М
О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 1523/17г. по описа на Окръжен
съд - Варна
Окръжна
прокуратура – Варна е внесла в Окръжен
съд - Варна обвинителен акт срещу :
П.П.И. – за престъпление по чл.343 ал.3 пр.последно б.”Б” вр. ал.1 б.”В” от НК.
Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на 10.07.2017 г. в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Е 200" с per. №
* **** **, нарушил правилата за движение: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория
„В" - в населено място - 50 км/ч" и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре" и по непредпазливост причинил
смъртта на И. Г. Н., като деянието е извършено на пешеходна пътека.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа
изцяло предявеното обвинение и счита
същото за доказано по безспорен и категоричен начин. С оглед на реда на
провеждане на съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК предлага налагане на
наказание “Лишаване от свобода” към минималния размер изпълнението на което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок, както и определяне на пробационна
мярка в рамките на изпитателния срок. Пледира за налагане и на наказание
“Лишаване от право да управлява МПС” по справедливост.
Пострадалата К.Д.Д.
в качеството и на законен представител на
наследника на пострадалия А.М.И.Г. и пострадалата Д.А.С., чрез
процесуалния им представител адв. Г.Н. *** молят за конституиране като частни
обвинители и не желаят да предявят граждански иск. В пледоарията си по същество
повереника заявява, че доверителите му не желаят изтърпяване на ефективно
наказание от подсъдимия с оглед на оказаната от него помощ и изразено съжаление
за стореното.
Защитата на подсъдимия П.И. в лицето на адвокат Р.Р. *** заявява
признаване на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на
подзащитния му и моли разглеждането на делото да се проведе при условията на
глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция” при условията на чл.371 т.2 от НПК. С оглед на реда на
съдебното следствие след задължителното приложение на чл.58А от НК пледира за
налагане на наказание “Лишаване от свобода”, към минимума отложено с подходящ
изпитателен срок.
Подсъдимият П.И. се признава за
виновен, признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и в последната си дума изразява съжаление за стореното и моли за минимално
наказание.
От фактическа
страна и в съответствие с
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът счита за установени следните
обстоятелства :
Подсъдимият П.П.И. ***,
българин, български гражданин, неженен, работи като дисководещ, неосъждан.
Правоспособен водач на МПС от 1996г.
Пострадалият И. Г. Н. е
живял в гр. Варна на съпружески начала с частният обвинител К.Д.Д., като от връзката
им има дъщеря А. – М.И.Г.. Препитавал се като събирал битови отпадъци.
На 10.07.2017 г., около 15:30 часа, в гр. Варна, подсъдимият И. управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес Е 200" с per. № * **** **. Движел се по бул.
„Цар Освободител" в посока към бул. „Република". Пътят бил
асфалтиран, разделен на две ленти за движение, по една във всяка посока, с
хоризонтална прекъсната маркировка. Асфалтовата покривка била суха, без
нарушения на нейната цялост. Времето било слънчево и видимостта отлична,
лентата за движение в посока към бул. „Република" била отграничена вдясно
с тротоарна настилка.
В района на възникналото ПТП П.И. управлявал своето МПС със скорост от
около 61.66 км/час. С тази скорост се приближил към пешеходна пътека, находяща
се срещу бл. № 131 на ж.к. „Младост", сигнализирана с видима хоризонтална
маркировка и пътни знаци от двете й страни. Водачът не възприел пострадалия И.
Г. Н., който по същото време пресичал на бърз ход булеварда на пешеходната
пътека от ляво на дясно пред процесния автомобил, бутайки пред себе си количка,
натоварена с чували, пълни със стъклен амбалаж. Подсъдимия възприел пешеходеца
в непосредствена близост пред своя автомобил и незабавно задействал спирачната му
система, като се опитал да отклони движението му вляво. Последвал удар между
пешеходеца и предната дясна част на
автомобила, управляван от И.. От удара пострадалият
бил изхвърлен върху капака на л.а. „Мерцедес" и при продължилото му
движение напред впоследствие паднал в дясно от неговите габарити, като лекият
автомобил продължил движението си и спрял в края на автобусна спирка вдясно на
булеварда в посока на движението си към бул. „Република". След спиране на
своя автомобил, И. излязъл от купето и
се върнал назад до тялото на пострадалия, който лежал по гръб в дясната част на
платното за движение в посока към бул. „Република" по дължина на
булеварда. Пострадалият бил неадекватен, малко по-късно дошъл в съзнание, и
започнал да пъшка.
Подсъдимият И.
се опитал да се свърже с телефон за спешна помощ 112, но се отказал, тъй като
това направил свид. И. К., който към момента на възникване на ПТП се движел в
обратна посока по бул. „Цар Освободител" и възприемайки произшествието се
върнал, за да окаже помощ. Такава оказал и И., който взел шише с вода от своя
автомобил и измил лицето на пострадалия. Впоследствие при идване на Спешна
медицинска помощ участвал при транспортирането му.
Местопроизшествието било посетено от дежурна
следствена оперативна група и извършен оглед, като бил изготвен и фотоалбум.
Въпреки оказаната медицинска помощ в следствие на
причинените травматични увреждания пострадалият Ивайло Николов починал на
11.07.2017 год.
От заключението на изготвената СМЕ, приета по реда на
чл.283 от НПК, /л. 61/ се установява, че причина за смъртта на И. Г. Н. е остра
кръвоизливна анемия, обусловена от травматичните увреждания в областта на
корема, таза, описаните счупвания, кръвонасяданията около тях. Описаните
травматични увреждания са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети
или детайли на МПС, реализирани в посока отдясно наляво в правостоящо
положение. Всички те са получени приживе.
Между травматичните увреждания и настъпването на
смъртния изход е налице причинно следствена връзка.
Не е установено наличие на етилов алкохол в пробите
кръв и гръбначномозъчна течност.
Проведените реанимационни мероприятия в МБАЛ „Св. А. ***
АД са били правилни.
От заключението на изготвената ATE /л.
81/, приета от съда по реда на чл.283 от НПК и кредитирана като компетентно
изготвена и обоснована са е установява, че мястото на удара се е намирало на
около 3.35 метра вляво от ОР1, на около 2.55 метра в ляво от десен бордюр на
пътното платно, мерено напречно на посоката на огледа и на около 1.85 метра
напред /след/ ОР1, мерено по посока на огледа. Скоростта на автомобила
непосредствено преди да реагира водача е била 61.66
км/час /17.13 м/сек/, а скоростта на
автомобила непосредствено преди удара е била 55.47 км/час /15.41 м/сек/.
Дължината на опасната зона за
спиране на процесния автомобил при скоростта непосредствено преди водачът да
реагира, а именно 61.66 км/час, е 34.13 метра.
Дължината на опасната зона на
спиране на автомобила при движение със скоростта, разрешена за този пътен
участък /50 км/час/, е 25.07 метра.
Пешеходецът не е попадал в
опасната зона на спиране на л.а. „Мерцедес Е 200" с per. №
* **** **.
От протокол за химическа
експертиза № 893/11.07.2017г. се установява, че в кръвта на подсъдимия не е
установено наличие на следи от етилов алкохол.
За да приеме гореизложената фактическа обстановка като
безспорна съдът изцяло кредитира събраните в хода на наказателното производство
гласни доказателства - самопризнанията
на подсъдимия дадени при условията на чл.371 т.2 от НПК, показанията на
свидетелите И. К., В. Ж., А. С., К.Д., Д.С. и С. Д., писмените доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, съдебно автотехническа и медицински експертизи и справка за съдимост, прочетени и приобщени
към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК. Гореописаните
доказателства са последователни и непротиворечиви и водещи до единствено
възможен извод за виновността на
подсъдимия.
Гореизложените установени обстоятелства водят до
следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по делото
съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност
съдът счита, че подсъдимият П.П. И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление наказуемо по чл. чл.343 ал.3 пр.последно б.”Б”
вр. ал.1 б.”В” от НК, тъй като на 10.07.2017 г. в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Е 200" с per. №
* **** **, нарушил правилата за движение: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от
категория „В" - в населено място - 50 км/ч" и чл. 119 ал. 1 от ЗДвП:
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е
длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре" и по непредпазливост причинил смъртта на И. Г. Н., като деянието
е извършено на пешеходна пътека.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние е изразено в действие – подсъдимият е управлявал
МПС и е нарушил правила за движение установени в ЗДвП – управлявал е със
скорост надвишаваща максимално разрешената за движение в населено место и не е
пропуснал стъпилия на пешеходната пътека Ивайло Николов. Именно тези две
нарушения са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия престъпен
резултат.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината непредпазливост – деецът не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Накърнени са обществените отношения свързани с реда на функциониране на
транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването на
императивни разпоредби в ЗДвП.
Деянието е
квалифицирано по чл.343 ал.3 пр.последно доколкото ПТП е настъпило на пешеходна
пътека обозначена като такава с пътни знаци и хоризонтална маркировка.
За да определи вида и размера на наказание
удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на
престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите
осъществяването му подбуди.
Степента на обществена опасност на
деянието настоящият състав намира за
сравнително висока, с оглед на настъпилия тежък вредоносен резултат –
причинена е смъртта на мъж и баща в разцвета на силите му.
Степента
на обществена опасност на дееца е ниска.
Същия е неосъждан, с добри характеристични данни. Налични са данни за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е санкциониран.
Вида на наказанието, което настоящият
състав следва да наложи е “Лишаване от свобода”.
За да определи размера на наказанието
съставът отчете :
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени :
- чистосърдечни
признания и разкаяние за стореното
- липса на
предходна съдимост
- оказана помощ на пострадалия
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха
отчетени.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и отмери наказанието в минималния законово установен размер - “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
години. Като приложи разпоредбата на чл.58А ал.1 от НК съдът редуцира
наказанието с 1/3 и определи подсъдимия да изтърпи наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 2 /две / години.
Като взе предвид, че за поправянето на
дееца не е необходима изолацията му от обществото, съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието като определи изпитателен срок от 4
/четири/ години.
Съдът счете, че не следва да налага
мярка за пробационен надзор в рамките на изпитателния срок, доколкото от
представените писмени и гласни доказателства в хода на съдебното следствие се
установи, че същия полага грижи за майка си, която е в тежко здравословно
състояние и подобна мярка би го възпрепятствала да отделя необходимото време.
На осн. чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години. За да прояви
подобна снизходителност съдебния състав отчете характера на професията на
подсъдимия и полаганите грижи за човек с проблеми в предвижването.
Съдът намира, че така определения размер на
наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на
законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства
възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по
този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи
съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :