Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11.04.2016
година
град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и първи март Две хиляди и шестнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:М.С.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Гр.д.№685 по описа на съда за 2014год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№685/2014г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба вх.№8415/22.08.2014г.,изпратена по подсъдност от РС-Хасково,подадена от ищеца М.В.Н. против ответниците С.И.Т.,М.С.М. и Б.Г.М..Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.227 б.”в” от ЗЗД-срещу ответника С.И.Т.;с правно основание чл.26 ал.2 пр.5-то от ЗЗД-срещу тримата ответника С.И.Т.,М.С.М. и Б.Г.М.;с правно основание чл.108 от ЗС-срещу ответника С.И.Т. и в условията на евентуалност срещу ответниците М.С.М. и Б.Г.М..
ИЩЕЦЪТ-М.В.Н. твърди,че на 15.11.2013г. с НА №167 , т.010 , рег.№8064, дело №662/2013г. на нотариус №353 дарил ответника С.И.Т. със собствения си недвижим имот,включващ ½ ид.част от ПИ № 77195.738.70 по КК на гр.Хасково с площ от 503 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1 по КК на гр.Хасково,находяща се в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 ет.1,с предназначение-жилище,апартамент с площ 130 кв.м.,ведно с прилежащите му югоизточни избени помещения с обща площ 45 кв.м. и с ½ ид.част от сградата,като си запазил правото на безвъзмездно ползване върху югоизточните избени помещения.Твърди,че след подписване на договора се пренесъл да живее в избените помещения,в които дареният обещал да изгради санитарни помещения-баня и тоалетна,за да не ползва тези на жилищния етаж.В последствие отношенията им се влошили и ответника С.И.Т. отказал да изгради санитарен възел и с помощта на органите на МВР го изгонил от жилищния етаж,взел му ключа,поради което се принудил да ползва външна тоалетна .Твърди,че от надарения чувал само заплахи и обиди,които се отразявали негативно на здравословното му състояние.В началото на 2014г. постъпил в МБАЛ Хасково за лечение на исхемична болест и имал нужда от средства за заплащане на здравни осигуровки,които Т. отказал да заплати.Твърди,че се нуждаел от средства за издръжка и на няколко пъти се налагало да иска такива от ответника С.Т.,който му давал дребни суми-от около 20лв., с клетви и закани.Това го принудило да го покани писмено на 24.06.2014г. да му дава средства за издръжка,от които средства се нуждаел с оглед влошеното здравословно състояние и невъзможността да работи и да си осигурява сам средствата.
Ищецът твърди,че на 28.06.2014г. ответника С.Т. дошъл в имота и му предоставил копие от нотариален акт за продажба на този имот,осъществена на 17.06.2014г.,от които НА узнал,че имота е продаден на втория ответник М.С.М. и е станал СИО с третата ответница Б.Г.М..Поддържа,че продажбата на имота е привидна,извършена с една единствена цел,имота да не бъде на името на С.И.Т.,към момента на предявяване на иска за отмяна на дарението.От познати разбрал,че имота е предложен за продажба,но към 09.07.2014г. е оттеглен,като огледа в имота продължавал и достъпа до този имот се осъществявал от първия ответник и неговата съпруга.Твърди,че познава купувача по сделката с имота,който е негов бивш съсед,но до този момент този човек не е идвал в имота.
Ищецът твърди,че с извършеното дарение бил лишен от ползването на апартамента-самостоятелен обект в сграда,като първия ответник,със съдействието на органите на МВР му взел ключовете за имота и оттогава до сега е във владение,тъй като разполага с достъп до него.
Претендира от съда :
На основание чл.227 б.”в” от ЗЗД да отмени дарението,извършено с НА №167 , т.010 , рег.№8064, дело №662/2013г. на нотариус №353 в полза на ответника С.И.Т. ,на следния недвижими имот,а именно:½ ид.част от ПИ № 77195.738.70 по КК на гр.Хасково ,с административен адрес:гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 с площ от 503 кв.м. ,при граници:ПИ с идентификатори № 77195.738.69; №77195.738.324; №77195.738.12 и №77195.738.71,ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1 по КК на гр.Хасково,находяща се в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 ет.1,който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 77195.738.70.1,в поземлен имот с идентификатор 77195.738.70,с предназначение-жилище,апартамент с площ 130 кв.м.,при съседи на имота:на същия етаж-няма;под обекта-имот №77195.738.70.1.3 и над обекта-имот № 77195.738.70.1.2, ведно с прилежащите му югоизточни избени помещения с обща площ 54 кв.м.,при съдени:на запад мазета собственост на И. ***, от изток-двор и от север-двор,и с ½ ид.част от сградата,върху които е запазено правото на безвъзмездно ползване в полза на дарителя;
Да признае за установено между страните по делото,че сключеният на 17.06.2014г. договор за покупко-продажба с НА №24 т.3 рег.№2786,дело №359/2014г. на Нотариус №081,е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД,като привиден;
На основание чл.108 от ЗС да осъди ответника С.И.Т. да му предаде владението върху следния недвижим имот,а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1 по КК на гр.Хасково,находяща се в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 ет.1,който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 77195.738.70.1,в поземлен имот с идентификатор 77195.738.70,с предназначение-жилище,апартамент с площ 130 кв.м.,при съседи на имота:на същия етаж-няма;под обекта-имот №77195.738.70.1.3 и над обекта-имот № 77195.738.70.1.2,а в случай,че се установи,че имота се владее от втория и третия ответник да ги осъди те да му предадат владението върху имота.Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ-М.С.М. и Б.Г.М. ,чрез пълномощника си адв.Б.С.-*** ,в срока по чл.131 от ГПК са депозирали отговор на исковата молба с необходимото задължително съдържание.В отговора се оспорват предявените срещу тях искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.5- то от ЗЗД и чл.108 от ЗС и се излагат съображения за тяхната неоснователност.Алтернативно поддържат,че ако бъде уважен иска по чл.227 б.”в” от ЗЗД се явяват трети добросъвестни лица и правата им не следва да се засягат от обратното действие на отмяната на дарението съгласно разпоредбата на чл.227 ал.5 от ЗЗД.Поддържат,че извършеното разпореждане с имота,преди вписване на исковата молба водело до извода,че предявеният иск по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва срещу тях да се отхвърли.
Не се противопоставят на приемането на приложените към исковата молба писмени доказателства и правят искане да се приложи по делото копие от нотариално дело №359/2014г.
ОТВЕТНИКЪТ-С.И.Т., чрез пълномощника си адв.Т.В.-*** ,в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който твърди,че предявеният срещу него иск по чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД е недопустим,поради липса на правен интерес,тъй като ищецът не е страна по този договор.Твърди,че предявеният срещу него иск по чл.108 от ЗС е недопустим,тъй като към датата на предявяване на исковата молба не е собственик на имота и не го владее. Излага съображения за нередовност на исковата молба,предвид обстоятелството,че не е внесена дължимата ДТ за всеки един от предявените обективно съединени искове.Излага доводи за неоснователност на исковите претенции и заявява насрещни твърдения.
Не оспорва представените от ищеца писмени доказателства,които да се приемат по делото;прави доказателствени искания -за издаване на съдебни удостоверения,за допускане на гласни доказателства и за назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно,че ищецът М.В.Н. е бил собственик на следния недвижим имот,а именно: ½ ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №77195.738.70 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково,одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър-София,с административен адрес на ПИ :гр.Хасково,п.к. 6300,ул.”Балатон” №6 с площ 503 кв.м.,с трайно предназначение на територията-урбанизирана,с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м./,стар идентификатор-няма и с номер по предходен план,съгласно скица на СГКК-Хасково-имот №5644 в кв.98,парцел №5,а по нот.акт №79,том ІІ,дело №47481971г. на ХРС-парцел ІІІ,имот №409 в кв.98-а,при съседи за имота:имоти №№ 77195.738.69, 77195.737.324; 77195.738.12 и 77195.738.71 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково,одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър-София,с административен адрес на ПИ :гр.Хасково,п.к. 6300,ул.”Балатон” №6 ,на първи етаж,представляващ жилище,АПАРТАМЕНТ с площ от 130 кв.м.,състоящ се от две спални,хол,дневна с кухненски бокс и санитарни помещения и който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор №77195.738.70.1 в поземлен имот с идентификатор №77195.738.70,при съседи за имота: на същия етаж-няма;под обекта-имот №77195.738.70.1.3 и над обекта-имот с идентификатор №77195.738.70.1.2,ведно с прилежащите му ЮГОИЗТОЧНИ ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ с обща площ от 54 кв.м. при съседи:запад-мазета собственост на И. ***,изток-двор и север-двор,ведно с ½ идеална част от общите части на сградата.
На 15.11.2013г. с нотариален акт №167 т.010,рег.№8064 дело №66282013г. ищецът М.В.Н. дарил на първия ответник С.И.Т. описания по-горе недвижим имот,като дарителят си запазва правото на безвъзмездно ползване върху югоизточните избени помещения,докато е жив,по смисъла на чл.56 и сл. от Закона за собствеността.
На 17.06.2014г. между първия ответник С.И.Т. и втория ответник М.С.М. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт №24,том ІІІ, рег.№2786,дело №359/2014г.,вписан в СВ с акт №38 том ХІV дело №171282014г.Предмет на договора за покупко-продажба е именно недвижимия имот,който първият ответник е придобил чрез дарение през 2013г./описан по горе/.Имота предмет на договора за покупко-продажба е с данъчна оценка 43 962лв.,а е продаден за сумата от 30 000лв.,получена от купувача преди подписване на договора напълно и по банков път,съгласно отразеното в нотариалния акт.В нотариалният акт е отразено, запазеното право на безвъзмездно пожизнено ползване върху югоизточните избени помещения на ищеца М.В.Н.,по смисъла на чл.56 и сл. от Закона за собствеността.Тъй като вторият ответник М.С.М. се намира в брак с третата ответница Б.Г.М.,след покупко-продажбата този имот е в режим на СИО между тях.Продажната цена в размер на 30 000лв. е заплатена по банков път от сметката на купувача Б.М. на продавача С.Т. на 17.06.20134г. и на същата дата има приведена сума от 30 000лв. от сметката на С.Т. в сметката на Б.М.,както се установява от изпратеното от „ЦКБ”-АД,клон Хасково извлечение от сметка на Б.Г.М. от 17.06.2014г.
Видно от договор за заем от 16.06.2014г. е,че същият е сключен между ответниците С.И.Т. и Б.Г.М. .По силата на постигнатата договореност заемодателят С.Т. се е задължил да предаде на заемателя Б.Г. заемна сума в размер на 30 000лв.Договорено е предаването на заемната сума да се извърши чрез банков превод по сметката на заемополучателя в ЦКБ-АД-клон Хасково след получаване от заемодателя на сумата от 30 000лв.,уговорена като продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот,находящ се в гр.Хасково,ул.”Балатон „ №6 .Договорено е също,че заемната сума ще бъде върната най-късно до 31.12.2017г. чрез банков превод или в брой срещу подписване на разписка.
С нотариална покана от 24.06.2014г. ищецът М.В.Н. е поканил ответника С.И.Т. да му заплаща месечна издръжка в размер на 400лв.,считано от датата на получаване на нотариалната покана,с пощенски запис,като е посочил,че в случай на неизпълнение на задължението,ще приеме отказа за непризнателност и ще предяви правата си по съдебен ред.Посочената нотариална покана е връчена на 25.06.2014г. на майката на ответника-Д. В. Н..В поканата е отразено,че дарителят е с влошено здравословно състояние и е в невъзможност да работи и да си осигурява средства за издръжка.Няма съпруга и деца,които да се грижат за него и може да разчита единствено на издръжката,която надарения му дължи,с оглед нуждата от храна,лекарства и разходи за домакинството.
От представените писмени медицински документи-епикризи и др. се установява,че ищецът М.Н. страда от исхемична болест на сърцето,захарен диабет тип 2,артериална хипертония.От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза,изготвена въз основа на представените по делото медицински документи-епикриза ИЗ №3695 и преглед от вещо лице-доктор кардиолог се установява,че исхемичната болест на сърцето/ИБС/ и стабилната стенокардия/САП/,както и преживения миокарден инфаркт/МИ/ при ищеца се дължат на недостатъчно кръвоснабдяване на сърдечния мускул при частично или напълно запушени коронарни артерии,в резултат на артеросклероза на кръвоносните съдове хранещи сърдечния мускул.Проявите на исхемичната болест на сърцето при ищеца са дебютирали през 2008г., когато е преживял долен миокарден инфаркт и са били изострени през 2014г., когато е бил хоспитализиран в кардиологичното отделение при МБАЛ”Хасково”АД, оценен като висок риск и му е бил приложен СКАГ/Селективна коронарна ангиография/ с цел перкутанна коронарна интервенция,която той е отказал и е напуснал самоволно стационара на 25.02.2014г.При прегледа в консултативния кабинет на кардиологичното отделение,извършен през 2015г. вещото лице е установило,че ищецът е в стабилизирано състояние.В заключението си вещото лице сочи,че при описаното здравословно състояние на ищеца същият следва да спазва така наречения здравословен начин на живот: отказ от тютюнопушене; редовен прием на предписаните медикаменти; избягване на тежък физически труд; избягване на големи дози алкохол; упражняване на умерен спорт /ходене,плуване,колоездене/. Медикаментите необходими за задължителен прием при ИБС са на приблизителна стойност около 15лв. месечно.Стойността на проведеното лечение по време на пролежаването на ищеца за периода 24-25.02.2014г. в кардиологично отделение при МБАЛ”Хасково” е около 200лв.,което включва медикаменти,проведени изследвания и труд на персонала и леглоден.По протокол на ищеца е било предложено провеждане на СКАГ,което той е отказал,като стойността на това лечение би била над 4000лв.Според вещото лице-кардиолог здравословното състояние на ищеца позволява видове труд без тежко физически,професионален шофьор,пилот и др. подобни.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява,че размерът на средствата ,необходими за издръжка на едно лице на база общ потребителски разход по статистически данни на НСИ за 2013г. :395,42лв. –за месец и 4 745лв.-за година;за 2014г.-363,32лв. –за месец и 4 359,78лв.-за година.Размерът на средствата за издръжката на живот на едно лице по данни публикувани в сайта на КНСБ за 2013г.-564,26лв.-за месец и 6 771,09лв.-за година; за 2014г.-561,63лв.-за месец и 6 739,56лв.-за година.Размерът на средствата за издръжка на домакинство на база потребителски паричен разход по статистически данни на НСИ за 2013г.-867,92лв.-за месец и 10 415лв.-за година;за 2014г.-867,53лв.-за месец и 10 410лв.-за година.Размерът на средствата за издръжката на едно лице на база потребителски паричен разход по статистически данни на НСИ за 2013г.-356,83лв.-за месец; за 2014г.-357,83лв.-за месец и 4 293,94лв.-за година.Вещото лице установява,че НСИ е публикувала предварителни данни за общ потребителски и паричен потребителски разход на домакинство и на 1 лице за четирите тримесечия на 2014г.Окончателните данни за общ потребителски разход и за паричен потребителски разход за цялата 2014г. се публикуват след 16.04.2015г.
От заключението на назначената съдебно-оценителна експертиза се установява,че средната пазарна стойност на процесния имот/предмет на дарението/ към датата на извършване на извършването на продажба на този имот-17.06.2014г. възлиза на сумата от 62 000лв.От същото заключение се установява,че помещенията,описани по действащата КК на гр.Хасково като „югоизточни избени помещения” с площ от 54 кв.м.,предоставени за пожизнено ползване на ищеца,са в действителност с площ от 43,52 кв.м. измерени на място.Реалното предназначение по проект на тези помещения е за складова площ,но в действителност са пригодени за живеене с използване на външна тоалетна в двора.Приземният етаж не може да се обособи като самостоятелен обект в сградата.При огледа на имота вещото лице е констатирало,че избените помещения представляват две стаи с коридор между тях,пригодени за живеене,като стаите са обзаведени и се ползват за живеене с ползване на външна тоалетна в двора и на складово помещение,намиращо се под външното стълбище за първия етаж.Вещото лице е констатирало и извършени подобрения в приземния етаж,включително и нови дограми.
От допълнителното заключение на назначената съдебно-оценителна експертиза се установява,че пазарната цена на процесния имот към датата на извършване на покупко-продажбата-17.06.2014г.,като се отчете наличието на учредено право на ползване върху приземния етаж като жилище,представляващи избени помещения,така,както същите са описани в НА №24/17.06.2014г. е 54 743лв.Пазарната цена на процесния имот към датата на извършване на сделката покупко-продажба-17.06.2014г.,като се отчете наличието на учредено право на ползване върху приземния етаж като складови помещения,представляващи избени помещения ,така както същите са описани в НА №24/17.06.2014г. е 59 097лв.Според същото заключение средната пазарна цена за процесния имот към датата на извършване на покупко-продажбата-17.06.2014г.,с приспадане на прихода,който следва да се получи от изброените помещения,ползвани за жилище е 60 000лв. или с 2 000лв. по-малко.
От доказателствата по делото-писмени и гласни такива се установява,че както преди,така и след извършването на дарението с процесния имот ищецът живее на адрес в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 в приземния етаж на жилищната сграда с площ по документи от 54 кв.м.,състоящ се от две стаи и коридор заснети по КК на гр.Хасково като югоизточни помещения,към които няма обособен санитарен възел .Не е спорно,че именно върху тези помещения ищецът си е запазил правото на бъзвезмездно ползване до живот.Установено е също,че в посочения приземен етаж ищецът живее със св.С.Б.,като последната е регистрирана с постоянен и настоящ адрес ***//регистрирана с настоящ адрес от 14.03.1997г./Удостоверение за настоящ адрес №4344/24.11.2014г./ и регистрирана с постоянен адрес на 23.10.2001г.-Удостоверение №4333/24.11.2014г.//Установено е също,че поради липса на санитарен възел на приземния етаж ищецът и св.С.Б. са ползвали външна тоалетна,която служела и за баня.До заминаването им в Испания през 2007г. първият жилищен етаж на къщата не бил довършен,като ремонтните дейности в същия започнали след 2007г.При извършването на дарението уговорката между ищеца и първия ответник се е изразявала в това ищецът да продължи да живее на приземния етаж,който да се ремонтира,като помещението под стълбите да се обособи като баня,а до извършването на това преустройство ищецът да ползва банята на първия етаж от къщата.В тази насока са показанията на св.Черганова,Т.,Г..
От всички гласни доказателства се установява,че отношенията между ищеца и неговият племенник С. са били отлични,близки родствени такива,нормални с оглед на обичайното и няма данни същите да са имали конфикти преди извършването на дарението на 15.11.2013г.След дарението отношенията също са били нормални.През месец февруари 2014г. ищецът е постъпил в болнично заведение-МБАЛ”Хасково”,кардиологично отделение,поради неразположение .В посоченото отделение е престоял само един ден на 24.02.2014г. и на следващия ден-25.02.2014г. сам е напуснал болницата по свое собствено желание. Отношенията между дарителя и надарения са се влошили през 2014г.-след м.април 2014г.,при завръщането на св.С.Б. от Испания.Причина за това било узнаването,че ищецът е извършил дарение на първия жилищен етаж в полза на племенника си,за което дарение свидетелката Б. не била давала съгласие и не била уведомена,а била вложила и свои парични средства в довършителните работи по етажа/св.Т./.От показанията на самата св.Б. се установява,че ищецът е искал и получавал пари от нея след завръщането си в РБългария, въпреки че пред пред близките си твърдял,че се е завърнал окончателно в РБългария и е приключил отношенията си със свидетелката.В тази връзка св.Т. установява,че по настояване на св.Б. дарителят поискал да му бъде върнат дарения имот и след отказа на надарения,негов племенник отношенията им се влошили и се стигнало да съдебния спор.По отношение на влошените отношения между дарител и надарен по делото са представени писмени доказателства-документи ,изпратени от РУ на МВР-Хасково по повод възникнали конфликтни инциденти през м.юни 2014г. във връзка с процесния имот.
От показанията на свидетелите,ангажирани от ищеца се установява,че ищецът и св.С.Б. в продължение на повече от 25 години живеят на семейни начала .Съвместното им съжителство в РБългария е било осъществявано в имота,предмет на договора за дарение,като двамата са обитавали приземния етаж-„мазетата,направени като стаи” до 2007г.В последствие през 2007г. заминали на работа в Испания.Имотът,собственост на ищеца преди дарението се намирал в къща,в която имало приземен етаж-мазета,направени на стаи,без санитарен възел;на следващия етаж имало кухня,хол,баня,детска и спалня,като имало и още един етаж,който бил собственост на чичото на ответника и в него живеели роднините на ищеца.Ищецът получил инфаркт и диабет при престоя си в Испания,поради което не работел на постоянна работа,а ходел да помага в работата на св.Б..В последствие на 03.11.2013г. ищецът се прибрал в България,а след това било извършено и дарението на собствения му имот в полза на първия ответник.Св.Б. при завръщането на ищеца в РБългария му предоставила сума от 750 евро,които били общи пари от съвместната им работа.
В показанията си разпитаните по делото свидетели,посочени от ищеца установяват,че през м.февруари 2014г. поради проблеми със сърцето ищецът постъпил в болница-МБАЛ Хасково,кардиологичното отделение.При постъпването си в болницата се обадил на св.Б. ,за да й каже,че не се чувства добре,няма пари,с които да си купи лекарства,което наложило и пращането на парични суми от Испания.Тъй като ищецът нямал платени социални осигуровки св.Б. се обадила на първия ответник,за да го помоли да му ги плати, но последния отказал,поради обстоятелството,че му трябват средства за ремонт на дарения апартамент.Тъй като в този момент посочената свидетелка нямала възможност да заплати необходимата сума за осигуровките на ищеца,тя помолила св.Х.Д. Е. да ги заплати,а в последствие тя ще му ги върне.В тази връзка св.Е. се обадил на ответника С.Т.,за да се видят,но последния повече не се обадил,а не се и наложило плащането на осигуровките,тъй като ищецът напуснал по собствено желание болничното заведение.След напускането на болницата през м.февруари 2014г. свидетелката Б. започнала ежемесечно да праща пари на ищеца,за да си купува лекарства.Свидетелят А.П.А. ,установява,че ремонти в процесния имот са били извършвани от ищеца и св.Б.,като последната при работата си в Испания изпращала пари.Установява също,че знае,че този имот е бил предложен за продажба през 2014г.,тъй като са идвали хора на оглед.Свидетелите С.М.С. и И.Г.Ч. сочат в показанията си,че често са виждали ищеца да се къпе в банята и тоалетната,изградени в двора на къщата .
От показанията на свидетелите ангажирани от ответниците се установява,че ищецът и св.Б. работели в Испания и когато се завръщали в гр.Хасково,обитавали приземния етаж на къщата,находяща се на ул.”Балатон „ №6,тъй като другият етаж не бил направен за живеене.В началото на м.ноември 2013г. ищецът се завърнал от Испания и споделил с племенника си-първия ответник и неговата съпруга-св.М.Т. Т.,че е решил окончателно да се завърне в България,тъй като приключил всякакви отношения със св.Б.,а нейният син го изгонил.Посочил също,че смята да си намери работа в България,като предложил и дарението на процесния имот поради родствените връзки с първия ответник и за взаимно подпомагане.Св.Т. сочи,че към този момент се наложило да подпомогнат заедно със съпруга си ищеца със сумата от 5000лв.,за да живее с тази сума,докато си намери работа.Парите не били поискани от ищеца,но те му ги предоставили по собствено желание,тъй като ищецът заявил,че е в безизходица,тъй като св.Б. спирала да му дава издръжка.При този разговор било взето и решението от ищеца да им прехвърли собствения си имот ,като дарението било избрано като вид правна сделка,поради по-ниските такси за прехвърлянето.Уговорката била,ищецът да си запази пожизнено правото на ползване върху приземния етаж с ползване на санитарния възел на първия етаж,а в последствие да се изгради баня и тоалетна на този приземен етаж.Към този момент ищецът и първия ответник били в много добри отношения,като последния почти всеки ден носел храна на ищеца,купувал му лекарства и му оставял джобни пари –по около 20-30лв.Включително ответника С.Т. намерил работа на ищеца,но същият работил само един ден и се отказал.Независимо,че знаели за здравословното състояние на ищеца-прекаран инфаркт и диабет,св.Т. сочи,че той не спазвал никакъв здравословен начин на живот,тъй като пушел по две кутии цигари на ден.Оплаквания относно здравословното си състояние ищецът нямал,спрял да си търси работа и за него се грижел племенника му.При постъпването в болницата на ищеца,на същия му били занесени най-необходимите неща за болничен престой,бил е посетен от ответника С.Т..След напускането на болницата лекарствата за ищеца били закупени от ответника С.Т.. В края на м.април 2014г. св.С.Б. се завърнала от Испания,като била изключително враждебно настроена срещу ищеца на когото казвала,че е била излъгана,тъй като през цялото време му била изпращала пари,включително му заплатила и осигуровките.Била настроена враждебно и към семейството на първия ответник.Според св.Т. отношенията между ищеца и първия ответник се влошили при завръщането на св.Б. в РБългария.От този момент нататък отношенията им се изострили ищецът им създавал проблеми и не ги допускал до апартамента,находящ се на първия етаж в къщата.Това наложило и намесата на полицията.В последствие поради обтегнатите им отношения първия ответник намерил купувачи на имота и процесния имот бил продаден през м.юни 2014г.Свидетелите Г.Д.Г. и С.Ш.С. установяват в показанията си какви ремонти са били правени в имота от първия ответник,както и обстоятелства,свързани с предоставянето на грижи на ищеца от страна на С.Т.-даване на пари,носене на храна и др.Свидетелите В.Г. Г. и Д.М.С. установяват в показанията си факти и обстоятелства,свързани с продажбата на процесния имот,осъществена през м.юни 2014г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявеният иск за отмяна на дарение,с правно основание чл.227 ал.1
б.”в” от ЗЗД
Договорът за дарение е безвъзмезден.Когато обаче са налице възникнала след сключването му нужда на дарителя от издръжка и потърсена от него помощ от надарения,последният е длъжен да окаже исканата помощ.Виновното неизпълнение на това задължение води до възможност за отмяна на дарението.По този начин изпадналият в нужда от издръжка дарител възвръща имота в патримониума си и може да задоволи възникналата своя трайна нужда от средства за живот.Това означава,че нито паричните му доходи,нито цялото притежавано недвижимо и движимо имущество,нито потенциалните възможности,свързани с това имущество,не са достатъчни за преживяването му.При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се вземат предвид всички обстоятелства,включително и дали доходите на дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност.
Съгласно разпоредбата на чл.227 ал.1 б.”в/ от ЗЗД дарението може да бъде отменено,когато надареният отказва да даде на дарителя издръжка,от която той се нуждае.Основанието за отмяна на дарението по посочената разпоредба предполага наличието на три комулативно дадени предпоставки,а именно:трайна нужда от издръжка за дарителя;искане,отправено от дарителя към надарения и отказът на последния да дава издръжка.Правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква,когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен,сходна на степента на укоримост на поведението му в другите,уредени от закона основания за отмяна на дарението-чл.227 от ЗЗД.Неизпълнение от страна на дарения на моралното му задължение да дава издръжка се допуска в случаите,когато надареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки,на които дължи издръжка по закон.
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото,като е възможно дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата,но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба,която също има значение на покана.Нуждата може да е възникнала по-късно,или пък да е отпаднала.Продължителността на периода,през който дарителят е имал необходимост от издръжка,непосилна за него самия,обуславя доколко е трайно това състояние.Силата на присъдено нещо се формира към датата на приключване на съдебното дирене,поради това,съдът в съответствие с чл.235 ал.3 от ГПК е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти,които са от значение за спорното право.Важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата,отправена преди исковата молба,или към датата на исковата молба или към датата,на приключване на съдебното дирене.
Нуждата от издръжка по смисъла на чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД се установява при съпоставка между средствата,с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума,която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката,като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани-повишени или намалени;трябва ли да се прибавят и нови пера-напр. за лечение,за придружител и др. с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя .Сумата ,съставляваща месечните средства,които дарителят има на свое разположение се формира от заплати,пенсии,добавки,спестявания,получени суми от продажби,наеми,реализирани печалби и др.,както и допълнителни доходи,които реално е могъл да реализира-наем или цена на друго имущество.Наличието на допълнително имущество,от което могат да се реализират доходи,трябва да е ясно и конкретно посочено,като съдът следва да изясни какво е неговото състояние,възможно ли е да се получават наеми,в какъв месечен размер,евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му.
