Решение по дело №7207/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1091
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Пламен Танев
Дело: 20223110107207
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1091
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110107207 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Образувано е по предявен иск от С. В. У., с адрес в гр. Варна, ***, срещу ЗАД ***,
ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да
бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от 355,03 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а. „Ф.Т.“, с рег. номер
***, предвид настъпило ПТП на 14.08.2021г.
Твърди се в исковата молба следното: На 14.08.2021г., около 08:16ч., в гр. Варна,
***, собственият на ищцата л.а. „Ф.Т.“, с рег. номер ***, бил блъснат от л.а. ***, с рег.
номер ***, управляван от В.К.. ПТП настъпило по вина на водача на ***, който предприел
маневра за избягване на неравност на пътя, навлязъл в лентата, по която се движел
автомобилът на ищеца и го блъснал. Л.а. на виновния водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ от ответника. На 20.08.2021г. застрахователят бил уведомен,
като същият извършил оглед и съставил опис щети. В описа като увредени детайли били
описани: ляво огледало корпус и ляв мигач в огледалото. Като обезщетение ищецът получил
сумата от 58,64 лв. Твърди, че необходимата сума за възстановяване на щетите е 444,00 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Оспорва изцяло предявеният иск. Сочи се, че водачът В.К. не е нарушил ЗДвП,
поради което е налице съпричиняване на вредата от страна на водача на автомобила на
ищеца. С изплащане на сумата от 58,64 лв. застрахователя е изпълнил изцяло задължението
си за обезщетяване на вредите от процесното събитие. Не се спори, че между ответника и
собственика на *** с рег. номер *** към датата на ПТП е съществувало застрахователно
облигационно правоотношение. Оспорва се изцяло представения от ищеца двустранно
подписан констативен протокол.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че към момента на процесното ПТП между ответното
дружество и собственика на л.а. ***, с рег. номер ***, е действал договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“.
От представения по делото двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие
1
се установява, че на 14.08.2021г. е настъпило ПТП между л.а. ***, с рег. номер ***, с водач
В.К. и л.а. „Ф.Т.“, с рег. номер ***, с водач Д. И.. Установява се още, че вина за ПТП има
водачът на ***, с рег. номер ***, В.К.. Същият е признал вината си в и е положил подписа
си в протокола.
Установява се от приложения по делото препис на голям талон на автомобил, че
собственик на л.а. „Ф.Т.“, с рег. номер ***, е ищцата.
Видно от заверения препис на опис на щета получените имуществени вреди на л.а.
„Ф.Т.“, с рег. номер ***, от процесното ПТП се изразяват в увреждане на корпус на
странично ляво огледало и мигач в странично ляво огледало.
Безспорно е между страните, че ответникът бил уведомен за щетата, поради което
изплатил на пострадалото лице сумата от 56,64 лв., представляваща съответно обезщетение.
По делото е допуснато изготвянето на заключение по САТЕ. От заключението на
вещото лице Н. М., което съдът кредитира изцяло, като компетентно дадено, отговарящо
изцяло на поставените въпроси и кореспондиращо с останалия доказателствен материал, се
установява, че на 14.08.2021г., около 08:16ч., в гр. Варна, по *** се движел л.а. „Ф.Т.“, с рег.
номер ***, който бил ударен от л.а. ***, с рег. номер ***, с водач В.К.. В.К. е предприел
маневра за избягване на неравност на пътното платно и е навлязъл в лентата за движение, по
която се движел автомобилът на ищцата. Щетите на автомобила били – ляво огледало
корпус и ляв мигач в огледалото. Общата стойност на щетите, предвид сервизи, отговарящи
на изискванията и притежаващи европейски сертификат за качество, е в размер на 252,36
лв.
По делото съдът допусна и извършването на тройна САТЕ, като от заключението на
вещите лица се установи, че общата стойност, необходима за възстановяване на автомобила
по средни пазарни цени на базата на която е увреден мигачът, с посочена стойност за
алтернативен мигач е в размер на 408,21 лв. В тази сума се включва обезщетение за
огледало ляво (корпус) и мигач ляв в огледало.
Разпитан в съдебно заседание бе свидетелят Д. И.. Същият изложи следното:
„Спомням си настъпването на ПТП. Аз управлявах автомобила на ищцата. По време на
разминаване с камионче „М.“, той предприе маневра в момента, в който се разминават двата
автомобила и неговото огледало закача всъщност това на процесния автомобил. М.
предприе маневра за избягване на дупка. Състави се КП. Другият шофьор си призна вината
и ми се извини. Отговори ми, че бил толкова натоварен, че ако бил продължил да се движи
по пътя, тази неравност е щяла да обърне целия товар.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 432, ал. 1 КЗ, който урежда,
че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. А чл. 380 КЗ урежда, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. По делото се установи, че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпилото ПТП, получените щети, както и за желанието си да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение. Установи се, че в изпълнение на своето задължение
застрахователното дружество изплатило на ищеца сумата от 58,64 лв.
От представения по делото двустранен констативен протокол и заключението по
допуснатата САТЕ се установи, че на 14.08.2021г., около 08:16ч., в гр. Варна, по *** се
движел л.а. „Ф.Т.“, с рег. номер ***, който бил ударен от л.а. ***, с рег. номер ***, с водач
В.К.. В.К. е предприел маневра за избягване на неравност на пътното платно и е навлязъл в
лентата за движение, по която се движел автомобилът на ищцата. Щетите на автомобила
били – ляво огледало корпус и ляв мигач в огледалото. Изложеното се установи и от
събраните гласни доказателства – показанията на св. И.. От заключението на извършената
2
по делото тройна САТЕ се установи, че общата стойност, необходима за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени на базата на която е увреден мигачът, с посочена
стойност за алтернативен мигач е в размер на 408,21 лв. В тази сума се включва
обезщетение за огледало ляво (корпус) и мигач ляв в огледало.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г.
по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009
г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество,
като увредената вещ.
Предвид изложеното дължимата сума, с оглед настъпилото застрахователно събитие,
е в размер на 408,21 лв. От тази сума следва да се извади сумата от 58,64 лв., която е
заплатена на ищеца. Следователно към настоящия момент дължимата сума е в размер на
349,57 лв. Предвид това искът е частично основателен.
По разноските:
Предвид изхода на спора ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата сторените от последната разноски в настоящото производство на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, в размер на общо 1624,62 лв., включваща в себе си адвокатско възнаграждение,
държавна такса, депозит за свидетел и възнаграждение на вещи лица, съобразно
представения списък по реда на чл. 80 ГПК. В полза на ответника следва да се присъди
сумата от общо 3,08 лв., с оглед частичната неоснователност на претенцията,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище в гр. ***, да заплати на С. В. У., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ***, сумата от 349,57 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди на л.а. „Ф.Т.“, с рег. номер ***, предвид
настъпило ПТП на 14.08.2021г. в гр. Варна, по ***, когато автомобилът на ищеца бил
ударен от л.а. ***, с рег. номер ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.06.2022г., до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 432 КЗ., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата
от 349,57 лв. до пълния претендиран размер от 355,03 лв., поради неоснователност.

ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище в гр. ***, да заплати на С. В. У., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ***, сумата от 1624,62 лв., включваща в себе си адвокатско
възнаграждение, държавна такса, депозит за свидетел и възнаграждение на вещи лица,
3
съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК.

ОСЪЖДА С. В. У., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ***, да заплати в полза на
ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище в гр. ***, сумата от 3,08 лв., с оглед частичната
неоснователност на претенцията, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4