ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет
и девети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско
дело № 9295 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК вр. чл. 577 от ГПК и чл.32а и сл. от Правилника за
вписванията /ПВ/.
Образувано е по
жалба на „А.“ ЕООД, представлявано от адв. Д.М.срещу определение № 832 от 02.07.2020
г. на съдия по вписванията при Районен съд гр. София, с което е отказано
вписване на договор за учредяване на право на преминаване и право на прокарване
на отклонения от мрежи и съоръжения с рег. № 4421/29.06.2020 г. на нотариус Н.Я.,
по заявление с вх. № 35244/02.07.2020 г. на нотариус Я.. Оплакванията са за
незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт, като се иска неговата отмяната.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че представеният
за вписване акт, наименован като договор за учредяване на право на преминаване
и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения по чл. 192 и чл. 193
от ЗУТ, сключен между „А.“ ЕООД, ЕИК *******и „А.“ ЕООД, ЕИК *******, не
представлява акт, който подлежи на вписване. Мотивите за този извод на съдията
на вписванията са, че реално липсва съглашение между две или повече лица, за да
се създаде, уреди или унищожи една правна сделка между тях, а на двете страни
стои един и същ правен субект. Актът не представлява и договор по чл. 192 и чл.
193 от ЗУТ, тъй като в цитираните разпоредби ЗУТ регламентира учредяване на
право на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения
през чужд поземлен имот, а в случая и двата имота са собственост на едно и също
лице – „А.“ ЕООД.
Съдът, като взе предвид навeдените доводи и като съобрази доказателствата
по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице
/съгласно определение № 2849/30.12.2020 г. на САС, по гр. д. № 4163/2020 г.,
който акт е задължителен за настоящия състав – арг. от чл. 278, ал. 3 от ГПК/, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.
Процесният отказ е постановен по заявление на нотариус Н.Я., която е
удостоверила нотариално положените подписи върху договор за учредяване на право
на преминаване и право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения от
29.06.2020 г. Представеният от нотариуса документ е сключен между „А.“ ЕООД,
ЕИК *******, представлявано от управителя И.И., като учредител и „А.“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от
управителя И.И., като приемател. С този документ учредителят, като собственик
на поземлени имоти с идентификатори 68134.1607.4202 и 68134.1607.4233 учредява
безвъзмездно и безсрочно в полза на приемателя, в качеството му на собственик
на поземлени имоти с идентификатори, съответно
68134.1607.4233 и 68134.1607.4202, право на прокарване на отклонения от
общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – телекомуникации, ел.
кабели средно и ниско напрежение, елекроразпределителна мрежа, улично
осветление, напоителна система, канализационна и водопроводна мрежа,
пожароизвестяване, оптични мрежи чрез собствените си поземлени имоти, с
безсрочно право на сервитутни ивици за съответния вид обект, съгласно
действащото законодателство и право на преминаване на хора и техника в полза на
приемателя през имотите.
Отказът на съдия по вписвания да извърши определено вписване подлежи на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Съгласно чл.
32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията отказва да впише
определен акт, когато актът не отговаря на изискванията на закона или не
подлежи на вписване. Актовете, които подлежат на вписване са изброени в чл. 4
от ПВ, а изискванията на които актът следва да отговаря са посочени в чл. 6 от
Правилника за вписванията.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, по
тълк. д. № 7/2012 г., проверката, която съдията по вписванията извършва,
съгласно чл. 32а, ал.1 от Правилника за
вписванията, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона се ограничава до това дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в
Правилника за вписванията съдържание.
След преценка на събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
жалбоподателя твърдения, съдът в настоящия му състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 4, б. „а“ от ПВ, се вписват всички актове, с
които се прехвърля правото на собственост /продажба, дарение, замяна, даване вместо
изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др./ или с които
се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право /право на
ползуване, собственост върху постройка и др./ върху недвижими имоти, както и актове, с които
се признават такива права /констативни нотариални актове, актове, които имат силата
на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за
общинска собственост и други, изрично предвидени в закон/. Съдът намира за
правилен извода на съдията по
вписванията, че представеният от нотариус Я. за вписване документ не попада сред
изброените в чл. 4 от ПВ актове. Независимо от озаглавяването на документа
договор, същият няма характер на договор по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД.
Този документ не съдържа белезите на договор и не обективира две насрещни
волеизявления, които да съвпадат по съдържание. Документът съдържа
волеизявление само на едно лице „А.“ ЕООД, което е собственик, както на
„служещия имот“, който е обременен със сервитута, така и на „господстващия
имот“, в чиято полза е учреден сервитутът. Съгласно чл. 55 от ЗС, вещни права
върху чужда
вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по
други начини, определени в закона. В случая заявеният за вписване документ не
учредява вещни права върху чужда вещ, тъй като лицето, подписало документа
притежава вещните права върху всички
описани в него недвижими имоти. В този смисъл следва да бъде споделен
извода на съдията по вписванията, че процесният документ от 29.06.2020 г. няма
характер на предвидените в чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ договори. Противно на
изложените в жалбата твърдения озаглавяването на документа договор не задължава
съдията по вписванията задължително да приеме, че е представен такъв акт, тъй
като определящо за характера на документа не е неговото заглавие, а неговото
съдържание. Затова и обстоятелството дали представеният за вписване документ
притежава характеристиките на акт, който
подлежи на вписване, е част от проверката, която съдията по
вписванията извършва, съгласно чл. 32а,
ал.1 от Правилника за вписванията.
Предвид изложеното, Съдът приема, че постановеният от
съдията по вписванията отказ е правилен и следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 832 от 02.07.2020 г. на съдия по
вписванията при Районен съд гр. София, с което е отказано вписване на договор
за учредяване на право на преминаване и право на прокарване на отклонения от
мрежи и съоръжения с рег. № 4421/29.06.2020 г. на нотариус Н.Я., по заявление с
вх. № 35244/02.07.2020 г. на нотариус Я..
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд, в седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.