№ 3339
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110133554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Д.М. М., К. АЛ. М., П. АЛ. М. и АЛ. АЛ. М. против
Н. СЛ. ДЖ., Р. Й. ГЮР., ПЛ. Б. ДЖ., Н. М. Ж., С. Р. ДЖ., Б. М. Б., СН. М. ДЖ., Т.Б. Д. и АС.
Й. ДЖ. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците
притежават право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 04234.6970.1899,
находящ се в с. Б., район П., ул. „Л.“ № 21 с площ от 1048 кв.м. с номер по предходен план
1899, квартал 15, да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален
акт за възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ № 6, том II, нот. дело № 228/1994 г. на
нотариус Светла Миленкова, както и да бъде признато за установено, че нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 107, том I, рег. 02476, дело № 0101/2021 г. по описа на
нотариус В.Б. е неистински документ – с невярно съдържание в частта относно извършеното
нотариално удостоверяване, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот
и, че Н. СЛ. ДЖ., Р. Й. ГЮР., ПЛ. Б. ДЖ., Н. М. Ж., С. Р. ДЖ., Б. М. Б., СН. М. ДЖ., Т.Б. Д.
са прехвърлили притежавано от тях право на собственост върху вещта на АС. Й. ДЖ..
С разпореждане от 06.08.2021 г. съдът е предоставил възможност на ищците при
съобразяване на разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. по тълк.
дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, да заявят дали поддържат самостоятелен иск за
признаване за установено, че представеният по делото нотариален акт от 2021 г. е
неистински документ.
По делото е постъпило становище от ищците, с което изрично е заявено, че поддържат
претенцията си за признаване за установено, че нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 107, том I, рег. 02476, дело № 0101/2021 г. по описа на нотариус В.Б. е неистински
документ.
Съдът, като взе предвид наведените от ищците твърдения и формулирания
петитум на подадената искова молба, намира следното:
Допустимостта на производството по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване
1
истинността или неистинността на документ е обусловена от доказателствената сила, с
която се ползва. Съгласно установеното в съдебната теория и практика деление документите
биват частни и официални. Частните документи се ползват формална доказателствена сила
т.е. съставляват доказателство, че изявленията, съдържащи се в тях са направени от лицата,
подписали документа. Официалните документи се ползват с формална доказателствена сила
относно авторството им, а свидетелстващите официални документи се ползват с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното
изявление на органа, издал документа, а именно, че фактите са се осъществили така, както е
посочено.
Съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г.
по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалните актове ( констативните и
конститутивните ( тези, които удостоверяват правни сделки) имат различна правна същност,
предмет и последици, които определят и различията при защитата на трети лица срещу
актовете, с които се засягат техни права. С констативния нотариален акт се установява право
на собственост върху недвижим имот в безспорно охранително производство. Защитата на
третото лице се изразява във възможността по съдебен ред да установи несъществуването на
удостовереното с констативния нотариален акт право, като в случай, че претенцията бъде
уважена, актът на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен. С конститутивния
нотариален акт се удостоверяват волеизявления на лица насочени към сключване на дадена
сделка с предмет недвижим имот. Защитата на трето лице, което поддържа самостоятелни
права върху вещта се ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния
акт чрез вписване на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство
съдебно решение, като отмяната на акта по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустима.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 231/08.07.2015 г. по гр. д. № 6604/2014 г.
по описа на ВКС, IV ГО конститутивния нотариален акт представлява официален документ,
но неговата обвързваща доказателствена сила се простира единствено върху фактите,
обхващащи от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставяне на
акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на сделката, както и за
другите действия, извършени пред и от нотариуса – прочитане, одобряване и подписване на
акта. От изложеното следва, че материалната доказателствена сила на нотариалния акт в
разглежданата хипотеза се свежда или до личните действия на нотариуса или до неговите
възприятия. Изрично е възприето, че доказателствената сила на конститутивния
нотариален акт не обхваща изявленията на лицата ( например, че притежават право на
собственост върху имота), в която част актът представлява частен документ, като въпросът
за верността на изявленията на страните се решава от съда по повдигнатия вещен спор с
оглед ангажираните по делото документи. В подкрепа на изложеното е и Решение №
198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. по описа на ВКС, IV ГО.
В разглеждания случай ищците поддържат, че нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 107, том I, рег. 02476, дело № 0101/2021 г. по описа на нотариус В.Б. е
неистински документ, тъй като изявленията на ответниците, че са съсобственици на
2
процесния недвижим имот, обективирани в документа, са неверни, тъй като Д.М. М., К. АЛ.
М., П. АЛ. М. и АЛ. АЛ. М. притежават право на собственост върху вещта. Както бе
разяснено въпросът за верността на изявленията на страните по сделката е такъв по
същество на предявения установителен иск за собственост и е недопустимо да бъде
разгледан в нарочно производство по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, доколкото актът в тази част
представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за установяване неистинността
на представения нотариален акт от 2021 г. е недопустим, като съгласно разясненията дадени
с Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС
ищците се ползват от защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт чрез
вписване на исковата молба, с която завяват самостоятелни права върху имота, предмет на
сделката, обективирана в акта. С оглед горното производството в посочената част следва да
бъде прекратено.
Съдът намира, че следва да бъде предоставена възможност на ищците да отстранят
нередовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 ГПК като внесат държавна такса в размер
на 50 лева съобразно данъчната оценка на процесния имот.
Съдът ще разпореди вписване на исковата молба при стабилизиране на настоящия
съдебен акт в относно частичното връщане на исковата молба и отстраняване на
констатираната нередовност.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 13123/11.06.2021 г. в частта относно предявения иск за
установяване неистинността на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 107, том I,
рег. 02476, дело № 0101/2021 г. по описа на нотариус В.Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 33554/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав в частта относно предявения иск за
установяване неистинността на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 107, том I,
рег. 02476, дело № 0101/2021 г. по описа на нотариус В.Б..
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представят доказателство за внесена държавна такса в размер на 50 лева по сметка на
Софийски районен съд.
УКАЗВА на ищците, че при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата
молба ще бъде върната, а производството прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта с която исковата молба е върната подлежи на
обжалване от ищците с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението
пред Софийски градски съд, а в останалата част не подлежи на самостоятелен инстанционен
3
контрол.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4