В конкретният случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че ищецът от 2007г. се намира в Испания,където живее съвместно със св.Б..Установява се също,че при престоя си в Испания същият е получил инфаркт и диабет,които заболявания не му позволяват да работи тежък физически труд и няма постоянна работа.В началото на м.ноември 2013г. се е завърнал в РБългария и се е установил в гр.Хасково,където е неговият постоянен и настоящ адрес ***.По делото не е установено дали преди 2013г. ищецът е разполагал с лични парични средства и какъв е бил техния размер.След завръщането си в РБългария на 03.11.2013г. ищецът е разполагал със сумата от 750 евро,донесени от Испания/предоставени от св.Б.-показания на свидетелката/ .След извършване на дарението разполага и със сумата от 5000лв.,предоставени от ответника Т./показания на св.Т./,както и със сумата от 4440 евро-парични средства,изпращани му от св.С.Б. почти всеки месец ,като най-малката изпратена сума е 50 евро ,а най-голямата 850 евро.Преведените суми по представените от ищеца документи са както следва:на 10.01.2014г.-50 евро; на 03.02.2014г.-250 евро; на 03.03.2014г.-600 евро; на 24.03.2014г.-50 евро;на 31.03.2014г.-150 евро; на 14.04.2014г.-50 евро; на 02.06.2014г.-110 евро; на 09.06.2014г.- 160 евро; на 30.06.2014г. 520 евро;на 14.07.2014г.-210 евро; на 28.07.2014г.- 850 евро; на 18.08.2014г.-80 евро ; на 01.09.2014г.-660 евро на 29.09.2014г.- 700 евро.Т.е. по представените документи са установени парични преводи в полза на ищеца в размер на 4 440 евро,с левова равностойност 8683,88лв.
В периода от 03.11.2013г.-завръщане на ищеца от Испания до 25.06.2014г.-получаване на нотариалната покана за издръжка от ответника Т., от доказателствата по делото се установява,че ищецът е разполагал общо със сумата от 9 359,55лв ,включваща 750 евро донесени от Испания 750 евро/1 466,87лв/ ,5000 лв.-предоставени от ответника Т. и 1479 евро/2 892,67лв./ ,приведени парични преводи по сметка на ищеца от св.Б. за посочения период .
Съгласно заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,което съдът кредитира размерът на средствата ,необходими за издръжка на едно лице на база общ потребителски разход по статистически данни на НСИ за 2013г. е 395,42лв. –за месец и 4 745лв.-за година,а за 2014г.-363,32лв. –за месец и 4 359,78лв.-за година.В случая се касае за необходимите средства за издръжка на едно лице,тъй като ищецът няма семейство-съпруга,деца .Съдът счита,че именно този посочен от вещото лице П. общ потребителски разход следва да намери приложение в конкретния случай,тъй като понятието”домакинство” включва двама възрастни членове на семейството и две деца/устен доклад на вещото лице П. в с.з. на 30.03.2016г./.
При съпоставка на необходимите средства за издръжка по статистически данни и средствата необходими за лечението на ищеца-по около 15 лв. месечно за лекарства/заключение на съдебно-медицинската експертиза/,разходите по престоя в болницата-200лв., с дохода от 9 359,55лв,който ищецът има считано завръщането си в РБългария на 03.11.2013г./непосредствено преди дарението от 15.11.2013г./ към датата на получаване на нотариалната покана от ответника Т.- 25.06.2014г. се налага извода,че ищецът не е имал нужда от издръжка,тъй като е разполагал с парични суми,които да осигурят средства за тази издръжка.Притежаваните от ищеца парични суми в общ размер на 9 359,55лв. надвишава размера на издръжката за едно лице по статистически данни на НСИ на база потребителски общ потребителски разход за едно лице,а именно: общ потребителски разход за м.ноември и декември 2013г.-790,84лв./395,42лв.х2/ и общ потребителски разход за м.януари,февруари,март,април,май,юни 2014г.-2 179,92лв./363,32лв.х 6/
Горните изводи се отнасят и за периода след получаване на нотариалната покана,с която ищецът е поискал от ответника Т. да му заплаща месечна издръжка в размер на 400лв.-25.06.2014г. до приключване на съдебното дирене по делото 21.03.2016г. В този период ищеца разполага,с част от паричните средства,към момента на получаване на нотариалната покана и със сумата от 5 906,60лв.,левова равностойност на 3020 евро,изпратени от св.Б. по банков път.
Анализа на представените по делото доказателства показва,че ищецът за периода от завръщането си от Испания-03.11.2013г. до датата на приключване на съдебното дирене-21.03.2016г. има парични средства в общ размер на 15 266,15лв.,от които 10 266,15лв.,представляващи левовата равностойност на 5 249 евро-донесени от Испания и приведени от св.Б. по банков път и 5000лв.,предоставени от ответника Т.,с които съдът счита,че ищецът е разполагал . При размер на средствата ,необходими за издръжка на едно лице на база общ потребителски разход по статистически данни на НСИ :за 2013г. 395,42лв. –за месец и 4 745лв.-за година,а за 2014г.-363,32лв. –за месец и 4 359,78лв.-за година ,съдът счита,че ищецът е разполагал с доход,който е над необходимия за неговата издръжка.
В този ред на мисли съдът счита,че ищецът с ангажираните по делото доказателства не е доказал нуждата си от издръжка,както и обстоятелството от какъв размер на издръжка точно се нуждае.Безспорно е,че след завръщането си в РБългария през м.ноември 2013г. като доход на ищеца се включват предоставени парични суми от св.С.Б.,с която той живее на семейни начала от повече от 25 години.От показанията на самата свидетелка се установява,че същата продължава да му изпраща парични суми по банков път,които суми са различни и според възможностите й.Факт е обаче,че тези парични суми се получават от ищеца след завръщането му в РБългария,а дали същият ги използва за издръжката си или за друго,са обстоятелства,които не са установени по делото и са ирелевантни за настоящия спор.Размерът на средствата,които са необходими на ищеца освен посочените от вещото лице икономист средства като общ потребителски разход по данни на НСИ,също не са доказани по делото.Установените разходи за престоя в болницата-200лв. са еднократни,нямат постоянен характер и не обуславят траен разход за издръжка.Необходимите средства за закупуване на лекарства,с оглед на установените заболявания в размер на 15лв. са такива,които могат да се посрещнат от ищеца ,а има и доказателства-свидетелски показания на свидетелите посочени от първия ответник,от които се установява,че необходимите за поддържащото му лечение лекарства са били закупувани от надарения.Ето защо съдът счита,че като се вземат предвид установените по делото доходи на дарителя ,не може да се приеме за доказано,че същият е изпаднал в трайна нужда от издръжка.
В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството,че сърдечното заболяване на ищеца е установено още през 2009г. след прекаран инфаркт.Постъпването му в болницата на 24.02.2014г. не е довело до влошаване на здравословното му състояние,както и до необходимостта от специфични грижи или скъпоструващо лечение.Напротив по делото е установено,че ищецът сам е напуснал болничното заведение,а при прегледа извършен от експерта-кардиолог не е установено влошено здравословно състояние.Не без значение е и обстоятелството,че от дълги години ищецът не работи или е напуснал работата си,като причините за това не са установени.Ищецът се издържа от редовно изпращани парични суми от св.С.Б.,която от преди 2007г. работи в Испания,където ищецът също е пребивавал до м.ноември 2013г. По делото не е установено,че ищецът е в невъзможност да полага труд,с оглед на здравословното си състояние,а само,че не може да упражнява тежък физически труд.
Изложеното по-горе води до извода на съда,че ищецът при условията на главно и пълно доказване не е установил наличието на трайна нужда от издръжка,поради което не е налице една от комулативно дадените предпоставки на чл.227 ал.1 б.4в” от ЗЗД за уважаване на исковата претенция на посоченото правно основание.Изпадането в трайна нужда от страна на дарителя и това да е било факт към датата на поканата към надарения,отправена преди исковата молба,или към датата на подаване на исковата молба,или към датата на приключването на съдебното дирене по делото не е установено от събраните по делото писмени ,гласни доказателства и експертизи,преценени в тяхната съвкупност.Липсата на установена трайна нужда от издръжка на дарителя е основание за отхвърляне на претенцията на ищеца по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД,без да се разглежда наличието на останалите две предпоставки.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,че действително ищецът е отправил до надарения покана да му предоставя издръжка - нотариална покана,връчена на 25.06.2014г.Не е спорно,че след изпращане на поканата издръжка на ищеца не е била предоставяна от надарения .Отношенията между дарител и надарен вече са били влошени и процесния имот е бил продаден на 17.06.2014г. Това обаче не е достатъчно,за да се приеме,че извършеното дарение следва да се отмени и е налице непризнателност от страна на надарения.В случая важното и релевантното е,че ищецът не е установил наличието на трайна нужда от издръжка .Не без значение в случая е и обстоятелството,че от гласните доказателства по делото се установява,че до влошаване на отношенията между дарител и надарен,последният е помагал на ищеца с предоставянето на парични суми,закупуване на хранителни продукти,лекарства,опитвал се е да му намери работа и да му осигури добри битови условия на живот,като е извършил ремонт на помещенията,върху които ищецът си е запазил правото на ползване,в каквато насока са показанията на ангажираните от ответника Т. свидетели,които съдът кредитира.
Изложените по-горе съображения,водят до извода на съда,че предявеният иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5-то от ЗЗД
В настоящето производство ищецът е предявил иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5-то от ЗЗД против тримата ответника.
Съгласно посочената разпоредба нищожни са всички привидни договори.Привидни са договорите,при които страните нямат воля да бъдат обвързани,както постановява договорът.Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност,които те не желаят,симулацията е абсолютна,като сделката е нищожна.
Този иск съдът счита,че с оглед отхвърлянето на иска по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД е недопустим и ищецът няма правен интерес да го предяви,тъй като не е страна по договора,чиято нищожност се иска поради симулация.Предвид липсата на правен интерес предявеният иск по чл.26 ал.2 пр.5-то от ЗЗД следва да се остави без разглеждане и производството по този иск за се прекрати.
Предвид недопустимостта на този иск не следва да се обсъждат ангажираните от страните доказателства свързани с продажната цена на имота,предлагането на имота за продажба и липсата на воля за продажба.
По
предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС
Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС против първия ответник С.И.Т. е процесуално недопустим и за ищеца липсва правен интерес от предявяването му,тъй като посоченият ответник се е разпоредил с процесния имот в полза на останалите ответници на 17.06.2014г. и към момента на подаване на исковата молба 10.07.2014г. не се легитимира като собственик на имота.В този смисъл искът по чл.108 от ЗС против този ответник следва да се остави без разглеждане,а производството по този иск да се прекрати.
Предявеният иск с правно основание против втория и третия ответник-М.С.М. и Б.Г.М. е неоснователен и недоказан,поради което следва да се отхвърли.
За да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът следва да установи по несъмнен начин наличието на три комулативно дадени предпоставки,а именно:че е собственик на имота,че този имот се владее от ответниците,както и че се владее от ответниците без основание.Липсата на която и да е от посочените предпоставки е основание за отхвърляне на ревандикационната претенция.
В конкретния случай с ангажираните доказателства ищецът не установява,че е собственик на имота предмет на договора за покупко-продажба от 17.06.2014г.От доказателствата по делото е установено,че с процесния имот ищецът се е разпоредил на 15.11.2013г. като го е подарил на племенника си и си е запазил правото на пожизнено ползване на приземния етаж .От този момент нататък и предвид неоснователността на претенцията му по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД ищецът не се легитимира като собственик и не установява собственически права върху имота.Към момента на извършването на покупко-продажбата с имота от страна на ответника С.Т. в полза на останалите двама ответника/съпрузи/ ,именно първият се легитимира като собственик на имота и прехвърля собствеността,която е придобил преди това с договор за дарение в полза на приобретателите-ответници.Ответниците Б. и М. М. владеят имота на правно основание-договора за покупко-продажба.Т.е. ищецът не установява,че е собственик на имота.Не установява,че и този имот се владее без основание от ответниците М.Ето защо ревандикационната му претенция срещу посочените ответници е неоснователна и следва да се отхвърли.
В подкрепа на извода на съда за неоснователност на претенцията по чл.108 от ЗС срещу ответниците М. и Б. М. е и разпоредбата на чл.227 ал.5 от ЗЗД съгласно която,дори да се отмени дарението няма да се засегнат правата,които трети лица са придобили върху подарения имот преди вписването на исковата молба.В конкретният случай разпореждането с имота е осъществено преди подаването и вписването на исковата молба.Смисълът на чл.227 ал.5 от ЗЗД е свързан с обстоятелството,че при отмяна на дарението,подареното имущество се връща в патримониума на дарителя.Ако дарението е отменено след като с имота е извършено разпореждане от дарения преди вписване на исковата молба,приобретателите запазват собствеността върху имота и дарителят следва да бъде възмезден от неговата парична равностойност.В случай на уважен иск по чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД ищецът би имал единствено правото да получи от дарения обезщетение за онова,с което се е обогатил.Настоящият случай очевидно не е такъв,тъй като иска за отмяна на дарението е отхвърлен.
Предвид изложените по-горе съображения по всеки един от предявените искове досежно тяхната недопустимост и съответно –неоснователност ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника С.Т. направените по делото разноски в общ размер на 2 325лв.,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, а на ответниците М. и Б. М. направените по делото разноски в общ размер на 2000лв.,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Н. , ЕГН ********** *** срещу С.И.Т., ЕГН ********** ***,иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарението,извършено с НА №167 , т.010 , рег.№8064, дело №662/2013г. на нотариус №353 в полза на ответника С.И.Т. ,на следния недвижими имот,а именно:½ ид.част от ПИ № 77195.738.70 по КК на гр.Хасково ,с административен адрес:гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 с площ от 503 кв.м. ,при граници:ПИ с идентификатори № 77195.738.69; №77195.738.324; №77195.738.12 и №77195.738.71,ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1 по КК на гр.Хасково,находяща се в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 ет.1,който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 77195.738.70.1,в поземлен имот с идентификатор 77195.738.70,с предназначение-жилище,апартамент с площ 130 кв.м.,при съседи на имота:на същия етаж-няма;под обекта-имот №77195.738.70.1.3 и над обекта-имот № 77195.738.70.1.2, ведно с прилежащите му югоизточни избени помещения с обща площ 54 кв.м.,при съдени:на запад мазета собственост на И. ***, от изток-двор и от север-двор,и с ½ ид.част от сградата,върху които е запазено правото на безвъзмездно ползване в полза на дарителя М.В.Н. ,като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М.В.Н. , ЕГН ********** *** срещу С.И.Т., ЕГН ********** ***, М.С.М., ЕГН ********** и Б.Г.М., ЕГН **********,последните двама с адрес за призоваване гр.Хасково,бул.”Илинден” №24-30 вх.Б ет.6 ап.36,иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД,с който се иска да се признае за установено между страните по делото,че сключеният на 17.06.2014г. договор за покупко-продажба с НА №24 т.3 рег.№2786,дело №359/2014г. на Нотариус №081,е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.5-то от ЗЗД,като привиден,като процесуално недопустим,поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М.В.Н. , ЕГН ********** *** срещу С.И.Т., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, да се осъди ответника С.И.Т. да му предаде владението върху следния недвижим имот,а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1 по КК на гр.Хасково,находяща се в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 ет.1,който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 77195.738.70.1,в поземлен имот с идентификатор 77195.738.70,с предназначение-жилище,апартамент с площ 130 кв.м.,при съседи на имота:на същия етаж-няма;под обекта-имот №77195.738.70.1.3 и над обекта-имот № 77195.738.70.1.2,като процесуално непопустим,поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Н. , ЕГН ********** *** срещу М.С.М., ЕГН ********** и Б.Г.М., ЕГН **********,двамата с адрес ***, иск с правно основание чл.108 от ЗС, да се осъдят ответниците М.С.М. и Б.Г.М. да му предадат владението върху следния недвижим имот,а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №77195.738.70.1.1 по КК на гр.Хасково,находяща се в гр.Хасково,ул.”Балатон” №6 ет.1,който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор 77195.738.70.1,в поземлен имот с идентификатор 77195.738.70,с предназначение-жилище,апартамент с площ 130 кв.м.,при съседи на имота:на същия етаж-няма;под обекта-имот №77195.738.70.1.3 и над обекта-имот № 77195.738.70.1.2,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.В.Н. , ЕГН ********** *** да заплати на С.И.Т., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 2325лв.,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА М.В.Н. , ЕГН ********** *** да заплати на М.С.М., ЕГН ********** и Б.Г.М., ЕГН **********,двамата с адрес *** направените по делото разноски в размер на 2000лв.-платено адвокатско възнаграждение,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –Пловдив в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: