Р Е Ш Е Н И Е № 93
гр.Сливен, 12.12.2019г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в
публично съдебно заседание проведено на дванадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря
РАДОСТ ГЪРДЕВА и в
присъствието на прокурор КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от
съдията НЕЙЧЕВА ВАНД № 623 описа на съда за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 от Указа за борба с
дребното хулиганство /УБДХ/ за проверка на решение, постановено по
реда на чл. 6, ал.1 б."а" от УБДХ.
Образувано е по жалба на адв. К. . от АК – С. в качеството му на защитник на З.М.С. против решение № 539 /
10.12.2019г. по АНД № 1769 / 2019г. по описа на Районен съд - Сливен.
С атакуваното решение
съдът е признал за установено, че З.М.С. на 09.12.2019г. в 12:00 часа в гр.
Сливен, в сградата на Трета поликлиника - ДКЦ 2 е извършила непристойна проява,
изразяваща се в отправяне на обидни думи
към Ф.Р.А. и близките й наричайки ги „курви”, „простачки”, „да си заровите
децата”, нанасяла й удари и й скубела косата, но поради ниската степен на
обществена опасност не представлява
престъпление по чл. 325 от НК, поради
което и на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ й е наложил административно
наказание „задържане в РУ на МВР - Сливен” за срок от пет денонощия.
В жалбата на защитника на нарушителката, по повод на която е
образувано настоящото производство пред окръжния съд, депозирана в установения
от закона /чл. 7, ал. 2 от УБДХ/ и указан от съда
24-часов срок за обжалване, решението се определя като неправилно и
незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо,
т.е. посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, от НПК.
Жалбоподателят твърди, че нарушителката С. не е извършила административно
нарушение виновно поради наличието на тежко заболяване, което й пречи да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си - от около пет месеца страдала от тежко психично разстройство - „Реакция на
тежък стрес и разстройство в адаптацията вследствие на тежка психотравма” за
което провеждала лечение при д-р Н.А. и д-р М.Р., като й било предписано
медикаментозно лечение и терапия със силни лекарства, намиращи се под особен
контрол и получавани от нея само със зелена рецепта от лекуващия лекар.
Заболяването й не било отзвучало и към момента, въпреки че била добре повлияна
от медикаментозното лечение. Вследствие на това й заболяване били и извършените
от нея действия на 09.12.2019г. в ДКЦ 2 спрямо останалите посетители, които я
провокирали с държанието си. Защитникът счита, че тя не следвало да носи
административнонаказателна отговорност предвид невротичното заболяване. Нарушителката
все още била на лечение и не могла да оцени правилно ситуацията и да
отреагира правилно, тъй като критериите й на търпимост и самоконтрол били променени
вследствие заболяването и това
обстоятелство следвало да се провери от съда чрез назначаване на експертиза,
която в случая била задължителна. Тези обстоятелства не били взети предвид от състава на СлРС, наложил
наказание на нарушителката с обжалваното решение, поради което материалният
закон бил приложен неправилно. Допуснато било и съществено процесуално
нарушение, тъй като съдът наказал лице, което не можело да носи
административнонаказателна отговорност поради наличието на тежко заболяване,
което му пречело да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си. В случай че окръжният съд приемел, че нарушителката С. е извършила нарушението
виновно и следва да носи административнонаказателна отговорност, моли за
изменение на решението с налагане на по-леко наказание - глоба, тъй като с оглед
нейното състояние и преживяната травма наложеното й такова било прекалено
тежко, необосновано и се явявало „явно несправедливо”. Искането е окръжният съд
да отмени решението на СлРС и да
прекрати преписката или да оправдае нарушителката или да върнете делото за ново
разглеждане, като постанови тя да бъде освободена незабавно от помещенията за
задържани лица в РУ-Полиция - гр. Сливен.
В с.з. пред окръжния съд нарушителката, редовно призована, се
явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа
жалбата. Счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд е приел, че нарушителката
С. е извършила административно нарушение, без да вземе в предвид, че тя страда от
психично заболяване, за което били представени документи. Не бил изследван въпроса изобщо дали тя може
да носи административно-наказателна отговорност. Предвид наличното заболяване
счита, че дори тя да е вменяема и да е
могла да разбира свойството и значението на извършеното, предвид тежкото
й здравословно състояние, не е следвало да й бъде налагано такова по вид
наказание „Задържане в помещението на МВР”, а е следвало да й бъде наложено
по-лекото по вид наказание „глоба”, ако изобщо се прецени, че е извършила
нарушение. Счита, че следва да се вземат предвид и мотивите и подбудите за
извършване на нарушението. Прави и алтернативно искане за изменение на
решението чрез намаляване размера на
наложеното наказание на три денонощия.
Нарушителката С. моли за наказание глоба.
Участващият прокурор от ОП - Сливен моли жалбата да бъде
оставена без уважение и решението на СлРС - да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Счита, че приложените към жалбата медицински документи, разгледани
хронологически по време показвали подобрение в състоянието на нарушителката.
Предоставя на съда да прецени дали са налице основания за изменение на
решението и намаляване размера на наложеното наказание на три денонощия.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с изложеното в
писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали, включително представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства и като извърши проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт на основанията посочени в чл. 348 от НПК, намери жалбата за
неоснователна.
Районният съд е разгледал внесен акт от 09.12.2019г. за
констатиране на проява на дребно хулиганство от З.М.С. и въз основа на
извършената преценка на наличните, събрани и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, е приел за
установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към решението.
В тях е прието за установено от фактическа страна, че на
09.12.2019г. свидетелките Ф.А. и Н.Х. били на третия етаж в ДКЦ 2, бившата
Трета поликлиника, заедно с детето на последната, което трябвало да бъде
имунизирано. След имунизацията свидетелките Ф.А. и Н.Х. заедно с детето слезли
на партерния етаж, където пред рецепцията се намирала нарушителката З.С. заедно
с Г.Ю.Х. и бременната Г.С. М. Трите започнали да обиждат, псуват, проклинат и
заплашват свид. Ф.А. и близките й с думи и изрази „курви”, „простачки”, „да си
заровите децата”, като свадата прераснала в сбиване и те започнали да я скубят
и удрят. Свид. Ф.А. успяла да даде детето в ръцете на свид. Н.Х. Една от
медицинските сестри в лечебното заведение - свид. Д.П. се намирала във фоайето
и се опитала да ги разтърве, но не успяла. С помощта на намиращите се във
фоайето граждани успяла да ги избута навън от сградата. Сигнализирано било РУ
на МВР и на място пристигнал полицейски екип. Нарушителките били отведени в
районното управление. Х.К. съставил актове за констатиране на дребно
хулиганство на трите нарушителки – Г.Х., З.С. и Г.М.
Тази фактическа обстановка е възприета въз основа на
събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства и в частност – показанията на свид. Ф.А., сведенията
дадени по преписката от свидетелите Н.Х. и Д.П., както обясненията на
нарушителката З.С., освен в частта им, в която излага защитна теза, че не тя е
започнала конфликта и че е била предизвикана от свид. Фатме Али, тъй като в
тази им част обясненията й противоречат на показанията на посочените
свидетелки.
В мотивите на обжалваното решение са
изложени съображения относно
кредитирането на доказателствените източници. Настоящата съдебна инстанция
принципно възприема както приетите за установени от районния съд фактически
положения, така и извършената преценка на доказателствените материали, въз
основа на които тези положения са приети за установени. Представените със
жалбата амбулаторни листи относно здравословното състояние на нарушителката не
променят така установената фактическа обстановка. От тях са видни поставената й диагноза „Реакция на тежък стрес и разстройства в адаптация”, което
заболяване се е развило след преживян силен стрес през м. 06.2019г., както и
назначеното медикаментозно лечение. Заболяването й не е отминало към момента,
но наличието му не обуславя извод, че нарушителката не е разбирала свойството и
значението на деянието и не е могла да ръководи постъпките си, респ. че не е
действала виновно. Видно от приложените към жалбата медицински документи, състоянието й се
повлиява добре от назначеното лечение, поради което искането за назначаване на съдебно - психиатрична експертиза
е неоснователно.
Районният съд е обсъдил конкретиката на случая и законосъобразно
е приел, че извършеното е проява на дребно хулиганство, съгласно нормата
на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Проявата е непристойна по
своята същност. Поведението на нарушителката е недопустимо, с оглед отправите
обидни думи към Ф.Р.А. и близките й и физическата саморазправа със свид. А. в
лечебно заведение - на публично място, пред множество хора. С действията си С.
нарушила обществения ред и спокойствие и предизвикала възмущение у
присъстващите.
Законосъобразна е и
преценката, че се касае за непристойна проява, представляваща явен израз на
пренебрежително отношение към установения обществен ред и в този смисъл
деянието на З.С. следва да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на
УБДХ, доколкото то не представлява престъпление по чл. 325 от НК поради по-ниската си степен на
обществена опасност.
На нарушителката С. е
наложено наказание по чл. 1, ал.1, т.1 от УБДХ – задържане в
поделенията на МВР за срок от 5 денонощия, за което в мотивите към решението е
посочено, че то е справедливо и отговарящо в максимална степен на обществената
опасност на деянието и на нарушителката. СлОС намира, че районният съд
отчитайки правилно тежестта на извършеното, обществената му опасност, подбудите
за това поведение, начинът на осъществяване на конкретните действия, а така
също и личността на нарушителката, й е определил справедливо по своя вид и
размер наказание "Задържане в структурно звено на МВР". Безспорно е,
че отношенията между родовете на нарушителката и на свид. Ф. А. са влошени, но
действията на нарушителката не са оправдани, още повече извършени на такова
място, каквото е лечебното заведение. Липсват данни за други непристойни прояви
на нарушителката. В конкретния случай правилно не е наложен максималния размер
на наказанието - до 15 денонощия, а същото е определено в размер между средния
и минималния за срок от пет денонощия. С по - кратък срок на наказанието /в
какъвто смисъл е направеното от защитника искане/ не биха се изпълнили целите
на наказанието. Районният съд е приел, че с наказание „глоба” не биха се
изпълнили целите на генералната и специалната превенции - наказаната да се
поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да се
въздейства предупредително и възпитателно върху другите членове на обществото.
Този извод на районния съд се споделя и от настоящата инстанция. Освен това,
искането за изменение на решението с
налагане на нарушителката на наказание „глоба” е неоснователно и поради
това, че в случай, че съдът измени обжалваното решение и наложи наказание
„глоба” след като нарушителката вече е изтърпяла три денонощия от наложеното й
наказание, на практика ще утежни нейното
положение и за едно нарушение дребно хулиганство ще й бъдат наложени две
наказания.
Поради изложените съображения, няма основания
за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СлРС или
за изменение на същото с налагане на наказание „глоба”.
Ето защо, СлОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 539/10.12.2019 г. по АНД № 1769/2019 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: