Р Е ШЕНИЕ
№…
гр. Ловеч, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №123 по
описа на съда за 2021 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 от Административно процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане във вр. с чл.
16б, ал.1, т.2 от ППЗСП.
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№
1289/15.04.2021 г. от Г.И.Г., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С.Л. от
ЛАК, съдебен адрес: ***, пл. „Тодор Кирков“ № 1, к-с „Драката“, вх. Б, ет. 1,
ап. 4, срещу Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4018/15.12.2020 г. на Директор на ДСП – Ловеч,
потвърдена със Заповед № 11-РД04-0120/12.02.2021 г. на Директор на РДСП –
Ловеч, с която на жалбоподателката е отказано отпускате на месечна целева
социална помощ по чл. 16б, ал.1, т. 2 от ППЗСП при обявено извънредно положение
или обявена извънредна на епидемична обстановка.
Към жалбата административния орган е приложил копие от
цялата преписка.
Оспорващата моли съда да отмени обжалваното решение като
незаконосъобразно. Навежда доводи, че отговаря на всички условия на закона и
правилника за прилагането му за отпускане на месечната целева помощ.
Ответната страна, Дирекция „Социално подпомагане” гр. Ловеч,
редовно призована, се представлява от ю.к. В., оспорва подадената жалба.
Съдът, след като прецени законосъобразността на
обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168
ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно
и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От правна страна, в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Закона за социално подпомагане
/ЗСП/ е предвидено, че социалните помощи се отпускат след преценка на доходите
на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното
състояние, трудовата и учебна заетост, възрастта, други констатирани
обстоятелства. Съгласно чл. 12, ал. 4 ЗСП условията и редът за
отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилника за прилагане на този
закон, с изключение на целевите помощи за отопление, които се
уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, право на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата
или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали
без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или
размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.
4. Тази норма е била изменена в ДВ, бр. 101 от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г.
Никъде в нормата не е предвидено, че оставането без
работа трябва да е в някаква пряка или непосредствена връзка с епидемичната
обстановка. Достатъчно е двете да съществуват едновременно в конкретния момент.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСП, чл. 26, ал. 1 от ППЗСП
целевите социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация по
образец, подадено от лицето до Дирекция "Социално подпомагане". В
декларацията лицата посочват изпълнението на условията за получаване на
помощта, за която кандидатстват, и прилагат писмени доказателства към нея. Във
всички образци е включено изрично предупреждение, че при вписване на неверни
данни се носи наказателна и гражданска отговорност.
Съдът, след като се запозна с преписката по делото,
установи следното от фактическа страна:
Жалбоподателката Г.И.Г. отглежда сама трите си деца –
едно на възраст 9 г. и близнаци на 3 г. Разведена е и получава издръжка в общ
размер на 500 лв. месечно и 186 лв. добавки за деца /лист 25 и сл./. Т.е. месечния
доход на четиричленното семейство е 686 лв. /шестстотин осемдесет и шест лв./.
На 25.09.2019 г. жалбоподателката се е регистрирала в
Агенция по заетостта. До м. август 2020 г. същата е получавала обезщетение за
безработица.
На 16.10.2020 г. двете деца на 3 г. са поставени под
карантина за 14 дни /лист 24/.
Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването от 27 ноември 2020 г., до 21 декември 2020 г. са въведени
редица ограничения, включително онлайн обучение за всички ученици, и са затворени
детските градини и яслите.
На 07.12.2020 г. жалбоподателката е подала заявление-декларация
за отпускане на месечна целева помощ при обявена извънредна епидемична
обстановка /лист 29/. В декларацията е посочила, че живее с непълнолетните си
деца С.Д.С., Т.Д.С.в и И.Д.С. в гр.Ловеч.
Към заявлението е представено и копие от съдебно решение
за развод.
Въз основа заявление-декларацията е изготвен Социален
доклад /лист 66/ от социален работник на ДСП-Ловеч. С доклада е направено
предложение да се откаже отпускане на целева помощ, поради неотговаряне на
условието по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като заявителката не е останала
без работа поради обявеното извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка, защото същата е регистрирана като безработна още от 24.09.2019 г., преди
въведените ограничения.
Със Заповед
№ЗСП/Д-ОВ/4018/15.12.2020
г. /лист 46/, въз основа на подаденото
заявление-декларация и изготвения социален доклад, директорът на Д”СП” гр.Ловеч отказва да отпусне месечната целева
помощ по чл. 16б, ал.1, т.2 от ППЗСП на жалбоподателката. Мотивът за отказ е,
че заявителката не е останала без работа поради обявеното извънредно положение
или извънредна епидемична обстановка.
Заповедта е връчена на жалбоподателката на 17.12.2020 г.
С жалба от 04.01.2021 г. /лист 43/ заповедта за отказ е
обжалвана по административен ред пред Директора на РД”СП” гр. Ловеч.
С Решение № 11-РД04-0120/12.02.2021 г. /лист 40/ директор на Дирекция РДСП гр.Ловеч
отхвърля жалбата, като потвърждава заповедта за отказ като законосъобразна.
Решението е връчено на жалбоподателката на 18.02.2021 г.
/лист 39/ и е обжалвано пред съда.
Оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган.
Постановен е след изготвен Социален доклад на служител в
Д "СП" – Ловеч, с който е направено предложение да не се отпуска месечна
целева помощ на Г., поради обстоятелствата, че не отговаря на условията на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като жалбоподателката
не е останала без работа поради обявената извънредна епидемична обстановка.
Заповедта е формално мотивирана, посочени са фактически и
правни основания за отказа. Спазени са процесуалните норми при издаването
ѝ. Но същата противоречи на материалния закон и на целта на закона.
Законодателят е предвидил три изисквания за отпускане на
месечната целева помощ по чл. 16б, ал.1,
т.2 от ППЗСП, които в случая са налице. Първо не е спорно, че към 07.12.2020 г.
за страната е обявена извънредна епидемична обстановка. Второ –
жалбоподателката сама отглежда три деца до 14-годишна възраст, които поради
въведените ограничения не посещават детска градина и ясла. И трето – останала е
без работа, но няма право на обезщетение за безработица.
След като са налице всички предпоставки за отпускането на
месечна целева помощ на Г., административният орган е постановил
незаконосъобразен отказ.
Не може да бъде споделен мотивът, потвърден и в решението
на горе-стоящия орган, че отказът се налага, защото Г. не е останала без работа
поради обявената извънредна епидемична обстановка. Този мотив не само не попада
сред изискванията на чл. 16б, ал. 1, т.
2 от ППЗСП, но е и произволен.
Указанията на изпълнителния директор на АСП - София, като
вътрешно-служебни актове, нямат задължителна сила и не представляват
авторитетно тълкуване на нормативния акт.
Очевидно е, че, когато издателят на нормативния акт има
волята да предвиди като задължително условие оставането без работа да е поради
обявената извънредна епидемична обстановка, той посочва това изрично, както
в чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП. В случая такова предвиждане в т.2 на същата
норма няма.
Оспореният акт противоречи и на целта на закона, изведена
от чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗСП - укрепване и развитие на обществената солидарност в
трудни житейски ситуации, каквато несъмнено е обявената от Световната здравна
организация пандемия от COVID-19, обявеното извънредно положение в Р България
(с Решение на НC от 13.03.20 г.), продължавано с решения на МС като извънредна
епидемична обстановка, действаща и към настоящия момент.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице отменителните
основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
писмена форма и мотивирана, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон и
противоречие с целта му, поради което следва да се отмени като
незаконосъобразна, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне при
съобразяване с мотивите на настоящото решение по приложението на закона.
Следва да се присъдят сторените разноски на
жалбоподателката в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Ловешки
административен съд, шести административен състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№ ЗСП/Д-ОВ/4018/15.12.2020 г. на Директор на ДСП – Ловеч, потвърдена със
Заповед № 11-РД04-0120/12.02.2021 г. на Директор на РДСП – Ловеч.
ВРЪЩА преписката на административния орган Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Ловеч за ново произнасяне по подаденото
заявление при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, гр. София, ул.
"Триадица" № 2, БУЛСТАТ *********, да заплати на Г.И.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 500 лв. /петстотин лв./, представляващи сторени деловодни разноски.
Решението е окончателно, на основание чл. 13,
ал. 6 изр. 2 от Закона за социално подпомагане.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: