№_______
гр.
Варна,___________________________2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на двадесет
и шести октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като
разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева адм. дело № 1969
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.
186 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „Плажа
2012” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ------------------представлявано
от управителя Г.С.Н., чрез адв. Н.Ч., срещу Заповед за налагане на Принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 146-ФК/16.08.2022 г. издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски
обект – Ресторант „Свети Г.”, находящ се в гр. Каварна, къмпинг „Свети
Г.”, стопанисван отдружеството и забрана за достъп до него за
срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата се излагат твърдения за това, че оспорваната
заповед е незаконосъобразна, в противоречие с административнопроизводствените
правила, както и в противоречие с целта на закона. Позовавайки се на чл. 22 ЗАНН оспорващият твърди, че
заповедта е немотивирана по отношение непосредствената и висока степен на
опасност на деянието и наложената ПАМ необоснована
поради липса на мотиви и несъразмерна спрямо тежестта на извършеното
нарушение - запечатване 14 дни за констатирано нарушение за първи път,
без други нарушения и при липса на констатации от него да са произлезли
определени вредни последици за фиска, а и несъответна
на целите на чл. 22 ЗАНН и в нарушение на принципа на съразмерност,
регламентиран в чл. 6 ал. 5 от АПК. Изложени са
съображения, че наложената ПАМ не отговаря на целите на ЗДДС, защото не е било
издадено наказателно постановление за установеното нарушение, съответно
дружеството не е могло да упражни правата си по реда на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС.
Иска се отмяна на оспорваната
заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - гл. юриск. Е.А., в писмена молба поддържа становище за неоснователност на оспорването. Искането е да се потвърди оспорената
заповед като законосъобразна и правилна, а жалбата срещу нея като неоснователна
да се отхвърли, като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на
оспорваната заповед, като се сочи, че наложената ПАМ отговаря на целите в чл. 22
от ЗАНН. Сочи, че в случая е извършено „по-опасно” нарушение на данъчното
законодателство.
Съобразявайки посочените от оспорващия основания,
изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по
делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК,
определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.08.2022 г. е извършена контролна покупка от търговски обект,
представляващ ресторант „Свети Г.”, находящ се в гр. Каварна, къмпинг „Свети Г.”,
на 3 бр. кенчета „Пепси кола” на единична цена 3 лева, платена в брой с
банкнота от 10 лв., за което не бил издаден фискален касов бон, нито
касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. В обекта е установено и
въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство модел –
„DATECS DP-150” рег. № 4354965 в НАП.
При извършената след легитимацията на
органите по приходите проверка, при съпоставка на разчетената от ЕКАФП с
фактическата наличност на паричните средства в касата е установена отрицателна
разлика в размер на 40 лева. Изведена е и КЛЕН за периода от 15.00 ч. до 18.31
ч. на 15.08.2022 г., видно от която стойността на направената на 15.08.2022 г.
контролна покупка на стоки в размер на 9 лв. не е регистрирана и не е издадена
касова бележка.
Констатациите от проверката са описани в протокол № 0060429/15.08.2022г. /л. 22-24 от адм. преписка/. След като
възприел тези констатации, административният орган издал процесната заповед, в
която квалифицира нарушението по чл. 25 ал. 1, вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118
ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 186
ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 186 ал. 3 от ЗДДС е приложил ПАМ.
Въз основа на конкретните факти по преписката и вземайки предвид естеството
на нарушението – неиздаване на фискален бон за прието плащане в брой, разликата между
отчетената фактическа наличност на парите в размер на 40 лв., задълженията към
Държавата в общ размер на 34 512.99 лв., е прието, че следва да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения, тъй като нарушението засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти и осъществяването на текущ и последващ контрол. Целта на процесната ПАМ
е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде приложена ПАМ,
съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще
настъпят значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите
на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен
срок. При определяне на срока е съобразен принципът за съразмерност и
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността
в конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, а
индиректният - недопускане вреда за фиска.
Съдът намира жалбата за допустима.
Същата е подадена от лице с правен интерес от
оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок. Видно от разписка на л. 27 от адм. преписка, оспорваната заповед е съобщена на управителя на
дружеството на 24.08.2022г., а жалбата е
подадена на 24.08.2022 г.
По отношение компетентността на издателя на акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП /л. 1 от адм. преписка/, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма и не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е
постановена при нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на
закона – отменителни основания по чл. 146 т. 4 и т. 5 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон
или указ - чл. 23 от ЗАНН.
Нормите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС регламентират държавна принуда за
защита на особено важен държавен интерес – гарантиране на постъпленията във
фиска чрез спазване на фискалната дисциплина. Целта на налагането на ПАМ е за
преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и
последиците от тях, поради което имат превантивен характер. Тя няма санкционен
характер. Санкцията за извършеното нарушение се осъществява чрез налагане на
административно наказание – в случая имуществена санкция на юридическото лице.
Според чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" от ЗДДС, принудителната
административна мярка "запечатване на обект за срок до тридесет дни",
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба. При констатирани нарушения, състоящи се в неиздаване на документ за
продажба по чл. 118 от ЗДДС, органите по приходите действат в условията на
обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да приложат, или не регламентираната
в ЗДДС принудителна административна мярка. От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че за покупката не е издадена фискална касова
бележка от функциониращото в обекта ФУ. Въпросът за съставомерността на
деянието е предмет на административнонаказателното производство, доказателство
за образуването на каквото ответникът не е представил в хода на
настоящото производство, но това е ирелевантно за настоящото производство.
Обстоятелството, че въз основа на
съставения Акт за установяване на административно нарушение № F672845 от 24.08.2022г.,
не е издадено наказателно постановление, е ирелевантно за преценката за
материалната и/или процесуалната законосъобразност на наложената принудителна
административна мярка. Действително разпоредбата на чл. 187 ал. 4 от ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при
заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази
норма обаче следва извода, че издаването на наказателно постановление за
налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената
принудителна мярка, като заплащането на административната санкция представлява
правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането й. Следователно
издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената
административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за
прилагане на мярката по чл. 186 ал. 1 от ЗДДС.
Посочената разпоредба изрично регламентира, че принудителната административна мярка
се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции.
Заповедта за налагане на ПАМ
"запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във
връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на
задължението за издаването на фискална касова бележка. Изложените в заповедта
мотиви за продължителността на срока са абстрактни с оглед липсата на
съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него.
Изложените аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо
формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни
и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за
значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението,
последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения
интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По
никакъв начин не става ясно как е определен срока, кои обстоятелства са от
значение и каква е тяхната тежест.
При издаване на ЗПАМ следва императивно да
се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6 ал. 5 от АПК като правилото е, че
административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши
преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието
на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането. В случая
съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция
между лични и обществени интереси е нарушена, тъй като установеният размер на
срока за налагането не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на
адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се
налага.
Общото принципно посочване, че с процесното нарушение
се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност
на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както и само
позоваването на евентуална последваща възможност за проследяване на реалните
обороти и че извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина, макар и да са принципно елемент от тежестта
на нарушението, не удовлетворява изискванията за мотивираност на решението на
органите по приходите по отношение на срока на мярката, доколкото не са
обвързани с конкретни констатации по отношение на конкретното нарушение.
Налагането на принудителната административна мярка за
14-дневен срок е адекватно само при наличие на утежняващи обстоятелства –
например неединично нарушение, особено висока цена на продажбата, за която не е
издаден документ за продажба по чл. 118 ЗДДС и/или ясни индиции, че издаването
на касов бон се пропуска с цел избягване на данъчно облагане. С оглед данните по делото, налагането на ПАМ за срок от 14 дни, съдът приема, че
не би могло да се определи като съразмерно – предвид и стойността на
продажбата - 9 лв. и размера на вредите, които евентуално
биха настъпили за държавния бюджет, в сравнение с тези, които биха настъпили за
жалбоподателя, ако обектът бъде запечатен за срок от 14 дни. При тази
продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ
и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането
на адекватни на нарушението мерки. Съдът приема, че заповедта е издадена
при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и не съответства на
целта на закона.
В оспорената ПАМ, един от мотивите, с
които органът по приходите е обосновал продължителността на мярката е
задължения към Държавата в общ размер на 34 512.99 лв. Наличието на
публични задължения на задълженото лице може да обоснове по-висока обществена
опасност на нарушението и съответно по-дълъг срок на запечатване, само ако
могат да обосноват извод за системно неправомерно поведение на задълженото лице
- т. е. ако произтичат от недекларирани приходи или обороти, а в случая видно
от приложената по преписката справка за общите задължения на „Плажа 2012“ ООД
към 15.08.2022 г. дружеството има само задължения по месечни справки-декларации
по ЗДДС, съответно за лихви, както и за задължителни осигурителни вноски по
декларация Обр. 6, декларация по ЗДДС от сделки в страната, което няма общо с
нарушенията по чл. 118 от ЗДДС.
Друг от мотивите, с който органът по
приходите е обосновал продължителността на мярката е с установената разлика
между отчетената фактическа наличност на парите в размер на 40 лв. Няма данни
по делото установената отрицателна разлика в размер на 40 лв. какъв процент
представлява от дневния/месечния оборот на обекта. Следва да се посочи, че законът е предвидил и
възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да
предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително
въздействие и върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да бъде използвана
като санкция за допуснатото нарушение.
При този изход на спора, основателно се явява искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е
направено своевременно. В полза на страната следва да се присъди сума в размер 650 лева - 50 лв. държавна такса и 600 лв. възнаграждение за адвокат.
Съдът, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 146-ФК/16.08.2022 г. издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – ресторант „Свети Г.“, находящ се в гр.Каварна,
къмпинг „Свети Г.“ и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати
на „Плажа 2012“ ООД, ЕИК ***** направените по
делото разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: