РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Сливница, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря М. В. И.
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20221890200269 по описа за 2022 година
„Т.“ ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление гр.Б. и съдебен
адрес: гр.С., ул.“Н.Г.“ №*, блок *, ет.*, ап.*, представлявано от И.П.И., чрез адв.Т.Ц. - *** е
подал жалба срещу наказателно постановление № 04 от 17.02.2022г., издадено от кмета на
Община Божурище, с което му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1 800лв. на основание чл.44, ал.1, т.12 от Наредба за управление на
отпадъците на територията на община Божурище /Наредбата/ за нарушение по същия член.
В жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че за процесното НП е разбрал след връчване на покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ. Твърди се че издаденото НП е незаконосъобразно, т.к. в
него са посочени като нарушени три отделни разпоредби и не става ясно за кое нарушение е
санкциониран и защо му е наложена санкцията в посочения размер. Заявява, че НП не му е
връчвано. В съдебно заседание не се явява, предствалява се от адв.Ц., който поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – Община Божурище, редовно призована пред
настоящата съдебна инстанция, изпраща представител, поддържа жалбата. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне
на процесното НП и показанията на свидетелите А. И. Л. и М. Б., намира следното:
Относно нерагламентирани дейности по насипване в частни терени на територията
на община Божурище, на 04.02.2022г., свидетелите А. И. Л. и М. Б., извършват проверка в
землището на с.Пролеша, като в 09,11ч. в Стопанския двор на бившето ТКЗС, установили
камион, който изсипвал земни маси и багер, който заравнявал изсипаните земни маси.
Камионът бил брандиран с името на фирмата жалбодател. Записали номерата на
установените превозни средства. Съставили констативен протокол. За констатираното
нарушение е съставен АУАН №04/04.02.2022г. от св.А. Л., в присъствието на свидетеля М.
1
Б. К. без присъствието на представител на дружеството жалбодател за това че на
„04.02.2022г. в 09,11ч. е констатирано нерагламентирано изхвърляне на земни маси в
землището на с.Пролеша, имот №035010, местност „Средобърдина“, в Стопански двор на
бившето ТКЗС, собственост на К.М.П.. Към момента на проверката в обекта се установи
един брой багер за заравняване с рег.№ **************, както и тежкотоварен камион,
марка „************“ с рег.№ ************. За транспортирането на земни маси е
издадено Направление за извозване на строителни отпадъци и земни маси, което се
установи, че не се спазва.“ Извършено нарушение е квалифицирано по чл.44, ал.1, т.12
Наредбата, а именно защото на територията на община Божурище се забранява
депонирането и насипването със земни маси и/или строителни отпадъци без съответните
разрешителни документи; по чл.44, ал.1, т.16 – забраняваща изхвърлянето на стоителни
отпадъци, ЕГО и земни маси извън местата определени за обезвреждане и/или
оползотворяването им, както и по чл.44, ал.1, т.66 - Едноличен търговец или юридическо
лице, което третира и/или транспортира строителни отпадъци без направление с определен
маршрут, регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО или в количество, което не отговаря на
вписаното в строителното разрешение.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП № 04 от
17.02.2022г., издадено от кмета на Община Божурище, с което на жалбодателят е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 800лв. на основание
чл.44, ал.1, т.12 от Наредба за управление на отпадъците на територията на община
Божурище /Наредбата/ за нарушение по същия член.
От изисканата от КАТ справка в съдебно заседание е видно, че тежкотоварен камион,
марка „************“ с рег.№ ************ е собственост на дружеството жалбодател. От
справка изискана от МЗ е видно, че багер с рег.№ ************** също е собственост на
дружеството жалбодател.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок. Съображенията на съда в
тази насока са следните : Видно от материалите по делото, процесното НП е изпратено за
връчване по пощите, което се установява от приложеното по делото известие за връчване.
От същото е видно, че е връчено на лице посочено с две имена, различни от представителя
на дружеството жалбодател и без посочване в какво качество посоченото лице получава
.Също така, дата за доставка е посочена единствено в графа бележки от връчващия, но не и
от получаващият, а това е релевантната дата в случая. На следващо място видно от
описанието в представеното известие, относно какво точно се връчва е посочен изходях
номер от община Божурище на писмо, но липсват конкретни доказателства дали освен
писмото е връчено и процесното НП.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение с № 5/14.02.2022г.,
намира, че е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му. В АУАН,
нарушението е описано , като е прието, че жалбодателят е извършил три отделни нарушения
– по чл.44, ал.1, т.12 от Наредбата, по чл.44, ал.1, т.16 от Наредбата и по чл.44, ал.1,т.66 от
Наредбата .
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта
2
се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде
намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая не става ясно защо АНО е
избрал реда по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, като това безспорно е станало,
без да са били налице законовите предпоставки за това. Несъмнено, макар и дружеството
нарушител да е било известно, няма данни и доказателства да е бил търсен и ненамерен
негов представител. Имайки предвид извършване на нарушение от юридическо лице, АНО е
следвало след констатирането му да изпрати покана до това лице и само в случай на
неявяване на управителя на дружеството или на упълномощен от него представител,
актосъставителят да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Със
съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от
ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.42,
ал.1, т.8 от ЗАНН.
На следващо място следва да се отбележи, че липсват категорични доказателства, от
които да може да се изведе извода, че съставеният АУАН е предявен на нарушителя. В
кориците по делото се съдържат множество обратни разписки за протеклата кореспонденция
между жалбодателя и община Божурище. Но липсва отбелязване в тези съобщения, че на
жалбодателя е връчен съставеният в негово отсъствие АУАН. В конкретния случай
актосъставителят в действителност не е връчил съставения АУАН лично на нарушителя, тъй
като той е съставен в негово отсъствие. При връчване на акта следва да се държи сметка и за
уредената в чл.43 от ЗАНН процедура, като нейното спазване гарантира, че лицето е узнало
за нарушението, което му се вменява, вследствие на което може да се упражни не само
правото на възражение, но и правото на защита впоследствие. Със съставянето на АУАН не
само се констатира нарушение, но и се повдига обвинение на лицето за извършването му,
поради което ненадлежно извършена процедура по съставяне и връчване е съществено
процесуално нарушение, влияещо върху правото на защита.
В случая допуснатите процесуални нарушения са от категорията на съществените
такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице.
В конкретния случай съдът, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че
АУАН №4 от 04.02.2022г. не отговаря на изискванията на чл.40 и чл.42 от ЗАНН.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
НП № 04 от 17.02.2022г., издадено от кмета на община Божурище, намира същото за
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, но въз основа на
незаконосъобразен АУАН.
От събраните по делото доказателства следва извод, че АУАН не е бил предявен на
нарушителя и следователно наказващият орган е издал наказателно постановление в
нарушение на чл.52 ал.2 от ЗАНН, който разпорежда изрично, че ако актът не е бил
предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.
Неизпълнението на изискванията за предявяване и връчване на АУАН е съществено
нарушение на административно-производствените правила, което води до ограничаване
3
правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
Нормите на ЗАНН касаещи процедурата по съставяне и връчване на АУАН и
наказателното постановление са императивни и тяхното нарушаване води до накърняване
правото на защита на засегнатото лице да научи какво нарушение му е вменено като
извършено от обективна страна, срещу което то адекватно, със всички законови средства
следва да реализира защитата си. Без значение е дали срещу АУАН е подадено възражение,
както и че е обжалвано НП, тъй като организирането на защитата му още в началната фаза
на административно-наказателния процес следва да бъде обезпечена, посредством връчване
на препис от АУАН.
Н следващо място следва да се посочи, че административно-наказващият орган
следва да докаже по несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна страна
твърдяното противоправно деяние. Изложените фактически констатации в АУАН като
изпълнително деяние – „разтоварване на земни маси“ е квалифицирано в НП като
„изхвърляне на земни маси“. В посочената като нарушена норма, изпълнителното деяние е
посочено – „депониране и насипване със земни маси“, но не е ясно как твърдяното
изпълнително деяние – „разтоварване“ и „изхвърляне“, покрива изпълнителното деяние на
нарушената правна норма. В процесното НП липсват изложени съображения, от които да е
видно въз основа на какви доказателства, АНО е квалифицирал деянието още повече че в
съставеният АУАН са посочени общо три извършени нарушения. Съгласно разпоредбата на
чл.18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Цитираната разпоредба урежда случаите на
извършени множество административни нарушения от едно лице - с едно (в идеална
съвкупност) или отделни (в реална съвкупност) деяния. И при двата вида съвкупност
законът предвижда налагане на отделни наказания за всяко извършено нарушение и отделно
изпълнение на всяко от наложените наказания. В конкретния случай, АНО не е изложил
съображенията си относно констатираните в АУАН три нарушения, конкретно посочени и
защо е наложено наказание за едно от тях. Не е ясно какво е решението на АНО по
отношение на другите две нарушения посочени в АУАН – не са извършени ли, няма
доказателства за извършването им ли, или някакви други съображения са налице, поради
които не следва да бъде налагано наказание за тези нарушения, но те не са известни нито на
нарушителя, нито на съда.
Изложеното по-горе води до неяснота относно волята на АНО за кое точно от
описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на жалбоподателя и
води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Ето защо съдът намира атакуваното наказателно постановление за
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да го отмени.
Въпреки, че предвид констатираните пороци на АУАН и НП, водещи до отмяната им,
за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да изложи и становището си по
същество.
Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на
свидетелите А. Л. и М. Б. К.. От страна на жалбоподателя така установената фактическа
обстантовка се оспорва.
Действително е установено на място е установено насипването със земни маси без
съответни разрешителни документи, с което са засегнати както частен имот. Нарушението
безспорно е извършено. Констатирано е на място багер с рег.№ **************, както и
тежкотоварен камион, марка „************“ с рег.№ ************ са собственост на
дружеството жалбодател. Действително е налице нарушение на чл.44, ал.1, т.12 от Наредба
за управление на отпадъците на територията на община Божурище, забраняваща
насипването със земни маси без съответни разрешителни документи и правилно и съобразно
4
цитираната разпоредба е наложена и имуществената санкция.
Констатираните по горе нарушения в административнонаказателно производство,
водят до отмяна на процсното НП.
С оглед изложеното и направеното искане от защитата на жалбодателят
административнонаказващия орган дължи адвокатско възнаграждение в размера на 400,00
лева, което да заплати в полза на ”Т.” ООД с ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление гр.Божурище, ул.”Л.К.” №*, представлявано от И.П.И. и Г.К.З..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 04 от 17.02.2022г., издадено от кмета на
Община Божурище, с което на „Т.“ ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление гр.Б. и съдебен адрес: гр.С., ул.“Н.Г.“ №*, блок *, ет.*, ап.*, представлявано от
И.П.И., му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1
800лв. на основание чл.44, ал.1, т.12 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на община Божурище за нарушение по същия член.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Община Божурище, ЕИК ***********, с
адрес гр.Б., бул.“Е.“ №**, да заплати в полза на ”Т.” ООД с ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление гр.Божурище, ул.”Л.К.” №*, представлявано от И.П.И. и
Г.К.З. възнаграждение за един адвокат в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5