Р Е Ш Е Н И Е №
260400
08.10.2021
година, гр.Хасково
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на осми октомври през две хиляди двадесет
и първа година
в закрито заседание в следния състав:
Съдия
: Нели Иванова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 141 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Образувано е по повод
постъпилата молба от адв.М. Т. – пълномощник на ответника К.П.П., с която се
иска допълване на постановеното по делото Решение № 260339 от 08.07.2021г. Твърди
се, че с решението по делото съдът пропуснал да се произнесе по евентуалното му
искане за признаване на право на задържане до заплащане на подобренията в имота
от ищеца. Предвид на това се иска на основание чл.250 от ГПК да се допълни
решението по делото, като съдът се произнесе по направеното от ответника искане за признаване на право на задържане от
ответника.
В законовия срок е
постъпил отговор на молбата по чл.250 от ГПК от ищеца, като оспорва изцяло
твърденията на пълномощника на ищцата за наличие на основания за допълване на
постановеното по делото съдебно решение.
В законовия срок по
делото не е депозиран отговор на молбата по чл. 250 от ГПК от ответниците Е.Х.Р.
и Ц.Х.К., последната от които уведомена при условията на чл. 41 ал.2 вр. ал.1
от ГПК.
Съдът като прецени
молбата, с оглед събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Молбата за допълване на
постановеното по делото съдебно решение се явява допустима, тъй като е
депозирана в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество
обаче същата се явява неоснователна, поради следните съображения:
По реда на чл. 250 от ГПК страната може да иска допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл
по цялото ѝ искане, т.е -
при наличието на непълно решение. Непълно е това съдебно решение, което не
обхваща целия спорен предмет и липсва формирана воля на съда относно част от
спорното право, съединен иск или по допълнителни искания, свързани с главния
спорен предмет. Постановяване на допълнително решение по делото предпоставя
такава непълнота на решението, която може да се отстрани без да се променя постановеното
решение. Пропускът на съда да обсъди доказателства или доводи по делото, както
и да се произнесе по някое от възраженията на ответника предпоставя наличието
на неправилно, а не на непълно съдебно решение, като в тези случаи произнасяне
на съда с допълнително решение по реда на чл. 250 от ГПК може да доведе до
недопустимо пререшаване на спора.
В
конкретния случай с молбата по чл. 250 от ГПК се иска допълване на
постановеното решение по искане на ответника К.П.П. за признаване на право на
задържане до заплащане на подобрения в процесния имот, което е направено с
отговора на исковата молба под формата на възражения за заплащане на сумата за
направените подобрения в имота, както и за право на задържане на същия. Видно
от постановеното по делото Решение № 260339 от
08.07.2021г. съдът е коментирал
така направеното искане и е формирал воля по същото, като се е произнесъл по
него в мотивите на решението си. Видно от тях е, че съдът е приел, че ответникът
К.П. няма качеството на владелец на процесния имот за да претендира право на
задържане на същия.
На
следващо място, що се касае до искане за произнасяне с отделен диспозитив на
решението, следва да бъде посочено, че искането на ответника П. е релевирано в
процеса под формата на възражение, направено с отговора на исковата молба и
липсва предявена под формата на насрещен иск претенция за заплащане на
подобрения направени в процесния имот и право на задържане на имота до
заплащане на подобренията, налагащ произнасяне с отделен диспозитив. Предвид
обективните предели на съдебното решение и въведеното с разпоредбата на чл.298
ал.4 от ГПК законоустановено положение, с диспозитив на решението съдът се произнася само при два вида възражения с които се предявяват
насрещни права на ответника, а именно - възражения за право на задържане като това
по чл. 72 ал.3 от ЗС и възражение за прихващане. Освен за посочените насрещни права на
ответника за други права, предявени чрез възражение съдът не дължи произнасяне с отделен диспозитив. В този смисъл е и Решение № 21 от
Решение №21 от 15.05.2013г. по гр.д.№741/2012г. на ВКС, IIг.о. В случая по
делото е установено, че ответникът не е легитимиран като владелец на имота и не
разполага с правото на възражение по чл.72 ал.3 от ЗС, за да се приеме, че с
оглед обективните предели на съдебното решение, е налице задължение за съда да
се произнесе с отделен диспозитив. Предвид
горното и доколкото се касае за възражения извън тези по чл. 73 ал.3 от ЗС и липса на предявени насрещни искове, съдът не дължи произнасяне с отделен
диспозитив по същите и е недопустимо решението да бъде допълвано в този смисъл.
Ето защо, съдът счита, че не е налице основание за допълване на
постановеното по делото съдебно решение.
С оглед гореизложените
съображения депозираната молба за допълване на постановеното по делото съдебно
решение следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх.рег. №269032/30.07.2021г.
от адв. М. Т. - процесуален представител на ответника К.П.П. за допълване на решение
№260339/08.07.2021г., постановено по гр.д.№141/2020г. по описа на Районен
съд-Хасково, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.