О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №382
гр.Пловдив, 18.03.2016г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ –ми граждански
състав, в закрито заседание на осемнадесети март през
две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
СТЕФКА
МИХОВА
като изслуша докладваното от съдията Стефка Михова в.ч.гр.дело
№382 /2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№1993/14.01.2016г. при
регистратурата на ПРС, подадена от ЕТ”И. Ж.-Д.”,Д. С.А., ЕГН:********** и Н.М.Н.,ЕГН:**********,
всички с адрес: *** , против
Разпореждане № 1269 от 07.01.2016г.,
постановено по ч.гр.д.№ 8779 / 2015 г. по описа на ПРС – ХІV гр.с-в, с което е
върната постъпилата в Районен съд- Пловдив жалба вх. № 39873 от 03.09.2015г.,
наименована „възражение и жалба“ и постъпилите частни жалби вх. № 44531, 44535
и 44536 от 05.10.2015г., наименовани „Възражение и частна жалба“, поради
неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от ответника по частната жалба – „ПроКредит Банк (България)ЕАД, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Д.,
който изразява становище за неоснователност на същата.
Пловдивски окръжен съд, VІІ-ми гр. с-в, като разгледа
делото намери следното:
Частната жалба е постъпила в предвидения от
закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и съдът я намира за
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред първостепенния съд е
образувано по заявлениие на „ПроКредит Банк (България)” ЕАД за издаване на заповед за
незабавно и изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници
длъжниците ЕТ”И. Ж.-Д.”,Д.С.А., и Н.М.Н. , на
основание чл. 417 т.2 от ГПК за парично вземане към депозиране на заявлението в
размер на 108 812,65 лева- главница,просрочена лихва в размер на 3311,33 лева, за периода от 09.02.2015 г. до 10.05.2015 г.,наказателна лихва в размер от 417,36 лева за периода 14.04.2015г.-11.05.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и на
направените по делото разноски.
Основанието, от което произтича паричното вземане е договор за кредит №023-578236/20.11.2009г., анекси
към договора от 19.01.2011г.;29.11.2012г. ;14.08.2013г.; 27.08.2014г.11.06.2007 г., и договор за поръчителство от
27.08.2014г.. Твърди се също в
заявлението, че кредитът не е обслужван и е обявен за предсрочно изискуем на
21.05.2015г.
Първоинстанционният
съд е издал заповед за незабавно изпълнение
против жалбоподателите, в качеството им на солидарни длъжници, като е
преценил че представеното извлечение от сметка , договора за кредит,анексите към него и договора за поръчителство са
редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане, съгл.
чл.418, ал.1 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 и на осн. чл.418, ал.2 е издал и
изпълнителен лист.
От длъжниците в
заповедното производство са били подадени възражение и жалба с вх.№39873 от 03.09.2015г. ; възражение и частна
жалба 44531/05.10.2015г., възражение и частна жалба 44535/05.10.2015г.,
възражение и частна жалба 44536/05.10.2015г., молба от 19.10.2015г., по които е
било образувано в.ч.гр.дело № 3055 по описа на ПОС за 2015г. Въззивният съд е констатирал
нередовност на така подадените жалби ,като
е изложил мотиви, че не било ясно за
съда кой е обжалваният акт/действие и какво е отправеното искане от жалбоподателите.
По тези съображения е прекратил въззивното
производство и върнал делото на заповедния съд за извършване на надлежните
действия по администриране и преценка за допустимостта на сезиращите съда
жалби/ възражения/ искания/молби, както и процедиране съобразно извършената
преценка за допустимост.
В изпълнение на
задължителните указания на въззивния съд,с разпореждане №74505/08.12.2015г.,
Пловдивският районен съд е указал на
длъжниците в едноседмичен срок от съобщението
да уточнят кой или кои съдебни актове се обжалват от тях, като посочат
техния вид,номер и дата на постановяване. Указал е на длъжниците,че заповедта
за изпълнение не подлежи на съдебен контрол , освен в частта й за разноските,
както и че на въззивен контрол подлежи единствено разпореждането за незабавно
изпълнение, обективирано в заповедта.Длъжниците са предупредени и за
неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията на съда в дадения им
едноседмичен срок, а именно -подадените от тях възражения жалби ще бъдат
върнати.
Препис от
разпореждането на заповедния съд с №74505/08.12.2015г. е връчено на длъжниците на 10.12.2015г. , като в рамките на определения едноседмичен срок,изтекъл на 17.12.2015г.,
нередовността не е отстранена, поради
което с разпореждане № 1269 от 07.01.2016г.,предмет на настоящото производство, районния съд е върнал подадените
от длъжниците жалба вх. № 39873 от 03.09.2015г., наименована „възражение и жалба“ и
постъпилите частни жалби вх. № 44531, 44535 и 44536 от 05.10.2015г.,
наименовани „Възражение и частна жалба“, поради неизпълнение
на указанията на съда за отстраняване на нередовностите.
Предвид така установеното, настоящият въззивен състав
намира, че атакуваното разпореждане № 1269 от
07.01.2016г. на ПРС е правилно. Подадените от длъжниците възражение и жалба с
вх.№39873 от 03.09.2015г. ; възражение и частна жалба № 44531/05.10.2015г., възражение и частна жалба № 44535/05.10.2015г., възражение и частна жалба № 44536/05.10.2015г., са страдали от нередовности – същите не са отговаряли на изискванията
на чл. 260,ал.1,
т.2 и т.4 ГПК, /приложим съгласно чл. 275, ал.2 ГПК/, като не е бил конкретизиран обжалваният съдебен и какво е
отправеното искане от жалбоподателите до
съда, поради което образуваното по тях въззивно производство
по ч.гр.дело
№ 3055 по описа на ПОС за 2015г. е било прекратено и делото върнато на заповедния съд
с указания за извършване на надлежните действия по администриране и преценка за
допустимостта на сезиращите съда жалби/ възражения/ искания/молби, както и
процедиране съобразно извършената преценка за допустимост.
В изпълнение на задължителните указанията на
въззивния съд правилно от заповедния съд
е указано и дадена възможност на жалбоподателите да изпълнят изискванията на
закона,като от съда са им били дадени и разяснения, че на въззивен контрол подлежи
единствено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в заповедта, както и че заповедта за изпълнение не подлежи на съдебен контрол
, освен в частта й за разноските.
Въпреки, че са получил надлежни
указания, длъжниците не са отстранили указаната им нередовност в предоставения им едноседмичен
срок,изтекъл на 17.12.2015г., поради което правилно първоинстанционният съд е
приел, че е налице предвиденото в чл. 262,
ал.2, т.2 ГПК основание и постановил връщане на жалба вх. № 39873 от 03.09.2015г., наименована
„възражение и жалба“ и постъпилите частни жалби вх. № 44531, 44535 и 44536 от
05.10.2015г., наименовани „Възражение и частна жалба“.
Поради изложените мотиви въззивният съд
намира, че разпореждането на районния съд от 07.01.2016 г. е правилно и
законосъобразно. Подадената против него частна жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба с вх.№1993/14.01.2016г. при регистратурата на ПРС, подадена от ЕТ”И. Ж.-Д.”,Д.С.А.,
ЕГН:********** и Н.М.Н.,ЕГН:**********, всички с адрес: *** , против
Разпореждане № 1269 от 07.01.2016г.,
постановено по ч.гр.д.№ 8779 / 2015 г. по описа на ПРС – ХІV гр.с-в, с което е
върната постъпилата в Районен съд- Пловдив жалба вх. № 39873 от 03.09.2015г.,
наименована „възражение и жалба“ и постъпилите частни жалби вх. № 44531, 44535
и 44536 от 05.10.2015г., наименовани „Възражение и частна жалба“, поради
неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: