№ 3331
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100504982 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4982/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.И.“ ООД
гр.София ЕИК **** срещу решение №20075297 от 19.01.2023 г постановено по гр.д.
№7154/21 г на СРС , 26 състав , с което е признато за установено , че въззивникът дължи на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.155 ал.2 ЗЗД на „И.К.С.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** сумата
от 25 000 лева частичен иск от 136 438,32 лева – вземане за стойността на притежаваните от
„И.К.С.“ ЕООД самостоятелни обекти с идентификатори №39164.15.41.6.1 и
№39164.15.41.8.1 с адреси в с.Кошарица п.к.Б.В.В. , които ипотекирани имоти са продадени
на публична продан за погасяване на задълженията на „Б.-И.“ ООД към „ОББ“ АД по
нотар.акт за учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от
27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър ; за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.05.2020 г по ч.гр.д.
№16409/20 г на СРС , 26 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ищецът не е
приобретател на процесните ипотекирани имоти с продажба от ответника . Ищецът е
придобил имотите чрез апорт от „Я. БГ“ ЕООД , което дружество е легитимиран ответник
по чл.155 ЗЗД , а не въззивникът . Липсва и хипотеза по чл.155 ал.2 ЗЗД , защото ищецът не
е ипотекирал собствени имоти в полза на банката .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
1
Неотносими са доводите за липса на предпоставките по чл.155 ал.1 ЗЗД , защото правната
квалификация на иска е по чл.155 ал.2 ЗЗД . Чл.155 ал.2 ЗЗД трябва да се тълкува
разширително в смисъл , че всеки собственик на заложен или ипотекиран имот има правата
по чл.152 ал.2 ЗЗД . Ако не е възможно такова тълкуване трябва да се приложи чл.155 ал.1
ЗЗД .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.02.2023 г
и е обжалвано в срок на 20.02.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът следи
служебно за законосъобразната правна квалификация на иска .
За да уважи иска СРС е приел , че ищецът е ипотекарен длъжник – собственик на
процесните два имота с идентификатори №39164.15.41.6.1 и №39164.15.41.8.1 с адреси в
с.Кошарица п.к.Б.В.В. . Тези имоти са ипотекирани и продадени на публична продан за
погасяване на задълженията на ответника „Б.И.“ ООД към „ОББ“ АД по нотар.акт за
учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от 27.10.2006 г на
нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър. Налице е хипотезата
на чл.155 ал.2 ЗЗД и ответникът дължи на ищеца сумата от 136 438,32 лева получена от
продажната цена на имотите .
Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация . Видно от
чл.155 ЗЗД същият визира две хипотези
– ал.1 относно правата на прибретател на недвижим имот обременен с ипотека и
- ал.2 относно правата на собственик, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение .
Процесната ипотека е договорна и не е учредена от ищеца за чужд дълг , а от ответника
„Б.И.“ ООД за собствен дълг към „ОББ“ АД с нотар.акт за учредяване на договорна ипотека
№190 том XXIV нотар.дело №4587 от 27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район
на действие този на РС-Несебър. Следователно ал.2 на чл.155 ЗЗД относно т.нар.вещни
поръчители е неприложима / независимо , че по-голяма част от практиката на ВКС касае
именно тази норма и по-често срещана житейска хипотеза /.
Не се спори между страните , че процесните имоти за продадени на публична продан на
трети лица за погасяване на задължения на ответника съгласно влезли в сила постановления
за възлагане на ЧСИ И.Б. на л.128-132 от делото пред СРС , като получените суми са
2
разпределени по изпълнителното дело . В случая твърденията на ищеца съответстват на
ал.1 на чл.155 ЗЗД . Без значение е фактът , че ищецът е придобил имота не директно от
длъжника ответник „Б.И.“ ООД , а опосредено – чрез апорт от първия приобретател „Я. БГ“
ЕООД с учредителен договор от 2009 г. От своя страна „Я. БГ“ ЕООД е закупило имота от
„Б.И.“ ООД с нотар.акт №154 нотар.дело №7112 от 23.12.2008 г на нотариус С.А. рег.№208
в НК с район на действие този на РС-Несебър.
По отношение на прехвърляне на собствеността върху имотите апортът има аналогични
последици като тези на другите транслативни сделки /продажба , замяна , дарение и пр./
Ал.1 на чл.155 ЗЗД не ограничава и няма как да ограничи правата на последващи
приобретатели на съответните ипотекирани имоти . Нормата се основава на факта , че
приобретателят на ипотекиран имот не е длъжник по ипотекарното вземане , но е
собственик на имота макар и обременен с ипотека . Първи или следващ приобретател на
ипотекирания имот , които вече се е разпоредил с имота в полза на следващ го приобретател
не може да има нито права , нито задължения по чл.155 ал.1 ЗЗД . Той вече не е собственик
на имота , а не е и длъжник по вземането. От своя страна при липса на други уговорки
материално-правно легитимиран ответник е винаги длъжникът по вземането обезпечено
с ипотека т.е. в случая ответникът „Б.И.“ ООД.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът отново да се уважи ,
но при законосъобразна правна квалификация по чл.422 във вр.чл.155 ал.1 ЗЗД , която да се
включи и в текста на съдебния диспозитив . Съгласно трайната практика на съдилищата и
оглед формиране на СПН в диспозитива на въззивното решение трябва да се посочи и по
повод на коя заповед за изпълнение се води делото .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20075297 от 19.01.2023 г постановено по гр.д.№7154/21 г на СРС , 26
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „И.К.С.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** , че „Б.И.“
ООД гр.София ЕИК **** дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.155 ал.1 ЗЗД сумата от
25 000 лева частичен иск от 136 438,32 лева – вземане за стойността на притежаваните от
„И.К.С.“ ЕООД самостоятелни обекти с идентификатори №39164.15.41.6.1 и
№39164.15.41.8.1 с отделни адреси в с.Кошарица п.к.Б.В.В. , които ипотекирани имоти са
продадени на публична продан за погасяване на задълженията на „Б.-И.“ ООД към „ОББ“
АД по нотар.акт за учредяване на договорна ипотека №190 том XXIV нотар.дело №4587 от
27.10.2006 г на нотариус С.А. рег.№208 в НК с район на действие този на РС-Несебър ; за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.05.2020 г по ч.гр.д.
№16409/20 г на СРС , 26 състав.
ОСЪЖДА „Б.И.“ ООД гр.София ЕИК **** да заплати на „И.К.С.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК
**** сумата от 2043,40 лева разноски пред СРС .
3
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4