№ 636
гр. София, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000440 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 260511/30.03.2022 г. – п.к. 28.03.2022 г., допълнена с
въззивна жалба вх. № 260518/31.03.2022 г. – п.к. 29.03.2022 г., подадени от „Цам Балкан Инвест“
ООД, гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с ЕИК:********* чрез адвокат П. Ч. от АК-
Бургас срещу решение № 7/21.02.2022 г., постановено по гр. дело № 571/21.02.2022 г. по описа на
Окръжен съд – Видин, с което е прието за установено, че А. Р. А., с. ***, общ. ***, ул. „***“ №
***, с ЕГН:********** дължи на П. А. П., с. ***, общ. ***, ул. „***“ 1, с ЕГН:********** сумата
от 48 200 лв. въз основа на запис на заповед от 15.03.2013 г., по който длъжник и издател А. Р. А.
безусловно се е задължил да плати без протест срещу представянето на същия на 20.12.2017 г.,
сумата от 48 200 лв. на П. А. П. като записът на заповед е предявен за плащане на издателя на
уговорения падеж - 20.12.2017 г., но въпреки това плащане не е извършено, както и законната
лихва върху главницата, считано от 12.11.2018 г. (датата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
2778/12.11.2018 г., по ч. гр. дело № 2821/2018 г. по описа на Районен съд – Видин; както и А. Р. А.
е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. А. П. сумата от 964 лв., представляваща
разноски в заповедното производство и сумата 1 231 лв. – разноски в съдебното производство.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и мотивирано от погрешно, непълно и
превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, както и задължителната
съдебна практика по чл. 290 ГПК. Мотивите на съда били механично пренесени от решение №
13/28.07.2017 г. по търг. дело № 2642/2015 г. на І-во т.о. на ВКС, което било неотносимо към
разгледания казус. Поради това моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че съгласно мотивите по т. 17 от
тълкувателно решение № 4 по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК и правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК,
1
ищецът, при въведено от него каузално правоотношение с исковата молба, е следвало да докаже
наличието наемно правоотношение въз основа договор за наем от 13.02.2010 г. и допълнително
споразумение към него от 15.03.2013 г., предаването на сумата от 48 200 лв., както и дължимостта
й към момента на предявяване на иска, което не било сторено с оглед събраните по делото
доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца; че съдът изобщо не изследвал направеното
от „Цам Балкан Инвест“ ООД с отговора на исковата молба възражение за водене на симулативен
процес по смисъла на чл. 3 ГПК, какъвто бил налице, при което действителната цел на ищеца и
ответника била прекратяване на дружеството „Цам Балкан Инвест“ ООД и източване на активите
му, използвайки обстоятелството, че съпругата на ответника – В. А. все още била счетоводител на
дружеството, а А. Р. А. бил вписан като управител до 26.11.2021 г.;
че съдът допуснал процесуални нарушения като неправилно разпределил доказателствената
тежест между страните с оглед реално и фактически заявените защитни твърдения и респ.
твърдяни факти, както и в решението се позовал на правна квалификация, дадена от
подпомагащата страна – „относителна симулация“, а не на действителната такава предвид
направените твърдения, която следвало да бъде определена от съда – „абсолютна симулация“
(липса на каквото и да било съглашение), а така също и в мотивите на решението съдът е следвало
да посочи, че то е постановено при участието на подпомагаща страна; че изводите на съда били
направени при неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, същевременно
без някои от тях да са взети предвид, без съобразяване относно допустимостта на свидетелските
показания със забраната по чл. 164 ГПК; без обосноваване на изводите от фактическа и правна
страна, при което съдът не е направил крайния извод, подкрепен от събраните по делото
доказателства, че процесният заем бил абсолютно симулативен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът П. А. П. чрез адвокат А. Й. от АК – Видин е подал
отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като
неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски,
включително адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 970 лв. на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение.
Страните не са направили доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК
и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и
доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по
същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните,
каквото е насрочено за 10.10.2022 г. от 14.00 часа.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя за неправилно разпределяне от страна на
първоинстанционния съд на доказателствената тежест между страните, следва да се отбележи, че
съгласно задължителните за съдилищата разяснения по т. 2 на тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 Г., ОСГТК на ВКС, когато във въззивната жалба или отговора
страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да
прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в
съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, а в тази хипотеза дължи единствено даване на
указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по
2
посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата
инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по
смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за
първи път във въззивното производство. В случая не е налице тази хипотеза, като се има предвид и
че неправилността на доклада във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса и
указване за кои факти страните не сочат доказателства представлява съществено нарушение на
съдопроизводствените правила само в случая, когато делото е останало неизяснено от фактическа
страна (в този смисъл определение № 492/09.11.2018 г. по т. д. № 606/2018 г., т. к., I-во т. о. на
ВКС), какъвто не е настоящия. Поради това, след като жалбоподателят не твърди да е допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на чл. 146 ГПК, което да е довело до непълнота на
доказателствата и не прави доказателствения искания за събиране на доказателства във въззивното
производство на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, то и не следва въззивния съд да прави нов доклад,
различен от този на първоинстанционния съд относно разпределяне на доказателствената тежест
между страните.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав на
Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Приема за разглеждане въззивна жалба вх. № 260518/31.03.2022 г. – п.к. 29.03.2022 г.,
подадени от „Цам Балкан Инвест“ ООД, гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с
ЕИК:********* чрез адвокат П. Ч. от АК-Бургас срещу решение № 7/21.02.2022 г., постановено по
гр. дело № 571/21.02.2022 г. по описа на Окръжен съд – Видин.
Докладва делото съобразно мотивите към настоящото определение.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3