РЕШЕНИЕ

гр. Бяла Слатина, 29.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД БЯЛА СЛАТИНА, ІІ граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Славия Т., като разгледа докладваното гр. дело № 1088/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е от Б.К.К. молба с правно основание чл. 19,ал.1 от ЗГР, вр.чл.532 от ГПК за допускане на промяна на собственото ѝ име от Б. на Прийт.

Молителят твърди, че още при запознаването си с настоящия си годеник от индийски произход Гурдаин Сингх Брар, последният се обръщал към нея с името „Прийт“, което означавало „красавица“, тъй като българското й име „Б.“ му се струвало трудно и осмиващо за изговаряне. Поддържа, че нейните близки и познати също започнали да я наричат с името „Прийт“, като с това име била представена и на родителите на годеника си в Лондон. Твърди, че навсякъде в обществото в Лондон е известна с името „Прийт“. Поддържа, че при опит да започне работа се представила с името „Прийт“ и не била одобрена поради различното име в личните й документи. Твърди, че й предстои сключване на брак, но според индийската вяра и обичаи името „Б.“ е пречка за сключване на брак, както и че на обичайния ритуал се обявяват имената на съпрузите, а нейното име „Б.“ щяло да бъде неразбираемо. Поддържа, че името „Б.“ й пречи да стане известна в още по-широк кръг от обществото, да започне работа, да продължи образованието си, трудно е за произнасяне, лишава я от възможността да създаде семейство и я кара да се чувства дискриминирана. В случай на уважаване на молбата се иска се да се задължи Община Бяла Слатина да отрази промяната в акта за гражданско състояние.

Като заинтересовани страни са конституирани Община Бяла Слатина, родителите на молителя Х.Г.Т. с ЕГН ********** и К.Д.К., а като контролираща страна- РП- Бяла Слатина.

От заинтересованата страна Община Бяла Слатина, представлявана от кмета Иво Цветков, е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на молбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Подадената молба от молителя е процесуално допустима. Производството за промяна на име, чието правно основание се намира в разпоредбата на чл.19 ЗГР, е охранително. То не е насочено към разрешаване на правен спор и защита на накърнени права, а към предоставяне от съда на съдействие във връзка с правомерно упражняване на граждански права. Решенията по охранителните производства, независимо от това, дали с тях охранителният акт е издаден или отказан, не се ползват със сила на присъдено нещо. Следователно неоснователно е възражението за недопустимост на молбата.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл.1, ал.3 от ЗГР/. В чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация са предвидени общите предпоставките, при които се допуска промяна в елементите на името – когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това.

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0469/13.11.1992г. се установява, че молителката е родена на ***г. с имена Б.К.К..

От копие на лична карта, международен паспорт и свидетелство за правоуправление на МПС, издадено във Великобритания, се установява, че молителката е записана с имената Б.К.К..

Представени са и декларации от Гурдаин Сингх Брар от 01.03.2018г. и от молителката, представляващи по своето естество дадени в писмен вид свидетелски показания, които са недопустими, съобразно българското гражданско законодателство.

От свидетелство за съдимост на молителката от 06.03.2018г. се установява, че същата е неосъждана.

От пощенски плик с дата 16.08.2018г. се установява, че лицето В.Т., която е и съдебен адресат на молителя по делото, е адресирала пратка до лице Preet Krasimirova Kalfova в гр. Лондон.

От показанията на свидетеля Ирена Митева се установява, че молителката ѝ е разказвала, че приятелят ѝ от индийски произход, както и една нейна приятелка се обръщали към нея с името Прийт, което означавало „красива“, „прекрасна“. Установява се, че молителката е разказвала на свидетеля, че името Б. звучало осмиващо за индийците, но свидетелят не знае защо това е така. Установява се, че свидетелят също нарича Б. с името Прийт, като причината е, че молителката е помолила за това. От показанията се установява също така, че отново молителката е разказвала на свидетеля, че не може да сключи брак с приятеля си, тъй като изначално била представена от него пред родителите му с името Прийт, а не с истинското си име- Б.. Установява се, че свидетелят не знае по каква причина молителката се нарича Прийт, че не знае българското име Б. да е било пречка за молителката да започне работа в Лондон или да продължи образованието си, както и че не знае българското име да е било причина молителката да се чувства дискриминирана.

От показанията на свидетеля Василка Т.- баба на молителката, преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че приятелят от индийски произход на молителката се обръща към нея с името Прийт, което означавало „любов“, „обич“. Установява се, че желанието на приятеля от индийски произход на молителката е да се обръща към нея с името „Прийт“, като съобразяването с това негово желание е и единствената причина обкръжението на молителката да се обръщат към нея по същия начин. Установява се също така, че свидетелят не знае българското име на молителката да е било пречка за започване на работа, да я е карало да се чувства дискриминирана, да я е възпрепятствало да продължи образованието си или да е пречило на известността ѝ. Установява се, че молителката е разказала на свидетеля, че българското име Б. е пречка да се сключи брак в Индия или в Англия, без да посочи защо това е така, както и че свидетелят не знае името Б. да е пречка за участие в различни ритуали, свързани с брака според индийската вяра и религия. От показанията се установява, че молителката е разказала, че изначално е представена на родителите на приятеля си с името „Прийт“, като причината за това, че на него му харесва да се обръща към нея с това име.

Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред /Решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г., ІІ г. о. на ВКС/.

Промяната на име се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно ( Решение №200/14.04.2010 по дело №25/2009 на ВКС, ГК, IV г.о.).

В конкретния случай не се установи нито една от предпоставките на чл. 19, ал. 1 ЗГР за допускане на промяна на име- името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или важни обстоятелства на налагат това.

По отношение на твърдението, че името Б. е осмиващо за индийците са налице свидетелски показания, които обаче пресъздават разказаното от молителката, поради което сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме за доказан този факт. Освен това свидетелят изрично посочва, че не са му разказани причините името Б. да е осмиващо. Следователно твърдението, че името е осмиващо остана недоказано.

Не са налице твърдения името Б. да е опозорящо.

Не се доказаха и твърденията името Б. да е обществено неудобно. От показанията и на двамата свидетели не се установи името да е било пречка за започване работа, за продължаване на образованието или да е карало молителката да се чувства дискриминирана.

По отношение на наличието на други важни обстоятелства, налагащи смяна на името. Важни обстоятелства по смисъла на закона са такива, които са направили лично, обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името, като те имат обективен характер, но се преценяват конкретно, предвид особеностите на всеки отделен случай според практиката на ВКС. По делото се установи, че желанието на приятеля от индийски произход на молителката е да я нарича с името „Прийт“, защото така му харесва, въпреки че с според твърденията в молбата същият е наясно с българското ѝ име Б.. Установи се също така, че причината близкото обкръжение на молителката да се обръща към нея с името Прийт е единствено съобразяването с желанието на приятеля ѝ. Установи се също така, че изначално молителката е представена на родителите на нейния приятел с името Прийт.

Съдът намира, че обстоятелството, че едно лице предпочита да нарича друго лице с различно име, тъй като реалното име му е трудно за изговаряне, както и че впоследствие го е представил на родителите си с различното име, не могат да се приемат за важни обстоятелства по смисъла на закона, които да налагат смяна на името.

Фактът, че молителят е решил от даден момент преди няколко години да започне да се представя с различно име от рожденото, не може да породи права за последния, тъй като това негово поведение е в противоречие с правното и действително положение и се поставя въпросът, какво би станало, ако в последствие той реши да започне да се представя и с друго, трето име. За да се промени личното име на молителя следва да са налице освен субективните, така и обективните основания за това.

От доказателствата по делото се установява, че името Прийт е по-скоро с характер на прякор или обръщение към близък човек. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите, които установяват и неговото значение- „красива“, „прекрасна“, „любов“, „обич“. Начинът, по който близки хора се обръщат помежду си на галено, обаче също не може да доведе до извод за наличие на някоя от предпоставките за смяна на име.

По отношение на твърдението, че името Б. е пречка за сключване на брак са налице свидетелски показания, които обаче пресъздават разказаното от молителката, поради което сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме за доказан този факт. Освен това свидетелят изрично посочва, че не са му разказани причините да не може да бъде сключен брак с това име, както и че не знае името Б. да е пречка за участие в различни ритуали, свързани с брака според индийската вяра и религия. Следователно твърдението, че името е пречка за сключване на брак остана недоказано. В допълнение следва да се посочи, че според лична карта, международен паспорт и свидетелство за правоуправление на МПС, издадено във Великобритания, молителката е записана с имената Б.К.К., поради което следва да се приеме, че българското име не ѝ създава административни пречки и трудности.

Не се установи и молителката навсякъде в обществото в Лондон да е известна с името „Прийт“, както и че името „Б.“ й пречи да стане известна в още по-широк кръг от обществото, каквито твърдения са изложени в молбата. Установи се, че единствената причина близкото ѝ обкръжение да я нарича „Прийт“ е желанието на приятеля ѝ. Освен това представеното копие от пощенски плик, изпратен от В.Т. до Preet Krasimirova Kalfova в гр. Лондон, не е достатъчно за доказване на факта, че Прийт е името, с което молителката е известна в обществото.                                                                                                                                                                           

При тези съображения съдът счита, че макар настоящото производство да е охранително по своя характер, в което съдът оказва само съдействие за упражняване на гражданските права на молителя, не се касае до законосъобразно и доказано искане, което да мотивира уважаването му на основание чл.19, ал.1 от ЗГР. В посочения смисъл е и утвърдената съдебна практика, според която промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които закона е уредил изчерпателно /решение №392/7.05.2009 г. по гр.д.№812/08 г. на ВКС/. Претенцията на молителката се основава на лично субективно желание, което само по себе си не е предпоставка за смяна на името. Обстоятелствата, че на същата от няколко години ѝ харесва да се представя с името Прийт не могат да бъдат преценени като важни по смисъла на чл. 19 ЗГР.

С оглед всичко гореизложено не може да се допусне промяна на името на молителката от Б. на Прийт, поради което молбата следва да бъде отхвърлена.

В производството не са претендирани разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ подадената от Б.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, молба с правно основание чл. 19,ал.1 от ЗГР, вр.чл.532 от ГПК за допускане на промяна на собственото ѝ име от Б. на Прийт.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС- Враца в едноседмичен срок от датата на връчването му на страните по реда на чл. 538, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                               

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: