16,33 лева; както и законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 929470, за
водоснабден обект с административен адрес: гр. ***, с ид. № ***. За ответниците,
качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по
отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за П.зване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по
1
възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия,
като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абонатите се
осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани
от оператора два пъти годишно. Ответниците не изпълнили задълженията си за
заплащане на потребените за обекта услуги, по издадена фактура №
**********/25.11.2020 г., а именно сумата от 107,50 лева, частично дължима от
фактурирани услуги на стойност 128,14 лева, падежирала на 26.12.2020 г., както и по
издадена фактура № **********/22.12.2022 г. – сумата от 100,60 лева. Предвид
изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно
производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 32,66 лева и
представляваща сбор от дължимата лихва върху посочените суми, за периода от
падежирането на вземанията до 26.06.2023 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от ответниците, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК общ особен
представител– адвокат С. С. от БАК, с който исковете се оспорват като неоснователни
и недоказани. Твърди се, че ищецът не ангажира доказателства относно твърденията
си, че абонатен № 929470 е разкрит именно за СОС с ид. № ***, както и че ответниците
са придобили качеството на потребите ли за ВиК услуги за него. Оспорват се
ангажираните справки и фактури, като непротивопоставими на ответниците. Релевира
се възражение за настъпила в П.за на отвениците погасителна давност.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответниците поддържа дадения отговор в открито
съдебно заседание, моли за решение за отхвърляне като неоснователни и недоказани на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 94, том II, рег. № 1136, дело № 288 от
13.02.2009 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Несебър,
рег. № 208 при НК /л. 52-53 от делото/, видно от който ответниците Д. Д. А. и П. У. А.
са придобили правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда,
представляващ апартамент № G1 с ид. № ***, с адрес на обекта: гр. ***. Този факт се
потвърждава и от ангажирана от ищеца справка № 937153/26.07.2022 г. по партидата
на имота в СВ – гр. Несебър /л. 11 от делото/, видно от която фигурират други
последващи разпореждания със същия.
Съгласно заявление за откриване на партида /л. 54 от делото/, именно
ответницата А. е изразила желание да бъде открита партида при ищеца за
притежавания от нея водоснабден обект – процесното жилище, като въз основа на него
и видно от протокол, в обекта е монтиран водомер № 1117982.
2
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.11.2020 г. и №
**********/22.12.2022 г. /л. 18-19 от делото/, за посочения апартамент била открита
партида с аб. № 929470 към „В.и К.” ЕАД. От справки-извлечение от електронния
карнет за посочения аб.номер и централния водомер в сградата /л. 7-8 от делото/ е
видно, че на монтирания в имота водомер е направено отчитане за периода 29.05.2020
г. – 03.11.2020 г., като водомер 1616/137 е „видян“ и старото показание е било 31 куб.
метра, а новото – 43 куб. м., както и отчитане в периода 21.05.2022 г. – 13.12.2022 г.,
при което водомерът отново е „видян“ и старото показание е било 43 куб.м., а новото –
56 куб.м. Видно от справката за отчитането на централния водомер на сградата, в която
се намира собственият на ответниците имот, за съответните периоди е отчетено
потребление при режим „видян“ за същия. От фактурите се установява, че посочените
количества са били остойностени като е начислена сумата от 128, 14 лева за
потребените в собствения на ответника обект услуги по фактурата от 25.11.2020 г. и
сумата от 100,60 лева – по фактурата от 22.12.2022 г.
От страна на ищеца са представени и два броя протоколи за неуказан достъп до
обекта на ответниците за извършване на отчет от 18.04.2022 г. и 24.02.2023 г. /л. 55-56
от делото/.
Видно от Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2020 г. била без ДДС: 1,415 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м. Считано
от 01.01.2021 г. тези цени са били, както следва: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м., без
ДДС и съгласно Решение № Ц-46/30.12.2020 г. на КЕВР, а считано от 01.08.2022 г.,
както следва: 2,140 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,542 лв. на
куб. м., а за пречистване – 0,973 лв. на куб. м., без ДДС и съгласно Решение № Ц-
46/30.12.2020 г. на КЕВР.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответниците са собственици на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенциите си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
ищеца, за съда се налага извода, че правото на собственост се доказва по отношение и
на двамата ответници, както от представения нотариален акт, така и от справката по
партидата на имота към Агенция по вписванията, която следва да се цени като
официален документ за удостоверените с нея данни, до опровергаването им с други
писмени доказателства по делото. По делото не се ангажираха доказателства,
ответниците да са се разпореждали във времето със съсобствения имот, поради което
съдът приема за доказано, че същите го притежават, считано от 13.02.2009 г. до
понастоящем, в равни дялове, доколкото друго не е уговорено с нотариалния акт.
Във връзка с изричното оспорване на особения представител относно наличието
по отношение на ответниците на качеството „потребители“, респ. съществуване на
облигационна връзка между страните, следва да се посочи, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1
3
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за П.зване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на П.зване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от
публично обявените ОУ на ищцовото дружество, приети с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във в."Новинар" на 21.08.2014 г. и в."Компас" на
29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г., потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или П.зватели на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Цитираните разпоредби определят по законов ред лицата, с които се приема за
сключен неформален договор за доставка на ВиК услуги, със съдържание, установено
с чл. 8 от наредбата и ОУ на доставчика. Още повече, по делото бе прието като
доказателство неоспорено от особения представител заявление за разкриване на
партида за процесния имот от ответницата А., което носи неин подпис, макар и
поставен в частта, съставляваща протокол от монтаж на водомер, което установява
инициатива от ответната страна, чрез един от съсобствениците, за възникване на
договорни отношения между страните, възникнали по силата на закона с монтажа на
измервателното средство на ВиК в имота на ответниците. В този смисъл, съдът намира
за несъстоятелни възраженията на особения представител за недоказаност на
облигационната връзка между страните по договор за доставка на ВиК услуги и за
процесния водоснабден обект.
Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на
съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но
след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът
намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с
изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги
от ищеца са публично оповестени и обвързват ответниците.
В случая отчитането на процесния водомер за обекта на ответниците е станало
на 03.11.2020 г., 23.02.2021 г., 26.05.2021 г., 06.10.2021 г., 20.05.2022 г. и на 13.12.2022
г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при
обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти
годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, извършени именно през
есента на 2020 г. и зимата 2022 г., при реално извършени отчети два пъти годишно за
обекта и снемане на показанията от „видян“ водомер. Така при отчета от 03.11.2020 г. е
установено потребление за обекта от 12 куб.м. вода, а при отчета от 13.12.2022 г. – 13
куб.м. вода. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се
П.зва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при
условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в
интерес на потребителя, тъй като отчетникът е „видял“ показанията на водомера и на
практика са отчетени действително потребните количества вода при двата процесни
отчета. Налага се извод, че процесното отчитане е осъществено в съответствие с
правилата, въведени с ОУ на доставчика, обвързващи надлежно ответниците. Правата
на ответниците са били запазени, като в тяхно присъствие, през периодите на
пребиваването им в имота е извършено реално отчитане на потреблението в
собствения им водоснабден обект, съобразно представената по делото справка.
Що се касае до фактурираните количества от разпределение, видно от
представената справка-извлечение от показанията на централния водомер и справка-
извлечение за ап. G1, същите са пропорционално определени от системата на водния
4
оператор в тежест на ответниците, съгласно отчитанията на 03.11.2020 г. и 13.12.2022
г. индивидуален водомер. Съгласно уредбата на чл. 25 от Общите условия на
оператора, начислената вода „от разпределение“, се засича при сравняване на данните
от централния водомер и подотчетните водомери, като в случай на установена разлика,
същата се разпределя пропорционално на абонатите, обслужвани от централни
водомер. На съда е служебно известно, че разпределението по посочения ред се
осъществява от изчислителна машина на база математически алгоритъм, съобразно
свалените данни за потреблението на индивидуалния и централния водомер, още
повече по делото не са направени изрични оспорвания относно размерите и
основанията на фактурираните суми от разпределение.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.11.2020 г. и 22.12.2022 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни
след издаването им, съответно на 26.12.2020 г. и 22.01.2023 г. Тук е мястото да се
отбележи, че срещу издадените фактури от ищеца не се ангажираха доказателства по
делото да са подавани възражения от страна на ответниците по реда на чл. 34, ал. 1 от
ОУ на оператора. От друга страна, видно от неоспорените твърдения на ищеца, по
първата фактура е постъпило плащане, поради което и се претендира частично вземане
по нея. Частичното плащане по фактурата от 25.11.2020 г. следва да се цени от съда
като признание на вземането по същата от страна на ответниците.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се П.ага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за П.зване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справките и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответниците.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответниците за
собствения им процесен водоснабден обект.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на задълженията възлиза общо на 208,10 лева, съгласно приетите цени от
водния регулатор и извършеното частично плащане от ответниците по фактура от
25.11.2020 г. С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от
104,05 лева за Д. Д. А. /1/2 от 208,10 лева, съобразно квотата й в съсобствеността/ и
104,05 лева за П. У. А. /1/2 от 208,10 лева, съобразно квотата му в съсобствеността/ се
явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Относно релевираното от особения представител на ответниците възражение за
настъпила в тяхна П.за погасителна давност по отношение на ищцовите вземания,
съдът преценява същото, като неосователно. Действително се касае до периодични
плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна
5
давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при които се
предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване на
фактурата или конкретно по процесните – на 26.12.2020 г. и 22.01.2023 г. Т.е.
вземанията са възникнали с издаването на фактурите, но изискуемостта им е
настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за ответника. При това
П.ожение се налага извод, че давността по отношение на процесните суми е била
прекъсната с подаване на исковата молба на 26.06.2023 г. /чрез куриер/, като е щяла да
изтече съответно по всяка от фактурите на 26.12.2023 г. и 22.01.2026 г. По тези
съображения, направеното възражение се явява неоснователно.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главниците по фактурите и от
датите на падежите до подаване на исковата молба – 26.06.2023 г. След извършени от
съда математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва с интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи, че претендираната мораторна
лихва е основателна и по размер, предвид което следва да бъде присъдена вцялост и
съобразно квотите в съсобствеността или по 1/2 от претендираните 32,66 лева за всеки
от ответниците - сума от по 16,33 лева.
Като последица от уважаване на главните претенции, в П.за на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху тях, от датата на подаване на исковата молба –
27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева по
настоящото дело, които да се възложат по равно на всеки от ответниците или за всеки
от тях сума в размер от по 300 лева. Съдът приема за доказани по делото посочените
разноски, които включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 400 лева –
внесен депозит за възнаграждение за особен представител на ответниците, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по
делото и ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за
осъщественото в П.за на ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва
да определи възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. А., БУЛСТАТ ***, гражданка на Великобритания, с регистриран
адрес на територията на Република България: гр. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, сумата от 104,05 /сто и четири лева и пет стотинки/
лева, съответстваща на квотата в съсобствеността – 1/2 част от цялата сума от 208,10
лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури № ********** от
25.11.2020 г. и № **********/22.12.2022 г., за доставена, отведена и пречистена вода
до имот, находящ се в гр. ***, с ид. № ***, аб.№ 929470, с отчетен период по фактури
29.05.2020 г. – 13.12.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
6
ОСЪЖДА Д. Д. А., БУЛСТАТ ***, гражданка на Великобритания, с регистриран
адрес на територията на Република България: гр. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да
заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
сумата от 16,33 /шестнадесет лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 208,10 лева, съответстващата на квотата в
съсобствеността – 1/2 част от 104,05 лева за периода от 26.12.2020 г. до 26.06.2023 г.
ОСЪЖДА Д. Д. А., БУЛСТАТ ***, гражданка на Великобритания, с регистриран
адрес на територията на Република България: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 300 /триста/ лева
– съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА П. У. А., БУЛСТАТ ***, гражданин на Великобритания, с регистриран
адрес на територията на Република България: гр. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, сумата от 104,05 /сто и четири лева и пет стотинки/
лева, съответстваща на квотата в съсобствеността – 1/2 част от цялата сума от 208,10
лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури № ********** от
25.11.2020 г. и № **********/22.12.2022 г., за доставена, отведена и пречистена вода
до имот, находящ се в гр. ***, с ид. № ***, аб.№ 929470, с отчетен период по фактури
29.05.2020 г. – 13.12.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА П. У. А., БУЛСТАТ ***, гражданин на Великобритания, с регистриран
адрес на територията на Република България: гр. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да
заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
сумата от 16,33 /шестнадесет лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 208,10 лева, съответстващата на квотата му в
съсобствеността – 1/2 част от 104,05 лева за периода от 26.12.2020 г. до 26.06.2023 г.
ОСЪЖДА П. У. А., БУЛСТАТ ***, гражданин на Великобритания, с регистриран
адрес на територията на Република България: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 300 /триста/ лева
– съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 *** 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7