№ 43
гр. Варна, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110109047 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. В. В., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ***** срещу „*****" ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****.
Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на
евентуалност установителни искове както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Договор за
потребителски кредит № *****, сключен между С. В. В., ЕГН **********, в
качеството му на Кредитополучател и "*****" ООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** в качеството му на Кредитодател.
- в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 във
връзка с чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *****, сключен между С.
В. В., ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател и "*****" ООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** в качеството му на
Кредитодател.
- в условията на евентуалност е предявен иск с правно, чл. 26, ал. 1,
пр.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 3,
ал.1, т.7 от Договор за потребителски кредит № *****, сключен между С. В.
В., ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател и "*****" ООД,
1
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** в качеството му на
Кредитодател.
В исковата молба се излага, че на 15.04.2024г. между ищцата и "*****"
ООД, ЕИК: *****, е сключен Договор за потребителски кредит № *****, при
следните параметри посочени в чл.3 от него: размер на кредита: 700 лева,
размер на погасителна вноска: 2 x 6.81 лв. и 9 x 81.61 лв., ден за плащане:
понеделник, вид вноска: седмична, годишен процент на разходите: 65.67 %,
брой вноски: 11, фиксиран лихвен процент: 50 %, дата на първо плащане:
22/04/2024, обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на
кредитополучателя, дата на последно плащане: 01/07/2024, обща сума за
плащане: 748.11 лева
В чл. 5 от договора за потребителски кредит е предвидено, че същият ще
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на определени условия (поръчителство на едно ши две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната...").
В чл. 11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на условието за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му.
Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 208,89 лева, с
начин на разсрочено плащане посочен в погасителния план. По този начин се
получава, че общата сума, подлежаща на връщане е 957 лв.
Ищцата към момента на подаване на настоящата искова молба ищцата е
внесла сума в общ размер на 174,00 лв. по процесния кредит.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Твърди се, че
процесния договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.1
от ЗПК. Уговорената неустойка по договора представлявала скрито
възнаграждение, което следва да бъде включено в ГПР, но не е. Тази
несутойка можело да се разглежда като добавка към възнаградителната лихва,
което не е сторено. С това е нарушена разпоредбата на чл.11, т.9 от ЗПК.
2
Въведените изисквания от кредитора за осигуряване на обезпечение са
на практика неизпълними, което води до сигурност в начисляването на
неустойката.
Размерът на уговорената неустойка е висок, поради това противоречи на
добрите нрави и е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Посочването в договора на ГПР, който не съоствества на реалния
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2, т.1 от ЗЗП.
ГПР е посочен само цифром, което не е достатъчно за спазване на
изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК.
Твърди се, че клаузата по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора за
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна и
съответно не е породила правно действие. Неустойката излизала извън своята
обезпечителна и обезщетителна функция и изпълнявала само санкционна
такава.
Твърди се, че размерът на претендираната неустойка е необосновано
висок.
Изискванията които поставя кредитора пред потребителя досежно
характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението
на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на
морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са
рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката като
правен институт /чл. 92 ЗЗД/. Същата по начина, по който е регламентирана от
кредитора, включително и начина на погасяването й има наказателен
характер, а не само обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в
изключително неравностойно положение спрямо търговеца, защото го
задължава от една страна да плати необосновано висока по размер неустойка,
и то само за непредставено в срок обезпечение. Изискванията на заемодателя
досежно обезпечението по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора силно
ограничават възможностите на потребителя да може да ги изпълни и
доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия,
по начина по който са зададени, противоречат на всички неписани правила и
норми и компрометират института на неустойката
3
Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на
поръчител, което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на
договора за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на
Директива 2008/48.
Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи забраната на
чл. 143, т. 3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение.
Разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.7 от договора е нищожна, като
накърняваща добрите нрави, тъй като надхвърля 3 пъти законната лихва.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се прави искане по реда на чл. 213 ГПК да бъдат съединени
Твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване
недействителността на договора за кредит поради противоречие с
разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК доводите за нищожност на клаузата по чл. 11
от договора, уговаряща неустойка, както и за връщане на суми в размер на
488,53 лева и 665,31 лева.
Неустойката по договора е уговорена като санкция за неизпълнение, в
случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора
ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл.
5условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при
потребителското кредитиране е съобразена със закона практика.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по
волята на ищеца, която е попълнила искане за сключване на договор за кредит,
получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под
формата на Стандартен европейски формуляр и е имала пълното право да се
съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни
формулировки. Дори да не е могла да обмисли достатъчно добре
ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и след сключването на договора,
4
дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнала, че е неспособна да се
справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да
отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е
разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по
реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК, информация за което е получил както в
Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от
спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици -
заплащане на обезщетения или такси.
Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент,
също така е била с фиксирани параметри за срока на договора.
При сключване на процесния договор ищцата не е предоставила
обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът
е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение
в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по
чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави
такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.
Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка,
изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора,
включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на
изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не налице нито
една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са
уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като
дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на
финансовото му задължение към търговеца.
Ищцата е била информирана за условията за ползване на продукта на
търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи
обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го
направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен
размер.
Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на
направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка
е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на
5
кредитополучателя.
Валидността на клаузите от договора за кредит произтича от това, че са
покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв
е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Твърди, че
неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като условията за нейното
плащане могат и да не настъпят.
Твърди, че законодателят не е определил лимит на договорната лихва.
Твърди, че договорната лихва е включена в ГПР, чиито възможен максимален
размер е определен и този размер следва да се приложи и като максимален
такъв на договорната лихва.
Между страните са налице общо 4 договора, които съдържат уговорка за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Това на
самостоятелно основание опровергава твърдението на ищеца за заблуда в
условията на предоставените му кредитни услуги.
Настоящият договор следвало да се тълкува в контекста на трайните
отношения между страните, създадени на база 4-те договора за кредит, които
съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти
при идентични условия.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и представлява, в
писмено становище от процесуалния си представител поддържа предявените
искове.
Ответникът не изпраща представител, в писмена молба поддържа
отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявените искове.
Моли на процесуалния представител на ищцата да се присъди
справедливо възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на
делото и множеството заведени идентични дела от ищцата .
6
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства: Договор за кредит № ***** /
15.04.2024 г., ведно с Приложение № 1 към него, СЕФ, искане за сключване на
договор за кредит се установява, че на 15.04.2024г. ищцата е подала искане
до ответното дружество за сключване на договор за кредит. Ответното
дружество е съставило СЕФ по така направеното искане, в който е посочен
общия размер на кредита 700 лева, лихва 48,11 лева, срока на кредита – 11
седмица, размерът на месечните вноски, размерът на фиксирания годишен
лихвен процент в размер на 50%, ГПР – 65,67 %, размерът на неустойката
208,89 лева при непредставяне на обезпечение.
На 15.04.2024г. страните са сключили Договор за кредит № ***** /
15.04.2024 г., ведно с Приложение № 1 към него при следните параметри
посочени в чл.3 от него: размер на кредита: 700 лева, размер на погасителна
вноска: 2 x 6.81 лв. и 9 x 81.61 лв., ден за плащане: понеделник, вид вноска:
седмична, годишен процент на разходите: 65.67 %, брой вноски: 11, фиксиран
лихвен процент: 50 %, дата на първо плащане: 22/04/2024, обезпечение:
Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, дата на
последно плащане: 01/07/2024, обща сума за плащане: 748.11 лева
В чл. 5 от договора за потребителски кредит е предвидено, че същият
ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция
или поръчител, отговарящ на определени условия (поръчителство на едно ши
две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната...").
В чл. 11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на условието
за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му.
Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 208,89 лева, с
начин на разсрочено плащане посочен в погасителния план. В приложение №1
към договора за кредит са посочени размерите на месечните погасителни
вноски, като е посочен размерът на главницата, лихвата и неустойката по
7
всяка една от тях. С включена неустойка общия размер на кредита е в размер
на 957 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл.22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде
прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № *****,
сключен между С. В. В., ЕГН **********, в качеството й на
Кредитополучател и "*****" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** в качеството му на Кредитодател.
В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата
на чл. 11 във връзка с чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *****,
сключен между С. В. В., ЕГН **********, в качеството й на
Кредитополучател и "*****" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** в качеството му на Кредитодател.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно, чл. 26, ал. 1,
пр.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 3,
ал.1, т.7 от Договор за потребителски кредит № *****, сключен между С. В.
В., ЕГН **********, в качеството й на Кредитополучател и "*****" ООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** в качеството му на
Кредитодател.
Съдът е определил за безспорно между страните:
- наличието на сключен Договор за потребителски кредит № *****,
сключен между С. В. В., ЕГН **********, в качеството му на
Кредитополучател и "*****" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** в качеството му на Кредитодател с условията описани в
исковата молба.
В тежест на ищеца е да докаже, наличие на основания за нищожност на
договора, в евентуалност клаузата за неустойка и договорна лихва.
Ответникът следва да докаже при наличие на неравноправна клауза в
потребителския договор, че въпросната клауза е уговорена индивидуално.
Спорът между страните е по отношение на действителността на
8
договорът за кредит в евентуалност на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от
договора и на чл. 3, ал.1, т.7. Настоящият договор за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в
редакцията му ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г.). Основните изисквания към договор
за потребителски кредит са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 - 12, чл.19, а
в глава Шеста от същия закон е регламентирана недействителността на
договора за потребителски кредит. Според императивната норма на чл.22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съдът намира, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за
дължимото съдържание относно определяне размера на годишния процент на
разходите по кредита, в който не е включена дължимата неустойка, която при
така определените условия в чл.11 от договора е сигурно, че ще бъде
начислена. Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а изчисляването
му става по специална формула.
Неустойката като част от разходите по кредита следва да бъде
включена при изчисляването на ГПР.
Липсата на включени на предвидени от закона компонентни, съдебната
практика приравнява на липсващ ГПР.
Предвид всичко изложено предявеният главен иск по чл.26,ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК е основателен и следва да се
уважи.
По разноските:
Страните са претендирали разноски. С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски. Ищцата е
освободена от заплащане на такси и разноски по делото, поради това на
основание чл.78, ал.6 от ГПК дължимата държавна такса по делото в размер
на 50 лева следва да бъде заплатена от ответника.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
9
адв.А. Д. на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. Съобразно цената на уважения иск
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което е основателно. По настоящото дело липсва
правна и фактическа сложност, материалния интерес е нисък. Такова решение
е застъпено и в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. С оглед на
горното адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на адв.Д.
следва да е в размер на 300 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК Договор за потребителски кредит
№ *****, сключен между С. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
*****, в качеството й на Кредитополучател и "*****" ООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** в качеството му на Кредитодател.
ОСЪЖДА "*****" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** да заплати на адв.А. Д., член на АК София, личен
№***** с адрес гр.***** сумата от 300 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА "*****" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** да заплати на РС Варна сумата от 50 лева,
представляваща дължимата държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10