Решение по дело №298/2023 на Районен съд - Костинброд

Мотиви към решение №9/12.02.25 г., постановено по а. н. д. №
298/23 г. по описа на Районен съд – К..

Съдебното производство е образувано по постановление от прокурор
при Районна прокуратура- К., внесено по реда на чл. 375 от НПК, с което се
предлага лицето – Г.И.К., ЕГН**********, роден на *** г., ***, да бъде
освободен от наказателна отговорност за това че:
- на 30.01.2019 г., в гр. К., обл. С., пред РС- К. по ч.гр.д. №№71/19 г.,
съзнателно се е ползвал от неистински частен документ, представляващ ценна
книга - запис на заповед от дата 21.03.2017 г., с предмет - сумата от 240000
лева, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление
на Н.Й.Б., в качеството му на изпълнителен директор на дружество „***“АД,
представляващо дружество „***“АД, в полза на Г.И.К. и авалирано от К.И.Б.
като физическо лице, като от обвиняемия за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 2, вр.
ал. 1 НК
В съдебно заседание държавното обвинение се представлява от
прокурор И., който поддържа внесеното предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на
обвиняемия. Счита, че в хода на наказателното производство са събрани
достатъчно и безспорни доказателства извършване на деянието от него и иска
да бъде признат за виновен по предявеното обвинение и налагане на
наказание.
В хода на съдебното следствие обв. К. се защитава от адв. Ц. А., които
в хода на съдебните прения изразява становище за недоказаност на
обвинението
Обвиняемият, редовно призован се явява, дава обяснения, с което
излага твърдения, че не е извършил посоченото в постановлението деяние.
При упражняване на правото си на последна отправя искане да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Г.И.К., ЕГН**********, роден на ***г., ***, ***, ***
гражданин.
На 20.01.2019г., обвиняемият К., е попълнил и подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в Районен съд- гр. К.,
във връзка, с което било образувано ч.гр.д.№71/2019г. по описа на РС- К.. Към
подаденото заявление е била приложена от негова страна и запис на заповед
от дата 21.03.2017 г., с предмет - сумата от 240000 лева, на която е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на Н.Й.Б., в качеството му
1

на изпълнителен директор на дружество „***“АД, представляващо дружество
„***“АД, в полза на Г.И.К. и авалирано от К.И.Б. като физическо лице.
Подаденото заявление е било уважено по образуваното ч.гр.д.
№71/2019 г. по описа на КРС, като е била издадена заповед за изпълнение
№73/31.01.2019г. и изпълнителен лист. Впоследствие с издадения
изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело №20188580400703
по описа на ЧСИ У. Д., с район на действие СГС, като въпреки, че към този
момент свид. Н. Б. се е намирал в ареста, е било подадено възражение за
недължимост на претендираните суми по реда на чл.414 ГПК.
Процесната запис на заповед от дата 21.03.2017 г., с предмет - сумата
от 240000 лева, на която е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление на Н.Й.Б., в качеството му на изпълнителен директор на дружество
„***“АД, представляващо дружество „***“АД, в полза на Г.И.К. и авалирано
от К.И.Б., не е била изготвена и подписана от от свид. Н. Б., както и от К.Б..
Свид. Н. Б., както и от К.Б. не са познавали обвиняемия Г. К. и не са
имали взаимоотношения с него.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така приетите от настоящата съдебна инстанция фактически
констатации са установени по безспорен и категоричен начин, въз основа на
приобщените в хода на съдебното следствие допустими и относими към
предмета на доказване доказателствени източници и събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали, а именно: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свид. Н. Б., К. Б./чрез прочит/,
З. И. (частично), М. В. (частично), Х. И.(частично), обясненията на
обвиняемия К., изготвените почеркови експертизи както и приобщените в
досъдебното производство, писмените доказателствени средства и
доказателства.
Като част от основните източници на релевантна информация за
деянието и обстоятелствата, при които е извършено то, следва да бъдат
съобразени и ценени показанията на свидетеля Н. Б. и К. Б., от които е видно,
че посочените лица не са изготвяли и подписвали в полза на обвиняемото
лице процесната запис на заповед. Нещо повече по делото се установи, че
същите не са се познавали с обвиняемото лице, факт, който се установява и от
обясненията на обвиняемия дадени в хода на съдебното следствие. В подкрепа
на твърденията на двамата свидетели, че не са положили подпис и не са
изписали ръкописен текст в процесната запис на заповед са приетите по
делото експертизи, от които е видно, че същите не са положили подпис и не са
изписали текст в посочения документ.
Съдът кредитира частично показанията на свид. З. И., в частта, с която
същата свидетелката заявява, че е имала трудови взаимоотношения свързани с
2

търговски дружества, в който свид. Н. Б., но не и за процесния период по
делото. Този факт се установява от показанията на свид. Б., както и от
приобщената по делото справка за трудови договори на свидетелката. В
останалата им част показанията на свидетелката не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, като наред с това се явяват и нелогични.
Свидетелката твърди, че многократно е изготвяла или подписвала неистински
документи от името на бившия си работодател, с цел поемането на
задължения от негова страна или страна на търговски дружества, в които е
вземал участие. По своя характер показания от такова естество могат да са
индикатор за това, че взаимоотношенията между двамата не са приключили в
обичайният ред на нещата, като същите са изложени с цел евентуално негово
злепоставяне, но не и с цел за разкриване на обективната истина по делото. В
останалата част на показанията, на въпроси свързани с това дали същата, е
давала или получавала документи на обвиняемото лице документи или пари,
както и дали са изготвяни документи в тази насока, свидетелката заяви, че не
може да отговори, поради което съдът намира, че при наличието на такава
абстрактност в твърденията на свидетелката, то съдът не следва да даде вяра
на показанията й.
Съдът намира, че следва да се кредитират частично показанията на
двамата допуснати до разпит свидетели на страната на защитата, а именно
свид. М. В. и Х. И., в тази им част, в която същите заявяват, че познават
обвиняемото лице/обстоятелство, което не е спорно по делото/. В останалата
им част, касаеща евентуално наличие на някакви облигационни
взаимоотношения свързани между същите и обвиняемия, съдът намира, че не
следва да се кредитират. Макар и да е право на защитата и обвиняемото лице
да изберат с какви доказателства и доказателствени средства следва да
изградят своята защита в хода на процеса, то няма как да не се обърне
внимание на факта, че след като делото е образувано през 2019 г., то едва през
2025г., в последното по делото открито съдебно заседание е отправено искане
и са допуснати посочените по- горе свидетели. Наред с това, съдът намира, че
по своята същност показанията на свидетелите се явяват абстрактни и
нетипично идентични в някои техни части, въпреки изминалият период от
почти 8 години от сочения период. Следва да се отбележи и това, че
свидетелите с показанията си демонстрират избирателна памет по отношение
на дадени факти, но не и на други от значение за разкриване на обективната
истина. Не на последно място, съдът намира, че следва да се отбележи и
факта, че показанията не се подкрепят от останалите доказателства по делото,
с изключение на обясненията на обвиняемото лице.
Съдът кредитира в цялост показанията на свид. К.Б., приобщени след
дадено съгласие от страните по делото и чрез прочит, като намира, че същите
се явяват логични, последователни и относими към предмета на делото. С тях
се установяват факти около това, че свидетелят не е познавал нито
обвиняемото лице, така и свид. Н. Б., както и това, че не е подписвал
процесната запис на заповед.
3

В хода на съдебното следствие са дадени и обяснения от страна на
обвиняемото лице, които съдът намира, че не следва да се кредитира. По
своята същност, същите са изградени с цел оборване на обвинителната теза,
като се стреми да се докаже евентуално липсата на субективен елемент у
извършеното от обвиняемото лице деяние. Съдът намира, че същите не
намират подкрепа сред останалите доказателствени източници по делото, с
изключение на показанията на свид. М. В. и Х. И., които са допуснати и
разпитани в хода на процеса именно по искане на защитата.
Съдът намира, че следва да се кредитират в цялост приобщените по
делото заключения, от които е видно, че подписите и почерка находящи се в
процесната запис на заповед не са положен и изписани от свид. Н. Б. и К. Б.,
както и това, че подадените молби и заявления по образуваното ч.гр.д.
№71/2019г. по описа на КРС, включително и документите за получаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били положени и изписани от
обвиняемото лице. По своята същност заключението на вещите лица са
достатъчно обосновани, пълни и ясни.
Приложените по делото писмени доказателства- препис от ч.гр.д.
№71/2019г. по описа на КС, съдът цени, тъй като същите служат при
очертаване на част фактологията по делото, а именно като източници, от
които са черпени изводите ползването на процесната запис на заповед от
страна на обвиняемото лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически положения, настоящият съдебен
състав намира, че приобщените към делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства обуслвят категоричност на извода за осъществено от
обвиняемия посегателство с правната квалификация, очертана в
постановлението за освобождава от наказателна отговорност и налагане на
адвминистративно наказания за извършено деяние по чл.316, вр.чл.309, ал.2
НК.
Цитираният запис на заповед е неистински документ, след като
подписите и почерка на посочените в него лица като издатели не са положени
и изписани от тях, в каквато насока е налице заключение на ВЛ.
По делото не е установено кога и от кой е подписан записът на
заповед, но това не е от значение за съставомерността на процесното деяние,
тъй като от обвиняемия не се търси отговорност за съставянето, а за
ползването на процесния документ.
Съдът намира, че не намират подкрепа изложените твърдения от
страна на обвиняемото лице, с които се цели да се избегне евентуална
съставомерност на деянието от неговата субективна страна/липса на умисъл/.
В подкрепа на този извод на съда освен изложените по- горе съображения на
съда, но и факта, че посочената в процесната запис на заповед сума, е била
претендира в период, в който свид. Н. Б. се е намирал в ареста/бил е с
ограничена възможност за защита и реакция/, но и това, че сумата за която е
4

била издаден изпълнителен лист е претендирана по изпълнително дело, което
е било образувано още през 2018 г.
По делото безспорно се установи, че на процесната дата, обвиняемият
К. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК, като искането се основава на документа – цитирания запис на
заповед, който е представен в оригинал. Пред този съд е образувано ч. гр. д. №
71/2019 г., като заявлението е уважено и е бил издаден изпълнител лист и
заповед за изпълнение, които обвиняемото лице е било получило лично.
На първо място следва да се отбележи, че описания в обвинението
запис на заповед е неистински документ, след като му е придаден вид, че е
подписан от лицата посочени в него, но в действителност е подписан от
неизвестно по делото лице, поради което без съмнение този документ е
неистински – неавтентичен, по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК.
Без съмнение този документ е частен, след като не покрива
признаците на официален документ по чл. 93, т. 5 от НК и установява
отношения между две лица, без да е необходимо да бъде уточнявано какви са
останалите отношения между издател и поемател. Без съмнение и налице и
признака – използване на документа от страна на обвиняемото лице. Предвид
това съдът намира, че са осъществени обективните признаци по чл. 309, ал. 1
от НК, включен в състава на деянието, за което е повдигнато и предявено
обвинение.
Осъществен е и признака по чл. 309, ал. 2 от НК, а именно
неистинския документ да е ценна книга – писмен документ, в случая
установяващ облигационно право да се получи посочената в записа на заповед
определена сума от издателя.
С подаване на заявлението от страна на обв. К. са осъществени
действия по използване на неистинския документ – запис на заповед.
Подаването на заявления с искане за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 от ГПК без съмнение представлява ползване на документа,
след като за този вид заявления е задължително представяне на документа в
оригинал, а така също самото искане се основава на характера на документа,
представляващ едностранна абстрактна сделка – поемане на обещание да се
заплати определена сума. С подаване на документа пред РС - К. е
осъществен обективния признак по чл. 316 от НК - използване на неистинския
документ.
От субективна страна деянието е извършено съзнателно – с представи
у обвиняемия, че записът на заповед не е подписан от посочените в него лица.
Признаците за тези представи у обв. К. съдът открива в предприетите
действия по използване на документа пред РС- К., без реално посочените в
заповедта лица да са поемали или да са се задължавали за въпросната сума.
Според съда нелогична е версията на обвиняемия, че е бил в облигационни
отношения с дружество свързано с един от свидетелите по делото/Б./, без да е
налице писмено доказателство в тази насока, определяща какви са
5

параметрите на договор с такъв предмет и характер.
Предвид изложеното съдът признава обв. Г. К., за виновен в това, че
на 30.01.2019 г., в гр. К., обл. С., пред РС- К. по ч.гр.д. №№71/19 г., съзнателно
се е ползвал от неистински частен документ, представляващ ценна книга -
запис на заповед от дата 21.03.2017 г., с предмет - сумата от 240000 лева, на
който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
Н.Й.Б., в качеството му на изпълнителен директор на дружество „***“АД,
представляващо дружество „***“АД, в полза на Г.И.К. и авалирано от К.И.Б.
като физическо лице, като от обвиняемия за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
Съдът намира, че са налице основанията за прилагане на института на
чл. 78а от НК – освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност,
доколкото не е освобождаван по този ред и не е осъждан, като за извършеното
престъпление се предвижда наказание с лишаване от свобода до три години, а
така също с престъплението не са причинени имуществени вреди, подлежащи
на възстановяване в наказателното производство и елемент от обективните
признаци на престъпното деяние.
При определяне на наказанието съдът намира, че не може наказанието
да се определи в размер на минимално предвиденото, след като на първо
място завишена обществена опасност се разкрива от настоятелните действия
на обв. К. да постигне целта си, а като смекчаващо вината обстоятелство
следва да вземе предвид дългия период, в който е протекло наказателното
производство, без обаче тази наличието да препятства приложението на чл.
78а от НК.
Според съда съобразно липсата на доказателства за имущество на
значителна стойност на обвиняемия обуславя налагане на санкцията в размер
между минимума и средния, по-близо към минимума, воден от което съдът
намери, че справедливото и достатъчно по размер санкциониране за
обвиняемия, е в размер на сумата от 1 500 лева, в какъвто размер определи
административното наказание глоба.
По изложените съображения, съдът постанови решението си и
изготви мотивите към него.
Мотивите са изготвени на 04.03.25 г.
6

Номер на акта:	9
Дата:	12 февруари 2025 г.
Съдия:	Светослав Николаев Николов

Дело:	20231850200298
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 септември 2023 г.

Решение по дело №298/2023 на Районен съд - Костинброд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите