Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
05.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори
юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 133 по
описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно такова за издръжка на пълнолетно лице.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от В.Г.Г., ЕГН:********** срещу неговия баща Г.В.Г., ЕГН: **********,
въз основа на която се иска ответникът да бъде осъден да заплаща на своя
пълнолетен учащ син издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от
предявяване на иска до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска,
както и издръжка за минало време за периода от 25.04.2019г. (навършване на
пълнолетие на момчето) до датата на подаване на иска.
Ищецът в исковата си молба твърди, че с влязло в
сила решение, постановено по гр.д. №382/2013г. на Районен съд-Пирдоп,
ответникът, който е негов баща, е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 200 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на законни причини за изменението или прекратяването и, която издръжка е
заплащал редовно до настъпване на пълнолетие на ищцата на 25.04.2019г. Ищецът
сочи, че след този момент, независимо че продължил средното си образование в
редовна форма на обучение в ПГМЕ- гр.Пирдоп, баща му не се е поинтересувал и не
е пожелал да се погрижи за издръжката му. Ищецът твърди, че след навършване на
18-годишна възраст, разчита изцяло на финансовата подкрепа на майка си, която
се грижи за ежедневните и текущи негови разходи, които не може да посреща сама
заради ниските и доходи. Сочи, че майка му се грижи и за неговия по-малък брат
- Петрослав. Заявява, че му е невъзможно да започне работа, за да се издържа
сам, а не притежава и никакво имущество, от което да реализира доходи, не
получава и стипендия. Според ищеца, ответникът изцяло се е дезинтересирал от
него като негов син и не се интересува как той се издържа и се справя с
разходите, след като продължава да учи. Не му бил предлагал никаква помощ, включително
финансова, независимо че реализира доходи от трудово възнаграждение, което
получава от работодателя си „Аурубис България“ АД. Ищецът сочи, че като ученик
в редовна форма на обучение, се нуждае от средства за покриване на ежемесечните
си разходи, свързани с обучението, такива от първа необходимост за храна,
облекло, учебни помагала. Цялостната му издръжка за един месец сочи, че е около 500 лв. и е
поета изцяло от майка му.
По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна и бащата е взел становище по
исковата молба, с което е заявил, че исковете са допустими, но неоснователни и
моли да бъдат оставени без уважение. На първо място се сочи, че се търси
издръжка от пълнолетно лице, което към днешна дата не е представило
доказателства, че отговаря на изискванията на чл.144 СК- да учи редовно в
средно или висше учебно заведение. На следващо място, при наличие на основание
да се иска издръжка, не било съобразено обстоятелството създава ли тя особени
затруднения на родителя, от който се иска. Ответникът твърди, че освен
пълнолетния си син, има още две непълнолетни деца, които издържа – Г.Г.Г.,
роден на ***г. и Денис Г.Г., роден на ***г. Детето Г.Г. освен това страдало от
хронично заболяване – астма и имало нужда от постоянно лечение и грижа, като
приема скъпо струващи медикаменти и периодично се подлага на медицински
прегледи. Ответникът твърди още, че е длъжник по три банкови кредита, посочва
техния остатък към момента и заявява, че по-голямата част от трудовото му
възнаграждение се превежда за погасяване на дължимите месечни вноски по
кредитите. Сочи, че макар средното му трудово възнаграждение за шестмесечен
период да възлиза на 3060 лв. бруто, то след приспадане на дължимите данъци,
осигуровки и вноски, му остават 1425.20 лв., като по този начин за издръжката
на ответника и двете му деца се падат по 475.07 лв. Сочи, че е собственик на
два имота в гр.Пирдоп, които обаче не се отдават под наем и не носят никакви
приходи, а напротив – по тях има разходи за данъци, такса смет и поддръжка.
Сочи, че има декларирани и 5 МПС-та, като две от тях са товарни- самосвал и
товаропътнически, а другите три са ретро автомобили, придобити на стойност
300-400 лв., като никое от тях не носи приход на ответника, а само разходи-
данък МПС, застраховки, винетки и поддръжка. Ответникът счита, че ищецът- негов
син е пълнолетен и макар да е още ученик, работи и реализира доходи, живее със
своята майка, която също работи и реализира доходи. Съпругът на майката на
ищеца също работел в „Аурубис“ – гр.Пирдоп и реализирал значителни доходи.
Майката на ищеца притежавала собствени недвижими имоти и МПС. Съпругата на
ответника пък не работела, а осъществявала само дейност като социален асистент
и получавала минимален доход. Всичко изложено доказвало, че даването на
издръжка на пълнолетния ищец, ще създаде особени затруднения на ответника и
поради това от съда се иска да остави исковата молба без уважение.
Съдът е предоставил възможност на страните да се спогодят, но същите не
проявяват склонност към компромис от своите позиции.
В съдебно заседание ищецът В.Г.Г. се явява лично и се представлява сам,
като заявява, че поддържа исковата молба и в хода на устните състезания моли
съда да уважи предявените искове по съображенията, изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Г.В.Г. се явява лично и се
представлява и от своя упълномощен процесуален представител – адв.Т.С. от САК,
който заявява, че оспорват изцяло предявените искове. В хода по същество на
делото адв. С. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Счита, че и двата иска са неоснователни. Сочи, че правото
на издръжка на пълнолетно учащо лице не е безусловно и трябва да се направи
преценка дали освен че учи в съответната редовна форма на обучение, ищецът не
може да се издържа от собственото си имущество – на първо място и на второ
място – дали търсената издръжка няма да създаде изключително затруднения на
този, от когото бива търсена. В настоящия случай адв.С. счита, че исканата
издръжка ще създаде изключителни затруднения на ответника. Установено било, че
той е родител на две малолетни деца – едното на 3 години, а другото – на 6
години, спрямо които има безусловно задължение за издръжка. Сочи, че ответникът
живее в четиричленно семейство, заедно с майката на двете деца, която няма
постоянни доходи и единствените доходи в семейството произхождат от трудовото
възнаграждение на ответника. Установена била и задлъжнялост на ответника към
кредитни институции и че след приспадане от трудовото му възнаграждение на
всички разходи, на пръв поглед значителното трудово възнаграждение оставало в
такъв размер, че разпределено между четиричленно семейство, сумата не
надвишавала 500 лв. на лице, т.е. отнемайки част от този доход, това ще постави
в затруднение освен самия ответник, също и малолетните му деца, които са изцяло
зависими от него, още повече, че за детето Г. се установило, че здравословното
му състояние е влошено, страда от хронично заболяване, което изисква
перманентно лечение, провеждане на прегледи, консултации със специалисти и
вземане на съответни мерки. Освен това нуждата от средства за издръжка на
децата, свързана с дрехи, обувки, храна, макар и в по-малка степен, поради
по-ниската им възраст, била аналогична на тази на ищеца. От друга страна адв.С.
счита, че не е доказано след 26 юни 2020г. ищецът да има основание да търси
издръжка, доколкото не е представил никакво доказателство, че учи в редовна
форма на обучение във висше учебно заведение. Затова искането за заплащане на
издръжка след 26 юни 2020г. било изцяло неоснователно, тъй като липсвала една
от предпоставките, предвидени в закона, а по искането за заплащане на издръжка
за предходен период 1 година назад – същото било неоснователно по изложените
доводи. Адв. С. счита, че ищецът няма ограничение и би могъл да полага някаква
форма на трудова заетост поне в междинния период между приключване на средното
си образование и започване на евентуалното висше обучение, с която да си набави
някакви средства, които да послужат за издръжката му. Според процесуалния
представител на ответника, недоказано останало и обстоятелството, че майката
също има непълнолетно дете, за което се грижи. Ответникът Г.Г. поддържа
заявеното от адвоката. Заявява, че детето е настроено от майка си срещу него и
че не е вярно, че не се е грижил за него, като години наред е изплащал издръжка
на В., вземайки от издръжката на малките си деца и до навършване на
пълнолетието му е бил коректен, но няма възможност за повече.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
Обстоятелствата, че страните в
производството са баща и син, като синът не е навършил двадесет годишна възраст, а на 25.04.2019
г. е навършил пълнолетие, са безспорни и не се нуждаят от доказване, макар по
делото да са представени доказателства в тази връзка - Удостоверение за раждане серия УС-0 № 472365/27.04.2001 г. на В.Г.Г.,***, въз основа на акт за раждане № 435/27.04.2001
г.
В производството пред
Районен съд- гр. Пирдоп е представена Служебна бележка с изх. № 304/20.07.2020г., издадена от
директора на Професионална Гимназия по механоелектротехника
– гр.Пирдоп, видно
от която В.Г.Г. е бил ученик в 12-ти клас, дневна форма на обучение, специалност
„Автоматизация“, за учебната 2019-2020г. В съдебно заседание, по искане на
процесуалния представител на ответника, ищецът уточнява датата, на която е
завършил 12 клас, а именно: 26 юни 2020г. Заявява, че в деня преди съдебното
заседание е приет в университет, но още не е записан.
Представени са
към отговора на исковата молба 2 бр. удостоверения за раждане – удостоверение №333/14.08.2013г., издадено от община Карлово и удостоверение №67/02.03.2017г., също издадено от община Карлово, от които е видно, че
ответникът Г.В.Г. е баща на малолетните деца Г.Г.Г. (роден на ***г.) и Денис Г.Г.
(роден на ***г.). Представени са и медицински документи- амбулаторен лист от
27.02.2020г., кръвни изследвания, рецептурна книжка на хронично болния,
епикриза от 21.05.2020г. за детето Г.Г.Г., от които е видно, че същото страда
от хронично заболяване – „астма с преобладаващ алергичен компонент“. Видно от
експертно решение №0250 от зас. №37 от 11.03.20г. на ТЕЛК към Център за психично здраве –
София област, детето Г.Г.Г. е освидетелстван с 50% степен на увреждане без
чужда помощ за срок до 01.03.2021г.
Приобщени са по делото удостоверения за доходите на двамата родители на
ищеца. Видно от удостоверение, издадено от „Евролукс-99“ ЕООД, Радослава
Неделкова Джонгова – майка на ищеца, е получила за периода от юли 2019г. до юни
2020г. (за период от 12 месеца) нетен доход в размер на 9929.35 лв. или средно
по 827.45 лв. месечно. Видно от служебна бележка, издадена на 15.05.2020г. от
ръководителя на „Направление Рафинерия“ към „Аурубис България“ АД, за периода
от ноември 2019г. до април 2020г. ответникът Г.В.Г. е получил брутен доход в
размер на 18357.31 или средно 3059.55 лв. месечно. За същите 6 месеца са
представени ордерите за получени възнаграждение на Г.Г., от които е видно, че
месечно му се удържат от брутното възнаграждение между 1500 и 1700 лв., в които
удръжки попада сума от 920 лв. – заем към ОББ, данъци, вноски към пенсионни и
осигурителни фондове. Според представените фишове Г.Г. е получил чисто като
възнаграждение следните суми: за ноември 2019г. – 1305.37 лв.; за декември
2019г. – 1500.16 лв.; за януари 2020г. – 2183.78 лв.; за февруари 2020г. –
831.41 лв.; за март 2020г. – 1144.48 лв.; за април 2020г. – 1586.01 лв.
Според удостоверение за декларирани данни, издадено от община Пирдоп, с
актуални към 18.05.2020г. данни, Г.В.Г. е декларирал, че е собственик на 3 бр.
недвижими имота – два, придобити през 2014г. и един – през 2020г., както и на 5
автомобила – 3 леки автомобила, придобити през 2019 и 2020г. и 2 товарни
автомобила, придобити през 2016г. и 2019г.
Към отговора на исковата молба са приложени справки от ръководител отдел
„Кредитна администрация“ към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за движение
по 2 кредита, изтеглени през 2019г., с титуляр Г.В.Г., от които е видно, че към
22.05.2020г. по единия от договорите му остава да дължи 1164.02 лв., с месечна
вноска от 105.82 лв., а по другия – 43 770.13 лв., с месечна вноска 397.91
лв. Представено е и банково удостоверение от „Обединена Българска Банка“ АД,
издадено на 18.05.2020г. в уверение на това, че Г.В.Г. ползва потребителски
кредит с остатък по главница 27 401.09 лв. и месечна вноска от 458.81 лв.,
с краен срок на издължаване 10.06.2026г., както и потребителски кредит с
остатък по главница 29 775.13 лв. и месечна вноска от 446.28 лв., с краен
срок на издължаване 10.03.20207г.
Разпитани са като свидетели Радослава Неделкова Джонгова- майка на ищеца В.Г.Г.
и Донка Анастасова Биволарова – майка на ответника Г.В. Генчеви и баба на ищеца
В.Г.Г..
Според свидетелката Радослава Джонгова синът и В. е бил редовна форма на
обучение до 26 юни 2020г. Месечните разходи на сина и сочи, че са около 500 лв.,
като заявява, че всекидневно му дава поне по 10 лв., с които той да задоволява нуждите
си. Сочи още, че след като В. се прибере от училище, тя трябва да му е
приготвила храна, а другите неща- като дрехи, обувки и консумативи, са съвсем
отделни неща, а нейната заплата е около 1/3 от това, което бащата получава, а и
тя няма други източници на доход. Свидетелката Джонгова заявява, че не е
оставила детето си, въпреки всички трудности, през които е преминала, като
успява да се справи с много заеми и кредити. Твърди, че тази година му
направила бал с пари, които също е взела на заем, а бащата не се поинтересувал
въобще за неговия бал и не дал и една стотинка. Твърди още, че бащата заплащал
издръжка редовно до навършване на пълнолетие на детето, но само издръжка – нищо
в повече. Свидетелката заявява, че синът и не е работил докато е бил ученик,
защото трябвало да бъде редовна форма на обучение. Сочи, че синът и няма имоти
и автомобили, като не страда и от хронични заболявания, но като всеки нормален
човек също се разболява и също са необходими средства в такива случаи - за
лечение.
Свидетелката Донка Биволарова заявява, че има нормални
отношения със своя син и с внука си В., но не живее с никой от тях. Твърди, че В.
е идвал при нея, канила го е на гости и му е помагала финансово, макар и с не
големи суми, но колкото е могла, толкова му е давала. Твърди, че семейството на
сина и Г. е четиричленно и само той набавя доходи в него, като жена му работи
само от време на време като „личен асистент“ по програма и имат две деца, като
едното е много болно – има астма, чести припадъци и много често ходи по болници
в гр.София и гр.Карлово. Твърди, че за болестта си детето приема постоянно
лекарства и ходят за специални рецепти в гр.София. Потвърждава, че синът и има
няколко имота, но те не се отдават под наем, а и са закупени със заеми. Един от
товарните автомобили, собственост на ответника, според свидетелката Биволарова
ползват за лични нужди тя и вторият и съпруг. Твърди, че тя и съпругът и
помагат на семейството на Г.. Не знае синът и да извършва дейности, които да му
носят допълнителни доходи. Не знае и дали Г. е предоставял на сина си средства
или вещи, които да му послужат за нещо. Последно сочи, че е виждала внука си на
15 май, като един или два пъти са разговаряли и по телефона. Сочи още, че
контактът между В. и баща му не е нормален, но причината за това не е в бащата.
Той гледал да стои настрана от сина си, тъй като преди години, когато В. отишъл
да живее с майка си, на бащата било казвано, че го притеснява. Свидетелката
държи да посочи, че 6 години бащата е гледал В. сам и се е грижил за него.
Според наблюденията на свидетелката Биволарова, семейството на нейния син- Г.,
не успява да се справи нормално с доходите, които той има и това налага тя и
нейният съпруг да помагат.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от В.Г.Г. с
кумулативно съединени искове с правно основание чл.144 СК и чл.149 СК вр. чл.144 СК.
С оглед разпоредбата на чл. 144 СК и чл.149 СК за основателност на исковете
следва да се докаже: 1) че ответникът е баща на ищеца, като последният
не е навършил двадесет годишна възраст; 2) ищецът учи редовна форма на образование в учебно заведение; 3) ищецът не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си; 4) ответникът може да дава издръжка без особено затруднение.
При доказване на посочените
предпоставки и с оглед определянето на размера на издръжката следва да се
установят нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи.
Ответникът може
да провежда насрещно доказване относно факта може ли да дава издръжка без
особени затруднения и може ли синът му да се издържа сам от собствени доходи
или имущество.
Безспорно между страните, както съдът
отбеляза при обсъждането на доказателствата, а и доказано чрез ангажираните писмени
доказателства, е
обстоятелството, че ответникът Г.В.Г. е баща на ищеца
В.Г.Г. и че синът му не е навършил двадесет годишна възраст. Представени бяха
доказателства, че ищецът е бил ученик
в 12-ти клас, редовна форма на обучение през учебната 2019-2020г. в Професионална
гимназия по механоелектротехника – гр.Пирдоп, считано до 26.06.2020г. В действителност се установява, че към настоящия момент
ищецът е завършил гимназиалното си образование, като все още не е ясно дали
същият ще продължи да учи висше образование, тъй като има данни от самия ищец,
че е приет във висше учебно заведение, но все още не е записан и за такъв факт
не са ангажирани доказателства.
По делото се събраха свидетелски
показания на майката на ищеца, според които синът и не реализира трудова
дейност и няма имущество, от което да се издържа. Доказателства с обратна
насока не бяха ангажирани от ответната страна. Следователно не е налице в
случая предпоставката, предопределяща отхвърляне на иск за издръжка на
пълнолетен низходящ, а именно: „ищецът да може да се издържа от доходите или имуществото
си“.
При отчитане на гореизложеното,
настоящият състав намира, че първите
три предпоставки за уважаване на исковете се
явяват доказани.
Съдът следва да отбележи, че ищецът В.Г.
не е ангажирал никакви доказателства за своите конкретни нужди. Въпреки това, и
без наличието на такива доказателства, нуждите, типични за момче на неговата
възраст, няма как да бъдат отречени, а следва да бъдат признати. Към момента на
завеждане на исковата молба ищецът е бил все още ученик, прекарвал е част от
времето си в училищна среда, където е следвало да се храни, да е облечен
подходящо и да разполага с необходимите учебни пособия и материали. Неизменен
разход за ищеца именно в периода към завеждане на исковата молба и след това,
към края на 12ти учебен клас, е бил разходът за организация на бал, в който
разход е следвало и двамата родители да участват. Към момента на приключване на
устните състезания по делото има събрани доказателства, макар и не категорични, за желание и решение на ищеца да продължи образованието
си, за каквото бе дадена заявка от негова страна. В този смисъл, на същият ще са
необходими средства за адекватна реализация и поемане на първоначалните разходи
по организация на студентския живот. Доколкото издръжката винаги се присъжда
под прекратително условие – до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката, то в случай, че ищецът все пак не продължи да учи
във висше учебно заведение, то родителят, който е осъден да заплаща издръжка,
би имал основание да преустанови изплащането и, тъй като този вид издръжка е
предвиден само за учащи пълнолетни, за да се обезпечи възможността им да
посещават учебните занятия, без да се налага да работят. Не бе доказано за В.Г.
да съществуват някакви специфични нужди, поради което такива и не могат да са
фактор за преценката на съда.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че заплащането на издръжка по чл.144 СК в действителност, както твърди и процесуалният
представител на ответника, не
е безусловно, което кореспондира с установената константна практика на ВКС
/Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК;
Определение № 1395 от 07.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 459/2012 г./, като по делото следва да се установи дали родителят -
ответник по иска, може да дава издръжка „без
особени затруднения“. Не може да се
настоява за присъждане на такава издръжка във всички случаи, без да се
съблюдават възможностите на родителя /Опр. № 1347 от 28.11.2012 г. по гр. д. № 369/2012 г. на ВКС/. Налице е ограничение, свързано с
обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което поначало е длъжно само
да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава
такава само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. „Особено затруднение“
по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за задоволяване на
елементарните конкретни нужди на самия родител. Това означава, че родителят
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на
пълнолетни учащи деца, се преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е
постановена съдебна практика, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д.
№ 944/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. №
1424/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011
г. на ВКС, IV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на
ВКС, IV г.о. и др.
В конкретния случай, съдът намира, че
родителят – Г.Г. би могъл да дава „без особени затруднения“ на ищеца издръжка в
размер на не повече от 150 лв. месечно. Това е така, тъй като се установи от
доказателствата, че същият издържа две малолетни деца, едното от които със
здравословен проблем, който е хроничен и изисква прием на лекарства и посещение
на лечебни заведения. Не следва да се отчита фактът, че ответникът издържа и
съпругата си, доколкото такова задължение към нея той няма, но пък
обстоятелството, че тя не работи, увеличава относителния размер на сумата,
която той разходва за отглеждане на малолетните си деца. Алиментното
задължение към непълнолетно дете (а в случая
децата са две)
има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде
отчетено с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените си
нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете.
Установи се, че брутното
възнаграждение на ответника е в размер на около 3000 лв. месечно, като за
преценката на възможностите му обаче следва да се отчита не брутното
възнаграждение, а нетното такова, след удържане на данъците и вноските към
фондове. Тези удръжки при ответника са в размер на около 27 % от брутното му
трудово възнаграждение.
Според съда задълженията по кредити,
които при ответника Г.Г. възлизат на значителна ежемесечна сума – 1423.73 лв.,
макар да са изтеглени от ответника при преценка, че нуждите на семейството го
изискват, не следва да са решаващи и определящи за извода дали той може да дава
издръжка на пълнолетния си учащ син. Посочените задължения по кредити не следва да
се отчитат като намаляващи имущественото състояние на ответника. Тегленето на
кредит от лице се
свежда до получаване на парични суми и последващото им възстановяване не дава отражение върху
крайното му имуществено
състояние. Според
настоящия съдебен състав обстоятелството, че ответникът изплаща кредитни задължения е ирелевантно, тъй като в
противен случай, ако се приеме друго, би означавало, че дължащите издръжка биха
се освободили от това задължение чрез поемане на повече кредитни задължения,
при което това за издръжката ще ги постави в особено затруднение и по този
начин ще се заобиколи законът. В случая дори
е видно, че два от кредитите (към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД) са
изтеглени през 2019г. – в годината, в която синът В. е навършил пълнолетие.
Следователно бащата е счел, че може да поеме заплащането на вноските по
кредитите, без да се поинтересува предварително учащият все още негов син дали
има нужда от издръжка след навършване на пълнолетие. По този начин бащата е дал
приоритетност на други нужди, каквито по всяка вероятност са сдобиването с
имоти и леки автомобили, доколкото е видно от удостоверението за декларирани
данни към общината, че същият е закупил в края на 2019г. недвижим имот в
гр.Пирдоп и три броя леки автомобили през 2019г. и 2020г., а и свидетелката
Биволарова заяви, че имуществото си бащата е закупувал със заеми. Трансформирането
на парична сума в имущество, не намалява възможностите на бащата и именно
поради това следва наличието на имущество, макар и неотдавано под наем, също да
се вземе предвид, още повече, че бащата разполага с 3 имота, в един от които по
всяка вероятност живее със семейството си, но останалите два имота биха могли
при желание от негова страна, да се ползват като източник на средства. Не може
да се отчете във вреда на ищеца обстоятелството, че ответникът е формирал
решение към момент, в който би дължал издръжка на пълнолетния си учащ син, да
увеличи кредитната си задлъжнялост и получената под формата на кредит сума да
трансформира в имущество, позовавайки се на нереализирането на доход от това
имущество. Сумата по кредитите към „ОББ“ АД пък е изтеглена по време, в което
ищецът В.Г. все още е бил непълнолетен, следователно родителят отново е счел,
че може да се справи едновременно със заплащането на вноски по кредит и
заплащане на издръжка, като не е намерил за нужно обаче, предвид своята добра
имуществена обезпеченост, да обезпечи и сина си с имущество, от което
евентуално при навършване на пълнолетие да може да реализира доходи.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът е в състояние „без особени
затруднения“ да заплаща
на пълнолетния си учащ син сумата от 150
лева, която би била най-подходяща с оглед
елементите от фактическия състав на чл.144 СК и конкретните факти по спора.
Съдът намира, че пълнолетното дете е имало
нужда от средства за издръжка като ученик –
обучение, учебници и учебни пособия, транспорт, храна,
облекло и други ежедневно необходими разходи (които ще
ги има и ако ищецът бъде записан като студент), които разходи са в значително по-висок
размер, но
възможностите на родителя да заплаща издръжка на детето си, без това да създаде
особено затруднение за него по смисъла на посочената норма е именно визираната
по-горе сума – 150 лв., считано от 21.04.2020г.
За горницата над 150 лв. до търсените 200 лв. месечно искът за издръжка
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Процесуалният представител на ответника е прав относно факта, че крайната
дата, към която има доказателства, че ищецът В.Г. е учил, е 26.06.2020г.,
въпреки което издръжката не следва да се присъжда до тази дата, а „до
настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване“, като в случай, че
той не бъде записан в редовна форма на висше образование, ще е налице основание
за преустановяване изплащането на издръжка.
Искът за издръжка за минало време- за
периода от навършване на пълнолетие на ищеца /27.04.2019г./ до завеждане на
исковата молба /21.04.2019г./ също е частично основателен, при изложените
досега мотиви, доколкото не бе доказано, че
бащата е заплащал каквито и да било средства за издръжката на детето си в
последната една година преди завеждане на исковата молба, след датата, на която
детето е навършило пълнолетие. Дължимият размер за периода на
претенцията за издръжка за минало време възлиза на 1800 лв. – по 150 лв.
месечно, които също следва да бъдат присъдени на ищеца. За горницата над 1800
лв. до пълния размер на претенцията от 2400 лв. (по 200 лв. месечно) искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Страните не претендират една от друга разноски в настоящия процес, макар за
ответника да има доказателства, че е сторил разход за адвокатски хонорар. Ответникът обаче дължи държавна такса върху уважения размер на иска за
издръжка, а именно: 4% от платежите за срок от 3 години или общо 216 лв., платими
в полза на бюджета на съдебната власт.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл.144 СК, Г.В.Г., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАЩА на пълнолетния си учащ син – В.Г.Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, месечна издръжка в размер на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.04.2020г., до настъпване
на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа й до
окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за горницата от 50.00 лв. до пълния размер на
претенцията от 200.00 лв. месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн. чл.149 вр. чл.144 СК, Г.В.Г., ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на пълнолетния си учащ син –
В.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, издръжка за минал период, а именно: от
25.04.2019г. (датата на навършване на пълнолетие) до 20.04.2020г. в размер на
1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, ведно със законната лихва за забава,
считано от 21.04.2020г. до окончателното и изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата от 600 лв. до
пълния размер на претенцията от 2400 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН: **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Пирдоп сумата от 216.00 лв./двеста и
шестнайсет лева/, представляваща дължимата държавна такса за производството
върху размера на присъдената издръжка.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от постановяването му на 05.08.2020 г. пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: