Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 30.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на тридесети март през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВРАНЕСКУ
При секретаря СТЕФКА
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 2640 по описа за 2018г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.625 и сл. ТЗ.
Молителят Т.И.К.Б.А.Ш.,
Р Турция, гр.Истанбул е предявил молба с искане от съда да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството
„Р.И.„ ЕАД, Р Б., ЕИК *******В
молбата се твърди, че ответното дружество е неплатежоспособно, респ.свръхзадлъжняло, тъй
като не е в състояние да изпълни
паричните си задължения молителя.
Молителя твърди, че
има вземания спрямо ответника по няколко фактури, прехвърлени му от негов застрахован – Е.О.Е.Б.Т.С.А..С.,
за доставени от последния стоки през
периода март-август 2015г., както следва:
-
Фактура № 897830-31 от 13.03.2015г. на стойност 141 451.24 евро по
поръчка № 008671 от 27.02.2015г.
-
Фактура № 898091-92 от 13.03.2015г. на стойност 145 510.00 евро по поръчка
№ 009487 от 17.04.2015г.
-
Фактура № 898654-55 от 28.08.2015г. на стойност 128 367.88 евро и
потвърждение за поръчка № 21796 от 28.08.2015г.
Стоките са били доставени и
приети без възражения на територията на страната, на посочените от купувача
адреси в гр.София и гр.Вършец, за което са издадени съответните товарителници.
Стоките не са били заплатени в договорения 140 дневен срок.Отправяни са няколко
покани до ответника, като с писмо от 25.02.2016г. същият потвърждава
задълженията си и предлага погасителен план за изплащането му. С писмо от 11.04.2017г. ответника отново потвърждава задълженията си,
но този път пред застрахователя на продавача, като предлага ново разсрочване на
задълженията, като се обосновава с „липса на ликвидност“. Въпреки признанията не извършва никакви
погашения по задълженията си. Предвид на това продавача и доставчик на стоките Е.О.Е.Б.Т.С.А..С
прехвърля задълженията на ответника на своя застраховател и молител в
настоящото производство Т.И.К.Б.А.Ш., Р Турция, гр.Истанбул с прехвърлително
писмо от 26.12.2017г.. Прехвърлянето е извършено съобразно вътрешното
законодателство на Р Турция, в едно със законните лихви за забава. Длъжникът е
уведомен за прехвърлянето с писмо от прехвърлителя
получено от длъжника на 27.12.2017г. и
отново е поканен да плати, но на новия кредитор. Твърди, че не е последвало
никакво погасяване на задълженията и същите не са погасени и към настоящия
момент.
Намира, че предвид
невъзможността на длъжника да погаси задълженията си и това е в един
продължителен период от две години , не е налице временна невъзможност за това
, а ответната страна – длъжник не е в състояние да погасява задълженията си
като цяло. Видно от публикуваните финансови отчети на дружеството същото има натрупани огромни финансови
загуби, както и същият към настоящия момент не упражнява реална търговска
дейност и не разполага с недвижимо имущество и чрез активи с които да може да покрие
задълженията си..
Моли да се постанови
съдебно решение с което дружеството да се обяви в неплатежоспособност, като се
определи началната й дата и се открие производство по несъстоятелност спрямо
ответника, като се наложи обща възбрана върху неговото имущество.
ОТВЕТНАТА страна
оспорва изцяло молбата. Твърди, че
молителя не му е кредитор и оспорва материалната му легитимация по молбата по
чл.625 от ТЗ.Оспорва да е налице валидно прехвърляне на вземането, както и че банката
е заплатила застрахователно обезщетение на Е.О.Е.Б.Т.С.А..С. и в резултат на
това е придобила вземането. Оспорват да са получавали уведомлението. Пратката е
била адресирана до адрес различен от тяхното седалище и не е получена от техен
представител, не е ясно че предмет на товарителницата е именно това уведомление.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя,
представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на
производството намира за установено следното:
Банката
молител представя по делото трите
фактури придружени с поръчки и потвържденията им, както и три броя ЧМР
Товарителници по които твърди, че са
били извършени доставки на стоки към ответното дружество от страна на неговия праводател. Касае се за доставка на различни видове проводници. Видно от първата
поръчка за закупуването на този вид стока № РО0008671 от дата 27.02.2015г. с
указана дата на доставка 16.03.2015г. същата е направена от Е.АД, но в е-мейл от 19.02.2015г. посочен като такъв на Е.се сочи, че
тяхната поръчка ще касае Р.И.. Представената по делото е-мейл
кореспонденция във връзка със признание на задълженията и уговаряне на
разсрочено плащане също е чрез е- мейли изходящи от Е.АД. Във всички три фактури обаче , както
и в трите представени по делото
товарителници като купувач и получател е посочен ответника Р.И. ЕООД. Същият
прави множество оспорвания, но не оспорва конкретно факта, да е получил стоката
посочена в трите фактури, и че същата е на цената посочена в тях. Наред с това
по делото е извършена констатация между официално нотариално заверени преписи
на тези доказателства и представените с исковата молба и е констатирана тяхната
идентичност.
Съдът не може да
приеме, че признание на задълженията към доставчика Е.Е.Б.Т.СА
А.С. е направено от представител на ответната фирма. Видно от приетата и
неоспорена СГЕ на в.л.З., която съдът кредитира, писмото с признанието не изхожда от лицето
посочено, като автор, и управител на ответника към този момент т.е. подписът не
е на Х.М.. Цялата кореспонденция във връзка с разсрочване разплащанията по тези
доставки е водена по електронен път от е-мейли
посочени като такива на Е.АД. Независимо от това обаче видно от приетото първото
допълнително заключение на приетата по делото ССЕ и трите фактури са
осчетоводени в счетоводството на ответника към момента на доставката, което е
редовно и установява по безспорен начин както
сделките по трите фактури, така и получаването им от страна на ответника.
Следва извод, че праводателя на ищеца е доставил на
ответника стоките. Ответникът не
ангажира никакви доказателства да е извършил плащания на цената на стоките по
тези фактури.
Продавача търговец
е прехвърлил задълженията на ответника за заплащане на цената по тези фактури
на банката молител, която се е явявала негов застраховател видно от
представеното по делото Писмо за прехвърляне на права от 26.12.2017г. на обща
стойност на задълженията приета в размер на 405 276 евро. Видно от
изявлението на молителя приложимо към това писмо е турското материално право.
Ответника оспорва да е уведомен за това прехвърляне, но по делото е представено
писмо изходящо от доставчика Е.Е.Б.Т.СА А.С. до Р.И.
ЕООД, с която го уведомява за прехвърлянето и че задължението следва да се изпълнява
към банката Турк Ексимбанк
и е представена и обратна разписка от 27.12.2017г. на TNT с изпращач Е. и получател Р.И. ЕООД. Действително адреса
посочен в тази обратна разписка не е адреса на управление на ответното
дружество в ТР, но това е адреса посочен във фактурите и товарителниците –
гр.София, ул.*******и съответно съдът намира, че се установява връчване
изявлението за прехвърляне на вземането на доставчика към ответника на банката молител. Предвид на това
съдът приема, че цесията е произвела своето действие.
По делото се
представиха от молителя доказателства, че същия има вземане спрямо ответника,
което му е прехвърлено от друг доставчик на последния,а именно – Е.Е.Г..С, но съдът намира, че същите не следва да се
съобразяват доколкото са представени след първото открито съдебно заседание и
по същество могат да са самостоятелно основание за откриване производство по
несъстоятелност. Доколкото нов кредитор,
какъвто се явява молителя чрез новото вземане, може да встъпи само до края на
първото открито съдебно заседание, който срок е изтекъл към момента на
представянето им .
Предвид на така
представените доказателства обсъдени по-горе съдът намира, че молителя се явява
кредитор на ответника за сумата от 405 276 евро. Доколкото вземанията на
молителя спрямо ответното дружество произтичат от търговски сделки, то молителя
се явява материално правно легитимиран да предяви искането по чл.608 вр.чл.625 от ТЗ.
Втората
предпоставка на чл.625 от ТЗ изисква установяване финансовото състояние на ответника. По делото
са приети основно и три допълнителни заключения на съдебно – счетоводна експертиза, като от тях
се установява по безспорен начин, че финансовото състояние на дружеството е
изключително влошено. С допълнителните
заключения се изследват допълнителни данни от счетоводството на ответника и е
разширен периода на проверка от 31.12.2013г. до края на 2018г., но по същество
показателите относими към финансовото състояние и
чрез допълнителните заключения не се променят значително от тези установени с
основното заключение. Ответното дружество към 31.12.2018г. няма осигурителни и
данъчни задължения. Същото има осчетоводени общо търговски задължения към края
на 2018г. в размер на 1 691 000 лв., като са осчетоводени и вземания в
общ размер от 1 804 000 лв.. Задълженията на ответника към
31.12.2017г. са към следните доставчици Е.Е.Г..С, Е.Е..Б.тел сан, Е. АД, А1 Б. ЕАД. Може да се направи извод,
че ответника е извършвал погашения към молителя като кредитор до края на 2016г., като претендираните
суми са останали неиздължени. Дружеството има осчетоводени дълготрайни активи
само машини и съоръжения, а краткотрайните му активи са главно вземания.Изчислените
от вещото лице коефициенти на рентабилност на активите, на собствения капитал,
на приходите от продажби и на пасивите са отрицателни величини и за 2017г. и за
2018г. и показват, че фирмата работи на загуба, напр.1 лев от активите носи
печалба за 2017г. в размер на -0.0176 и
за 2018г. от -0.0006. Коефициентите за
ликвидност обща и бърза са положителна величина над 1 за целия изследван
период, докато коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са под
препоръчителните стойности или за 2017г. 0.0011 незабавна ликвидност и 0.0000
абсолютна ликвидност, а за 2018г. 0.0018 незабавна ликвидност и 0.0006
абсолютна ликвидност. Тези показатели говорят, че дружеството със своето
имущество може да погасява задълженията си към своите кредитори, но не може да
го направи бързо и своевременно, нито с финансовите си, нито с краткотрайните
си активи. През целия изследван период
коефициента на финансова автономност е под препоръчителната стойност от 0.33 /
т.е. собствения капитал да е най-малко 1/3 от всички задължения на
предприятието/, което показва че дружеството не е в състояние да обезпечи текущите
разплащания към кредиторите си и съществуващите задължения не са обезпечени с
достатъчно имущество. Коефициентът на задлъжнялост, който показва степента на
зависимост на предприятието от неговите кредитори и е препоръчително да е равен
или по-малък от единица, а за целия изследван период същият е над 10 и за
2017г. е 15.0598, а за 2018г. -14.5862, което показва че дружеството е в голяма
зависимост от външни източници на средства, т.е. от своите кредитори. Всички
изследвани и посочени показатели показват, че ответното дружество е както
неплатежоспособно, така и свръхзадлъжняло.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
От обсъдените по –
горе доказателства и направени фактически изводи може да се приеме по безспорен
начин, че страните по делото са страни по търговски сделки по между си, като
ответникът има неизпълнение задължения спрямо праводателя
на молителя към датата на цесията в размера установен от вещото лице – 786 685.15
лв., който размер самия молител е придобил чрез търговска сделка – цесия и
ответника като длъжник е редовно уведомен за това .ъответно
следва да се приеме, че е налице е
първия елемент от фактическия състав на чл.608 от ТЗ – вземане по търговска
сделка от страна на молителя като цесионер придобил
вземането си от кредитор спрямо
ответникът и същият е легитимиран да предяви искане по чл.625 от ТЗ.
В тежест на
ответникът е и същият не е ангажирал доказателства по делото да е погасил задълженията си спрямо молителя. От
експертизата също се установява, че не е осчетоводено плащане на това
задължение към молителя, нито към неговия праводател.
Относно
установяване финансовото състояние на ответникът по делото, от изложеното
по-горе се установи по безспорен начин, че същото изключително влошено и това е
трайно, като цяло през целия изследван период - 2013г. – 2018г. дружеството е с
показатели за абсолютна и незабавна ликвидност под референтните показатели и
съответно с наличните си краткотрайни активи не може да поеме своевременно своите
задължения. Дружество, което е в трайно влошено финансово състояние осъществява
трудно своята дейност, не може да се разплаща своевременно и не е полезно за
своите контрагенти и като цяло за търговската дейност. За да се защитят
интересите на кредиторите и на самия длъжник по отношение на него следва да се
открие производство по несъстоятелност и се обяви неговата неплатежоспособност.
На осн.чл.630, ал.1,т.1 ТЗ съдът следва да обяви неплатежоспособността
на ответника , като началната й датата съдът приема да е 31.12.2013г., тъй като
за целия изследван период дружеството е с показатели за ликвидност под
референтните.
За да се гарантират
вземанията на кредиторите, да се осребри имуществото или оздрави предприятието
на осн.чл.630,ал.1,т.2 ТЗ, следва да се открие производство по несъстоятелност,
да се наложи общ запор върху имуществото и се насрочи първо събрание на кредиторите. С
оглед значителния размер на активите, основно вземания, посочени в ГФО и ССЕ
съдът намира, че към настоящия момент производството не следва да се спре и
следва да се даде възможност да се установи наличие на средства и имущество от
страна на синдика, който и да приеме вземанията на кредиторите, които ще следва
да бъдат удовлетворени.
Предвид начина на управление на дружеството
съдът намира, че на осн.чл.630, ал.1,т.3 от ТЗ следва да се назначи временен
синдик на дружеството, който следва да се определи от съда, като кредиторите
могат да изберат постоянен такъв на първото събрание на кредиторите.
За да могат да се постигнат целите на
производството по несъстоятелност и за да не се разпилява имуществото на
дружеството следва да се допуснат общите обезпечителни мерки чрез налагане на
запор и възбрана върху имуществото на дружеството и да се определи датата на
първото събрание на кредиторите съгласно чл.630,ал.1 т.4 и т.5 ТЗ.
Ответната страна
следва да заплати направените от молителя разноски или 250 лв. ДТ, 2 000
лв. възнаграждения вещи лица/ адв.възнаграждение. Предвид изхода на спора разноски на
ответната страна не се следват.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Р.И.„ ЕООД ***, съд.адрес ***, адв.И.,с начална
дата 31.12.2013г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на осн.чл.630, ал.1 от ТЗ „Р.И.„
ЕООД ЕИК ********,
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ като налага обща възбрана и запор върху имуществото на „Р.И.„
ЕООД ЕИК ********,
НАЗНАЧАВА като ВРЕМЕНЕН СИНДИК : адв.М.Н.Д. – Н., с адрес на
упражняване на дейността : гр.София,бул.********№ ********тел.*******оffice.dimova@gmail.com.
Синдикът следва да встъпи, с удостоверяване липсата на
пречки за това със съответните декларации в едноседмичен срок от уведомяването.
ОПРЕДЕЛЯ дата
на първото събрание на кредиторите за 28.09.2022г. от 14.50 часа, зала 9 СГС, бул.Витоша № 2, за
когато да се отправи покана в ТР с дневния ред по чл.672 от ТЗ вТР , а за тази дата да се изпратят призовки да се призоват
страните и синдика.
ОСЪЖДА Р.И.„ ЕООД ***, съд.адрес ***, адв.И.
да заплати на Т.И.К.Б.А.Ш., Р Турция, гр.Истанбул , кв.Сарай, бул.****************съд.адрес:***,
адв.П. сумата от 2 250 лева / две хиляди двеста
и петдесет лева / разноски на осн.чл.78 ГПК вр.чл.621 от ТЗ .
РЕШЕНИЕТО да се впише в Търговския регистър като се изпрати препис
на осн.чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването в ТР пред САС. Да се съобщи на всяка от страните
като се призоват същите и синдика за първото събрание на кредиторите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :