Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
гр. Габрово 29.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГАБРОВО, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Атанасов гр. д. № 579 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт Б.Ю., срещу Д.И.С..
В исковата
молба се твърди, че на 22.11.2017 г. дружеството-ищец е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата
от 1 310,52 лв., от които 1023,96 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.,
отразена в Обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и 230,34 лв. - законна лихва за забава от
16.07.2015 г. - 09.11.2017 г., както и сума за дялово разпределение в размер на
56,22 лв. за периода от 05.2015 г. - 04.2016 г., от които 46,00 лв. - главница
и 10,22 лв. - за лихва, като се претендира и законната лихва върху главницата
до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане по ч.гр. д. №
66/2018 г. по описа на РС - гр. Габрово искането е уважено и е издадена заповед
за изпълнение срещу длъжника-ответник. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата е
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което
дружеството предявява иск за установяване на съществуването на вземането му за
консумирана и незаплатена спрямо нея, за топлоснабден имот – апартамент 3, гр.
София, 1606, общ. Красно село, бул. „*******" № 29, ет. 1, за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които
произтича вземането, са следните:
Ответницата
Д.С., в качеството си на собственик, е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т.
2а. "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. "Потребител на
енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик
или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София» ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които
се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от ДКВЕР.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др.
Ответницата
не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и
спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на КЕВР, публикувани във в-к
"Дневник" на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за
продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г.
на КЕВР, публикувани във в-к „24 часа" и в-к „19 минути" в сила от
14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 32, ал. 1 /чл. 33 от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от
тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента
изпадне в забава т.е след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния
ден от месеца ответницата е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Ответницата
е използвала доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период от
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., както и услугата дялово разпределение за периода
05.2015 г. - 04.2016 г.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма "Бруната" ООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от
"Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - "Бруната" ООД
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които се прилагат като
доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия, са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за
процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като
се започне от най - старото.
Поради
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на „Топлофикация
София" ЕАД сумата от 1310,52 лв., от които: сумата 1023,96 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2015
г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г.; сумата 230,34 лв. -
законна лихва за забава от 16.07.2015 г. - 09.11.2017 г.; сума за дялово
разпределение в размер на 56,22 лв. за периода от 05.2015 г. - 04.2016 г., от
които 46,00 лв. - главница и 10,22 лв. - за лихва, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, а именно 22.11.2017 г.
Претендират
се и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата не е представила писмен отговор. Редовно призована,
не се явява и не се представлява в с.з. В подаденото от нея възражение срещу
издадената заповед за изпълнение е посочила, че част от претендираното
задължение е с изтекъл давностен срок. В периода 01.03.2011 г. – 01.04.2017 г.
жилището е било необитаемо, не е бил осигурен достъп и посочените задължения са
нереални.
С определение №
3269/21.06.2018 г., по искане на ищеца, като трето лице помагач на негова
страна е
конституирано „БРУНАТА
БЪЛГАРИЯ”
ООД гр. София. В
представения от третото лице писмен отговор, се посочва, че абонатът - ответник не е
отправял до „Бруната” ООД искания за допълнителен отчет и/ или преработване на
изравнителните сметки, не е правил рекламация на извършеното дялово
разпределение, включително в нормативно установения преклузивен рекламационен
срок по чл.70, ал.5 и ал.6 от НТ, поради което и правото за оспорването им е
преклудирано.
В с.з. не се явява
представител на третото лице.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.11.2017 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и по приложеното ч. гр. д. № 66/2018 г. по описа на PC гр. Габрово съдът е издал заповед № 183 от 10.01.2018 г., с
която е разпоредил ответницата-длъжник да му заплати сумата 1 069,96 лв.
главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
общ. Красно село, бул. „*******” № 29, ет.1, ап. 3, аб. 011603, вкл. стойността
на изравнителните сметки и сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.11.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 240,56 лв. мораторна лихва за периода от 16.07.2015 г. до 09.11.2017 г.,
както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 76,21 лв. Срещу заповедта е постъпило възражение
от ответницата, поради което съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземанията, като довнесе и
дължимата държавна такса. Това разпореждане е съобщено на заявителя на 05.02.2018
г. Видно от щемпела, положен върху исковата молба, същата е подадена по
пощенски път 02.03.2018 г.
Ответницата не е оспорила
съществуването на договорни отношения между нея и ищеца за доставка на топлинна енергия от „Топлофикация София" ЕАД за
обект на топлоснабдяване - апартамент 3 в гр. София, общ. Красно село, бул. „*******"
№ 29, ет. 1, закупен от Д.С. с представения по делото нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 112, том № І, рег. № 83558, дело 103 от 19.04.2007 г. Продавачи
са П. И.И. и И.С.И.. Представено е и искане
на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838, с район на действие СГС, на 19.01.2012 г.,
въз основа на което върху имота е вписана възбрана в СВ гр. София.
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 133, том І, рег. № 10657, дело 105 от 27.08.2014 г. ответницата
е дарила имота на баща си И.С.И., като е запазила пожизненото си право на
ползване върху имота. С нотариален акт
за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 78, том
І, рег. № 4724, дело 61 от 18.04.2016 г. е учредено пожизнено право на ползване
върху ½ ид. част от имота в полза на Станимир Георгиев Тодоров и със
същият нотариален акт имотът е продаден на дъщерята на ответницата Никол
Станимир Тодорова. С декларация за отказ от вещно право на ползване акт № 76,
том 1, per. № 4713/18.04.2016 г.
ответницата се е отказала от ½ идеална част от запазеното в нейна полза
пожизнено право на ползване върху имота.
Представен е протокол от
02.10.2001 г. на Общо събрание на собственици и потребители на топлинна енергия
от етажна собственост с адрес гр. София, бул. «*******» № 29. От него се
установява, че общото
събрание е
решило да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство” с
„Бруната България” ООД гр. София. Протоколът е подписан от тогавашния
собственик на процесния обект - П.И.И.. По делото е представен и сключения
договор за извършване на услугата «топлинно счетоводство» от 25.10.2001 г., със страни „Бруната
България” ООД и упълномощеното от общото събрание на собствениците лице.
Доставката на топлинна енергия
ищецът осъществява при публично известни и представени по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. София.
С представения по делото договор
от 08.07.2011 г. третото лице помагач се е задължило към ищеца да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на тази услуга, одобрени от ДКЕВР.
Ищецът е представил и извлечение от сметки за
абонатен № 011603, под който при него е заведена партидата на процесния обект.
Третото лице-помагач е
представило индивидуални
справки за използвана топлинна енергия за периода месец май 2014 г. - месец
април 2015 г. и за периода месец май 2015 г. - месец април 2016 г. на абонатен
номер 11603. Представени са и формуляр за отчет на уредите за дялово
разпределение на топлинна енергия на абонатен номер 11603 от 07.05.2015 г.,
формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия на
абонатен номер 11603 от 20.05.2016 г., като вторият от тях носи подписа на
ответницата. Представени са и 2 броя документи за връчване на изравнителните
сметки от дати 29.06.2015 г. и 14.11.2016 г., както и сертификат за типово
одобрение на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за отопление.
Горепосочените писмени
доказателства не са оспорени от ответницата.
По делото са допуснати и
изготвени съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Б. В.-Т., се установява, че количеството
топлинна енергия /ТЕ/ за абонатната станция на адрес гр. София, ул. „*******” №
29А, се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за
техническо измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът
се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път
чрез преносим „терминал”, с който се снема показанието на ТЕ в 0,00 ч. на първо
число от месеца. Технологичните разходи на топлинна енергия от работата на
абонатната станция се определят по реда на чл. 58 ал. 2 от Наредба
№16-334/06.04.2007 г. и формулата, посочена в приложение към чл. 61 ал. 1 т.
4.1 от НТ, от техническите характеристики на съоръжението съгласно данни на
производителя и са за сметка на топлопреносното предприятие – собственик.
При направените от вещото лице
изчисления /посочени в приложението- Таблица №1/, е установено, че
технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са
изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинната енергия
преди нейното разпределение между абонатите, съгласно действащите разпоредби.
Фирмата за дялово разпределение
„Бруната България" ООД е извършвала разпределението на топлинна енергия в
блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите в сградата. За процесния период от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота
с изключение на уред Е8836, който е бил без ампула за отчет през периода 2014
г. – 2016 г., когато ответникът не е осигурил достъп за смяна на ампулата. За
този период е изчислен служебен разход
на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61 т. 6.5 от НТ. По
време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от
потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки.
По данни на фирмата за дялово
разпределение в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и
съответно са монтирани 3 топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и е
начислявана топлинна енергия за загряване на топла вода. До 31.08.2014 г.
разходът за топла вода се изчислява на 2 бр. потребители при норма 140 лв. на
потребител за едно денонощие, съгласно НТ.
Процесният имот има отопляем обем
по проект 124 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната
сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищцовото дружество. На базата
на този отопляем обем се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация,
съгласно Наредбата за топлоснабдяване.
За периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в
СЕС, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от
Наредба №16-334. То зависи от вида и топлофизичините особености на сградата и
на отоплителната инсталация, т.е. от общата проектна и инсталирана мощност за
отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект в сградата. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, всяка от които съдържа: ТЕ за
отопление, включваща енергията, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление
на имота (отдадена от отоплителните тела) и ТЕ за загряване на топла вода. ТЕ
за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово
разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.
В изравнителните сметки на
ответниците, изготвени от „Бруната България” ООД, се вижда разликата между
прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото количество такава.
Така за отчетния период 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. общата сума за ТЕ възлиза
на 830,93 лв., а за отчетния период 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. общата сума
за ТЕ възлиза на 193,06 лв.
Общо за процесния период сумата
за изразходвана топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени
от третото лице помагач, е: 762,57 лв. - сума за ТЕ за отопление и 261,42 лв. –
сума за ТЕ за топла вода.
За процесния период сумата от
изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение като
разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е 1046,88 лева за възстановяване.
В експертизата са подробно описани
размерът на фактурираните суми за ТЕ по прогнозни данни от ФДР - като общ
размер на сумите за топлинна енергия за процесния период по месеци и по отделни
пера - сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, сума за
топлинна енергия за отопление на имота и сума за ТЕ за БГВ, и сума мощност,
като обобщени същите са, както следва: Общо по фактури за процесния период – 2070,87
лв.; суми за изравняване от изравнителни сметки - 1046,88 лв. и обща сума за
периода - 1023,99
лв.
Съгласно заключението на вещото
лице, през процесния период отчитането на топлинната енергия и разпределението
й в сградата, където се намира имота, се извършва съгласно действащите ЗЕ и
наредба за топлоснабдяване. Разпределението на топлинна енергия в сградата
ежемесечно, съгласно чл. 71 от НТ, е по прогнозни данни от предходен
изравнителен период. След приключване на отоплителния период се извършва
отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите на ФДР и изготвяне
на изравнителни сметки. Топлинната енергия в сградата се разпределя на топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия, отдадена от имотите
и топлинна енергия за подгряване на топла вода, съгласно чл. 61 до чл. 69 от НТ
и методиката за дялово разпределение към приложението на чл. 61. Сумите за
топлинна енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба. В ищцовото дружество има съхранени документи за
периодичните проверки на топломера с електронен блок в абонатната станция и
протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице И.Ц., се
установява, че за процесния период 01.05.2014г. – 30.04.2016 г. са издадени междинни фактури за топлоенергия и общи изравнителни фактури
към м. юли 2015 и м. юли 2016 г. Базата за изчисляване на фактурираното
количество топлинна енергия е на прогнозни месечни вноски, съгласно Общите
условия на ищеца, като в края на отчетния период се изготвят изравнителни
сметки от фирмата за дялово разпределение на ТЕ в сградата – „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“
ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, съгласно Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г.
За
периода м. май 2014 г. – м. април 2015 г. е начислена енергия на стойност
1705,30 лева, като след окончателното измерване за м. април 2015 г. е издадена
индивидуална справка от третото лице – помагач. Въз основа на нея са издадени
коригиращи документи – кредитни известия към фактурите и е извършена корекция в
размер на 874,37 лева. Така дължимата сума за периода е 830,90 лева, като
същата е отразена във фактура от м. юли 2015 г.
За
периода м. май 2015 г. – м. април 2016 г. е начислено текущо потребление /ТЕ/
на стойност 365,57 лева, на база прогнозни месечни вноски, като след окончателното измерване за м. април 2016
г. е издадена индивидуална справка от третото лице – помагач. Въз основа на нея
се изчислява сума за изравняване /в намаление/ в размер на 172,48 лева. Така
дължимата сума за периода е 193,09 лева, като същата е отразена във фактура от
м. юли 2016 г.
За
издадените и подробно описани в заключението фактури няма отразени плащания,
като общият размер на задължението от 1069,96 лв. е образуван от сумите 1023,96
лв. изчислена енергия за периода м. май 2014 г. – м. април 2016 г. и 46 лв. –
дялово разпределение за същия период.
Изравнителните сметки, изготвени
от фирмата за дялово разпределение за процесния имот, са въвеждани в информационната
система на ищеца в месеца, за който се отнасят.
Върху претендираната от ищеца
главница вещото лице е изчислило общата сума на дължимите лихви за периода от
датите на забава до 09.11.2017 г., като е определило, че същата възлиза на 204,33
лв. Посочва се, че това обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава
се начислява само след изтичане на 30-дневния сезон от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон.
С оглед на така
описаната фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове за
съществуването на парични вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед № 183 от 10.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66/2018 г.
на РС Габрово. Тъй като чрез депозираното възражение
длъжникът в заповедното производство и ответник в настоящия исков процес е
оспорил вземанията, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
исковете за установяване
на същите. Предявените
искове са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството
по чл. 410 ГПК, в срока по чл.
415 ал. 1 ГПК.
Предявените искове за
установяване на вземания за главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия и за разпределение на топлинна енергия са с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр.
с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а по отношение на
претендираната законна лихва върху главницата и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове за установяване на вземания за мораторни лихви върху
претендираните главници са с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр.
с чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
По делото не се спори, а и се
установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че в периода,
касаещ предявените установителни искове, сградата, находяща се в гр. София,
общ. Красно село, бул. „*******” № 29, в която се намира процесния апартамент №
3, е снабдявана с топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД.
От представените нотариални
актове се установява, че ответницата е закупила процесния апартамент, а при
последвалото прехвърляне на собствеността върху него е запазила вещното си
право на ползване върху имота. От представеното извлечение от сметка и справки
от третото лице – помагач е видно, че партидата на обекта с абонатен номер
011603 е заведена на името на ответницата, като съгласно чл. 61 от Общите
условия на ищеца при промяна на собствеността или на правото на ползване,
новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ищеца в
30-дневен срокзаявление за откриване, промяна или закриване на партида по
образец. Ако предишният собственик или ползвател в случаите по ал. 1 не закрие
партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида
на новия собственик или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост
или ползване.
По силата на чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Притежателите на
отделни имоти в топлоснабдена сграда – етажна собственост се смятат за потребители до датата на
прекратяване на топлоснабдяването на абонатната станция за сградата- етажна собственост, което може да стане
само за всички имоти в сградата по решение на поне 2/3 от притежателите на
вещни права в сградата. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални
договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ
урежда продажбата на топлинна енергия, качеството "клиент" е
равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от
влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на
топлинна енергия между електропреносното предприятие и битовия потребител.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че като
титуляр на вещното право на ползване ответницата е свързана в облигационно
отношение с ищеца, с предмет доставката /продажба/ на топлинна енергия от „Топлофикация София" ЕАД за
горепосочения обект на топлоснабдяване. Това обстоятелство също не е оспорено
от ответницата.
От подаденото възражение срещу
издадената заповед за изпълнение може да се направи извод, че ответницата
оспорва обстоятелството, че
ползваната топлинна енергия в апартамента е правилно отчетена, тъй като не бил
осигурен достъп до жилището и оттам се прави извод за нереално начисляване на
задълженията й. Това нейно възражение се опровергава от заключението на
съдебно-техническата експертиза и представените от третото-лице помагач писмени
доказателства. Заключението на вещото лице не беше оспорено от страните и съдът
го приема за обосновано и правилно, като взема предвид, че при изготвянето му
вещото лице е ползвало справка за отчет на топломера в абонатната станция,
техническа характеристика на абонатната станция, акт за разпределение на
кубатурата на имота, справка-извлечение с начислените суми и енергии през
процесния период за имота, отчет на индивидуалните уреди за разпределение и
водомери, както и изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово
разпределение.
Вещото лице е посочило, че
разпределението на топлинна енергия в сградата ежемесечно е по прогнозни данни
от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период се
извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите на ФДР и
изготвяне на изравнителни сметки. Топлинната енергия в сградата се разпределя
на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия, отдадена
от имотите и топлинна енергия за подгряване на топла вода, съгласно чл. 61 до
чл. 69 от НТ и методиката за дялово разпределение към приложението на чл. 61. Тези изводи не се
опровергават и от самата ответница, която признава неизгоден за нея факт, а
именно – неосигуряването на достъп до имота, каквото задължение има по силата
на чл. 70 от цитираната наредба и общите условия на ищеца. При липсата на
такъв, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1
от наредбата. Съгласно чл. 70 ал. 5 от наредбата, клиентите, неосигурили
достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната
сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител. Такива възражения и доказателства по
делото не са представени от ответницата. Съдът взема предвид и представения от
третото лице – помагач формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна
енергия на абонатен номер 11603 от 20.05.2016 г., като в обобщение възприема заключението на вещото лице, че
фактурираното количество топлинна енергия е измерено и отчетено съгласно
правилата на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че сумата
на общите изравнителни фактури за периода м. май 2014 г. – м. април 2016 г. е
1023,96 лв. и същата съответства на констатацията на съдебно-техническата
експертиза.
Съгласно чл. 32 от Общите условия
на ищеца, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ
/какъвто е и процесния случай – вж. заключението на СТИ/, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. За издадените и подробно описани в заключението фактури няма отразени плащания,
и такива не се представиха от ответницата. Затова съдът приема, че ищецът
доказа по основание и размер вземането си за главница за доставена топлинна
енергия в посочения в исковата молба размер от 1023,96 лева.
Начислените
суми в общ размер на 46 лв. се дължат по силата на решението на общото събрание на
собствениците на етажната собственост и сключения договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство” с „Бруната България” ООД гр. София. Същевременно с представения
договор от 08.07.2011 г. третото лице помагач се е задължило към ищеца да
извършва тази услуга. По силата на чл. 22 ал. 2 от Общите условия на
«Топлофикация София» ЕАД, клиентите заплащат на дружеството-продавач стойността
на услугата «дялово разпределение», извършвана от избрания от тях търговец.
Стойността на самата услуга за дялово разпределение не се оспорва от
ответниците.
В обобщение, настоящият съдебен
състав прие, че ищецът доказа по основание и размер вземанията си за главница в
общ размер на 1 069,96 лв.,
представляваща сбор от горните две суми за
доставена топлинна енергия и стойност на услугата «дялово разпределение».
По иска за установяване на
вземане за лихви за забава безспорно се установи, че ответницата не е изпълнила
задължението си да плати дължимите суми на съответния падеж на всяка фактура. С
Общите условия на ищеца е установено правилото, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството, като обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. В
заключението на експертизата е посочено, че падежът на първата обща фактура е
15.09.2015 г. и размерът на изчислените лихви за забава до посочената в исковата
молба дата 09.11.2017 г. възлиза на 181,75 лв., а падежът на втората обща
фактура е 15.09.2016 г., поради което размерът на дължимите мораторни лихви до
09.11.2017 г. е изчислен на 22,58 лв. С оглед на изложеното съдът приема за
установено, че ответницата дължи обезщетение /лихва/ за забава за минало време
в установения от заключението на съдебно-икономическата експертиза размер, а
именно - общо 204,33 лв., за която съдът ще уважи предявения иск, а за
горницата над този размер ще го отхвърли като неоснователен и недоказан.
В заключение съдът следва да
обсъди и направеното от ответницата възражение за изтекла давност, при което
намира същото за неоснователно. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено от ищеца на 22.11.2017 г. в СРС. Към тази дата не е
изтекла приложимата към вземанията за главници и лихви кратка тригодишна
давност по чл. 111 б. «в» от ЗЗД, тъй като първата от издадените изравнителни
фактури е от м. юли 2015 г., с падеж 15.09.2015 г. и следователно към датата на
депозиране на заявлението същата не е изтекла, а с подаването на заявлението
давността се прекъсва, на осн. чл. 116 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. Тъй
като страната - ищец е била представлявана от юрисконсулт, размерът на
възнаграждението му за двете производства следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК. Според нея размерът на това възнаграждение не
може да надхвърля предвидения в чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа
сложност на делото, съдът намира, че размерът на възнаграждението за
юрисконсулт, следва да се определи на 50 лв. за заповедното и 100 лева за
исковото производство. Така сторените в заповедното производство разноски са в
размер на 76,21 лв., от които 26,21 държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. От тях ответницата дължи на ищеца сумата 74,10 лв., съразмерно частта от вземанията в общ
размер на 1274,19 лева, чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 73,80 лв., 750,00 лв. - внесен депозит за възнаграждения на
вещи лица и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 100 лв. или общо направените разноски са
в размер на 923,80 лв. Съразмерно уважената част от иска, ответницата ще бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 898,26 лв. Или общият
размер на разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца възлиза на 972,36
лв.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Д.И.С., ЕГН:**********, с адрес ***, и с постоянен адрес ***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1680, общ. Красно Село, ул.
«Ястребец» № 23Б, представлявана от изпълнителния директор Сашо Петров
Чакалски, с пълномощник юрисконсулт Б.Ю., сумата 1
023,96 лв. /хиляда и двадесет и три лева и деветдесет и шест стотинки/ - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красно
село, бул. „*******” № 29, ет.1, ап. 3, аб. 011603, ведно със законната лихва за
забава, считано от 22.11.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 183 от 10.01.2018 г. по ч.гр. д. № 66/2018 г. на
РС Габрово, на осн.
чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че Д.И.С., ЕГН:**********, с адрес ***, и с постоянен адрес ***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1680, общ. Красно Село, ул. «Ястребец» № 23Б,
представлявана от изпълнителния директор Сашо Петров Чакалски, с пълномощник
юрисконсулт Б.Ю., сумата 46,00 лв.
/четиридесет и шест лева/ сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г.
до 01.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красно
село, бул. „*******” № 29, ет.1, ап. 3, аб. 011603, ведно със законната лихва за
забава, считано от 22.11.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК№ 183 от 10.01.2018 г. по ч.гр. д. № 66/2018 г. на
РС Габрово, на осн.
чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че Д.И.С., ЕГН:**********, с адрес ***, и с постоянен адрес ***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1680, общ. Красно Село, ул. «Ястребец» № 23Б,
представлявана от изпълнителния директор Сашо Петров Чакалски, с пълномощник
юрисконсулт Б.Ю., сумата 204,33 лв.
/двеста и четири лева и тридесет и три стотинки/ мораторни лихва за периода
от 16.07.2015 г. до 09.11.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК№ 183 от 10.01.2018 г. по
ч.гр. д. № 66/2018 г. на РС Габрово, на осн. осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1
във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за
сумата 36,23 лева, представляваща
разликата до пълния претендиран размер от 240,56 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН:**********, с адрес ***, и с постоянен адрес ***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1680, общ. Красно Село, ул. «Ястребец»
№ 23Б, представлявана от изпълнителния директор Сашо Петров Чакалски, с
пълномощник юрисконсулт Б.Ю., направените разноски в
настоящото исково производство и в производството по ч. гр. д. № 66/2018 г. на Районен съд Габрово в общ размер на 972,36 лв. /деветстотин седемдесет и два
лева и тридесет и шест стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
гр. София – „БРУНАТА”
ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Братя Бъкстон” № 85, представлявано от управителя
Николай Георгиев Жечков.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: